Обикновено за да откажат, близките не са сигурни, че пациентът е умрял
<span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/20-проф_ д-р Вилиян Христов Платиканов дм.jpg" width="200" height="267" hspace="9" align="left" alt="" />Проф. д-р Вилиян Платиканов </strong></span><strong>е анестезиолог, началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Университетската болница &ldquo;Св. Марина&rdquo; във Варна. От над 30 години се занимава с организацията на донорската дейност. През 2009 - 2010 г. е национален консултант по трансплантология. Има специализации в Австрия, Германия, Швейцария, Англия, Сърбия, Словакия. Професионалните му интереси са свързани с анестезиология и интензивни грижи, трансплантология, лечение на остра и хронична болка, сепсис, управление на трудни дихателни пътища. <br /> <br /> Негов учител в трансплантологията е проф. д-р Марин Димитров. За проблемите и успехите на донорството и трансплантологията в България проф. Платиканов говори в интервю за в. &ldquo;Доктор&rdquo;.</strong><br /> <strong><br /> - Проф. Платиканов, откога съществува донорството в България?</strong><br /> - От 1968 - 1969 г. започва историята на донорството в България, но от 1985 - 1986 г. тази дейност е регламентирана с акт на тогавашния Държавен съвет, когато се възприе мозъчната смърт като състояние идентично с биологичната смърт. Пациентите в мозъчна смърт са признати в световен мащаб за основния донорски източник на органи и на тъкани. Това са загинали хора и колкото да се опитваме да ги реанимираме, нищо не можем да направим за тях. Има стройни критерии, по които доказваме настъпилата смърт. През следващите 10-15 часа бихме могли да запазим част от тялото във валидна функция, за да може да се спаси животът на други хора. Всеки донор в мозъчна смърт може да бъде източник на различен брой органи за трансплантация. Понякога един донор може да спаси живота на четирима души, друг - на осем, трети - на 12 души. Да не забравяме, че могат да се трансплантират не само органи, но и тъкани. Ако на човек му липсва 1/3 от бедрената кост, той ще остане сакат. Но ако му се сложи биологичен имплант, човекът ще може да живее нормално. <br /> <strong><br /> - Само 15 ч. ли могат да се запазят органите на донора в мозъчна смърт?</strong><br /> - Няма точен времеви интервал. Сърцето може да спре още на първия час, в други случаи - на 20-тия час. Но колкото по-късно се реализира експлантацията, толкова по-увредени са органите. Защото се опитваме да излъжем природата с най-различни медикаменти. Но тяхната дозировка постепенно се увеличава и те започват да стават вредни. Тогава органите стават негодни да функционират в новото тяло и затова не се трансплантират. <br /> <br /> <strong>- Трябва ли човек приживе да даде съгласие да стане донор?</strong><br /> - В България е валидна презумпцията за предполагаемо съгласие, което означава, че ако някой не е отишъл изрично да декларира в Изпълнителната агенция по трансплантации, че не желае да бъде донор след смъртта си, се приема за съгласен. Такова <br /> изрично несъгласие да бъдат донори след смъртта си са заявили не повече от 2780 българи, което представлява 0,039% от населението. Това означава, че българинът няма нищо против да дарява органите си. <br /> <strong><br /> - Виждаме обаче, че донорите в България не са много. Защо?</strong><br /> - Трансплантологията има два изключително важни аспекта. На първо място, това е какво мисли обществото за донорството, какви са обществените нагласи. На второ място е какво правят лекарите, как организират нещата. През 2010 г. донорите с мозъчна смърт бяха 0,3 на 1 милион население, което означава практически, че тогава нямахме донори. През 2014 г. бяха 3,14 донора на 1 млн. население, когато имахме общо 22 донорски ситуации. Изключително важно е обществото да знае какво се случва в процесите по трансплантация, да бъде образовано. Оказва се, че в Хърватия има 32 донора на 1 млн. население, а хърватите са 3 милиона и организират трансплантации от 100 донора за година, докато в България със 7 млн. души население донорите са само трима на 1 милион, което означава 21донора на година. Много е важно образоването на обществото, всичко в тази област да се прави прозрачно, ясно без недомлъвки. Това ще подпомогне изключително развитието на донорския процес и неговото популяризиране. А донорският процес е най-тясната вратичка към трансплантацията. Колкото по-бавно се минава през тази вратичка, толкова бавен е и целият процес по трансплантациите. Ако успеем да направим вратата по-широка, за да влизат от трима до пет човека, вместо един и половина, листата на чакащи за трансплантации ще намалее доста по-бързо и дори ще изчезне.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/20-obshta_klinika.jpg" width="520" height="347" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Проф. д-р Платиканов със своите колеги от клиниката по анестезиология и интензивно лечение</em></span><br /> <br /> <br /> - При колко донорски ситуации близките на човека в мозъчна смърт са се съгласили и колко са отказали да дарят органите му?</strong><br /> - Имам статистика само за Университетската болница във Варна, където работя. Миналата година са се осъществили 45% от донорските ситуации. За сравнение в Хърватия се осъществяват 60 до 70% от донорските ситуации. До средата на 2015 г. и ние бяхме със 60%, но до края на годината натрупахме негативи и спаднахме на 45%.<br /> <br /> До юли в нашата болница имахме 8 диагностицирани с мозъчна смърт, а донорите бяха трима. В две от донорските ситуации имахме медицински показания, заради които не се осъществиха трансплантации, а близките на трима от хората в мозъчна смърт не дадоха съгласие. Обикновено за да откажат, близките на починалия не са сигурни, че той е умрял. Те виждат, че сърцето му бие, и не ни вярват, че мозъкът е необратимо увреден, съмняват се и в нас. В последните три години имаме повече донорски ситуации обаче, защото младите хора и особено тези, които са учили в чужбина и са се върнали, имат друго отношение към лекарите и към донорството. Вървят и образователни програми. Явно се коментира и в семействата. Реалният донорски процес е свързан с много емоции. В нашата болница имахме 21-годишно момче в мозъчна смърт, на което близките дариха органите. Още са пред очите ми майката, бащата, братчето. Дори сега се вълнувам, когато си спомням този случай. Нищо, че над 30 години работя в тази област. Починалото момче имаше мозъчна аномалия - заболяване на централната нервна система. Затова приехме неговия брат в болницата и го изследвахме детайлно, отвсякъде, за да направим превенция на подобно заболяване в бъдеще. Част от медицината е да бъдем човечни и да помагаме, когато това е възможно. <br /> <br /> - Как работите в болница &ldquo;Св. Марина&rdquo;?<br /> - В България имаме 30 донорски центъра. Екипът ни в болница &ldquo;Св. Марина&rdquo; е от трима души. Така сме си организирали графиците, че един от нас непрекъснато е там. Цялата болница знае, че сме координатори по донорство. Във всяко отделение сме дали основните критерии, по които да предположат, че има мозъчна смърт. Имат нашите телефони и веднага ни се обаждат. Един от нас преценява дали наистина състоянието е мозъчна смърт. Ако е така, имаме законова процедура, по която веднага тръгваме. Най-бързо реализираният случай беше четири часа от първото обаждане до експлантацията на органите. Запознавал съм се подробно със законовите изисквания и с етичните норми в тази област, за да си изработя заедно с екипа начин на поведение с близките. Това е чисто човешко отношение към хора, които са в стрес, с тежка тъга от загубата на близък. Винаги им казваме нещата такива каквито са, никога - полуистини, и винаги се отнасяме с необходимото уважение към починалия и към семейството. Каквото и да решат близките, то е достойно за уважение. <br /> <em><strong><br /> Мара КАЛЧЕВА</strong></em>