Германка ми купи кола, изписах един тон мастило в милицията
Лятото е сезон не само за почивка и отдих, но и за горещи страсти. Но нашенското Черноморие сега няма нищо общо с онова от годините на социализма. Днес бетонът е навлязъл до самата плажна ивица и е пълна скука в сравнение със &bdquo;селянията&rdquo; от епохата на социализма, когато по крайбрежието ни кипеше интересен живот. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_36/42_More1.jpg" alt="42_More1.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="305" />Поколенията от 50-те на миналия век насам няма как да не правят сравнението. На такова мнение е и бившият спасител от Кюстендил Васил Иванов, вилнял с рамбовска осанка край плажовете на Варна и Бургас. Съгражданите му го наричат Ричи Мъдото заради съответните &bdquo;атрибути&rdquo; с това име, които били несъразмерни?... Така или иначе Ричи е легендарна личност. След промените гурбетчийствал по света, замогнал се и сега се е кротнал. Дава мило и драго и черпи наляво и надясно, само и само някой да изслуша невероятните му истории. С чаша уиски в ръка ги разказва и на репортера на &bdquo;ШОУ&rdquo;. <br /> <br /> &bdquo;Не бяхме супермени, нито тъпи селски гларуси, а най-обикновени българчета от провинцията. С малко повече мускули, с по-малко мозък, но и двете неща ни вършеха работа.Често си имахме проблеми с тъпи милиционери и си намирахме майстора, но опитът учи. Записахме курсове в БЧК. Отели ни се волът, докато вземем тапии. Трябваше да покриваме едва ли не световни рекорди - 100 метра за 1,40 минути, дълъг престой под водата. Охранявах стометрова ивица на &bdquo;Златни пясъци&rdquo;. <br /> <br /> Събуждах се преди чайките, обикалях плажа и обследвах ивицата му къде е по-плитко, къде по-дълбоко. Намествах шамандурите. Пробвах на сухо и свирката си. После заставах на вахта. След всеки удавен, особено ако е чужденец, изписвахме един тон обяснения в районното. По едно време го ударих на живот. Разбрах, че с удоволствията ще компенсирам голямата отговорност срещу мижавата си заплата. <br /> <br /> <strong>&bdquo;Извинете, от тая вода може ли да се забременее?&rdquo;,</strong><br /> <br /> ме попита веднъж засукана западногерманка с цици като любеници. И отпред и отзад &ndash; похотливка, братко. Викам й: &bdquo;Може, и още как! Ако влезнем<img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_36/42_More2.jpg" alt="42_More2.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="394" /> във водата, одма ще осъществя щението ти, но съм на работа. Но ако наистина имаш проблем със светото зачатие, що не дойдеш довечера в бунгалото ми?! За по-сигурно&rdquo;. - И мацката дойде. Такава Кама Сутра заформихме, че бунгалото се измести с метър към морето. Запозна ме с майка си и сестрите си, и те бяха готови за обслужване, но пустият ми соцморал не ми позволи да ги обладая. Покрай трите грации от Баден-Баден ядох и пих на поразия. Работата обаче стана дебела след... 9 месеца. Западнячката наистина забременяла, но не ме харесала чак толкоз, че да иска да се сберем. Анжелика се казваше. Изпрати ми покана да й гостувам, да видя поне сина си и да призная пред германските власти бащинството си. Нямаше никакви финансови претенции към скромната ми особа на оплодител. Тази покана обаче се затри <br /> <br /> <strong>по трасето на тайните ни служби </strong><br /> <br /> Сетне видях и съобщение за подарък &ndash; последен модел БМВ. Но чак в приемната на ченге от ДС. Една кофа с мастило изписах за това нещо &ndash; как така една дама от омразното капиталистическо ГФР ме удостоява с подобно внимание?!? Признах си всичко най-чистосърдечно, че да разберат, че не съм станал &bdquo;фашистки агент&rdquo;, ами съм си най-обикновен мераклия. Те обаче ме остригаха като затворник. Уж да си &bdquo;спомня&rdquo; всичко по-подробно. Три денонощия ме държаха. Напуснах ареста слаб като чироз, по-блед и от мъртвец. От Ричи Мъдото нищо не беше останало. Сетне разбрах защо е била тая гавра с мен.<br /> <br /> По време на дългите разпити ченге ме принуди да подпиша декларация, че се отказвам от луксозното возило и то ще бъде отнето &bdquo;в полза на държавата&rdquo;. Иначе щели да водят срещу мен дело за шпионаж и ме чакал живот зад решетките. Сниших се, къде ще ходя?! &ndash; Подписах, за да се отърва. Едва след промените разбрах, че едно от тези висши ченгета си е &bdquo;приватизирало&rdquo; колата ми. Координатите на Анджи пък потънаха нейде в полицейските архиви, та така и не успях поне да видя сина си.<br /> <br /> След тоя случай се заклех да оправям жени само в рамките на Варшавския договор и СИВ /смях &ndash; б.а./. Какво ли не видях и не преживях покрай плажовете. Веднъж мамини синчета от някогашния партиен ешелон ми събраха очите. Дърти сливенски мангали разхождаха по брега близо 200-килограмова мечка. Покрай тумбата мина скутер с парашут. Червените баровци дадоха два бона на ромите и откупиха мецаната. Вързаха горкото животно за парашута, да лети!... Вдигнаха баба Меца във въздуха, а отдолу бившите й стопани надуват ли надуват кеманетата. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_36/42_More3.jpg" alt="42_More3.jpg" align="baseline" width="500" height="335" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Из претъпканите соц плажове кипеше оживление</strong></span><strong><br /> <br /> Сърцето на мечката се пръсна, получи инфаркт </strong><br /> <br /> Мургавеляците обаче си я прибраха мъртва и доволни от парите, си тръгнаха. Тоя случай не ми се изтрива от главата!... А веднъж, през <br /> 70-те, бях спасител на северния плаж на Приморско. Тогава то беше едно село, а не като сегашния елитен курорт със стотици хотели и многохилядна тарапана. Някога беше тихичко, почти идилично място за почивка. И западняците, и българите знаеха, че именно там, край резиденцията на Тато - &bdquo;Перла&rdquo;, край прибоя, се намира най-големият нудистки плаж по южното ни Черноморие. Закътано местенце, с дюни покрай него. Нито облечените смущаваха покоя на голите, нито обратното.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_36/42_______________.jpg" alt="42_______________.jpg" align="baseline" width="500" height="335" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Да си нудист беше &quot;противозаконно&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Нудистите, естествено, бяха извън закона, нерегламентирани, така да го кажа. И вижте какво се разигра, досущ като в оня филм с Луи дьо Финес - &bdquo;Полицаят от Сен Тропе&rdquo;. Докато всеки от нудистите си оглеждаше и предника, и задника, да не би отнякъде да цъфне милиционер, мангал откраднал златни бижута на една чужденка от хотела в селото. Ченгетата надушили кой е крадецът и го погнали. Настигат го баш до нудисткия плаж. <br /> <br /> С извадени пистолети го просват на пясъка сред дибидюс голите плажуващи, повечето от които чужденци. Едни от тях изпадат в паника заради срамотиите си, други се хвърлят към морето да плуват под вода. Мангалът е отведен, където му е мястото, но привържениците на Адамовото облекло дълго време не могат да се осеферят. До залез слънце стоят от уплах не само по бански, но и плътно завити с хавлии. До края на сезона, както и през следващото лято, нудисткият плаж се &bdquo;самозакри&rdquo;. Чак по-късно пак се осмелиха да го &bdquo;отворят&rdquo;. Много е интересно какви ни бяха отношенията с т. нар. гларуси. Ние, спасителите, водехме война с тях. Е, в някои отношения интересите ни съвпадаха. Най-често при обмяната на валута. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_36/42_More7.jpg" alt="42_More7.jpg" align="baseline" width="500" height="362" /><br /> <strong><br /> Ние диктувахме курсовете на деня <br /> </strong><br /> Тогава нямаше чейндж бюра като сега. Това си беше престъпна дейност, преследвана жестоко от закона, но зад всеки от нас стоеше по едно корумпирано ченге, което да ни пази задниците. То винаги е било така. И сега &ndash; също&rdquo;, разказа пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; бившето плажно величие &ndash; бай Васко, или иначе речено &ndash; Ричи Мъдото. <br /> <br /> <strong>Георги АНДОНОВ, Кюстендил<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />