Наталия Маева: След трансплантацията на бял дроб вече дишам

<strong>Наталия Маева беше трансплантирана с донорски бял дроб на 9 март 2016 г. в специализирана клиника във Виена (Австрия). Шест години преди това журналистката е диагностицирана с рядката болест пулмонална хипертония. Разговаряме с нея по време на Втората европейска конференция за трансплантация и физическа активност, която се проведе в Правец.</strong><br /> <br /> <strong>- Наталия, какво подарихте на проф. Клепетко, който извърши вашата трансплантация на бял дроб?</strong><br /> - Реплика на античен съд за вино от Луковитското златно съкровище. Подарих му точно този съд, защото е почитател на българското вино. Исках да го впечатля, да му покажа, че нашата държава има много по-голяма и дълга история от австрийската. (смее се)<br /> <strong><br /> - Разкажете за вашите изпитания покрай трансплантацията във Виена?</strong><br /> - Не приемам всичко това за изпитание. Изпитанието е тук - да пребориш системата. В момента, в който се качих на борда на самолета, вече бях напълно сигурна, че нещата ще се получат. Не съм мислила, че няма да има съответствие с донора, че ще ме върнат, че ще ме викат втори път. Просто влязох в болницата във Виена, събудих се след два дни в реанимацията и вече знаех, че съм трансплантирана успешно. <br /> <br /> <strong>- Как след 6 години чакане получихте бял дроб?</strong><br /> - Благодарение на спогодбата с &ldquo;Евротрансплант&rdquo;. Бях първият български пациент, който използва всички удобства на спогодбата. Имаше донорска ситуация на 8 март. Беше изпратен специален медицински самолет, с който летях до трансплантационния център във Виена. Самата донорска ситуация беше разчетена до минути. <br /> <br /> Първият човек, когото срещнах в болницата, беше медицинска сестра от Босна и Херцеговина. Тя ме посрещна по балкански и ме успокои, че няма за какво да се притеснявам. Така влязох напълно спокойна в операционната на 9 март. Това е датата, на която ще празнувам втори рожден ден. <br /> <br /> <strong>- Колко време бяхте в листата на &ldquo;Евротрансплант&rdquo; и чакахте подходящ донор?</strong><br /> - Чаках 11 месеца преди да бъда трансплантирана. Австрийските пациенти чакат между 3 и 6 месеца. Без да съм доктор, мога да обясня, че при моята трансплантация белият дроб на донора дефакто е реконструиран според моите размери. <br /> <br /> <strong>- Какво почувствахте след събуждането?</strong><br /> - Обхвана ме лудост - можех да дишам нормално, а не знаех как да дишам дълбоко и в ритъм. Защото шест години не бях дишала като здрав човек. В един момент започнах да броя, за да влезе дишането ми в ритъм. Изживяването беше невероятно - все едно летиш. Адреналинът е до небето.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/22-трансплантация на бял дроб 1.jpg" width="520" height="390" alt="" /><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Преди трансплантацията белият дроб на донора се реставрира за размерите на рецепиента</em></span><strong><br /> <br /> <br /> - Колко време след трансплантацията можехте да се изправите?</strong><br /> - Вдигнаха ме на деветия ден. Иначе след операцията съм спала 48 часа. При моето заболяване - пулмонална хипертония - нещата се случват по-бавно. След самата трансплантация сърцето ми е поддържано 24 часа с машина ЕКМО (екстракорпорално мембранно окисляване). Когато са изключили машината, са ме оставили още 24 часа да спя. <br /> <br /> Нормално започнах да ходя на 20-ия ден. Тогава бях сигурна в себе си. Преди това имах малки усложнения, които бяха преодолени. Но не си мислете, че ми е било лесно. Трябваше да се боря за живота си. С времето обаче нещата отшумяват и си казваш: &ldquo;Не беше толкова трудно&rdquo;. <br /> Впрочем, дарих моя стар, болен дроб за научни изследвания с единствената мечта пулмоналната хипертония да се превърне в лечима болест в най-скоро време. След година ще получа и част от научния доклад. Старият ми дроб ще се изследва в Германия, за което получих две книги от Агата Кристи. Четох историите на Поаро, докато лежах в болницата. <br /> <br /> <strong>- Откъде е донорът на вашия нов бял дроб?</strong><br /> - Австрийското законодателство абсолютно забранява такава информация да достига до трансплантираните. Ясно е само едно - Австрия е член на &ldquo;Евротрансплант&rdquo;, в системата членуват 9 страни. Моят донор е от една от тях. Тайно подозирам, че е от Словения. България досега е дала само три бели дроба в Австрия и още два в Германия. <br /> <br /> <strong>- Трансплантирани твърдят, че придобиват нови, непривични за тях усещания, че личността на донора им дава някакъв отпечатък. Какво ново открихте у себе си?</strong><br /> - Още когато бях в интензивното отделение получих някаква халюцинация. Един ден твърдях, че съм в Канада. Предполагам, че човекът, който ми подари новия живот, е бил в Канада. Когато се оправя и ми позволят да правя дълги полети, ще отида в Канада. <br /> <strong><br /> - Коя ваша мечта ще изпълните в най-скоро време?</strong><br /> - Вече я изпълних - беше обикновена мечта: да се прибера пеша от НДК до вкъщи. Аз живея в жк &ldquo;Борово&rdquo;. Направих го и видях, че мога. Това ми липсваше. Преди да се разболея, ходех много пеша. Започнах да работя и върху сценарий за документален филм и се надявам да го довърша. Бях си обещала преди трансплантацията да разкажа на хората моята история. <br /> <br /> <strong>- Къде ще бъдете проследявана?</strong><br /> - Във Виена. В България няма трансплантационен център, в който да ме проследяват. Болница &ldquo;Света Екатерина&rdquo; е лицензирана за тази дейност, но там няма пулмолози. На 18 юли заминавам за първия си преглед, една година ще пътувам всеки месец до Виена. Разрешават ми да летя със самолет. Спазвам обаче всички хигиенни изисквания за летене - маска на лицето, с гумени ръкавици, не ям и не пия нищо на борда. Най-опасното място в самолета са масичките за хранене, защото те никога не се почистват. <br /> <hr /> <h1><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> Проф. д-р Валтер Клепетко: С органа от донор ползваме и малко от душата му</strong></span></h1> <strong>Проф. д-р Валтер Клепетко е специалист по трансплантации на бял дроб и завеждащ на отделението по гръдна хирургия в болница във Виена. Именно той извърши трансплантацията на българската журналистка Наталия Маева. Ето какво сподели големият специалист по време на Втората европейска конференция за трансплантация и физическа активност в Правец.</strong><br /> <br /> <strong>- Проф. Клепетко, какво сте направили с Наталия, та тя изглежда 20 години по-млада?</strong><br /> - Това е малката ми тайна. Когато вземаме бял дроб или друг орган от донор, ние всъщност вземаме малко и от душата на този човек. Това е тайната на младостта на Наталия. Много съм радостен, че можахме да осъществим трансплантацията на бял дроб на Наталия. Но трябва да обясня, че да я направим, се изисква отлично организирана логистика. Освен това преди година между България и Австрия се подписа споразумение за сътрудничество в дарителството и трансплантацията на органи. Българската агенция по трансплантациите ни оказа пълно съдействие и ние помогнахме с каквото можем. Но за да се превърнат трансплантациите на бял дроб на българи в постоянна практика, трябва да се информира българското общество колко е важно да се предоставят органи за трансплантация за цялото европейско пространство. Без дарителство на органи не могат да се правят трансплантации. До момента сме трансплантирали бял дроб на трима българи. Разчитаме на вас, журналистите, да повишите информираността на цялото общество за нуждата и важността на дарителството на органи. <br /> <strong><br /> - Тежка реконструкция ли се е наложила, за да бъде пригоден белият дроб на донора към малките размери на Наталия?</strong><br /> - За нас реконструкцията на органа е рутинна процедура, защото имаме голям опит. Годишно трансплантираме бял дроб на 100 - 120 души. Някои от тях, които са в добро общо състояние, успяваме да изправим на крака само 24 часа след трансплантацията. Но при случаи на силна инвалидизация отнема доста време, докато започнат да ходят. В случая с Наталия, независимо от тежкото й общо състояние, самата операция мина безпроблемно. В нашия център сме концентрирали експертното познание на много специалисти. Без постоянна практика тази рутинна за нас процедура на друго място може да завърши по неблагоприятен начин. Ето защо не е възможно на много места в Европа да се правят трансплантационни центрове. Що се отнася до проследяването на вече трансплантираните пациенти, ние организирахме четири центъра за тяхното проследяване с нашите партньори в &ldquo;Евротрансплант&ldquo;. Те се свързват с нас само в крайни случаи. Предстои да изградим такъв център за проследяване на високо ниво и в България. <br /> <br /> <br /> Мара КАЛЧЕВА