В Голямо Асеново се стекоха на 70-годишнината на Христо Настев
<strong>Следим от повече от година съдбата на Христо Настев, който нямаше собствен дом и близки. Лекомислено прехвърлили единственото си семейно жилище на отрочето си, но след като съпругата му починала, той бил прогонен на улицата. <br /> </strong><br /> Нощите си прекарваше на гарата в Димитровград и живееше от подаяние на добри хора, но живеел в средата на съмнителни личности. Въпреки че бил в пенсионна възраст, не можел да осигури необходимите документи за пенсионирането си. Един ден срещнал арендатора и местен общински съветник Митю Вълчев. Заприказвали се. Разплакал се като невръстно дете. Бизнесменът извадил няколко едри банкноти и му заръчал да се въведе в приличен вид. После го закарал в родното си село Голямо Асеново. Дал му просторна стая за живеене с всичко необходимо -хладилник, телевизор, модерна баня, печка и други полезни вещи. Негови работници дарили от себе си дрехи и в живота на Христо настъпи коренен обрат. <br /> <br /> На 17 юли Христо покани близки и познати на своя 70-годишен юбилей. Почти цяло село Голямо Асеново се стече да го поздрави в местното кафене. Едни му даваха буркани с храна, други го обсипваха с различни сувенирчета или просто му стискаха десницата с пожелание никога вече да не чувства липса от приятели.<br /> <br /> Репортерът на в. &ldquo;Над 55&rdquo;също му връчи скромен подарък от името на редакционния колектив за случая. Кметицата на селото Пенка Танева прочете поздравителен адрес до юбиляря и заедно с по-малкия внук на Митю Вълчев - Владко Димов, който вече е студент в Агрономическия университет в Пловдив, му връчиха сума от 209 лв. В този ден Настев събра над 600 лв. и сега възнамерява да я използва за разумни цели. Но непременно ще купи подарък и за внучето си, което отдавна не е виждал.<br /> <br /> Днес с благодарност Настев работи за фирмата на своя благодетел. Казва, че никак не му е приятно, че му заплащат труда, защото така нямало никога да успее да се отблагодари за стореното му добро. На прощаване Христо Настев приключи разговора с нова благодарност: &rdquo;Хубаво е, че моят любим вестник &ldquo;Над 55&rdquo; не ме изостави&rdquo;. Едва сдържайки вълнението си, човекът промълви: &rdquo;Като добър край на моята одисея, че с помощта на тукашните хора не само оцелях, но получавам и пенсия вече&rdquo;.<br /> <em><strong><br /> Андрей АНДРЕЕВ-Редкин, с. Голямо Асеново, общ. Димитровград</strong></em><br />