В поредица от материали “ШОУ” задаваше въпроса: “Жив ли е бившият член на политбюро Емил Христов?” Никой в публичното пространство от години не го бе виждал.
Около мнимата му “смърт” се завъртяха мистериозни хипотези, които превръщаха съпругата му в женския образ на Франкенщайн.
Миловидната Нели Коларова е половинка на Емил Христов от 15 години. Според нея авторите на тези мистерии са свързани с апартаментска мафия, начело с небезизвестния адвокат Коста Богацевски, което тя писмено твърди. Причината - домогвания до наследството на Христов. Най-лесната мишена до целта е бил последният жив син на червения велможа – Веселин. Момчето беше болно от наследствена шизофрения, допълнително провокирана от опит за самоубийство чрез изстрел с пистолет в главата. Коларова веднъж вече направи изявление в редакцията на вестника как по добре познатата схема – чрез фалшива данъчна преписка и фалшива съдебна експертиза, че “Веселин е в добро психично здраве” и не се нуждае от попечител, е присвоен един от апартаментите на негово име. Като резервен вариант, поради очебиещо лошото психично здраве на сина, заинтересованата група от адвокати, “купувачи” и “добродетелни дами” като учителката Чонкова, хвърля в общественото пространство партенката, че дори да е болен, Веселин няма попечител в лицето на баща си, защото Емил Христов е “мъртъв”, а съпругата му укрива неговата смърт.
За да пие вода от извора, репортер на “ШОУ” бе допуснат в дома на фамилията на ул. “Латинка” в столицата и видя с очите си и засне “мъртвия” Емил Христов. Доколкото бе възможно, поради лошото му здраве и проведе кратък диалог с него. 85 - годишният червен велможа изглежда достолепно за човек, изкарал тежък инсулт, но срещата ни го разстрои. Естествено, говорът му е забавен от болестта. Състоянието му е влошено и поради скорошната смърт на последното му дете. Веселин Христов почина преди месец в психиатричната клиника в Луковит. С това се сложи край на една семейна трагедия, но не и на делата за имотите на фамилията Христови. Репортерът на “ШОУ” разговаря кратко със самия Емил Христов, с последната му съпруга
Нели Коларова и с нейния зет – юрист.
- Г-н Христов, радвам се да ви видя “жив”!..- шегува се репортерът на “ШОУ”. Емил Христов прави опит да се усмихне, след което се разплаква. - Аз съм ви снимала отдавна, като редактор на “Кинопрегледа”...
Христов прави жест с ръка, че това е било много отдавна. Отново се натъжава и казва провлачено, че “нищо няма да се върне”!..Това явно го отвежда към жестоките спомени в семейството.
Знайно е, че Христов погребва четирима от близките си – и бившата си жена Елисавета, и двамата им сина – Пламен и Веселин, както и брата на Елисавета. И четиримата покосени от една и съща болест – коварна наследствена шизофрения. Този дом –приземният етаж, апартаментът, и ателието над него, са били свидетели на много ужаси.
Веселин запалва апартамента си, а Пламен започва да “гаси” пожара с маркуч и наводнява цялата кооперация. През това време Веселин му открадва колата и бяга. Без книжка. Елисавета и Пламен се хвърлят от високо и така слагат край на живота си, а Веселин се прострелва в главата с пистолета на баща си. Не успява да умре, но започва жесток и почти постоянен запой и дрогиране. Още като малък пробва наркотици, живее с момче, влиза в опасни приятелства с клошари и различни престъпни типове. Често го намират под мостовете – вкочанен от пиянство и студ, изгубил документите си за самоличност. Той е почти постоянен пациент на “Пирогов”, Четвърти километър и Карлуково. По ирония на съдбата на 8-и април т.г. умира от бронхопневмония в клиниката в Луковит.

Зетят на Коларова:

- Когато беше извън болниците, се налагаше да го търсим през нощ по улиците – всъщност, без да знаем къде... Това ни държеше в постоянно напрежение – Веселин беше много болен!..Ужасно е, че умря, но още по-ужасно бе за всички, докато беше жив – парадоксално звучи, вероятно за мнозина и цинично, но е факт. Само, който е минал през това, може да го разбере. Що се отнася до “смъртта” на Емил Христов, то логиката на събитията красноречиво говори кой има интерес той да е мъртъв. Щеше да бъде удобно бащата да е мъртъв, а синът – “отговорен за действията си, психично здрав”, същевременно лесно манипулируем заради болестта си.

