Театър "Таганка" никога дотогава не е пускан зад границата на СССР
<em>1987 година. Държавната награда на СССР се присъжда на актьора, пресъздал образа на Жеглов в телевизионния сериал &bdquo;Мястото на срещата не се променя&rdquo;. <br /> <br /> Владимир Висоцки. Той става и заслужил артист, за него снимат филми, пишат книги... До днес. Посмъртно. Защото преди тридесет и шест години на 25 юли 1980 година, бъдещият лауреат, само на 42 години потегли на най-дългото си турне, онова, от което няма завръщане. Оттогава играе Хамлет на други сцени. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> Как точно това се случва, дори и днес не се знае с точност. Има различни версии, различни свидетели, дори невероятният разказ, лансиран преди година от следователя Павел Павлович Николаев, на когото тогава е бил поверен случаят. Той твърди, че приятелите на Владимир носят главната отговорност за смъртта му. Според разследващия в онази юлска вечер бардът е бил в компанията на колегата си Валери Янклович и доктор Федотов. Логично, запили се. След няколко чашки Висоцки започнал да буйства и да се държи неприлично с жените в заведението, в което били. <br /> <br /> Приятелите го извели навън, за да не създава проблеми. Той обаче продължил и тогава го вързали за един стол. Тръгнали си, като го забравили така вързан. Това се оказало фатално за живота му.<br /> <br /> Разбира се, трудно е да се приеме, дори и днес, 36 години по-късно, версията на следователя. Известните факти са твърде противоречиви. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_37/20_21_Vladimir_Visotski11.JPG" alt="20_21_Vladimir_Visotski11.JPG" align="baseline" width="500" height="351" /><br /> <br /> <br /> Например: Във фаталния ден никой не е излязъл с официално съобщение за причините за смъртта. Аутопсия също нямало. Нарочили алкохола за основен причинител на трагедията. Свидетели твърдят, че Висоцки всъщност почива от масиран инфаркт в съня си.<br /> <br /> Споменатият доктор Федотов, който десетина години преди това е спасил живота на своя приятел, като го е върнал на белия свят след клинична смърт, разказва, че на 24 юли вечерта, часове преди да се случи най-лошото, е посетил дома на актьора: &bdquo;Беше му много лошо. Мяташе се по целия апартамент. Скачаше и се държеше за сърцето. Каза на Нина Максимовна: Мамо, аз сега ще умра. <br /> <br /> Инжектирах му сънотворни. После се укроти. Заспа на малката кушетка. Между три и половина и пет сърцето спря. Това беше остър инфаркт на миокарда.&rdquo;<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_37/20_21_Vladimir_Visotski7.jpg" alt="20_21_Vladimir_Visotski7.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="495" />Това заключение не пречи на съпругата на Владимир, голямата френска актриса Марина Влади, да настоява, че наркотиците са убили съпруга й, въпреки че за свръхдоза не пише никой.<br /> <br /> След фаталната нощ медиите запазват мълчание. Само във вестник &bdquo;Вечерна Москва&rdquo; печалният факт е отбелязан с няколко реда и с три дни закъснение. Радио &bdquo;Свободна Европа обаче не мълчи. Песните на барда звучат непрестанно в ефира му. <br /> <br /> Само че по това време Москва е заета с нещо друго, далеч по-важно, и то не толкова от спортна, а от политическа гледна точка. Провеждат се XXII летни олимпийски игри. Те са особени, половинчати, напрегнати, трудни: спортистите от западните държави ги няма. Правителствата извън социалистическия лагер бойкотират заради съветската агресия в Афганистан.<br /> <br /> Спортът, който обикновено обединява света, този път го разделя. Пропагандната машина с цялата си мощ е окупирала стадиони, спортни площадки, екраните на телевизорите в Москва, София, Берлин, Будапеща... И въпреки медийната завеса като че ли с някакъв таен, магичен телефон новината за смъртта на Висоцки обикаля за миг Русия и света. Пред театър &bdquo;Таганка&rdquo; няма място дори и за едно стъпало. Хора стърчат по покривите на околните сгради. <br /> <br /> Десетки хиляди искат да се поклонят пред тленните останки на любимеца си. <br /> <br /> Опашката достига до Кремъл. Но според разказа на режисьора Юрий Любимов властта взема мерки това да не се случи - ковчегът е изнесен тайно през тунел. <br /> <br /> Водни струи помитат натрупаните цветя. Това вижда светът от репортажите на добралите се до стълпотворението информационни агенции. Някои от тях изчисляват: на погребението на Висоцки е имало певече хора, отколкото при сбогуването с папата. Това няма как да се скрие.<br /> <br /> Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 година в 9,40 ч. в Москва. Майка му Нина е преводачка, а баща му Семьон - военен. Година-две Володя се занимава в театралния кръжок на Дома на учителя, но на това в семейството се гледа като на нещо преходно. Нормално юношеско увлечение, на което бързо се слага точка, веднага след като момчета се заема със сериозното: следването в механическия факултет на Московския-инженерно-строителен институт. <br /> <br /> Но нещо странно става в последния ден на 1955 година. Вместо да празнуват той и приятелят му Игор Кохановски правят чертежи и се готвят за изпити. Заниманието е досадно, а настроението отвратително. Легендата, или може би истината, достигнала до наши дни, разказва, че именно тогава, докато навън гърмят новогодишните фойерверки, Владимир изсипва шишенцето с туш върху чертежите и завинаги се отказва от идеята да стане инженер. Той вече знае къде е новото му място. На театралната сцена. <br /> <br /> От школата студио на Московския художествен и академичен театър един голям талант тръгва по обсипания си с много тръни и звезден прах път. Ще има наказания и уволнения по странни причини: заради &bdquo;пълно отсъствие на чувство за хумор&rdquo; например го гонят от Театъра на миниатюрите, от &bdquo;Съвременник&rdquo; са по-строги. Там е отстранен с резолюция, че няма право повече да работи по специалността. В крайна сметка сега малцина се връщат към тези нелепи, мъчителни и дори абсурдни факти от биографията на актьора. <br /> <br /> Днес се говори най-вече за таланта му, за стиховете, ролите, филмите, &bdquo;Хамлет&rdquo; , песните и разбира се, жените му. <br /> <br /> С Иза Жукова Висоцки се жени на 25 април 1960 година. Оказва се, за кратко, защото само година по-късно, докато се снима във филма<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_37/20_21_Vladimir_Visotski15.jpg" alt="20_21_Vladimir_Visotski15.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="463" /> &bdquo;713-и иска кацане&rdquo;, се запознава в Людмила Абрамова. Срещата е като в приказките: задлъжнял необуздан, почти пиян мъж иска пари от непозната красива актриса. <br /> <br /> Тя му дава златния си пръстен, ценна семейна реликва, и на 25 юли 1961 година вече са семейство. Скоро ще се родят двамата им сина Аркадий и Никита, а девет години по-късно ще се разведат. Ще последва бракът, който ще хвърли в екстаз Русия, а Франция и до днес няма да може да си обясни.<br /> <br /> На 1 декември 1970 година лошото момче Владимир Висоцки се жени за една от най-големите звезди и красавици не само на френското, но и на световното кино - Марина Влади. Любовта им е трудна, страхотна, преследвана, неповторима и в крайна сметка нещастна. <br /> <br /> Защото завършва твърде бързо. Точно на споменатия 25 юли 1980 година, когато Владимир Висоцки си отива от този свят. През 2001 година в анкета сред руснаците за любима личност Висоцки е поставен на второ място. След Юрий Гагарин. <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Във Вършец издигнаха паметник на поета</strong><br /> <br /> &bdquo;Ти си наша - ние сме братя!&rdquo; - това казал Владимир Висоцки на голямата балерина Нина Петровска, когато разбрал, че е българка. Срещнали се в едно артистично мазе в тогавашния Ленинград, днес Санкт Петербург. В претъпканото помещение, нещо като склад, гостите насядали по земята, а бардът, в центъра на бохемската компания, не спрял да пее до сутринта. Накрая нарисувал красивата българка и подарил портрета й.<br /> <br /> Ние го имаме за свой. Това пък казват във Вършец, вторият град извън Русия, който е издигнал паметник на актьора. Другият е в Полша. Жителите на малкото курортно градче сами събрали парите за триметровата композиция, изваяна от професор Георги Чапкънов. Поставили я на най- емблематичното място - слънчевата градина в центъра на града. <br /> <br /> Той е наш и ние сме негови. Това са Владимир Висоцки и България. На 6 септември 1975 година София го вижда за първи път жив. Той е на стълбичката на самолета, с който театър &bdquo;Таганка&rdquo; каца в българската столица. В едната си ръка държи вечната китара. Преди него е слязъл само ръководителят на трупата Юрий Любимов. <br /> <br /> Как се е стигнало до това гостуване, което продължава цели осемнадесет дни? Известният журналист Любомир Коларов разкрива години по-късно, че в основата му е Людмила Живкова. Благодарение на нея то става реалност. Първият спектакъл и аплаузите на публиката обаче са предшествани от тежки битки на най-високо ниво.<br /> <br /> Нека пак се върнем към спомените на Любомир Коларов. През 1963 година той заминава да учи във Факултета по журналистика в Московския държавен университет. Тогава за пръв път чува за Владимир Висоцки. Неговите песни печелят все по-голяма популярност. Повечето от тях са леко бандитски, дори хулигански. Има и патриотични, вдъхновени от войната и написани с уважение към военните, каквито са бащата и чичо му.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_37/20_21_Vladimir_Visotski16.jpg" alt="20_21_Vladimir_Visotski16.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="450" />Много бързо песничките на барда завладяват младежките компании, харесват се, презаписват се, а лентите се разменят между приятели. Често Висоцки е гост на студентски сбирки, с голям успех прави концерти в университети и младежки клубове. Всички се радват на шегите му, на чувството за хумор, започват да имитират дрезгавия му глас. След дълго лутане той най-после е намерил своето място - театър &bdquo;Таганка&rdquo;. <br /> <br /> &bdquo;Завърших следването си - връща се години назад Коларов. - Прибрах се в София и след три години отново отидох в Москва, вече като завеждащ кореспондентското бюро на българското радио и телевизия. Разбира се, веднага попитах за Висоцки. <br /> <br /> Отговорът ме смая. Не можеш да си представиш каква популярност има той и театър &bdquo;Таганка&rdquo;, казаха ми. Влязох в салона и видях едни страхотни ентусиасти.&rdquo; <br /> <br /> Тогава всички ресторанти в Москва затварят в 10,30 часа. Доброто решение за артистите е да отидат на гости при българина. Той живее в центъра на хубаво място и с удоволствие ги посреща независимо от часа. Винаги носят китарите си и пеят. <br /> <br /> На 25 юни 1972 година, на рождения ден на своя приятел Володя му подарява китара. Надписа я: &quot;На Любомир Коларов от В. Висоцки.&quot; Тя става реликва. Често я показват из София. При многобройните местения на журналиста обаче веднъж е оставена в едно мазе. То се наводнява, а китарата &ndash; разлепя. Да се поправи е невъзможно. <br /> <br /> 1972 година в Москва пристига Людмила Живкова. В театър &quot;Таганка&quot; тя гледа &quot;Десет дни, които разтърсиха света&quot;. Висоцки играе Керенски. След няколко дни го гледа и в &quot;Хамлет&quot;. Там той е в ролята на датския принц. Две години по-късно Живкова пак е в Москва. Вече като министър. Споделя намерението си да покани &quot;Таганка&quot; в София. Дотогава театърът не беше излизал зад граница. Считат го за авангарден и неподходящ за