Не пожела да ми каже дали е отровен
На своите 84 години Лили Димкова е запазила не само физическата си хубост, но и меко духовно излъчване. Като дъщеря на народния лечител Петър Димков, тя притежава същата, попита от баща й добрина, желание да помогне, и смирението, което всеки трябва да успее да изработи в себе си, както я е учил Петър Димков. <br /> <br /> Лили Димкова е завършила сценография в Художествената академия в класа на проф. Георги Каракашев. Работила е в Габровския театър, била е художник на костюмите на филмите &bdquo;Рицар без броня&ldquo;, &bdquo;Шведски крале&ldquo;, &bdquo;Един снимачен ден&ldquo;, &bdquo;Сбогом, приятели&ldquo;, &bdquo;Върви в следите&ldquo;, &bdquo;Необходимият грешник&ldquo;. Нейни самостоятелни изложби са правени в София, в Ню Йорк в Музея на Николай Рьорих, в Сан Франциско, Берлин и др. <br /> <br /> <em>Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; тя разказва любопитни истории за големия лечител.</em><br /> <br /> <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/23_Lili_Dimkova3.jpg" alt="23_Lili_Dimkova3.jpg" align="baseline" width="500" height="459" /><br /> <strong><br /> - Лили, когато баща ти умира на 95 години е имало слухове, че е бил отровен?</strong><br /> - Така е. Питаха ни: &bdquo;Отровен ли е?&rdquo; <br /> <strong><br /> - А откъде тези подозрения?</strong><br /> - Смъртта му за всички нас беше неочаквана. Той беше здрав. Ежедневието му продължаваше да бъде същото, както винаги &ndash; напрегнато от сутрин до вечер с прегледи на болни, писане, четене, нищо не говореше за края му. Съботите бяха обикновени работни дни за него. Той нямаше почивни дни. Даже същия ден отиде на Витоша, към Копитото, там бе на снимки за един от двата филма, които правеха за него. Вечерта се прибра, вечеря, отиде в банята. После си легна. На сутринта мама видяла, че е починал. Лежал съвсем спокойно в неговата поза, спеше по гръб, лицето му спокойно, часовникът му спрял на два часа и три минути. Шокът за нас и мъката ни бяха непоносими. Баща ми умря през 1981 година, три месеца след смъртта на Людмила Живкова. С нея те имаха постоянни разговори на духовни теми. <br /> <strong><br /> - Тя ли помогна баща ти да излезе от анонимност?</strong><br /> - Точно нейната намеса направи възможно баща ми да излезе от анонимността, да може да помага на хората абсолютно безкористно. Много от властващите, въпреки идеологията, ходеха при Ванга да им предсказва бъдещето и да ги съветва, а при татко идваха да ги преглежда и лекува. Но никой от тях не направи нищо, за да може той свободно да помага на страдащите. Ползваха неговите знания, но за своя полза. Единствен ген. Иван Михайлов помогна за издаване на книгите му. Хората се редяха по цели нощи на опашка, за да си ги купят. <br /> <br /> <strong>- Какви бяха разговорите на Людмила Живкова с баща ти, на които ти също си присъствала? </strong><br /> - Людмила проявяваше огромен интерес към всичко окултно. Баща ми и приятелят му Кольо Нанков, снабдяваха Людмила с езотерична литература. <br /> <br /> Тя изчете много теософски книги, йогийски книги, Рудолф Щайнер... Живо я интересуваше богомилството. Смяташе да пише голям труд за тях. Когато разговаряха с баща ми, тя се обръщаше към него с &bdquo;Татко Петьо&rdquo;. <br /> <strong><br /> - Кога и как се запознаха?</strong><br /> - Когато тя дойде за първи път при баща ми, беше след тежката й катастрофа. Имаше постоянно <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> силно главоболие и голям белег на челото,</strong></span><br /> <br /> с които официалната медицина даже и в чужбина не бе успяла да се справи. Тя потърси помощ от татко. Започна да прилага неговото лечение, което никак не е лесно, освен че е и продължително - трябва да имаш голямо търпение и воля. Прилагаше й го медицинската сестра Ани Младенова. След като лечението бе провеждано в продължение на месеци, главоболието й изчезна, белегът не личеше. Като стана министър на културата, тя работеше без никакво главоболие, с лекота.<br /> <br /> Вкъщи е казвала: &bdquo;Ако би трябвало отново да изживея катастрофата с всичките болки и страдания, бих приела всичко това, заради тази промяна, която след нея стана в мен.&rdquo;<br /> <br /> След като баща ми почина, дни наред идваха плачещи хора и много често чувах: &bdquo;Той имаше специално отношение към мене&rdquo;. В голямото сърце на баща ми, изтърпял толкова гонения заради това, че лекуваше всеки нуждаещ се, и то без никакви пари, имаше обич към всеки и добрина за всеки болен.<br /> <br /> <strong>- Кога се заговори, че баща ти е бил отровен?</strong><br /> - След четиридесет дни на баща ми, бродеше мълвата, че е бил отровен. Аз имах доста срещи с татко след смъртта му, в които той по вътрешен път ми говореше. При първата от тях си спомням, че усетих в себе си гласа му, който ми каза: &bdquo;Остави само свещта да свети &ndash; имаше запалена свещ в стаята му &ndash; загаси лампата.&rdquo; Аз го направих и после по-ясно чувах гласа му. Когато се понесе слухът за отравянето, имах видение с татко, в което той със строг глас ми каза: &bdquo;Вие от семейството ми няма да говорите дали съм отровен!