Тони Рокера – Стрелата: Проститутка на Марто Дебелия ме праща в затвора

<em>Ако някой се е съмнявал, че Тони Рокера &ndash; Стрелата е най-популярният рокер в България, то след нашествието на Путиновите юнаци от &bdquo;Нощни вълци&rdquo; пред храм-паметника &bdquo;Ал. Невски&rdquo; би трябвало да разсее съмненията си. Камери и репортерки мигом го обграждат, Тони Рокера позира, снима се, раздава ослепителни усмивки като кинозвезда, а в стълпотворението даже отракани баби се побутват една друга и си шепнат: &bdquo;Ето го там, ма?!...&rdquo; &ndash; &bdquo;Тони Рокера, вярно, той е, бе!...&rdquo;Никой не подозира, че само след броени Стрелата ще получи резервация за затвора. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>- Тони, хилите се така, сякаш ви престои пътуване до Дубай, а не Софийския централен затвор... Защо мислите, че зад това стои църквата?</strong><br /> - Аз си ги навързвам нещата сам за себе си, защото историята е много простичка: Някога се запознах с едно момиче, казва се Мария Тодорова, което беше от Дома за деца и юноши в Благоевград. Това беше преди 4-5 години. Тогава тя бягаше от дома и пак се връщаше, пак бягаше... Даже мисля, че още като беше там въпреки всичко живееше с някакво момче от Предел махала, циганин, а всъщност не знам беше ли напуснала дома &ndash; беше на 16 години тогава - непълнолетна. Епизодично съм я виждал. <br /> <br /> Даже веднъж ми се оплака, че била изгонена, избягала от тоя, с когото са живеели на семейни начала, щото нямало какво да яде, и пак искала да се върне в дома. С Мария ни запозна едно момче. Пиехме кафе и тя се озова случайно на нашата маса. След това стана така, че докато беше още в дома, ми се обади репортер от &bdquo;България днес&rdquo;, който искаше интервю заради паметната плоча над гаража ми. Направихме среща, аз му дадох интервюто и накрая, когато вече приключихме, ме попита: &bdquo;Абе, познаваш ли някои момичета, които да имат красиви лица? Нашият вестник прави фотосесии.&rdquo; И аз си спомних за Мария. Да уточня, че след запознанството ни с нея сме пили кафе няколко пъти, без нищо друго.<br /> <br /> <strong>- Запознавате я с репортера. И какво се случва по-нататък?</strong><br /> - Още преди това аз го предупредих: &bdquo;Имай предвид, че тя е от дома и трябва да питаш директора дали ще даде съгласие. Той вика: &bdquo;Да, добре, няма проблеми&rdquo;, и това е. След месец тоя местен репортер публикува в &bdquo;България днес&rdquo; скандална статия, че в дома в Благоевград се употребяват наркотици, момичетата проституират. Не съм я чел, но ми разказаха какво е писано, заради което Агенцията за закрила на детето награби репортера и го питат: &rdquo;Ти откъде имаш тия сведения?&rdquo;, а той им казва: &bdquo;Даде ми ги Мария Тодорова&rdquo;. Питат го: &rdquo;А кой ви запозна?&rdquo; &ndash; &bdquo;Тони Рокера ни запозна&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- В статията си не сочи ли източника на информацията си?</strong><br /> - Не. Пише &bdquo;анонимен източник&rdquo;, а то се предполага откъде е източникът, защото става въпрос за дома в Благоевград, не за този в Балчик примерно, нали. А Мария беше красива - наистина имаше всички данни за фотосесии и искаше да стане известна. И тоя на въпроса &bdquo;Кой ви запозна?&rdquo;, сочи Тони рокера. Явно казва това в благоевградската полиция, в Първо РПУ, където го викат да дава обяснения. Това се случва преди три години и от полицията ме извикаха като свидетел да напиша истината за това тяхно запознанство и аз им разказвам това, което ти казвам и на теб. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Подписвам се като свидетел</strong></span><br /> <br /> и една година по-късно отново ме викат в полицията, отново да пиша показания, пак като свидетел за тази история. Отново пиша същото едно към едно, което си е истината - пиша го повторно. Всичко затихва, минават две години. Миналата година, като направих Града на Ада и го открих на 13 ноември, петък, помня - фаталния петък, една седмица по-късно пак в &bdquo;България днес&rdquo; отец Шавулев, главният поп в местната черква &bdquo;Успение Богородично&rdquo;, пише унищожителна статия против мен - бил съм луд, ненормален, само такъв като мен можел да направи Град на Ада, никъде нямало такъв и т.н. Излиза тая статия и изведнъж от прокуратурата ми се повдига обвинение във връзка с тия показания, които съм давал за връзката на Мария Тодорова и репортера. От свидетел ставам обвиняем.<br /> <br /> Ето тук си нося писмото от прокуратурата какво ми се повдига, а то е именно престъпление по чл. 155 ал. 5, т.2 от НК и аз като попитах адвоката какво означава това, той ми го обясни, че е заради това, че аз съм бил запознал някоя си Мария Тодорова с някой си редактор и тя се била материално облагодетелствала от някого... В НК имало такъв текст &ndash; при такова запознанство нося отговорност, а тя била непълнолетна. И вече става много интересно &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>мен ме привличат като обвиняем </strong></span><br /> <br /> Явявам се с адвокат и пак давам същите показания, абсолютно същите, но се оказва, че Мария Тодорова, като е говорила, неколкократно е била разпитвана, е давала най-различни показания. Много интересно, че сега като съм привлечен като обвиняем, тя вече дава показания пред съдия, че аз съм ги запознал с цел те да се облагодетелстват. Не казва, че е проституирала за мен или нещо такова, но се облагодетелствала, и понеже тия показания били дадени пред съдия, те били валидните, а всички други преди това - не. Запознал съм Мария с някой си с цел тя материално да се облагодетелства и аз съм престъпникът, тя е жертвата. <br /> <br /> <strong>- Вие твърдите, че не сте се обагодетелствали, Мария не е получила мечтаната фотосесия, т.е. и тя не се е облагодетелствала от това запознанство, излиза, че е намазал единствено репортерът, който е употребил момичето, за да си напише публикацията, и накрая го отнасяте вие. Не може да има такъв член в НК!...</strong><br /> - Има. Така поне ми обясни адвокатът. В полицията никой не ми дава обяснения. Това става преди два месеца. Аз се явявам с адвокат и пиша пак същото, за кой ли път. Минава още един месец и от прокуратурата ми изпращат ето този уникален документ: Районна прокуратура Благоевград, прокурор Анита Димова пише, че спира наказателното производство по досъдебно производство № 107 от 2015 г. по описа на Първо РПУ и указва на прокуратурата да бъде преустановено установяването на местонахождение на Мария Тодорова, защото тя всъщност не се знае къде е, и на разследващия полицай се указва да уведомява наблюдаващия прокурор ежемесечно за резултатите от издирването. Спира го, така, хубаво го спира. <br /> <br /> Два месеца от получаването на това писмо нямам никакви проблеми и изведнъж вчера ми се обажда моят адвокат и ми съобщава, че наказателното производство отново е възобновено и аз пак трябва да отида в Първо РПУ да давам показания, пак във връзка с тоя член 155. Тоест своевременно, аз поне така си мисля, че Мария Тодорова е била намерена, явила се е там под някакъв натиск и всичко тръгва отново... Аз ги свързвам нещата с църквата, че всичко е поръчково...<br /> <strong><br /> - Убеден сте, че всичко тръгва от църквата, тоест от отец Шавулев най-напред?...</strong><br /> - Ами, да! Защото тази Мария, докато беше в дома, тренираше бокс при отец Шавулев в продължение на четири години. И освен това от неговата статия в &bdquo;България днес&rdquo; тръгна всичко - колко съм луд и ненормален да правя Град на Ада. Затова така си ги навързвам нещата. Сега не мога да кажа дали на тая Мария са й дадени пари, за да направи следващите си изпълнения, но в края на краищата мисля, че нейната цел е тази. <br /> <strong><br /> - Може ли да видя прокурорското постановление?... Чета цитат от него: &bdquo;След анализ на събраните доказателства установих, че в хода на разследването са събрани достатъчно доказателства за виновността на Величков, но обвинението не е достатъчно ясно. В протоколите за разпит на пострадалото лице липсва конкретика относно броя на лицата, с които Величков е свързал Тодорова с цел извършване на съвкупление, както и съответните дати, на които са извършени тези срещи. В този смисъл е необходимо Тодорова повторно и подробно да бъде разпитана относно неизяснените обстоятелства. Същата обаче не е установена, поради което е обявена за общонационално издирване.&rdquo; Край на цитата. Май сте обвинен за сводничество?!?...</strong><br /> - Няма нищо подобно. Аз, макар и в кръга на майтапа, пак ще кажа, че всички тези измислици и &bdquo;изнасилване&rdquo; на разни членове от НК идват от владиците в България. И те, като всички останали у нас, си се събират на свои си &bdquo;семинари&rdquo; с ядене и пиене, бърборят си глупости и в един момент на един такъв &bdquo;семинар&rdquo; почват да бъзикат нашия благоевградски Неврокопски епископ Серафим: &bdquo;Бе, ти какъв владика си, бе?! - Цял Град на Ада има при теб, в твойта епархия!... В цялата слънчева система няма такъв, при тебе има! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Я вземи мерки!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> На него му е станало малко гадничко отвътре и явно е почнал да взима &bdquo;мерки&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Имате такава информация или това е ваше предположение?...</strong><br /> - И двете. <br /> <br /> <strong>- Е, да, ама в прокурорското постановление пише за &bdquo;съвкупления&rdquo;. Мирише на проституция, а не за обикновено запознанство с репортер...</strong><br /> - Виж сега как стоят нещата. В съда такова определение не може да издържи. Аз наистина съм пил с нея само кафе няколко пъти, запознал съм я и толкова. Изчезва от хоризонта ми. Но нека сега се върнем малко назад, за да ти обясня защо не може да издържи такова обвинение. Миналата година Мария отново се появява, отново гладна, изгонена от поредния манг... пардон - ром, с който е живяла, и ми се примоли: &bdquo;Аман-заман, помагай!&rdquo; Хубаво, прибрах я в апартамента си, накарах я да подпише декларация, че живее с мен на семейни начала, доброволно, без принуда и т.н. Викам й: &bdquo;Мария, тоя документ ти е необходим, ако случайно те напипа полицията и те пита какво правиш тук&rdquo; &ndash; Оставих я в апартамента си, който е до новата циганска махала, и се прибрах долу в гаража си. <br /> <br /> <strong>- Направили сте поредното си добро дело...</strong><br /> - Да, но тази Мария взе, че завъди вертеп в апартамента ми. Живя два месеца там, изгоних я, като видях какви ги върши, и тя духна да проституира при известния сутеньор Марто Дебелия, прочул се чак във Франция със сутеньорската си мрежа, с Майкъла от неговото обкръжение. <br /> <br /> <strong>- Откъде сте сигурен, че точно при тях е духнала да проституира?</strong><br /> - Е, как да не съм сигурен?! Още докато живееше в апартамента ми, таксиметровите шофьори ми разправят: &bdquo;Абе, тая уж живее в твоя апартамент, а пък всяка нощ идват да я извеждат и прибират хора на Марто Дебелия и Майкъла&rdquo;. То половината град вече беше минал през нея. То пък като я изгоних, ми натресе друга беля. Пренесох багажа й в Града на Ада, защото нося отговорност за него и няма да го оставя там, я?!? Преди това обаче имах друг глупав инцидент. Един ден едно момче ми вика: &bdquo;Хайде да ме возиш до Симитли, ще ти платя бензина. Добре, качвам го, отиваме, той изчезна някъде, идва и вика: &bdquo;Готово, да тръгваме!&rdquo; Не ме интересува къде е бил, какво е правил. Пътуваме обратно и по едно време момчето почва да се обръща назад и да се поти. А зад нас плътно ни следва една черна кола. <br /> <br /> Оказа се, че са ченгета от криминална полиция. Следят ни още от тръгването в Благоевград. Момчето се оказа наркодилърче, ама аз отде да знам. Усещам накъде отиват нещата, спирам колата и му викам: &bdquo;Хайде, слизай и изчезвай!&rdquo; Момчето духна нанякъде, ама ония отзад не подгониха него, а карат след мен, присвяткат ми. Спирам. От черната кола излиза полицай от криминалната полиция и насочва пистолет право към мен. Аз пък бях взел в Симитли 12 стека цигари без бандерол - бяха на задната седалка и дори бях забравил за тях. Взел съм ги не за търговия, не за себе си, защото аз през живота си не съм слагал цигара и капка алкохол в устата си, а за приятели... И то стана една, леле-мале!... Момчето, естествено, го бяха гепили веднага и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>намерили у него 200 грама марихуана </strong></span><br /> <br /> То взело, че ме натопило, че ги купило от мен. Точно тогава бяха хванали студенти от Американския университет да пушат марихуана, натопили същото това момче и то дало обяснения, че аз съм го снабдявал. После неговият адвокат сума ти време ме навиваше да призная, че наистина аз съм го снабдявал. Него щели да тикнат в затвора, а на мен нищо нямало да ми направят, щото съм бил с чисто досие. Добре, викам си, що да не свърша едно добро дело - &bdquo;признах си&rdquo;. После обаче в чантата на тая Мария, дето я изгоних и й пренесох багажа на съхранение в Града на Ада, ченгетата откриха 150 г марихуана. Аз знаех, че пуши такива боклуци, и пред мен е пушила... Викам им на ченгетата: &bdquo;Ама тая трева е в багажа на Мария, не съм го пипал дори, откъде да зная какво има вътре?!?&rdquo; Те: &bdquo;Не, ти си тук, нея я няма! Твоя е&rdquo;. Ето така се прочух като наркобос. Лепнаха ми една година условно, с три години изпитателен срок Вече съм и прочут сутеньор. <br /> <br /> <strong>- Вече имате доста проблеми...</strong><br /> - Нямам никакъв проблем. Виж какво, аз след развода си съм имал над 1000 жени, мургави и бели теларки, женени и неженени. Бях обожаван от тях. Бягаха и идваха в гаража ми, защото явно съм им давал това, което техните мъже не са могли да им дадат. Пак в кръга на майтапа го казвам: Ако исках, може би <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>можех да създам най-голямата сутеньорска мрежа на Балканите </strong></span><br /> <br /> но не съм го направил, нали?! Аз съм си на свобода и никога няма да вляза в затвора, защото знаеш ли какво ми обясни адвокатът?! &ndash; &bdquo;Ще те влачат пет-шест години по съдилища по тоя член и накрая прокуратурата пак ще изгуби делото.&rdquo; В България все още има обективни, нормални съдилища!... <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Дяволът на два пъти спасил живота му</strong><br /> <br /> Последната и най-адска авария в мината на смъртта &bdquo;Ораново&rdquo;, където образцовият някога офицер изкарва хляба си като образцов миньор, погребва няколко трупа. Тони Рокера е точно на самия забой, където пластовете се срутват и миньорите са погребани. Оцелява единствено той. Слабо е да се каже - по чудо. Спасителите по-късно ще установят, че именно той е бил на най-смъртоносното място, но оцелява именно той. Всички загинали са негови приятели. Всички до един вярват в Бога. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Оцелява единствено продалият душата си на Дявола</strong></span><br /> <br /> Историята с най-смъртоносната авария в България не приключва. Още на следващия ден Тони Рокера оглавява бунтовете срещу средновековните условия за работа в мината. Е, без това вече е в черния списък на шефовете, но не му пука. Управителят на мината Манов го вика и му връчва заповед за уволнение. Уволнението му ражда нови вълнения. Братята рокери от цялата страна обсипват дома на собственика на мината Красимир Михайлов <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>с фекалии </strong></span><br /> <br /> Синът на Михайлов пък също се оказва рокер. Явява се пред болния си вече от рак богат баща и му заявява: &bdquo;Ако не върнеш Тони Рокера на работа, знаеш ли какво те чака?! Това, че няма да имаш син повече е най-малкото. Бедна ти е фантазията какво ще ти с случи!...&rdquo;. Най-известният фуражен бос в България си глътва езика, връща Тони Рокера на работа и уволнява управителя Манов, който вече също се гласи да се приобщи към рокерското братство, но вече е късно. Дяволът спасил живота на Тони Рокера и втори път. Градът на ада бил пред завършване &ndash; оставало да се доставят слънчевите панели от София за захранването му с ток. Тони потегля към столицата, но към Княжево от небето се изсипва истински потоп. <br /> <br /> Въздушна възглавница понася голфа му и той се удря във висок бордюр край пътя. Тони слиза, оглежда се и вижда съвсем наблизо сервиз с пътна помощ на всичко отгоре. Майсторите измъкват криво-ляво колата му, сменят му изпотрошената джанта и разпарчетосаната гума и го пускат. Тони Рокера се добира до столицата, товари си слънчевите панели и се прибира невредим в Благоевград. Там неговият личен монтьор се пъха в тунела под колата и почва да крещи отдолу: &bdquo;Ти как си се прибрал, бе?! Това е невъзможно! Знаеш ли, че рейката, всичките ти карета са на сол. Как си жив още, бе!? Как не си се хвърлил в някоя пропаст!?!&rdquo; Тони Рокера се подсмихва, защото за чудото за него има един отговор - Дяволът! <br /> <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Бог го наказва за прелюбодейство</strong><br /> <br /> Майор Стоян Величков от Симитлийското поделение е образцов офицер, майор. Всяка година получава куп отличия и награди за безупречна служба. Единствената му слабост са жените. Е, в рамките на нормалното, както твърди той самият. Да, ама собствената му жена не е на същото мнение и му поставя ултиматум. Домът му се превръща в нещо като затворническо общежитие от открит тип. Според дресировката на съпругата му всеки Божи ден майор Величков тръгва за работа, не се отклонява никъде и след работа се прибира право вкъщи, също без никакви отклонения. <br /> <br /> Изкарва месец-два стоически на домашния терор, но волната му душа неизбежно се разбунтува и идва денят, в който изригва пред жена си: &bdquo;Чакай ма, ти да не си ме купила на робския пазар? Край, дотук!&rdquo; Оказва се обаче, че разводът не е толкова лесно нещо. Привиква го командирът и му заповядва: &bdquo;Или се връщаш при жена си, или те уволнявам и ти отнемам пагоните&rdquo;. И се оказва, че може да го направи. Жената на командира е първа братовчедка на съпругата му. Тони Рокера се оказва на улицата &ndash; безработен, бездомен, без пукната пара в джоба. Защото първата му работа след уволнението е да дари всичките си земни блага - огромна къща с двор, голям апартамент и други апетитни имоти. Заживява в благоевградския си гараж в жк &bdquo;Еленово&rdquo; &ndash; единствената му собственост.<br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Отец Шавулев му целунал ръка?<br /> </strong><br /> Преди време, още преди да построи Града на Ада, Тони Рокера и главният свещеник на Благоевград отец Шавулев се случили в една компания и пили заедно кафе. Един от компанията започнал да хвали Тони Рокера за добрите му дела. Отецът слушал, слушал, умилил се, навел се към Тони и му целунал ръка просълзен. Да, ама това е било преди време... Сега Тони Рокера може да бъде осъден като сутеньор!... А дали църквата е намесена в това, ще кажат прокуратурата и съдът. <br /> <br /> <strong>Подготви: Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> </strong><br /> <br />