Нели Коларова:

– Веселин беше лесна плячка за всякакви изнудвачи и мошеници. Когато видяхме документите, че е продал апартамента на столичната улица “Жолио Кюри”, той по една случайност беше в ателието си. Аз го повиках да слезе и да разговаря с баща си. Веселин се развика: “Не е вярно, не съм го продал, аз ще ги заколя!..” – отричаше, или пък говореше така, че оставахме с впечатлението, че не знае какво се е случило. Друг път пък споменаваше, че една “близка приятелка”, с гръмкото име Графиня Лекова, го посъветвала да ипотекира апартамента си на “Жолио Кюри” и с кредита да си продължи образованието в Италия.. А дъщеря й на Лекова пък щяла да отиде в Германия да си доучи. Същата тази дъщеря е била близка с Емил Христов и според адвокат Маринов дори имала дете от него. Няма значение, целта им е била да оплетат Веселин и да му вземат парите. И за да уредят този въпрос, го завеждат при Коста Богацевски. Така тръгва всичко. Съветите на подобни “доброжелатели” бързо объркваха Веселин – като всеки болен човек, той се влияеше и бързо променяше отношението си към някого, или мнението си по даден въпрос. Всъщност, така се върна от Москва, където учеше заедно с Ани Романова. Бяха го подучили, че ако не се върне, баща му щял да припише всичко на брат му Пламен. Друг път го накараха да дойде да удуши баща си. Ако не беше момчето, което живееше с него, нямаше да мога да ги разтърва. Подгони съседите да ги убива с нож. Нещата често биваха неконтролируеми. От нерви Емил започна да пуши по три кутии цигари на ден, а поддържаше високо кръвно. През 2000-та година получи инсулта.
- Вие двамата с Емил в тази кооперация ли живеехте?
- Не, след като сключихме брак с Емил, живеехме в моя апартамент – на “Латинка” бяха Пламен и Веселин. Но съседите ни викаха през ден заради нещо. Единият се подпалил, другият наводнил. Понякога стават агресивни - тичат с ножове по стълбището – хората се страхуваха от тях. Веселин на всичкото отгоре пиеше много, губеше документи – вероятно има десетки негови лични карти. Той самият казваше, че “услужливи” приятели му направили нова карта за 150 лева!..Веднъж го открихме в “Пирогов”. Намерили го вкочанен под моста зад НДК и лекарите още там били твърдо убедени, че е мъртъв – температурата на тялото му била 21 градуса. За мъртъв се считал човек с температура 21,5.
- А каква е ролята на учителката Чонкова?
- Тя започва да се “грижи” за него, когато Веселин е в 8-и клас. Кръстина Якимова Чонкова е бивша частна учителка по математика на Веселин. Още тогава Веселин проявява признаците на болестта, пристрастява се и към алкохола – започва да пие още в гимназията. Емил е виждал в какво състояние е синът му и за да го предпази от пазаруване на алкохол, не му давал пари на ръка. Плащал е всичко, което Веско консумира в ресторанта на “Рила”. “Добричката” Чонкова обаче услужвала с пари на Веско зад гърба на Емил. Така най-безотговорно улеснява зловредния му навик да се напива и да си купува наркотици. После, разбира се, чрез Веселин успявала да си възстанови тези пари от бащата – т.е. не е вършела това безвъзмездно. Аз дори съм присъствала на подобни плащания. За мен тя е подставено лице, което е изпълнявало задачата да се “грижи” и за други проблемни деца с някаква цел. А и друго. Чонкова, според мен, първоначално е имала някакви намерения да направи впечатление на Емил като “добра и грижовна приятелка”, която би могла да замести покойната му жена Елисавета. Когато обаче тази нейна идея се проваля, защото Емил сключва брак с мен, аз, естествено, се превръщам за нея във враг, в пречка за плановете й. Тогава Чонкова започва да манипулира още по-яко Веселин. Често си мисля, дали самата тя не е луда. Ще ви кажа защо. Веднъж Веселин проведе с мен странен разговор какво мисля за брак с 30 години по-възрастна жена. Веднага се досетих за кого ми говори и му казах: ”Искаш цяла България да се присмива на баща ти?!” Според вас, зад тази деформирана “загриженост” на Чонкова благородство ли стои, или някакво извратено коварство?! В това време тя е възрастна стара мома. И сестра й – също. Не е ли чудовищно да спекулираш със самотата и объркаността на човек като Веселин?! Та на него мозъкът му не работеше. Лекарите казваха, че изстрелът от опита за самоубийство е “издухал” предните дялове на мозъка, т.е. мястото, където се “ситуира” шизофренията, но за сметка на това е развил посттравматична шизофрения. Да манипулираш такъв човек е лесно, но недостойно. И не е ли нахалство да се пита защо аз се боря срещу всичко това. Та аз съм законната съпруга на Емил Христов от вече 15 години – не е ли, освен законно, и морално мое право да се грижа за интересите му?! И не се ли запитват тези, които ме петнят, че бракът ми с Емил всъщност премина в постоянно напрежение от домогванията на чужди хора, нямащи никакво право да ни се месят. Моля ви, снимайте тази стена с камъните зад Емил, понеже според тях аз съм му съборила любимите камъни и съм го заровила под тях!../ посочва стената зад канапето – б.а./
- Абсолютно ли сте уверена, че в дъното на заверата за имотите на Веселин стои адвокат Коста Богацевски, бивш главен секретар на МВР?
- Истината е, че съм учудена от неговото участие в това. Не съм го чувала от години и не искам да го чувам. Дълбоко в себе си обаче се надявам да е бил подведен. Защото не мога да допусна, че е искал да причини на Емил и това!..След всичко, което Емил е преживял – жестоката трагедия с всичките му близки хора. Самият Богацевски загуби син – синът му също беше наркоман!..Чудя се как е участвал Богацевски в такива позорни моменти. Завеждат Веселин при главния прокурор – за ръка го завежда не кой да е, а съветникът на Румен Петков от “Позитано”20! Как тълкувате това?!
- Каква е ролята на адвокат Борис Маринов?
- О-о, около този човек има прелюбопитни истории. Маринов е човекът, който приготвя фалшиво завещание, според което Веселин остава единствен наследник на “убития” от мен негов баща – Емил Христов. Маринов го показва в полицията, във връзка със заведена уж от самия Веселин жалба до главния прокурор. В тази именно жалба се твърди, че аз съм убила и Елисавета Христова – майката на Веселин, а също и брат му Пламен. За сведение – Елисавета се самоубива през 76-та, в това време аз съм омъжена за своя бивш съпруг, който почина 13 години по-късно. Оставям “убийството” на Елисавета като “мое” дело без коментар, защото е видно, че то няма мотив. Една година обаче Икономическа полиция/?/ се занимава с прословутата “жалба” – тормозеха и мен, и Емил с непрестанни разпити. Бих попитала, когато нахлуха в дома ни, с кого разговаряха – с “мъртвия”, или с живия Емил Христов?! Искахме да заведем дело срещу адвокат Маринов, но не ни бе дадена преписката по делото. В крайна сметка Софийска градска прокуратура отказа да образува производство и ни посъветваха да не се занимаваме с Маринов. Междувременно получавахме всякакви заплахи – както от официални държавни органи, така и от частни анонимни лица по телефона.
- Когато се омъжихте за Емил Христов, синът му Веселин беше ли се прострелял?
- След като останах вдовица, аз бях в жестоко състояние на духа – бившият ми съпруг беше прекрасен човек – преживявах смъртта му тежко. Отидохме с дъщеря ми на вилата на общи приятели. Там заварихме Емил и Веско. Момчето беше в ужасно състояние. От устата му течаха лиги – баща му го хранеше с лъжица. Емил винаги е бил много грижовен с децата си, каквото и да му причиняваха. Готвеше им сам. Когато ми предложи да се съберем, не ми е поставял условия, че бремето трябва да падне върху мен. Винаги е бил джентълмен. Болестта на Елисавета беше видима – да се живее с нея не е било лесно. Аз самата съм бивала свидетел на психичните й отклонения още от времето на общите ни летувания на море. Съберем се жените и си приказваме нещо, и изведнъж Елисавета ни в клин, ни в ръкав, казва: ”А аз, като бях в Италия, цялата преса писа, че съм се удавила!..” Имаше мания за давене, но се хвърли от прозореца на Правителствена болница. Правени са опити да я лекуват – завеждат я във Виена, но тя отказва – до края си отрича, че е болна. Синът им Пламен също прави опит да се дави във ваната...Емил се грижеше за всички – Пламен умря на 53.
- Как уведомихте Емил сега за смъртта на Веско?
- Беше ужасно. Когато ми се обадиха от болницата, първо реших да извикам лекар и тогава да му кажа. После, като чух съвета на лекаря, почти се бях отказала. Но като почнаха да звънят за съболезнования “доброжелателките”, реших, че трябва да му кажа – все от някого щеше да научи. Като чу жестоката вест, наведе глава и каза: ”Искам да го видя!..” Отидохме да се сбогува с него преди погребението – остана насаме с последното си дете...Понякога се чудя на Емил как издържа!..След всичко преживяно!.. Съдбата му е била коварна, но той е запазил благородството си, идеалите си – достолепен в своето мълчание, потънал с мъката в душата си... А беше много харесван мъж! Животът му можеше да бъде друг! Що се отнася до често употребявания израз за мен, че съм “лошата мащеха”, ще ви кажа нещо. Когато се омъжих за предишния си съпруг, пак бях “мащеха”. На 3 здрави, прекрасни деца, от които днес съм щастлива баба и прабаба – имам 7 внучки и една правнучка. Те са в чужбина, но не сме преставали да общуваме помежду си – всяка година се събираме заедно. Съвсем друг е животът на нормалните хора!..Жалко за Емил, че житейският му жребий е бил такъв. Каквото и да мислят за мен, аз съм единствената му опора на финала на нерадостния му живот.
- Какво всъщност притежава той – има ли такива три апартамента, които сте дали под наем, както ви обвиняват?
- Няма. Това е – тази част тука в “кооперацията на лошите спомени” и апартаментът на Веско, за който се води дело. В момента купувачът не може да влезе във владение – поставен е СОТ. Емил има и още един изгубен имот, към който вече нямаме претенции – уморихме се да се борим с мошеници.
- Каква е историята с лимузината?
- Емил е четвърти купувач на тази кола. Тя не е лимузина, а обикновен “Форд”.
- А възможно ли е Веселин наистина да се е хвалел, че има дял в собствеността на завода във Венецуела?
- Възможно е да се е фукал, да речем, с размътения си мозък. Емил не знаеше нищо за този завод, докато негов приятел – бившият посланик във Венецуела, не му каза, че заводът е бил построен наистина, но българският дял е бил продаден непосредствено след 10-ти ноември. 

