Родопчанинът е извадил 25 трупа от язовири
Отново е лято, някои го наричат и сезона на удавниците, колкото и зловещо да звучи. Макар все още да не сме в разгара на най-големите жеги, река Янтра вече взе първите си жертви &ndash; две невръстни хлапета от социалния дом край Велико Търново. А какво да очакваме оттук-насетне, никой не знае. Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; разговаря с 63-годишния водолаз Петър Добрев от Кърджали, който има хиляди часове под водата. <br /> <br /> Родопския Ихтиандър се е срещал очи в очи с 25 удавници. След мъчително и дълго търсене той отнася труповете до брега. Избягва да гледа лицата на мъртъвците, защото запечаталият се предсмъртен стон върху тях стряска гмуркача. Не обича да разказва за подвизите си, но все пак споделя част от дънните си кошмари в шокираща изповед. Най-вече като предупреждение към безумно смелите, които си мислят, че могат да надвият водната стихия, а в крайна сметка попадат безжизнени в ръцете му... Водолазът си спомня как на 6 юни 1976 г. се жени, но още на другия ден след сватбата се юрва към Поморие за първия си воден курс при инструктора Георги Дърмонаров. Явно този странен занаят го е привличал силно от младини, щом като <br /> <br /> <strong>заради курса отлага медения си месец <br /> </strong><br /> По-късно самият той, издигнал се вече в йерархията, ще обучи доста хора. Дълги години е водач на аварийно-спасителната група в Кърджали. Тя е единствената в областта, а в региона има 9 язовира, повечето от които доста опасни, но въпреки това постоянно посещавани от рибари и туристи от къде ли не. &bdquo;Разликата между Черно море и язовирите е огромна, почти несъпоставима, казва Петър Добрев. В солената вода шансовете за оцеляване са по-големи. При язовирите е коренно различно &ndash; на 15-16-ия метър водата вече е мътна и дори с прожектори трудно се ориентираш в обстановката&rdquo;, прави паралел между двете водни стихии водолазът. <br /> <br /> В началото на кариерата си една година изкарва при колеги в турския град Измир. Предоставят му един &bdquo;гаган&rdquo; &ndash; уред, подобен на стъргало за кални обувки, но с внушителни размери. С него почиства дъното на военен НАТО-вски кораб. Справя се за десетина минути и получава 80 долара хонорар - крупна сума за времето си - една българска заплата. Предлагат му и изгодна оферта за работа, но той отказва. Предпочита да се завърне в родината си. &bdquo;Срещнах очи в очи 25 мъртъвци по дъното. Ужас!!! Кошмарът от видяното те преследва насън и наяве до следващия инцидент. Стане ли белята, не можеш да дадеш на заден ход. Длъжен си да осигуриш гроб на мъртвеца. Преди трийсетина години в Севлиевско се удави младо момче. Тогава водолазите у нас бяхме малко и нямахме право да се спускаме сами. Цяла седмица ръчкахме язовира, но не открихме трупа. <br /> <br /> <strong>Майката на момчето психяса и влезе в лудница <br /> </strong><br /> Тя не свикна с мисълта, че единствената й рожба вече не е между живите и че не може да я погребе. Още се чувствам задължен към нещастницата.<br /> <br /> Най-страшното е да вадиш дете. От дъното на язовир &bdquo;Боровица&rdquo; преди време измъкнах вкочанясалото трупче на 6-годишно дете. Горкото, сякаш беше заспало. Не мога да ви опиша ужаса на родителите, тръпнещи в очакване на брега, когато ме видяха с безжизненото телце в ръце. Бащата, як родопчанин, се строполи върху мен. Трябваше да помогна и на майката, която изпадна в несвяст. А аз самият стоях едва-едва на краката си от умора. Понякога плачеш с близките, длъжен си да бъдеш и психолог, защото носиш ужасната вест и &bdquo;доказателството&rdquo; за трагедията... Потърпевшите реагират почти еднакво - отначало не могат да повярват, след това изпадат в истерия, после искат да се самоубиват. А бе, кървав занаят е нашият!..&rdquo;, разказва за премеждията си Петър, сред които има направо шокиращи истории: <br /> <br /> <strong>Веднъж открива мъртвец с&hellip; магия. </strong><br /> <br /> В язовир &bdquo;Тракиец&rdquo; хваща плексит в остра форма. Там работи при 6 градуса на водата, а под 11 градуса не се разрешава гмуркането. Температурата охлажда тялото - това е така наречената хипотермия, при която излизаш посинял на брега и трепериш като мокро куче.<br /> <br /> &bdquo;Двама водолази търсехме четирима удавници две седмици. Преровихме надлъж и нашир дъното &ndash; нищо! Когато загубихме надежда, гледам бащата на единия от изчезналите носи торбичка. В нея &ndash; парче плат от дреха и камък. Ходил завалията при ходжа за съвет. Каза ми къде да я хвърля. <br /> <br /> Послушах го. Магията стана! На 6-7 метра от мястото, където торбето с магията потъна, първо извадихме момчето му. Повторихме ритуала и така открихме труповете и на останалите трима&rdquo;. Феноменален инцидент, за който няма обяснение?!? <br /> <br /> Имат ли си ритуали самите водолази? - Ето какво споделя водолазът: &bdquo;При всеки нещастен случай мислено си казвам: &bdquo;Моля ти се, Нептуне, дай ми трупа на удавника!&rdquo; Забравиш ли да отправиш молитвата си към морския бог, може и да не се справиш. <br /> <strong><br /> Трябва да уважаваш водата</strong><br /> <br /> и поне малко да се боиш от нея. Да я чувстваш близка до себе си, да я галиш дори. Тя е страшна стихия, но винаги предупреждава за надвисналата опасност. Тогава трябва да се отправиш към брега. Място за бабаитлък тук няма. Така разсъждават водолазите по цял свят и оцеляват.&rdquo;<br /> <br /> Петър, веднъж само на 8 метра дълбочина, си изкарва акъла. Влиза надолу с главата едно лято в яз. &bdquo;Тракиец&rdquo;. Тъмно е &bdquo;като в кучи г.з&rdquo;. В миг пред очите му се появява огромна цветна кост. Посяга да я вземе, а ръката му потъва в нея. Изплашва се, но се оказва планктон. Влиза във водата винаги с напрежение и животински страх дори, с вътрешно неспокойство и ускорено дишане. Макар и да е отличен плувец, страх има, а всяка среща с труп на дъното се запечатва като на филмова лента в съзнанието му. &bdquo;Удавникът винаги маха за поздрав. Омекналото от газовете тяло помръдва леко от подводното течение, сякаш те вика... <br /> <br /> Всички мъртъвци се намират в така наречената боксова стойка с присвити ръце пред гърдите. В повечето случаи мъжете падат на дъното по корем, с лице надолу, а жените &ndash; по гръб. Поверие гласи, че ако позата е обърната, значи човек е оставил нещо несвършено приживе. Опитвам се на стискам силно тялото на удавника, защото кръвта ми се отдръпва от ръцете. Не го гледам в лицето. То е записало ужаса от срещата със смъртта. Завързвам трупа с въже на крака или ръката, и с плуване го изтеглям на брега. Един турчин се удави в гьол край село Груево. Дъното &ndash; само кал. Ровичкам, ровичкам, нищо не виждам от мътилката, докато в един момент не прегърнах тялото през кръста. <br /> <br /> <strong>Кошмарен блус</strong><br /> <br /> Край село Жинзифово вадих самоубийци от любов. Той &ndash;женен с две деца, тя &ndash; мома. Щом докарах телата им на брега, бащата на момчето от мъка закрещя, готов да се хвърли във водата. А аз го провокирах:&rdquo;Хайде, амудже, скачай! Какво чакаш?! За теб няма да ми платят толкова, колкото за сина ти!&rdquo; Старият се кротна на една скала. Явно моите думи го върнаха към реалния свят. Преди време Нептун взе първата си жертва за лятото в тоя край - 35-годишният Васил Георгиев потъна след як гуляй. Открих тялото на нещастника на 8 м дълбочина. <br /> <br /> Трагедията се разигра на залива Енчец в яз. &bdquo;Кърджали&rdquo;, близо до плаващата таверна &bdquo;Моби Дик&rdquo;. &bdquo;Ей сега, ако вляза във водата, може и да се&hellip; удавя!&rdquo;, казал Васил на аверите си, преди да изчезне от погледите им. Компанията върти чеверме в Чернооченско, хапват и пийват здравата. Надвечер решават да се поразхладят в залива. Обилно полятото с алкохол печено агне им излезе твърде солено&hellip; Когато човек, загрят от алкохола и жегата, се потопи във водата, получава шок. Или си гълта езика, или дишането му блокира и се получава спазъм. Тогава изпъва ръцете нагоре и потъва, без да може да направи нищо!..&rdquo;, завършва шокиращата си изповед професионалният водолаз.<br /> <strong><br /> Георги АНДОНОВ, Кърджали<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />