Участвах в първото световно първенство за жени през 1952 г. и станахме четвърти, спомня си голямата спортистка
<strong>&nbsp;Бившата волейболистка Нина Топалова е родена на 10 юли 1933 г. в София. Много интересна личност е баща й Георги Топалов, който е възпитаник на френския лицей в Цариград (&ldquo;Галата сарай&rdquo;) и е главният виновник за нейната насоченост в спорта. Ето защо. В Цариград (сега Истанбул) в лицея през 1910 г. Георги - &ldquo;Топата&rdquo;, е силно привлечен от футбола и връщайки се в България, става един от основателите на любимата игра у нас. Самият той играе като централен халф и вратар във ФК-13.<br /> </strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/28_Nina Topalova1.jpg" width="200" height="201" hspace="8" align="left" alt="" />Нина започва с лека атлетика, но нейният истински голям талант избухва във волейбола. Тя, освен отличен нападател, е и комплексен състезател, била е и капитан на националния отбор, има забележителни успехи и като треньор. Сега Нина Топалова е пенсионер, радва се на син, дъщеря и внуци.<br /> <br /> <strong>- Нина, как попадна във волейбола, след като си била отлична лекоатлетка както в беговите дисциплини, така и в скоковете - дълъг и висок, си постигала с лекота високи резултати?<br /> </strong>- През далечната 1950 г. на Софийския колодрум се провеждаше европейско първенство за жени, а българският отбор играеше мач за третото място с чехкините. Нашите загубиха тогава, но аз реших, че ще играя волейбол и че ще побеждавам.<br /> <br /> <strong>- Имала си щастието да попаднеш в националния отбор по-късно при един изключителен специалист като треньора Александър Азманов. Какво си спомняш от тогава?<br /> </strong>- Азманов беше голям треньор, с изключително чувство и за хумор. Той успя да разгърне способностите ми. Само за 6 месеца. Благодарение на треньорското му прозрение и индивидуалните тренировки още на първия младежки фестивал в Берлин през 1951 г. аз бях резултатен нападател, въпреки моя кратък стаж. Не мога да пропусна да кажа, че в &ldquo;Академик&rdquo; също имах изключителен треньор като Методи Стоилов - личност, ерудит, който трябва да се помни. <br /> <br /> <strong>- А кои бяхте в националния състав, с който участвахте в първото световно първенство за жени през 1952 г.?<br /> </strong>- Бяхме чудесен отбор, композиран от Цветана Берковска, Йорданка Бончева, Маргарита Терзиева, Здравка Асенова, Лиляна Райкова, Лиляна Виткова, Виктория Лазарова и, разбира се, перничанката Нели Чакърова, от която се възхищавах много и имам най-най-добри чувства досега. Бог да я прости! Същото се отнася и за голямата Цветана Берковска, която също преди доста години ни напусна. Станахме четвърти след силните отбори на СССР, Полша и Чехословакия.<br /> <br /> <strong>- Заговори за Цецето Берковска, с която сте били включени като волейболистки от световната шестица, точно вие двете. Кога е било и как стана, защото днес не можем и да си мечтаем за подобно признание?<br /> </strong>- През 1953 г. в Букурещ по време на Третия младежки фестивал, който беше неофициално световно първенство. Нашият отбор завоюва трето място и това бе оценено като изключително спортно постижение. А ние с Берковска бяхме номинирани като волейболистки от световната шестица.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201607/28_Nina Topalova5.jpg" width="200" height="378" hspace="8" align="left" alt="" />- Кой е най-силният и вълнуващ спомен от спортната ти кариера?<br /> </strong>- И досега остава нашият исторически мач, поне така е известен, през 1954 г. през април на ст. &ldquo;Васил Левски&rdquo;, когато успяхме да победим рускините. Беше истински спортен спектакъл! Наложихме се с резултат 3:2 и доказахме, че сме световна волейболна сила, а зрителите полудяха!<br /> <br /> <strong>- Играла си доста време в &ldquo;Локомотив&rdquo;. Беше ли на почит волейболът в &ldquo;железничарското дружество&rdquo;, както е бил по-известен &ldquo;Локо&rdquo; тогава?<br /> </strong>- Интересът беше голям. Аз се състезавах за &ldquo;Локомотив&rdquo; от 1957 до 1963 г., когато приключих активната си спортна кариера. Имахме успехи във вътрешните ни първенства и привличахме огромни потоци хора, все наши почитатели. Много бяха и децата, които се трупаха край и на волейболната площадка до бившето кино &ldquo;Освобождение&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Всички твои познати казват, че си прекъснала твърде рано състезателната си дейност. Защо?<br /> </strong>- Спортните травми - това е причината да се откажа, но пък се посветих изцяло на треньорска работа. И така до 1974 г. бях треньор в ДФС &ldquo;Локомотив&rdquo;. А както знаеш, успоредно с тази си дейност се изявявах и като журналист. Изготвях коментари за волейболния спорт в няколко столични вестника, а през 1970 г. коментирах за БНТ световното първенство за жени във Варна.<br /> <br /> <strong>- А вярно ли е, че и Катя от &ldquo;Ритон&rdquo; е била твоя състезателка?<br /> </strong>- Да, и Катя Михайлова от &ldquo;Ритон&rdquo; също играеше при мен в &ldquo;Локомотив&rdquo;, но важното е, че всички тренираха с пословично усърдие и печелехме призови места, а по-късно моите състезателки се реализираха и като пълноценни личности.<br /> <br /> <em><strong>Елена КОЦЕВА</strong></em>