показване навън. Людмила се среща със своя колега, министъра на културата на СССР Демичев, мастита личност, член на Политбюро на ЦК на КПСС и споделя желанието си &quot;Таганка&quot; да бъде поканена официално на турне в България. Разговорът е много тежък. &bdquo;Има толкова други театри: <br /> <br /> &quot;Съвременник&quot;, &quot;Вахтангов&quot;, те са далеч по-знаменити. Защо точно този&rdquo; - учудил се руснакът. &bdquo;Популярността му е много голяма&rdquo; - мотивирала се българката. &bdquo;Но не е положителна&rdquo; - контрирал Демичев. В крайна сметка обаче той много добре знаел, че Людмила е дъщеря на Тодор Живков и отстъпил. След година и половина битка нещата били решени. Театърът пристигнал. Успехът бил невероятен, а интересът към Висоцки надминал всички очаквания. Една от най-странните му срещи била с вече покойния актьор Милен Пенев, талантът, който помним като младия овчар от шедьовъра на Методи Андонов &quot;Козият рог&rdquo;.<br /> <br /> Старата къща, близо до &bdquo;Орлов мост&rdquo;, където живеел Милен, още помни какво се е случило. Години по-късно хазяите му, които са били свидетели на незабравимата нощ, разказват: &bdquo;Висоцки дойде с китарата, пя най-хубавите си песни, нарисува на стената автопортрета си и се подписа. За съжаление времето и влагата изядоха реликвата. Беше невероятно.&rdquo; Преди това имало представление на &quot;Таганка&quot;. <br /> <br /> Фоайето на Народния театър било пълно с почитатели на барда. Все високопоставени личности. В дъното стоял Милен Пенев. Когато Висоцки се появил, българинът му махнал с ръка. Руснакът се приближил, разменили няколко думи и след малко заедно тръгнали насам. Какво са си говорили, никой не научил. Милен го обясняваше просто: &bdquo;Ние, аверчетата, се разбираме&rdquo;. А преди това никога не са се били виждали.<br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Среднощен запой с Яворов<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_37/20_21_Vladimir_Visotski14.jpg" alt="20_21_Vladimir_Visotski14.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="425" /></strong><br /> <br /> И до ден-днешен в Чирпан се разказва за онази загадъчна нощ, в която Владимир Висоцки останал в техния град. Останал неочаквано, защото колегите му са си тръгнали.<br /> <br /> Иван Генов, известен журналист, главен редактор на агенция &bdquo;Блиц&rdquo; и кореняк чирпанлия, си спомня: &bdquo;Тогава бях ученик. В Чирпан пристигнаха на посещение артистите от театър &bdquo;Таганка&rdquo;. Имали представление в Стара Загора и искали да видят музея на Яворов. Следваше ги екип на националната телевизия. Всички дойдоха вкъщи, за да видят уникална битова стая на моята баба. Изящните дърворезби в нея бяха направени от нейния братовчед. <br /> <br /> Влязоха предвождани от звездата Бистрицкая, разказах им историята на Чирпан и си тръгнаха. Висоцки го нямаше. Беше го отмъкнал местният поет и сладкодумец Димитър Данаилов. Господ бе дарил чирпанската звезда с гърбица, много чар и поетичен талант. Много жени въздишаха по него. Данаилов и Висоцки се видели, харесали и веднага запили в музея. Рецитирали стихове, пели. <br /> <br /> По някое време, късно през нощта, решили да се преместят на паметника на Яворов. Взели бутилка и три чаши - една за автора на &bdquo;Арменци&rdquo;. Там ги намерила и милицията, която звъни на баща ми, тогава фактор градската управа. Данаилов го знаят, но питат за другия, който твърди, че е съветски другар. Да, но униформените не му хващат вяра. Какво да правят.<br /> <br /> Баща ми им каза да го настанят в хотела. И на другия ден го изпратихме Висоцки по живо, по здраво. Това се случи преди около 45 години, но в Чирпан историята никога няма да бъда забравена&rdquo;, завършва разказа си Иван Генов. <br /> <br /> <strong>Подготви Исак ГОЗЕС</strong><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />