ДС принуждава Леа да се омъжи за Еди

Обожатели, ченгета и легенди витаят около голямата артистка

12 Авг. 2016, 17:06 21056 прочита 7 коментара

С любимия Еди Казасян

Обожатели, ченгета и легенди витаят около голямата артистка

Леа Иванова е била агент на Държавна сигурност. Службите насила са я накарали да се омъжи за Еди Казасян. Тяхно дело е и постоянният терор, на който е била подложена голямата артистка през целия си живот. Филмът &bdquo;Пеещи обувки” на режисьора Радослав Спасов, сътворен по мотиви на биографията на Леа и досието й в ДС спечели специалната награда на последния кинофестивал в Москва. Радослав Спасов разказва: Някога срещнах Еди Казасян. Излизаше от архивите и очите му бяха насълзени. И го питам: &bdquo;Какво бе, Еди, какво има?” Той каза: &bdquo;Накарали са я да се ожени за мен” . От тези думи се ражда идеята и вдъхновението за филма, който печели аплаузите на публиката в руската столица. Великата Леа Иванова е жертва на един жесток и безмилостен режим. Той нищо не й прощава: нито свободолюбието , нито таланта, нито безцеремонното й отношение към палачите. Но в крайна сметка днес мъчителите са никой , но нейното име и глас звучат. <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_36/21_Lea_Ivanova2.JPG" alt="21_Lea_Ivanova2.JPG" align="baseline" width="500" height="328" /> Леа Иванова е родена точно преди 93 години - на 13 август 1923. В Дупница започва триумфалният й и в същото време мъченически път на актриса и певица по света. Около нея витаят легенди, ченгета и обожатели, крале, принцове, милионери. Ухажват я упорито идолът на французите Ив Монтан и сръбският вожд на индианците Гойко Митич. Съпругът на Симона Синьоре, след като чува българката , мигом а кани да пее в парижкия храм на забавлението кабарето &bdquo;Максим”. Това, разбира се, по независещи и от двамата причини, не става. От София не я пускат. Така или иначе всички атаки на изисканите кавалери се оказват напразни. Леа до края на живота си обича, онова никому неизвестно юристче и начеващ пианист, на което през 1957-ма обещава, че ще го направи голям музикант. Така и става. В ранните си години бъдещата кралица на шоуто учи френски колеж в Цариград и пее в детския хор на българската екзархия. Връща се в<img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_36/21_Lea_Ivanova7.JPG" alt="21_Lea_Ivanova7.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="349" /> родината, за да продължи в Художествената академия. В София нещата си идват на мястото. Тя става солист на оркестъра на &bdquo;Оптимистите” с диригент Божидар Сакеларов, записва песните за ЦУМ и Чико от Порто рико и цяла България започва да припява с нея. Казват, че песента Чико е тананикал и един от надзирателите в Белене, докато тя звучала по лагерната радиоточка. Това съм аз... Казала му Леа. – Ти, ама друг път, изсмял се милиционерът, който не можел да си представи, че певиците изглеждат като нея. Според приятелката на Леа Иванова Лора Белева, това е епизод от романа на Марко Семов &bdquo;От зимата нататък” е повече литературна измислица. А истината според нея е следната: Леа никога не е била в Белене, а в женския лагер в Ножарово, Силистренско. И все пак, какви са нейните грехове, че така много ядосват комунистическата власт? Саксофонистът Ангел Везнев-Ачо в интервю пред вестник &bdquo;ШОУ” си спомня случка, докато пътуват с кораб за Щатите: &bdquo;Внезапно погледът ми бе прикован от жената на палубата. Беше Леа Иванова. Стои без комбинезон, без перука, с цигара в уста и гледа към Статуята на свободата. Сълзите й блестяха: Ачо, заради тази Америка лежах по лагерите. Доживях да я видя. Всъщност властта има въображение, когато трябва да съчини нечии грехове: Леа Иванова е обвинена, че е проститутка, , лесбийка, че пее на английски, че съжителства без брак с Божидар Сакеларов и после с Казасян. Това е достатъчно петнадесет години да я държат далеч от световните сцени. Първото й излизане е с Еди Казасян в Румъния в годината на тяхното запознанство 1957. Следва Полша. И тук се разказва друг случай: При един от концертите токът на обувката й се чупи. Тя намира странно решение. Чупи и другия и продължава вихреното си шоу. Ефектът върху публиката е поразителен, а в София са бесни. И това продължава до 1962 година, когато вратите на Леа и Еди за света са вече окончателни отворени. Китаристът Васил Стоев-Ампега през 1979 година излиза за първи път на запад имено с оркестъра Еди и Леа Иванова. Той разказва: <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_36/21_Lea_Ivanova19.JPG" alt="21_Lea_Ivanova19.JPG" align="left" hspace="9" width="300" height="335" />Първото място, където започна кариерата ми с Еди и Леа, беше “Байрише хоф”. Това беше страхотен седемзвезден комплекс в центъра на Мюнхен с чудовищно вариете, след това стана нещо като конгресна зала, където приеха Горбачов. Никога няма да забравя първото ни шоу там! Участвахме с една голяма звезда по това време в Германия – Лео Тартарино – беше като Чингиз хан направен и пееше Ънгълберт Хъмпардинг! Полудяваха мадамите! Публиката беше само диаманти и папионки! Когато пристигнахме в Мюнхен, ние, музикантите, бяхме още неопитомени дивачета. Първата работа на Леа беше да накара Еди да ни даде по 50 марки. Задължи ни да отидем да си купим по един “Плейбой” от магазина и по два дезодоранта “Брут 33”. Вика: “Два дезодоранта ще си вземете - единият долу в гримьорните, няма келнерите да бягат от вас, че им воните, а другият – на сцената!”. Това беше първото нещо, което ни задължи! На третия ден въведе още правила! Първо – всички да се избръснем под мишниците! Едни такива драконовски мерки и Крумови закони и каза: “Или ще ви бъде, или няма да ви бъде!”. Всичко при Леа беше програмирано като при големите звезди от шоубизнеса! Преди всяко пристигане в нов локал, на ново място, тренирахме! Отпред в колата, Еди караше мерцедес или БМВ, и Леа! Музикантите сме във втората кола. При пристигането, двама скачаме – един взема от нея кучето Рики, Артиста му викахме, а другият подава ръка! Леа слиза, веднага й се намята един визон, дълъг до земята, тя тръгва, а ние отзад след нея! Отваря се вратата. Като влезе вътре в локала, й се маха дългия визон и някой я замята с малка хермелинка! Всички разбират: “Звездата дойде!” Но Леа обича преди всичко България. Въпреки мъките, които властите й причиняват. Заради това, че е пеела на английски и говорела свободно десет езика, на нея се гледа с лошо око, но тя никога не е искала да избяга на Запад. Дори е отказвала да пее в бази на НАТО, въпреки щедрите хонорари, които и предлагали. <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_36/21_Lea_Ivanova15.jpg" alt="21_Lea_Ivanova15.jpg" align="baseline" width="500" height="336" /> Получава инфаркт на 33 години Първия си инфаркт Леа получава , когато е само на 33 години, разказва Лора Белева. След време я удари и инсулт и я оперираха в Париж. Лявата й ръка обаче, остана изцяло парализирана. Еди разбираше, че ако тя се раздели със сцената, животът й ще стане напълно безсмислен, и й организира концерт в огромния ресторант "София". Леа пя седнала в красив старинен стол, преметнала шал на обездвижената си ръка. Така е пяла и в Хелзинки, където двамата с Еди заминаха след това. През 1985-а лекарите й откриха рак, но няколко месеца по-късно, на контролния преглед, установяват, че от болестта няма и следа. Тя е безкрайно щастлива и заминава за Карлово, за да изнесе концерт. “Днес имам голямо основание да ви изпея песента на Еди "Би трябвало да имам два живота". Защото ги имам" – съобщава Леа на публиката. <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_36/21_Lea_Ivanova14.JPG" alt="21_Lea_Ivanova14.JPG" align="baseline" width="500" height="396" /> Уви, само месец след това, на следващия контролен преглед, лекарят съобщава на Еди, че е открил рецидив, който бързо се развива. Междувременно на него му се ражда дете от друга жена. Леа се опитва да приеме факта философски. Издъхна на 27 май 1986 година в "Пирогов", докато показвала на лекарския екип видеофилм, посветен на нея. Подготви Исак ГОЗЕС По материали на вестниците &bdquo;Над 55” и ШОУ”