&rdquo;, а аз попитах: <strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">&bdquo;А отровен ли си?&rdquo; </span><br /> </strong><br /> Той не ми отговори. Не поиска да отговори. Една седмица преди неговата кончина се случи нещо особено. Получихме съобщение за колет. Много тежък, над 10 килограма. Една наша близка, която по това време беше вкъщи, предложи да отиде с количка и да вземе колета от пощата. Като го докарахме в градината, там го отворихме. Обаче се оказа, че вътре имаше стари парцали, мръсни, грозни, изпокъсани и в средата един огромен черен камък. Онемяхме ужасени. Изтичахме горе при татко. Той каза: &bdquo;Изгорете го веднага, не го внасяйте вкъщи. Това е магия&rdquo;. Изгоря много трудно, не искаше да гори. Поливахме със спирт, но едва успяхме да се справим. Кой го беше изпратил? Подателят беше с фалшиво име, така и не разбрахме.<br /> <br /> За мама смъртта на татко се оказа непосилна. Те бяха живели 61 години заедно, преживели войни и бомбардировки, радости и трудности. Залиня, сякаш не искаше да се оправи. Година и половина след като той си отиде, един ден ми каза &ndash; ясно и силно чух гласа му: &bdquo;Часът настана, майка ти ще си замине. Аз и дядо ти поп &ndash; баща му &ndash; ще сме до нея.&rdquo; Веднага след това мама се разболя тежко с много силни болки в корема. Два месеца продължи страданието й. Знаете ли кои ми помаха в денонощните ми грижи? Това бяха пациентки на татко, доброволно идваха. Даже една от тях пътуваше, за да може в събота и неделя да помогне.<br /> <strong><br /> - Лили, как баща ти намираше сили, за да лекува толкова хора?</strong><br /> - От ранни зори до късно пред къщата ни чакаха хора. Всеки казваше: &bdquo;Ама нека само мене да приеме!&rdquo; Баща ми даваше предпочитание на децата. Въпреки забрани и санкции, тях винаги преглеждаше. Поне 30 души дневно минаваха на преглед в стаята му. Правеше прегледи и в нечий дом, където също го чакаха събрани хора. Ходеше и в провинцията, където в домове на близки хора преглеждаше болните. Когато баща ми се връщаше преуморен, молеше мама да му направи картофена превръзка на главата, за да избегне инсулт. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>25 души имаха ключ от входната ни врата</strong></span><br /> <br /> и можеха да влизат когато поискат. Домът ни наистина беше Аврамов. Помня, че не можех да отида по нощница в банята, защото не знаех в кой момент ще се отвори вратата и ще влязат хора. Но всички вкъщи приемахме това като даденост. Затова пък на Петровден, вкъщи настъпваше истински празник на благодарността. Цялата улица от сутринта до вечерта бе пълна с прииждащи хора с цветя. Къщата ни се изпълваше с кофи с цветя, стълбището бе пълно с влизащи и излизащи хора. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че баща ти е изгонил Брежнев при едно негово пристигане?</strong><br /> - Журналисти преекспонираха случая. Истината е, че баща ми един път го е прегледал и си е казал личното мнение. Това става в София, когато Брежнев пристига на почивка в Банкя. Баща ми е смятал, че климатът там не е благоприятен за здравето на Брежнев, казал му го и на практика тогава Брежнев си тръгва за Съветския съюз. Останалите работи са слухове.<br /> <strong><br /> - Димков е имал приложима формула за сбъдване на желания? </strong><br /> - Изпитала съм тази формула неведнъж. Когато имаме недоразумение с някого или някой има враждебно отношение към нас, или желаем да призовем доброто към нас, тогава има една много силна формула. Обръщаме се мисловно към лицето и му изпращаме мисълта: &bdquo;Обичам те, обичам те, обичам те. Приеми ме в името на Божията любов&ldquo;. Казва се три пъти... Изричайки &bdquo;обичам те&ldquo;, ние обичаме божественото в човека. <br /> <br /> Недостатъците на хората са нещо външно, те не засягат човешката душа, тя е чиста. Недостатъците са преходни и когато човек достигне по-висока степен на развитие, ще се освободи естествено от тях. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА</strong><br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Лечителят вярва в лечебната сила на котките<br /> </strong></span><br /> Според баща ми, котката е &bdquo;астрална прахосмукачка&rdquo;. Тя поема отрицателни мисли и чувства, които са в дома, без това да вреди на животното. <br /> <br /> Котката притежава жизнена прана и лечебни сили. Но трябва да бъде гледана с любов, на която да отвърне. Тя усеща когато господарят й има някъде болка и сама ляга на това място. След двайсетина минути болката отзвучава. Ще ви дам пример с мен. След смъртта на татко, мъката създаде в мен отрицателни състояния, получих сериозни и тежки гнойни процеси.<br /> <br /> Имах един красив черен котарак и той много ме обичаше, както и аз. Забелязах, че на гръбчето му се появи голяма буца. Заведох го на ветеринар и когато го упоиха и резнаха, оттам бликна гной като фонтан. Той просто бе изтеглил от мен гнойта, разказва дъщерята на Димков. <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />