Случайно ли НАТО направи историческата си среща в бившия щаб на Варшавския договор?

По една ирония на съдбата, или пък съвсем нарочно, НАТО направи историческата си среща на върха във... Варшава. Там, където беше някога щабът на социалистическия военен блок, известен като Варшавския договор. Дали това е демонстрация на непукизъм от рода на &bdquo;Можем да си правим каквото си искаме и където си искаме&rdquo;, времето ще покаже. Услужливо се премълчава и договорката между Рейгън и Горбачов преди около 30 години, а именно, че ако се разпусне Варшавският договор, ще се разпусне и НАТО. <br /> <br /> Ако пък събитията налагат да остане, то Атлантическият блок да не се разширява на териториите на бившите социалистически държави. Днес сме свидетели на коренно различна ситуация - НАТО си утвърди образа на агресивен отбранителен съюз, за разлика от Варшавския договор. Няма нито един случай социалистическият военен пакт да е нападнал някоя държава, или да има военни операции в друга държава, извън социалистическия лагер, каквато беше военната намеса в Чехословакия през август 1968 година.<br /> <br /> В края на септември 1968 година започва изтеглянето на българските части от територията на Чехословакия. Двата полка &ndash; Харманлийският и Елховският, са натоварени на специални ешелони и извозени до Одеса. Оттам с кораб са върнати в Бургас. В Харманли и Елхово ги посрещат с цветя и музика &ndash; като герои. Завършила е нашата &bdquo;освободителна&rdquo; мисия, в укротяването на Пражката пролет, като част от войските на Варшавския договор.<br /> <br /> Познавах един висок, побелял мъж с дрезгав глас, който преди дванайсетина години сам ми се представи така: &bdquo;Подполковник от запаса Георги Русев, диригент на военен оркестър, участник в чехословашките събития през 1968 година&rdquo;. Отвори поизмачкан плик и от него извади снимки...Подполковникът отдавна го няма на този свят, но аз още си спомням неговия трогателен разказ за 40-те дни, прекарани на чехословашка земя. Музикантската кариера на подп. Русев приключва в ДНА &ndash; Пловдив, като капелмайстор. Преди това е работил в Старозагорската опера, бил е шеф на бюро &bdquo;Естрада&rdquo;, в края на 50-те е живял в Димитровград, където се сприятелява с поета Пеньо Пенев... <br /> <br /> Чак години по-късно разбрах, че негова дъщеря е актрисата и телевизионна водеща Роси Русева. Тя е играла 12 години на сцената на Пловдивския драматичен театър, но скъсва с Мелпомена още в началото на 90-те. Хвърля се по участия във вариетета и шоупрограми &ndash; с бащиния си кларинет пее евъргрийни...Снима се в три игрални филма...<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/39_George_Rusev.jpg" alt="39_George_Rusev.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="424" />Из спомените на подп. Георги Русев: &bdquo;Кучета, вървете си вкъщи!&rdquo;, ни крещяха чехите и плюеха по нас </strong></span><br /> <br /> &bdquo;...Тогава бях диригент на полковия оркестър в Харманли. Някъде в средата на юни започнахме да усещаме, че става нещо необичайно за мирновременния живот на войската. По-сетне разбрах, че още в края на май командирът е бил повикан в Генералния щаб и му е било заповядано да подготвя полка за евентуално участие в Чехословакия. В средата на юни ни изкараха на лагер край село Райново и се водеха всекидневни учения, близки до бойните. На 27 юни ни вдигнаха по тревога, и направо на летището в Узунджово. Оттам със самолети &bdquo;АН12&rdquo; полкът беше дислоциран в горите край град Калама, Западна Украйна. <br /> <br /> Прожектираха ни военни филми, постоянно политическите говореха, че трябва да защитим социалистическия строй от капиталистическите агресори...Едва на 15 август раздадоха на войниците бойни патрони, гранати и карти на Чехословакия....Четири дни по-късно за първи път разрешиха да пишем писма на близките си. И на 21 август призори нашият полк с десант се установи на летищата &bdquo;Водоходи&rdquo; и &bdquo;Ружине&rdquo;, край Прага. Бяха ни подготвили, че ще ни посрещат с песни и цветя &ndash; като освободители. Няма такова нещо. Покрай летищата имаше път, в началото идваха групи младежи и скандираха: <br /> <strong><br /> &bdquo;Собаки, идите домой!&rdquo;<br /> </strong><br /> &bdquo;Кучета, вървете си вкъщи!&rdquo;... Забраниха ни да влизаме в диалог с тях, а те ни ругаеха, плюеха по нас, и ние трябваше да търпим. Можехме само при изключителни ситуации да стреляме във въздуха. Още на третия ден самочувствието на бойците се срина, имаше опасност да ги налегне депресия. <br /> <br /> Командирът и заместникът му по политическата част ме извикаха и наредиха: &bdquo;Русев, оркестърът сега е много важен. Ще свирите три пъти на ден &ndash;сутрин, обед и вечер!&rdquo; Така и правихме &ndash; оркестрантите с каски пред палатките, свирехме бойни маршове, хора, ръченици...Момчетата живнаха. <br /> <br /> Дори на 9 септември, нали ни беше национален празник, ни раздадоха по бутилка вино, пържоли и грозде. Момчетата пийнаха, запяха и накрая като се хванаха, та извъртяха едно голямо хоро. Чехите ни гледаха смаяно! Трима бойци бяха отскочили до близкото селце - искали да си купят нещо от кръчмата, но кръчмарят им отказал. Тогава единият опънал автоматичен откос в тавана и всички се проснали на земята, попикани от страх. <br /> <br /> Нашите взели каквото им трябва, оставили парите и си тръгнали. Не ги наказаха, само политическият им тегли едно конско. Дадохме само една жертва &ndash; младши сержант Никола Николов.<br /> <br /> Голям симпатяга, чехкинчетата го обикаляха редовно...Поканили го на купон, той се измъкнал тайно от лагера и руски офицери след два дни го намерили убит в една канавка. Чехите най-много се страхуваха от съветските червени барети &ndash; като ги видеха, и се вцепеняваха. Най-проклети бяха частите на ГДР - тях ги изтеглиха още на десетия ден. Офицерите им бяха безкомпромисни: теглят една линия с тебешир и казват: &bdquo;Който я премине, ще има стрелба!&rdquo; - Така и правеха.<br /> <br /> И за да не се получат кървави конфликти с населението, войските на ГДР ги откомандироваха, а ние останахме до края на септември. Като се върнахме и ние в родината си, в Харманли целият град беше излязъл на улицата да ни посреща с цветя. Моите музиканти свиреха, та чак жилите им щяха да изхвръкнат...Никой от нас тогава не си е мислил, че е бил окупатор, че е смазвал социализъм с човешко лице. Бяхме горди, че изпълнихме интернационалния си дълг...Това е!..&rdquo;, разказа ми преди години подп. Георги Русев. Добре е да си припомняме миналите събития заради настоящето!..<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/39_Rossi_Sax.jpg" alt="39_Rossi_Sax.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="551" />Певицата Роси Русева: Мислеха ме за дъщеря на актьора Георги Русев </strong></span><br /> <br /> &bdquo;Когато следвах в НАТФИЗ, ме мислеха за дъщеря на актьора Георги Русев &ndash; по онова време директор на Пернишкия театър. И аз винаги поправях незнаещите с думите, че моят баща е не по-малко талантлив и известен и че е истинска знаменитост. Като диригент на Пловдивския военен духов оркестър, именно баща ми въведе традицията всяка седмица да се свирят в Борисовата градина виенски валсове.<br /> <br /> Редовно имаше концерти в ДНА - Пловдив, съвместно с инструменталисти и изпълнители от Пловдивската опера. В онези години ДНА-то бе приютило много таланти. Сред тях бяха и актьорите Георги Мамалев и Емо Джамджиев. <br /> <br /> Всички ме наричаха &bdquo;Дъщерята на Маестрото&rdquo;. Първата песен, която изпях на сцена, беше авторска на баща ми. Взехме национална награда. Когато напуснах театъра и тръгнах за чужбина като певица, взех саксофона на баща си. Допреди няколко години все още свирех с него!.. Баща ми си отиде от този свят преди 12 години, но завинаги е в сърцето ми &ndash; моят уникален баща!..&rdquo;, разказва развълнувана дъщерята Роси. <br /> <br /> <strong>Стефан СЕВЕРИН <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />