16 май, 03:54

Хималаите осакатиха Людмил Янков, Рила го уби!

На 17 април отлетяха 20 години от смъртта на кюстендилците Людмил Янков и Стоян Наков. Двамата падат от 200-метрова скала и загиват на връх Камилата край Мальовица. Преди това Янков губи четири пръста при героичен опит да спаси Христо Проданов под Еверест. Ето сагата, изтъкана от подвизи, кръв, прокоби и поезия.
прочитания: 0 | коментари: 7
14 май 1984 г. Обща снимка на героите от Еверест и шерпите, които им помогнаха. Липсват само Проданов и Савов, който вече е отлетял към родината за лечение.

Проклятието на Еверест поразява и Янков
То мори хората, свързани с двете експедиции към покрива на света. Те мрат като мухи. Първите жертви са Йордан Зашев и Валентин Тафраджийски, включени в националния отбор преди 24 г. Христо Проданов замръзва под Джомолунгма. След опита за спасяването му Людмил Янков губи четири пръста. Осакатен се връща в алпинизма, но се размазва след зловещо падане от скала край Мальовица. После откачена автомобилна гума разбива черепа на д-р Стайко Кулаксъзов, докато шофира. На път за погребението му другият участник в епопеята Диньо Томов катастрофира смъртоносно с алпинист от Сливен.
В Лакатник съпругата на Николай Петков - София Фотева пада фатално при катерене. Приятелката на Методи Савов пък е осъдена за убийство на бременната племенничка на шефа си. "Еверест 2004" се превръща в още по-голям кошмар. Христо Христов умира, агонизирайки в безкислородно изкачване. Съдбата му споделя и Мариана Масларова. Племенничката на Христо Проданов е в разширения състав на "Еверест 2004", но е отхвърлена много обидно. Затова катери в платена руско-бразилска група. Шерпът й обаче я зарязва и тя загива край трупа на Христо.

Вратата на плача
Портата на Янков в Кюстендил години наред е покрита с некролози. До него виси Стоян Наков - катерачът, с когото загива през април 1988 г. Трагичната хроника започва със смъртта на майка му. Четири години след Людмил от рак умира и съпругата му. Двете му деца остават кръгли сирачета. Отглеждат ги роднини и кръстницата. После умира и бащата на алпиниста. Покойници са в едно гробище, но в различни гробове. Людмиловият е осквернен.
Крадци на бакър отмъкват бронзовия му бюст. Приятел-скулптор поставя нов паметник от бял камък.

Много хубаво не е на хубаво

В началото късметът и успехът направо тичат след алпиниста. Той е лесоинженер и потомствен интелигент.
Завършва и икономика, но не успява да се дипломира. Баща му д-р Стойчо Янков надживява сина си с десет години. Майката е учителка по литература, съпругата - филоложка.
Включват Людмил в двете най-големи наши експедиции. За Лхоце заминава като резерва, но под Еверест става герой.
После ръководи алпинизма в Кюстендил. Пробва се като автомобилен състезател и успява. Оглавява младата художествено-творческа интелигенция и автоклуба в града.
Янков става автор и на две книги с пътеписи и стихосбирка. Рисува и свири на китара. Пее, притежава чувство за хумор. Прави фотоизложба и филм по своите изкачвания.
Мустакатият кюстендилец е обявен за най-добър местен алпинист. Работи в отдел "Архитектура и благоустройство" на общината и в местната планинско-контролна спасителна служба. Приятелите са му верни, децата -добри. Но Янков тръгва замислен. Заживява в предчувствие за беда, която накрая го застига.

Жълтият картон на съдбата

В началото Людмил минава между капките. Първата си голяма драма изживява в Памир. Там наша експедиция изкачва три седемхилядника. Христо Проданов, Людмил Янков, Стамен Станимиров, Йордан Зашев и Тодор Григоров щурмуват връх Евгения Коржаневска. Петорката е повлечена от лавина. Проданов забива пикела си здраво в леда и остава над нея. Лавината влачи другите българи 150 метра по зъберите. Дробовете на Стамен Станимиров се пълнят със сняг. Зашев и Григоров са натъртени. Само Проданов е невредим. Най-зле е Людмил Янков. Неговата ръка се откача от рамото. Болките са адски.

Ранен, спасява чехи
По същото време лавина помита и съседната чехославашка експедиция. Чехите не са късметлии. Един загива, друг е тежко ранен. Нашите тръгват да ги спасяват. С киргизи успяват да свалят изпотрошения алпинист на безопасно място.
Янков е един от най-активните в операцията въпреки контузията си. Едва след като чехът е в безопасност, Людмил отива при лекар да му намести ръката. Два дни по-късно покорява пик Комунизъм.

Стиховете крадат кислород

След Лхоце Янков попада в "Еверест*84". В Хималаите Янков е в свръзка със Стамен Станимиров. Двамата спят в една палатка.
Лягат си на огромна надморска височина. Изведнъж Стамен се буди. Вижда приятеля си надвесен над лист. Дотогава Янков крие, че пише стихове. И казва: "Людма, гаси. И без това кислородът е кът." По-късно Станимиров прочита стихотворението и се разкайва за репликата си: "Аз не знаех, че Людмил е поет. Съжалявам, че му прекъснах вдъхновението."

Кюстендилска връзка

Людмил и Стамен са сред най-подготвените. По предварителни планове трябва да щурмуват върха след Христо Проданов и Ринджи. Но има вариант, при който те първи ще стъпят на Джомолунгма! Кюстендилците вървят по височинните лагери плътно след Ицо и шерпа. На път за последния, научават, че Христо ще атакува върха с непалеца. Двамата щурмуват без кислород. По средата на пътя Ринджи се отказва и се връща. Ицо продължава сам. Към 18 часа рапортува, че изкачва Еверест без кислород.
Вече се стъмнява . Проданов слиза, но напредва бавно. Докладва, че ще бивакува под Еверест на височина към 8600 - 8700 метра.

Вдигат тревога

Без кислород, палатка и спален чувал шансовете на Ицо не са големи. Алпинистите се разбират в спасителната акция да участват Трифон Джамбазов и Людмил Янков. Те жертват собственото си изкачване на Еверест! Людмата взима спален чувал и резервна бутилка кислород. В едно от последните си обаждания Проданов успява да каже, че се намира в района на Сивата кула. Тази местност е огромна. Все едно да търсиш игла в копа сено.

Сам в бурята

Времето се влошава. Трифон Джамбазов изостава. Докладва, че каменопад го възпрепятства да се движи нагоре. Спира да нощува в лагер 5. Людмил продължава. Достига височина поне 8500 метра. Но може да е бил със 100 - 200 метра по-нагоре.
Връзката с Проданов се губи още следобед. Към полунощ Янков докладва, че в тъмнината не може да намери пострадалия. Остава да бивакува в спален чувал на огромна височина при ураганен вятър. В изкачването кюстендилецът прокъсва ръкавиците си.
И трябва да ги сваля, за да говори по радиостанцията. По нея го търсят за щяло и нещяло. Пръстите му премръзват още повече. Това води до гангрена.

Бурята се усилва

Ръководството на експедицията и лекарят решават, че Христо вече няма практически шансове. Казват на Янков да се прибира. По-късно Людмил споделя, че дори да намери Проданов, едва ли може да му спаси живота. Има сили само да му затвори очите. Кюстендилецът слиза сам до лагер 4. И тръгва надолу, придружен от своя партньор Стамен Станимиров. Двамата продължават до лагер 2. Могат да се доберат и до лагер 1, където е д-р Стайко Кулаксъзов - един от големите ни специалисти по измръзвания.
Но Стамен не знае, че Людмил има проблеми. Приятелят му не се оплаква и не охка. А ръцете му направо тракат, щом се допрат в нещо. Станимиров научава истината в палатката. Веднага започва разтривки и загревки. Ала измръзването е трета степен.
Пропускат последната нощ, в която може да се направи нещо. После ампутацията е неизбежна.

Людмил знае истината, но не трепва

Отказва да се прибере сам в родината. В Хималаите опасността от инфекции е по-малка поради височината и чистия въздух.
В базовия лагер Янков проумява, че няма да осъществи мечтата на живота си. Никога няма да стъпи на Еверест! Обаче не съжалява за опита си да спаси Христо Проданов.

Губи четири пръста

Людмил лети за България заедно с другия пострадал - Методи Савов. На Мето измръзват пръстите на краката на слизане от Еверест. След фанфарите в София Янков е отведен в "Пирогов". Там му ампутират четири пръста. По два на лявата и дясната ръка.

Ампутиран, катерел по-добре

След ампутацията героят не пада духом. Заедно с петимата, изкачили Джомолунгма, и шефът на експедицията Аврам Аврамов, го награждават с "Лада". В Кюстендил решава да стане автопилот.
С подарената за "Еверест 84" кола тръгва по ралита. На едно тях влиза в шестицата и получава професионален лиценз. После с връзките и авторитета си създава автоклуба в Кюстендил. Не се държи като инвалид и не се самосъжалява. След като раните му зарастват, се връща в алпинизма. Майтапи се, че с ампутирани пръсти му е по-лесно да катери: "Така ми е по-здрав захватът". Три години след ампутацията отново е включен в националния отбор и тренира за експедицията "Анапурна".

Кармична обреченост
Въпреки това фатализмът на алпиниста се засилва. Посвещава стихотворението си "Мечта" на Христо Проданов. Там пророкува, че ще сподели съдбата му и двамата ще се превърнат в прах. Още по-прокобни са куплетите от "Черен сняг":
"Черен сняг се топи
и таи
в пепел и въглени
от човешки съдби.
Черен сняг вали
тази нощ."

Постепенно Янков започва да говори за предстоящата си гибел в прав текст.

Сакатлъкът става на 17 април

Людмил взима последния си изпит от второто висше по икономика. После с ладата-награда за "Еверест 84" зафучава към Мальовица. В Самоков качва своя приятел Стамен Станимиров. Облечен е в кафявия си костюм, с който ще го погребат. Чувствайки смъртта, бърза да довърши всички земни ангажименти. Стамен му напомня, че утре ще катерят връх Камилата. Но Людмата въздъхва: "Я камилата, я камиларя!"

Описва смъртта си в зловещото есе!

Людмил Янков описва подробно своето падане и смърт в есе на втората си книга. Пише, че ще загине над стаеното езеро. Предчувства, че ще го затрупа лавина, а невнимателна крачка ще причини фаталното падане. И, че сгромолясвайки се, ще се удря мъчително в скалите: "Дълго летях, болеше ме много, всеки скален праг късаше от мене децата ми."
Прозрението на Янков достига абсурда. Той знае предварително, че заедно с него ще загине друг човек и двамата ще бъдат изнесени през нощта на факли: "Останаха дълбоките нощни следи, огрени от факлите на шествието, което прибираше телата на двамата."

Драмата на Стоян Наков

Дяволът сякаш дърпа към скалата и другият загинал. Стоян Наков силно се колебае дали да катери Камилата. Той научава че няма да участва в експедицията "Анапурна".
Раздвоява се дали да учи за изпити във ВИФ или да замине с колегите си в Рила. Обръща се към Станимиров. Ветеранът го съветва: "По-добре ела. Това ще е добра тренировка за теб." После Стамен се самобичува за думите си. Пролетното време
е отвратително. Людмил не катери Камилата на инат. Той се готви за Анапурна. Търси съзнателно лошите метеорологични условия. За да тренират при ситуации, максимално близки до хималайските. Янков става свръзка със Стоян Наков, а Пламен Кирилов - със Стамен Станимиров. Стамен и Пламен не бързат. Снеговалежът, влагата, мъглата, вятърът или шесто чувство ги бавят. А Стоян и Людмата профучават покрай тях като фурии. Буквално тичат към смъртта си.

Ни вопъл, ни стон

Станимиров и Кирилов привършват изкачването си. Градските им не са до тях. Не се появяват в крайния час на прибиране. Със свити сърца слизат да търсят в дъното на пропастта. Градските им са там. Вече не дишат. По телата им няма несчупена кост.
Стоян Наков не е обезобразен и според лекарите не умира веднага. Но долната част от лицето на Людмил е страшна.

Фаталният сантиметър

Въжето между Наков и Янков не се къса. Намират го здраво. Скалата е заледена и покрита със сняг. Просто няма къде да забият достатъчно клинове по заледената и заснежена скала. И свръзката не се задържа при падането. Става нещо още по-нелепо.
Наков стъпва на хребета, но се подхлъзва и полита със страшна сила. Ако се задържал, щял да спаси и двамата. Вероятно котката му/метална подметка с шипове/ е облепена със сняг. Клиновете не издържат тежестта на алпинистите и се откъртват от канарата.
Двамата рухват заедно с въжето и всички съоръжения по себе си. От удара тръгва лавина, която затрупва Людмил. Кюстендилците падат от 200 метра, блъскайки се страховито в скалата. Точно под лобното им място е Елениното езеро. Труповете на спортистите са отнесени под светлината на факли. Гледката е зловеща и величествена. Всичко написано в есето на Янков се сбъдва!

Кюстендил се стича на гробищата

Целият град се прощава с алпинистите. Там не помнят такова погребение. На името на Людмил Янков е кръстена улица.
Пред бащината му къща е поставена паметна плоча. Правят му музей. Издигат и бронзов паметник на героя, който ромите открадват.
А съдбата нанася последен удар на многострадалното семейство. Сестрата на алпиниста получава психическо разстройство. Започва ту говори като мъдрец, ту да стряска околните.

Юри СТЕФАНОВ

ДОСИЕ
- Людмил Янков е роден в Перник през август 1953-та.
- Умира 34-годишен.
- Приятелите го наричат Людмата.
- Покорява три седемхилядника в Памир.
-Участва в успешните експедиции на Лхоце и Еверест.
- Спуска се със ски от Ел6рус.
- Преодолява трудните маршрути на Алпите.
- По професия е лесоинженер.
- Завършва и второ висше - международни икономически отношения. Синът му също се казва Людмил Янков.
- Той остава сирак на 4 години, а кака му на 12.
- Днес дъщерята на алпиниста е омъжена в Кипър.
- По кюстендилските форуми се спори дали общината да не отпусне социална помощ на семейството на героя.
Добави в Facebook



7 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара