Историкът Владимир Пауновски: Обвиниха баща ми, че реабилитира царя

<em>Владимир Пауновски е син на големия ни писател и изследовател Иван Пауновски (1935 - 1990 г.), автор на прочутата книга &bdquo;Възмездието&rdquo;, претърпяла навремето три издания като &bdquo;политически роман&ldquo;. Тя не само че предизвика сензация, но и промени основно погледа към нашата история. Издадена е и от полското издателство &ldquo;Ksiazka i wiedza&quot;, Варшава, подготвяли са и издаването й в Германия. <br /> <br /> Пауновски-син е историк-балканист, работи в БАН и е директор на Еврейския исторически музей &ndash; София. Специализирал е хебраистика в Израел и Испания и е дългогодишен главен редактор на алманаха за история на евреите в България - &bdquo;Годишник&ldquo;. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_37/40_41_Vladimir_Paunovski.jpg" alt="40_41_Vladimir_Paunovski.jpg" align="left" width="300" height="293" hspace="9" />- Г-н Пауновски, току-що излезе книга с избрани критики, анализи и проучвания на вашия знаменит баща под заглавие &bdquo;Смут и човек&rdquo;. Знам, че я издавате послучай 80 години от рождението му и 25-годишнината от смъртта му... </strong><br /> - За съжаление излезе в съвсем малък тираж, което може да я направи почти &bdquo;невидима&rdquo;, но темата за Народния съд, върху която почти никой не бе навлизал да работи в документацията й навремето, дадоха възможност на баща ми да анализира онзи период и да даде един нов и различен поглед върху управлението на цар Борис III. Причината, че тази книга забави излизането си с цели 2 години, бе, че обвиниха баща ми, че реабилитира царя. Излезе, че той е бил сериозен политик, че <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> нещата не са били само черни </strong></span><br /> <br /> В книгата е представен с неговите колебания, с ходовете му в една политическа игра, в която е бил наричан от Хитлер Лисицата. Баща ми пръв разкри цялостната политика от онзи период чрез най-подробни документални факти, издирени и сравнени по място, дни и дори &ndash; часове. <br /> <strong><br /> - &bdquo;Възмездието&rdquo; беше сензация през 70-те, но може би и днес би могла да бъде преиздадена със същия успех?...</strong><br /> - Сега повечето от нашите политици са заети само със себе си - нито знаят миналото, нито могат да се поучат от него. Ценното в тази книга е, че след нея нашите историци и изследователи приемаха становищата на баща ми като аксиоми и дори с времето забравиха кой е авторът им. Баща ми работеше къртовски. За пръв път във &bdquo;Възмездието&rdquo; достоверно е проследил защо се появяват митовете за отровите, за маските в самолета по време на пътуването при Хитлер, за измислицата за Мафалда, в която е вярвал и самият Хитлер, че даже и Москва. Хората не желаят да се разделят с митовете и легендите за смъртта на царя. Мнозина са писали за тая смърт на Борис III, пишат и сега. Човекът е така създаден, че той като че ли обича повече тайнствените работи, отколкото простите истини и ясните обяснения на нещата. За царя някак си хората <br /> не мислели, че може да умре <br /> <br /> Изобщо никой не мислел за смъртта му, макар да се е знаело, че монархът се движи без охрана. Пред Народния съд ген. Жечев казва за Борис III, че той поначало бил фаталист - не искал охрана и сякаш не се боял, че ще бъде убит, въпреки че са правени, както знаем, опити за убийството му още през 1925 г. на Арабаконак и сетне в черквата &bdquo;Св. Неделя&rdquo;. С решението си да влезе в Тристранния пакт царят извършва предателство спрямо милиони българи. Българската буржоазия бе свикнала да гледа на царя като на свой най-умен представител и се надяваше, че той все някак ще намери изход от безизходицата, към която страната отиваше. Знаеше се, че през тия месеци <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> той е имал срещи с Хитлер </strong></span><br /> <br /> Тъкмо в тези срещи се е търсела причината за смъртта му, когато царят умира. Може би той е търсел начин да напусне фашистката коалиция?... Такива признаци се проявяват в политиката и на другите германски съюзници - Италия, Унгария, Финландия, Румъния.<br /> <br /> <strong>- Въпросът е дали наистина цар Борис е влязъл в конфликт с Хитлер през тия месеци на 1943 година?... </strong><br /> - Три са били срещите им. Първата се състояла в края на март и началото на април. На 28 март, в неделя, Севов съобщил на Филов, че царят е получил покана да се срещне с Хитлер, като вземе със себе си и началник-щаба. Във връзка с това царят и Филов разгледали положението на България и установили българското гледище - че България не може да участва във войната против Съветския съюз и че трябва да се отчита опасността от Турция. <br /> <br /> На царя този път никак не му се ходело, отивал без сърце на срещата. Смятал, че германската кауза вече е пропаднала. На 31 март отлетял от летище Враждебна. Пътувал със специален голям аероплан. Придружавали го Лукаш, Ханджиев и Балан. По обед се обадил на Филов по телефона, че са пристигнали благополучно в Залцбург. Бил бодър и весел при разговора. Върнал се на 2 април. На другия ден при него се събрали Филов, Михов и генерал Лукаш. Лукаш докладвал как са се развили работите в Берхтесгаден. Преди това царят прочел сведенията за военната конвенция между Турция и Англия, сключена в Адана, които му били <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> съобщени от германците съвсем поверително </strong></span><br /> <br /> Разговорите в Берхтесгаден са били главно за въоръжаването на българската армия и за евентуални военни действия на Балканите. Нови ангажименти не са били поискани. Малко по-различно е това, което Филов пише за срещата си с царя подир два дни. Царят не бил доволен от посещението при Хитлер. Особено пакостно било влиянието на Рибентроп, който гледал на нещата като търговец авантюрист и се ръководел изключително от своята лична омраза към англичаните. Хитлер не искал да отвори нов фронт към турците, обаче у Рибентроп се забелязвало такова желание и казал на царя, че в такъв случай би се осъществило желанието на българските царе да влязат в Цариград. А царят имал не само военни, но и лични съображения да не влиза в Цариград - <br /> в хороскопа му пишело, че ще умре като цар Симеон<br /> <br /> На 30 май същата 1943 г. Филов бил извикан вечерта при царя. Преди това при него бил Бекерле, който му съобщил, че Хитлер пак го кани на среща. Царят и Филов почнали да правят предположения. Филов смятал, че срещата е може би във връзка с преговори за мир. Това много ободрило царя. Заминал на 3-и сутринта за Берхтесгаден със самолет и пак с летеца Бауер. Придружавали го само Ханджиев, Балан и Бърдаров. <br /> <br /> Завърнал се на 5 юни по обяд, а вечерта Филов бил приет на аудиенция. Действително се оказало, че тема на разговорите било положението на Балканския полуостров. Германците смятали за възможен един десант в Пелопонес. Вземали мерки да съберат повече германски войски в Гърция. От страна на турците не очаквали нападение. Царят, макар и да дал съгласие пред германците, направил нужното, за да се бавят нещата.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_37/40_41_Tsar_Boris4.JPG" alt="40_41_Tsar_Boris4.JPG" align="baseline" width="500" height="387" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Борис III и Адолф Хитлер на историческата им среща на 19 април 1941 г. </strong></span><strong><br /> <br /> - Кога е последната среща на царя с Хитлер?</strong><br /> - Поканата дошла на 9 август. На 10-и царят съобщил на Филов за предстоящото си пътуване. Впрочем Филов не допускал, че германците ще искат от българската армия да отиде по-нататък, тъй като немските войски били вече навлезли в Струга и се насочвали към Дебър. Откъм американците сведенията за България не били добри. В едно писмо Алън Дълес пишел, че тя ще бъде третирана след войната наравно с другите държави от Оста. <br /> <br /> При третото си пътуване до Хитлер царят се постарал да избегне поне датата 13. Съчетанието от 13-и &ndash; петък, било кошмарно за него. Заминал в събота в 9 часа с аероплан и с пилота Бауер. Придружили го Ханджиев, Балан, Бърдаров и камердинерът Свилен Николов. Това е последната среща между Хитлер и Борис III. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Фаталната, както казват някои </strong></span><br /> <br /> Хитлер и царят влезли в бункера на Хитлер. Ханджиев, Балан и Бърдаров отишли в бункера, определен за тях. След вечерята царят, Хитлер, Рибентроп и Кайтел се оттеглили на разговори в бункера. Царят се върнал късно, към 23 часа, и си легнал. На сутринта Ханджиев отишъл при царя в неговата кабина. Видял му се уморен и блед. Ханджиев му се оплакал, че не е спал добре - имал лошото чувство, че ако машината за пресен въздух спре, всички ще се удушат. И царят се оплакал от същото. Ханджиев запитал как минават разговорите, царят замълчал, после казал: &bdquo;Добре.&rdquo; <br /> <br /> Същия ден следобед царят и хората му заминали обратно за България. По обед Севов предупредил Филов да се върне в София за посрещането на царя. Филов закъснял и не видял как е пристигнал царят. Всъщност именно хора, които не са видели завръщането на царя, пуснали слуха, че той пристигнал от Германия в ковчег. Според тоя слух излиза, че царят е бил умъртвен на 14 август. Точно след две седмици, на 28-и, било съобщено, че е мъртъв, а го погребали на 5 септември. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Това е може би най-&bdquo;вмирисаният&rdquo; слух.</strong></span><br /> <br /> В деня на пристигането на царя Филов бил повикан от него в 7,30 ч. и записал в дневника си, че царят не бил никак доволен от пътуването. На връщане даже си бил пожелал да го срещне неприятелски самолет, та да се свършело с него...<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_37/40_41_Tsar_Boris6.jpg" alt="40_41_Tsar_Boris6.jpg" align="baseline" width="500" height="356" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Поклонението пред тленните останки на царя траe няколко дни &ndash; от 30 август до 5 септември </strong></span><strong><br /> <br /> - Има и друг слух - че царят паднал на легло веднага след завръщането си. И дори че е умрял три дни след пристигането си...</strong><br /> - Няма нищо вярно в това. В понеделник при царя е имал прощална аудиенция хърватският пълномощен министър. На 17, във вторник, царят е заминал за Царска Бистрица. На 18 ходил на лов. На 19 август се изкачил на връх Мусала. Били са с него княз Кирил, Балан, двама адютанти и камердинерът му Свилен Николов. На 20 август имал разговор с пристигналия от Берлин пълномощен министър Загоров. На 21 август, в събота, пак отишъл на лов. В неделя дал продължителна аудиенция на генерал Михов. Вярно е това, че по време на екскурзията до Мусала царят не се е чувствал добре. Имал пристъпи на задух, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>парене в сърдечната област <br /> </strong></span><br /> На връщане близо до хижата леко му прилошало. Казал, че трябва да слязат в София и да се прегледа. Но после, след като се върнал в Царска Бистрица, казал, че ще остави това за другия ден. В София царят се върнал на 23 август, в понеделник. Той не се чувствал добре, но никой от домашните му не забелязал това. В понеделник сутринта на Севов било съобщено да дойде в двореца към десет и половина, когато царят щял да се върне от Царска Бистрица. Севов пристигнал навреме и след няколко минути дошъл и царят. Севов го чакал в кабинета му. Още с отварянето на вратата, преди да отговори даже на поздрава му, царят казал: &bdquo;Севов, болен съм от ангина пекторис&rdquo;, и седнал на стола си. Външно не бил много разтревожен. &bdquo;Досега съм чувал да се оплаквате от много болести, рекъл Севов, но от ангина пекторис не съм чувал. Как си определихте диагнозата? С лекар говорихте ли?&rdquo; &ndash; &bdquo;Имам болки в долната част на гръдния кош, в рамото и по лявата ръка&rdquo;, казал му царят. Споделил, че при изкачването към Мусала почувствувал задух и заморяване, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> каквито друг път не е имал </strong></span><br /> <br /> Наредил по телефона да дойдат д-р Балабанов, като най-близък лекар, и д-р Александров, дворцовият лекар. Те пристигнали и с царя се качили горе, в спалнята му. Бавили се доста. През това време Севов продължавал да го чака в кабинета му. Към 12 и 30 часа му съобщили, че царят е поръчал да остане за обяд. По време на обяда царят изобщо не говорел за болестта си. Хранел се както обикновено и взел някакво лекарство - бистри капки, с вода. Севов си отишъл вкъщи. Следобед не го повикал никой и той бил сигурен, че царят е заминал пак за Царска Бистрица, както му казал. Към 7 часа царят се обадил на Евдокия по телефона, която предния ден се била върнала от Варна. Казал й, че не му е нещо добре. <br /> <br /> Чувствал тежест, мъчно дишал. Наистина тя чула по телефона как той хлипа и диша тежко. Помълчал и добавил: &bdquo;Ще видиш, ще умра от ангина пекторис!...&rdquo; &ndash; Това го бил казвал и през лятото веднъж... Евдокия му съобщила, че е на смъртно легло Добрович, шефът на специалните служби на Фердинанд. &bdquo;Така ще бъде и с мен!&rdquo; &mdash; казал царят и затворил телефона. Към 7,30 му прилошало и повърнал. Дошли пак лекарите &mdash; Даскалов и Александров...<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_37/40_41_Tsar_Boris1.jpg" alt="40_41_Tsar_Boris1.jpg" align="baseline" width="500" height="352" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Траурната процесия по улиците на София<br /> </strong></span><strong><br /> - Това ли е моментът, в който царят казва, че според хороскопа си ще умре на 50-годишна възраст, като цар Симеон?</strong><br /> - Да, в стаята е бил и камердинерът Свилен. Положението се влошило. Д-р Ханджиев отишъл при германския военен аташе и го помолил да повика берлинския лекар на царя - д-р Зайц. Той се свързал веднага с Гьоринг и предал молбата. В Берлин имало бомбардировка. Върху клиниката на д-р Зайц била паднала бомба. Самият Зайц бил сред развалините. Измъкнали го, качили го на самолет да лети към София. По-късно, пак по молба на Ханджиев, от Виена бил извикан и проф. д-р Епингер. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Установена била диагнозата сърдечно заболяване </strong></span><br /> <br /> Ето как го е описал баща ми в прецизното си разследване: &bdquo;През целия ден Евдокия очаквала, че брат й, както обещал, ще намине към нея или най-малкото ще се обади. Привечер към 6 часа дошъл Кирил. Извикал я настрана, понеже тя работела в градината със слугата си. Казал й: &bdquo;Началството не е добре. Никак не ми харесва. Слязох днес от Царска и го намерих болен. Те викали на брат си &bdquo;началството&rdquo;. Евдокия прекъснала Кирил със свойствената си несдържаност и му казала:&rdquo;Да не е отровен? - Той е бил там, да не му е погодено нещо?...&rdquo; - Още когато била във Варна, тя знаела, че царят е ходил при Хитлер. - &rdquo;Не, сърцето е. Викахме Зайц от Берлин. Можеш ли да идеш утре в манастира да му палиш свещ за здраве!&rdquo; - Евдокия обещала. На другия ден, в сряда сутринта, към 7 часа князът позвънил на Севов. Повикал го да отиде в двореца. Там Севов научил, че болестта още в понеделник се е усложнила и са повикани лекари. Казали му кои. Същата сутрин Евдокия рано заминала за Рилския манастир. Постояла на служба малко, запалила свещ и си тръгнала. Към 9 часа била вече в София и без да пита, отишла в двореца. Кирил стоял на двора страшно бледен. <br /> <br /> Казал й: &bdquo;Инфаркт е. Емболия според Зайц&rdquo;. Евдокия видяла д-р Зайц. Познавала го от по-рано - церил я от жлъчка. Той й казал, че положението било много сериозно, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>че царят е получил инфаркт </strong></span><br /> <br /> но че щели да се стараят да го спасят. Описал на княгинята какво лечение се прави, какви инжекции. Евдокия се качила горе. Болният имал вид на мъртвец и стенел в полусънно състояние. Попитала единия от българските лекари дали царят не е отровен. &bdquo;Вие луда ли сте?! Никаква отрова!&rdquo;, грубо й отвърнал той и влязъл пак при болния. Надвечер настъпило ново влошаване. Повикали свещеник - отец Рафаил от църквата &bdquo;Св. Неделя&rdquo;. <br /> <br /> Задържали го после и него в двореца. Към 8 часа вечерта положението малко се подобрило. Евдокия влязла и седнала до леглото на брат си. <br /> <br /> Взела му ръката. Той отворил очи и доста ясно й казал: &bdquo;Кока, какво правиш? Колко е часът?&rdquo; - Отговорила му. Той само казал нещо като: &bdquo;А-а, тя се свърши.&rdquo; После нищо не й проговорил. Царят изобщо на никого не проговорил в минутите на просветление, които били много редки. Това го казват всички, които са били около него през тези дни и нощи. Той сякаш окончателно се затворил в себе си, очаквайки смъртта!... Пробуждайки се на два или на три пъти, само питал колко е часът или искал да пие вода.&rdquo; <br /> <br /> <em><strong>/Следва продължение/</strong></em><br /> <br /> <strong>Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />