Художникът рисува прочутия си Хитър Петър с кибритена клечка
Едва ли има образован човек, който да не познава някои от емблематичните карикатури или рисунки на големия ни художник Илия Бешков-(1901-1958). През 2001 година , за неговата 100 годишнина , той е обявен от ООН за &bdquo;Човек на столетието&rdquo;. <br /> <br /> Приживе, на въпроса, не го ли е било страх когато е рисувал Хитлер, Сталин, Царската фамилия, когато е рисувал министър председатели, депутати, архимандрити, той казвал: &bdquo; Кой не го е страх? Но истината ми е по-скъпа&rdquo;. Навсякъде, където е пътувал по света, той се представял с журналистическата си карта. Смятал себе си повече за журналист, понеже отразявал действителността чрез карикатурите си, а те са печатани във вестници.<br /> <br /> Когато за пръв път в 1968 г влязох в дома на Илия Бешков на ул. &bdquo;Янтра&rdquo; в дъното на големия хол имаше роял, от двете му страни широки прозорци до пода, тип френски. А наляво бе мястото, където е работил и живял самият художник. Гледах с благоговение. Синът му, Сашо Бешков, с когото бяхме гаджета, ми обясни, че нищо не е разместено, а е както е било по времето на баща му. По стените в дома нямаше никакви картини, освен едно потъмняло от времето магаренце. Оказа се , че двама студенти от Академията &ndash;Христо Гърманов и Теньо Пиндарев, решили да направят изложба. Първи пристигнал Илия Бешков. Вторачил се в магаренцето и казал: &bdquo;Болно ти е магарето, Христо. Може и да умре.&rdquo; Че то умря &ndash; отговорил студентът. &bdquo;Колко му искаш?&rdquo; &ndash; попитал Бешков. И понеже студентите не знаели за колко да се спазарят, отишли да питат в зоологическата градина. 25 хиляди им казали оттам и Бешков платил картината.<br /> <br /> По онова време бяха изминали десет години от смъртта на Илия Бешков. Често ме питат за свекър ми, но аз не съм го виждала. Когато е починал &ndash;януари 1958 г. - била съм в средните класове в училище. Затова пък, днес на моите години все по &ndash;добре го разбирам. Неговият архив тепърва се обработва, постоянно откривам нови факти и магически думи. Всичко нарисувано и написано от ръката му и днес е съвсем актуално, както е било и вчера, и ще бъде и утре. Толкова актуално спрямо нрави, социални отношения, власт, пари, приятелства и предателства, че се чудиш как са минали тези 58 години от смъртта му и 115 години от рождението му.<br /> <br /> Успях да опазя от времето писмата между Илия Бешков и Анастасия Попова. Той седем години е влюбен в нея, пишат си , той е в София, тя в Добрич, но накрая дочаква съгласието й да се оженят. Раждат се децата им Павлина, пианистка и Александър , журналист и литератор.<br /> Още навремето понеже се интересувах от астрология, бях много впечатлена, че Бешков си беше направил сам хороскоп и беше обозначил в него една квадратура и един Кръст при първата четвърт на Луната. <br /> <br /> 23 януари 1958 г, когато умира, е точно четвъртия ден от Първата четвърт на Луната. <br /> <br /> През 1957 г, вече много болен, той по настояване на писателя Сава Попов, започва да илюстрира книгата му с приказки &bdquo;Хитър Петър&rdquo; &ndash; последните му илюстрации. Ето какво разказва Сава Попов:<br /> <br /> &bdquo;Отначало Бешков направи няколко рисунки с перо. Но не остана доволен. А и перото му не беше в ред. &bdquo;Остарях вече и инструмента ми се похаби. <br /> <br /> Не мога да правя с него каквото ми се иска!&rdquo; &ndash; оплака се той. Сложи в цигарето си половинка цигара и запуши. После с нокът отцепи края на една кибритена клечка, топна я в туша...и магарето на Хитър Петър оживя върху белия лист. Бяхме с Мана Парпулова. (художничка, ученичка на Бешков, б.а.) И двамата възкликнахме от възторг. Тази вечер Бешков направи много магарета и още няколко виртуозни рисунки. Най-харесваше рисунките със старците и бабите. Рисуваше сватби, кръщенета, кучета, попове и се шегуваше с героите си.<br /> <br /> Един ден започна да рисува погребални ковчези и погребения. Направи цяла серия с ковчези: жени оплаквачки, фенери и кръстове натоварени на коли , магарета.<br /> &bdquo;Стига тия ковчези&rdquo; &ndash; казах му и с усилие се засмях.<br /> <br /> -За всеки човек и ковчег &ndash;отговори сериозно той. &ndash; Ти не знаеш! Хитър Петър ще ме погребе...Той рисуваше Хитър Петър яхнал магаре натоварено с ковчег.. Да-а, - тъжно се усмихваше Бешков &ndash;Ето го, той идва с моя ковчег. Добър, усмихнат, с цвете...С него ще дойде и моето спасение.<br /> <br /> -Глупости!-опитах се да го отклоня. <br /> <br /> А той: За глупостта и с глупостта не можеш да спориш, а смъртта е истина!<br /> <br /> <strong>Биографията на Бешков е политическата история на България от онези десетилетия </strong><br /> <br /> &ndash; казва Богомил Райнов в голямата монография за художника &ndash; издадена 1983 г. Богомил Райнов е този, който по време на своята мисия като посланик в Париж представя Бешковите рисунки на един от големите издатели по онова време д-р Манюел Брюкер. Французинът е сдържан и добавя, че издава луксозни албуми само на много големи световни художници. Богомил му носи оригинали и Брюкер веднага сравнява Бешков с най- известни имена от изобразителното изкуство. Изданието е решено. То излиза с предговор от прочутия Жорж Бресон в библиофилско издание в Париж., но Бешков не го дочаква. По-късно се получава и предложение да бъде издаден специален албум на Бешков пак в Париж, но няма кой да даде две хиляди лева. <br /> <br /> <strong>Съдбата на цялото Бешково семейство е драматична. Самият Бешков пише:</strong><br /> <br /> &rdquo;Селото ни Долни Дъбник бе разделено на радослависти и земеделци. Земеделците ги водеше баща ми. Какъвто и спор да възникнеше, ние бяхме винаги вътре. Заплашваха ни с какво ли не. Къщата ни бе надупчена от куршуми. Това навярно се е отразило и на характера ми. В семейството ни нямаше аполитичен човек. Какво чудно, че и аз не бях аполитичен , че свикнах да се набърквам във всяка каша. Дядо ми и баща ми имаха амбицията да модернизират стопанството, да го снабдят с машини. Но разходите по модернизацията поглъщаха земята, докато накрая всичко рухна. Трябваше да изоставя Университета където следвах право и да стана учител на село, за да издържам брат ми, който следваше в Лайпциг. <br /> <br /> Първият ми голям удар беше превратът на 9 юни, когато правителство избрано по демократичен път, бе свалено за една нощ от шепа военни, зад които стояха Дворецът и едрата буржоазия. Беззаконието ме накара да стана карикатурист. Карикатурата е журналистика. Винаги съм се представял с журналистическата ми карта и в Париж и навсякъде.<br /> <br /> Богомил Райнов го пита, защо след като е рисувал стръвно много карикатури срещу поповете, е бил най-ревностен посетител в църквата &bdquo;Света София&rdquo;? Бешков му отговаря че по едно време е рисувал поповете, по друго време е станал ревностен почитател на християнската идея. Идеята никога не го е напускала. Но големия грях на църквата е ,че канонизира, догматизира, изопачава тая идея до степен да я превърне в маша за експлоатация...<br /> <br /> Бешков е бил на косъм от смъртта. След атентата април 1925 година е бил арестуван и пратен в Плевенския затвор. Бил е в списъка на идейните противници за ликвидиране &bdquo;при опит за бягство&rdquo; &ndash;обичайна практика. Още повече, че при една случайна среща на Лъвов мост в София, за да се отърве от някаква прилепчива личност на въпроса му &bdquo;Какво става, бе, Илия? &bdquo; Бешков изтърсил бързо , за да се отърве: <br /> <br /> Тя каква е, ама каква има да става!&rdquo;. След десет дни станал атентата в църквата &bdquo;Св.Неделя&rdquo;. И ей го, онзи &bdquo;приятел&rdquo; сетил се какво му казал художника и донесъл където трябва. Разбира се, това е доносът, но истинската причина , която присъства в обвинението срещу Бешков е неговото сътрудничество с карикатури във в. &bdquo;Звънар&rdquo;, който е спрян още февруари 1925 г. Изпращат Бешков в Плевенския затвор. На 18 април, разказва Асен Кантарджиев, докараха младежа Илия Бешков и същата нощ го извикаха на разпит при околийския началник Кирков. Като се върна при нас, Бешков не можеше да ходи, едва се влачеше. Не можеше да седне, нито да легне. <br /> <br /> Бедрата му бяха синьо- черни от нанесения побой. Два дни Бешков лежеше до мен на цимента и като го питах, той ми каза че Кирков докато го е бил и псувал викал: &bdquo;Ще карикатуриш, а?!. За спасението му има две версии: едната, че Иван Шапкарев, съпруг на Елисавета Багряна, като офицер е на посещение в Плевен и видял върху бюрото в списъка на обречените името на младия художник. Докато другия офицер излиза от стаята, той по подобие на едно от имената задраскано с дебела линия в списъка, задрасква по същия начин името на Бешков. Това го пишат и Блага Димитрова и Йордан Василев в книгата си за живота на Елисавета Багряна.<br /> <br /> Другата версия е, според думите на д-р Райна Диамандиева, тогава околийска лекарка в Долни Дъбник, при нея отишъл братът на художника, Иван Бешков, /убит след девети септември 1944 г. от народния съд/ и я помолил за съдействие. Тя отива при градския лекар в Плевен Иван Попов, който чрез кума си издействал освобождаването . Това станало въз основа на телеграма от Русенския военен съд. След това е закаран и лекуван в София в къщата на инж. Георги Гичев , под грижите на майка му Велика Гичева &ndash; както разказва в спомените си Кристина Гичева-Михалчева. <br /> <br /> През 1983 година излиза и монографията на Мария Овчарова &bdquo;Художник-гражданин&rdquo; където се прави анализ на всичко отпечатано от твореца между 1923-1945 г. Ето и думите на историчката и най-ревностна изследователка на живота и творбите на Илия Бешков:<br /> <br /> - Когато в издателството на Земеделския съюз видяха размерът на книгата, и че има 1187 карикатури , всички помествани в периодичния печат, казаха, че те нямат в печатницата си машини, които да произведат подобна по размер книга с толкова илюстрации. Тогава лично Петър Танчев пое задачата да бъдат купени и внесени от Германия необходимите машини. Щом пристигнаха, това бе първата книга, която се завъртя. Голямо беше вълнението и въодушевлението. Заслужаваше си усилията на всички. <br /> <br /> <strong>Разказват се легенди за Бешков, когато е преподавал на студентите в Художествената академия. </strong><br /> <br /> Трябва да е било голямо събитие за студентите, по времето на петдесетте години, когато по радио, вестници и събрания се говори едно и също, когато се ръкопляска по 20 минути на речите на партийните другари и се скандира БКП, да можеш да чуеш свободната мисъл на един художник. <br /> <br /> Щом като студентите са забравяли дори да обядват, а са тръгвали подир учителя си по пътя до дома му, за да продължат да слушат &bdquo;лекциите&rdquo; му. <br /> <br /> Преди години и Светлин Русев и Лиляна Русева и Дора Бонева, Сава Цоновски , които помнят от студентството си в Художествената академия Бешков, разказваха как от всички курсове, студентите са се тълпяли в часовете на професор Бешков в ателието по графика, за да слушат какво говори. Нямало къде игла да падне. Някои стенографирали, други си записвали отделни мисли . А после тръгвали подире му по улиците. И всички употребиха едно и също изречение: Беше като Христос и учениците му. А Бешков им говори че:<br /> <br /> Човекът е един между три милиарда<br /> <br /> &bdquo;Човек е неповторим . У вас всичко е като на струг, като американските параходи &ndash; от Чикаго са витлата, от Бостон корпуса, после го монтират. Как може така &ndash; серийно производство на хора? Човек е един &ndash; да го изчерпиш.И като пристъпиш към друг &ndash; ще търсиш друго състояние &ndash; и стават двама. Тогава се създава конфликтът. Сложи ги двамата да се карат и те цял живот ще се карат. А вашите са Янините девет братя. Това е леност, професионален разврат. Курвата защо я преследват? Затова че не прави разлика между един мъж и друг. Ако тя страда, живее с един, предпочете друг &ndash; няма да я наричат така &ndash; тя ще има лична трагедия. Аз не съм пуритан, но изкуството е избор и предпочитание. Тя може да е много докарана, хубава, но е курва. И като седиш до нея не те ангажирва. Няма да ти пише и писмо. На другия ден не смееш да я срещнеш и поздравиш, защото е с опустошена душа, като вашите картини.<br /> <br /> Че знаете ли, колко млади момичета са станали проститутки, поради това , че са загубили мярката и избора... И писатели, и художници и поети!<br /> Дайте да премахнем схемите! Как, когато и хората по улиците са схеми, когато всичко създава схеми!. Вървете където искате! Аз нямам нужда от схема. Ще се събудите и ще ми дадете нещо живо &ndash; не схема, а диалектика! Тук трябва да издигнем паметник на модела &ndash;освободител на идеите... <br /> <br /> Не може стражар въобще или селянин въобще! Ходите като идиоти, слепи по улиците и различавате само трамвай от кола, за да не ви сгази.<br /> <br /> Обръща се към друг студент, който рисува прощъпалник:<br /> <br /> &bdquo;Това дете дето го чакат да проходи е обиколило тая заран пет пъти махалата и им се чуди на акъла. Те гледат едно лилипутче на осем години и му се чудат защо не прохожда. Тази жена няма никакъв обем, тя е сплесната в дебелина три сантиметра... <br /> <br /> И това е обиколило махалата. Махленски пущ! То е крало сливи, късало панталони. А вие сте ми го сложили да прохожда. Седите и се гледате като бутраци. Типични славяни! Идеи много, а не знаят къде да стъпят. Откъде иде светлината, кое е най-изявено, най-пространствено...<br /> <br /> Друг студент пита обезкуражен за рисунката си: Вие искате да кажете, че това тяло е лишено от движение?<br /> <br /> А Бешков:-Няма движение на нищото. Има материя, която се движи. Без материя ,какво ще движиш..И чудно нещо, мен уж ме винят в клерикализъм, а трябва да внушавам тия прости неща на хора с безупречна преданост към материалистическото мислене!&rdquo;<br /> <br /> <strong>Савка ЧОЛАКОВА&nbsp;</strong><br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>За първи път в печата<br /> <br /> Приличаше на Христос между учиниците си </strong></span><br /> <br /> В архива на Бешков открих писмо, написано е 12 май 1948 година от студент на име Димко от Ловеч до Мана Парпулова, по това време също студентка от класа на професор Илия Бешков. Вероятно тя го е предала на семейство Бешкови.<br /> <br /> Навярно сега при вас е хубаво, Мана? Академията беше мечта за мене не преди много време. Не зная как се озовах там. То беше такова едно бързо, замайващо. А изпита не зная как бих могъл да опиша. Край тази сграда минавах като музей-храм. И толкова неща предполагах, че има скрити в тайна там, които и обитателите й не разгадаваха. Вчера когато излизах от тая врата, която благосклонно ме пропусна да надникна във вътрешността й , струваше ми се че вали студен дъжд. Не исках да се обърна назад. Там бяхте вие, ателиета, работа, беше г-н Бешков. Слушай, Мана, отскоро се познаваме, нали? Искам да ти кажа, зле разбираш този човек. Уверявам те, зле! Малко го познавам, не, сигурно лъжа. Познавам го. <br /> <br /> Академията не бих обикнал толкова без &bdquo;него&rdquo;. Но Мана , помъчи се да ме разбереш. Нямам тая дарба да говоря, но чувствам, чувствам, че той знае какво говори, че истина е неговото слово и че само той ще направи ученика художник. Спомням си и това, което Бешков ни е говорил: Вземете бе, вземете опознайте , го &ndash;/модела/, глътнете го, сложете го вътре във вас и това, това е достатъчно. Вие сте направили много!&rdquo; Всички негови думи изплуват у мене. Мълчал съм и съм слушал.Но ти знаеш какво говори той, какво може, колко голям е той. Ти си при него вече от 2-3 години. <br /> <br /> Тоя човек ме убоде, страшно , много силно. Не съм ти казвал, Мана, че аз до миналата година не съм рисувал, не съм искал да гледам, тъй както аз и вие сега се учихме да гледаме. Не бяха още обявени резултатите от изпитите, когато имах възможността да го чуя г-н Бешков. Говореше с Амада. <br /> <br /> Отначало частично дочувах думи от разговора им. Може би нахално, но се доближих. И чух. Много чух в тия минути когато бях при &bdquo;него&rdquo;. Бяха и други. <br /> <br /> Говореше и отговаряше на въпросите, които му задаваха. Приличаше на Христос между учениците си. Така мислех тогава. Сега разбрах, че маски са имали тези ученици. И ти, Мана. И ти имаш маска. И ти си виновна пред него...Доста се отклоних. Почнах като наставник да ти говоря. Прощавай, нямам това право дори и като колега вече. Не и като колега. <br /> <br /> Аз избягах. Голямо усилие направих досега да се задържа до край в Академията. Но всичко като че ли има граница. Изцедих всички възможности, до край, до капка. А сега е и края. И още по мъчно е. А аз вече обикнах академията и &bdquo;него&rdquo;.<br /> <br /> И може би и той ме разнежи, размекна. Бях се помъчил да скрия нещо за мене си, но той дойде, сам, или някой го изпрати и надзърна и почука. И аз му отворих. Отворих защото той знае да чука. Отдавна никой не ми е говорил така топло, така бащински, както той. Почувствах се &bdquo;у дома&rdquo; при &bdquo;него&rdquo;. И трябваше да си ида, защото не бях за неговия &bdquo;дом&rdquo;. Аз не можех с нищо да отговоря на неговото гостоприемство. Аз неу мога да рисувам. <br /> Отидох си без дори сбогом да кажа.<br /> <br /> О, ако ти, Мана, можеше да ме разбереш!<br /> <br /> Господин Балкански /Ненко/ и него излъгах. Нямах смелост истината да кажа. Те всичките са някак тъй добри с мене. А бих бил доволен и да ми се карат, да ме хокат, но &bdquo;там&rdquo; да съм.<br /> <br /> Нищо. Съдба лоша. Довиждане, Мана. Не искам повече да пиша. А пък ти рисувай. Много поздрави <br /> <br /> Димко <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />