Разходите им за ток, вода и интернет са около 20 процента от пенсията
<strong>Росица Станева е една от онези пенсионерки, които често кръстосват между България и Америка. Позната история - децата и внуците са там, а спомените са от Хасково. Росица е творец, член на Съюза на българските писатели, автор на няколко поетични книги, на доста текстове за песни, които се изпълняват и записват на дискове от хасковското трио &ldquo;Рокива&rdquo;. </strong><br /> <br /> Носителка е на десетки национални награди за поезия, а сега, изглежда, пише и роман, но все още го пази в тайна. Росица Станева e носителка на голямата награда на Първия национален поетичен конкурс &ldquo;С България в сърцето&rdquo; в троянското село Черни Осъм. Тя получи и приза за гражданска поезия със стихотворението си &ldquo;Българи докрай&rdquo;. В конкурса са участвали над 200 поети от цялата страна, като възрастовият диапазон е бил много голям - от 7 до 80 години. Тя е написала и текста на песента за планинските спасители от Черни Осъм. Днешният ни разговор обаче е не за планувания роман, а за това как тя е видяла живота на американските пенсионери.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/1_ Росица Станева.jpg" width="300" height="515" hspace="9" align="left" alt="" />- От доста години пътувате до Америка и оставате там за по-продължително време. Виждате как живеят американските пенсионери, има ли място за сравнение с нашенските?<br /> </strong>- Критериите за добър стандарт по света са различни. И при пенсионерите е така. Знам, че само този, който е работил поне десет години и е внасял осигуровки, има право на федерална пенсия. Работи се обикновено до 65 г., за да се гарантира една добра пенсия за старини. Ако трябва да ги сравня с нашите пенсионери, ще кажа само, че и американските не са от най-благоденстващите. Успели са за отрязъка от времето си на най-висока трудова активност да създадат семейства, обикновено с три или четири деца, да си купят хубава къща и да я поддържат в добро състояние. В Щатите не видях неремонтиран или небоядисан дом или пък запуснат двор. Къщите им са в центъра на двор - райска градина с красиви цветя. Пътеките край домовете им са асфалтирани и по тях могат да намерят място 6 или 7 леки автомобила, за собствениците и за гостите. В тези дворове под огромни дървета през уикендите се правят барбекюта.<br /> <br /> <strong>- Могат ли тамошните пенсионери да покрият тези свои разходи?<br /> </strong>- Разходите за ток и вода в САЩ са много по-ниски от нашите. Те са около една двадесета от месечната им пенсия. Върху горивата за коли, независимо дали е бензин или дизел, няма и цент данък. Автомобилите са много евтини, без тях не може. За американците разстоянието от 80 мили се нарича &ldquo;ей тука&rdquo;. С няколко думи - говорим за страна на колела. Там имам много познати. Това са имигрантки от Украйна, от Полша, от Португалия, от Испания, от Индия, както и жителки на щата с норвежки или холандски корени. Няма англичанки, които да не карат автомобил и да нямат собствено возило. &rdquo;Без автомобил не може - казват, - колата дава неповторимото усещане за свобода и самостоятелност, улеснява пазаруването...&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Какви са интересите им? Посещават ли концерти, театри? Или се свиват като нашите пенсионери по домовете си?<br /> </strong>- Спомням си как неотдавна две от моите познати - Кати и Мойра, когато се честваха сто години от рождението на Франк Синатра, роден в град Хоубокен на река Хъдзън, пропътуваха с колите си стотици километри до градовете, в които бендове, оркестри и певци изпълняваха песните на синеокия им любимец. Пенсионираната Джейн, която всеки ден свири поне два часа на пиано, &ldquo;отскочи&rdquo; в съседния щат Ню Йорк вечерта на 10 октомври м. г. до прочутия &ldquo;Карнеги хол&rdquo;. Там се провеждаше концерт, дирижиран от българин - маестро Милен Начев, завършил в Петербургската консерватория. Много американски пенсионерки редовно посещават и Метрополитен опера. Цената за един билет там е 138 долара. Толкова е пенсията на моя съсед в Хасково, а той е 80-годишен лекар, работил над 40 години в здравеопазването, спасил живота на стотици, а може би и на хиляди хора. Средната пенсия за страната ни, според цифрите, изкарани от торбата с фокусите на статистиците и политиците ни, е абстрактно понятие. Българският интелигент живее със сто долара на месец. И ако е бил скромен и пестелив и има панелка - няма право на подпомагане. Това наше, родно социално подпомагане е за тарикатите... <br /> <br /> <strong>- Казвате, че в САЩ има специализирани центрове за възрастни хора. Каква е ролята им? Какво се цели с тях?<br /> </strong>- Грижи за физическото и душевно здраве на старите хора, наблюдаването им от квалифицирани лекари и специалисти, които имат единствената задача да отговарят за здравето им. А какво представлява центърът? Обширно място с много зали за различни дейности, с организатори и обслужващи доброволци, ученици и студенти, които имат намерение по-късно да се посветят изцяло на социална дейност. Срещу символичен членски внос - даваш 10 долара за година, ставаш член. Вече можеш да ползваш паркинг до сградата с намалена такса. Всеки месец излизат списъци с програмите. Срещу незначителна такса се записваш в курсове по изучаване на бални танци, латинотанци, за пилатес, за хата йога, за тай чи. Пенсионерите могат да се усъвършенстват в изобразителното изкуство под ръководството на художници. Има занимания, наречени &ldquo;гимнастика на стол&rdquo;. Това са специализирани занимания, водени от рехабилитатори и здравен инструктор, за упражнения на хора с ограничена двигателна активност, пострадали от фрактури, инсулти или травми. Има и клуб за плетене с различни техники, за забавни игри, които подпомагат мисленето. Всяка събота се организира и бинго. Естествено, всичко се заплаща от пенсионерите, но те могат да си го позволят. Има зала, където в антрактите може да се пие чай или кафе на много ниски цени и да се купи закуска на шест пъти по-ниска цена от тези в съседната сладкарница например, която се намира на петдесет метра. Има дарители, там традицията на благотворителност е много стара, и те поддържат тази импровизирана сладкарничка. Има и щанд за продажба на предмети на изкуството - доброволки от центъра се сменят и предлагат картини, кристални и стъклени съдове, кутии за бижута, рамки, огледала, малки чантички, портфейли и дребни художествени предмети.<br /> <br /> <strong>- А има ли американци, които остават да работят след пенсионирането си?<br /> </strong>- Масово е застъпена доброволната и неплатена работа в полза на обществото. Например учителки пенсионерки с висока квалификация, без заплащане, водят курсове по английски език към библиотеки. Други помагат на децата на имигранти от Азия и Африка в подготовка на домашни работи, за усвояване на езика. Пенсионери са постоянните регулировчици сутрин на улиците, които водят към училищата. Помагат на шерифите и на пожарникарите, включват се в почистването на речните брегове и на океанските плажове, вършат и доброволческа работа в болниците. Около двадесет процента от пенсионерите работят. Някои остават почасово на старите си работни места, а това ги стимулира да живеят по-дълго. За фирмите, които наемат пенсионери на възраст над 80 и 90 години, това е реклама за тяхната лоялност към служителите им, посветили живота си на една и съща работа през годините.<br /> <br /> <em><strong>Тодорка НИКОЛОВА, Хасково </strong></em><br />