Едно интервю на Еми Мариянска

Емил Христов с пециално обръщение до вестник "ШОУ":
Никога не съм писал завещание!

Уважаеми Читатели на в-к „ШОУ",
Искрено се надявам, че ще бъда извинен за това, че с отсъствието си от публичното пространство съм предизвикал такъв голям интерес и дори издирване.
Но аз отдавна не съм публична личност и не съм задължен както преди да приемам всички, които искат да ме видят, да давам интервюта и обяснения как протича живота ми.
Щом любопитството към личността ми е така голямо, чувствам се длъжен да заявя пред Вас следното:
1. В този изключително тежък за мен момент, когато погребах и
последния си син, смятам да запазя частния живот на семейството ми далеч от
общественото внимание.
2. „Доброжелателите" на сина ми Веселин, които са много „загрижени" за
него, а всъщност го манипулираха и ограбиха, носят основната вина за
задълбочаването на неговото заболяване през годините.
3. Нямам нито „законна", нито „незаконна" дъщеря. Имах двама сина,
които за съжаление вече не са между живите. Причината е наследено от първата
ми съпруга и тяхна майка - Елисавета, психично заболяване.
4. Никога не съм писал завещание. На тези, които са „загрижени" за мен и за това „къде са имотите на Емил Христов" мога да кажа, че те са там, където трябва да бъдат - в семейството ми. Нека да не си правят излишни и вредни илюзии, че ще допусна да бъда ограбен. Аз решавам сам, преживял съм достатъчно за да знам какво искам и как да стопанисвам и управлявам собствеността си.
5. Познавам Димитър Тойчев от повече от 10 години. Той е изключително
коректен и отговорен млад човек на когото имам пълно доверие. Подкрепям го
изцяло.
6. Смятам и занапред да се радвам на подкрепата на най-близките ми хора,
както и на обичта и вниманието на съпругата ми.
7. Не считам за редно някои мои „съратници" да се опитват да ме
заплашват с групировки. Тези „съратници" много добре знаят кой и защо ги
създаде. Във всеки случай не и за да бъдат ограбвани българските граждани. Не
желая да участвам в разчистването нито на старите, нито на новите сметки,
както и досега не съм участвал.
Надявам се да прекарам остатъка от живота си спокойно и ползотворно в кръга на семейството, което имах щастието и късмета да създам през годините след 10 ноември 1989 год.
Благодяря на в-к „ШОУ" за проявеното внимание!
11.05.2008 год. Подпис:
гр. София Емил Христов