Столична община ни даде помещение, но нямаме пари за ремонт
<strong>След 15-годишна борба от страна на родители на деца с епилепсия Столична община предостави сграда за първия по рода си дневен център за хора с епилепсия. За да заработи обаче, са нужни 50 000 лв., които трябва да бъдат събрани чрез дарения.<br /> Музиканти и актьори подкрепят изграждането на дневен център за деца с епилепсия. Пейо Пеев от &ldquo;Спринт&rdquo;, Петър Писарски от &ldquo;Атлас&rdquo;, певецът Красимир Аврамов, комикът Димитър Туджаров - Шкумбата, шампионката по стрелба Мария Гроздева, Милена и поппевицата Галя Георгиева застанаха зад каузата. &ldquo;Със &ldquo;Спринт&rdquo; и приятели тръгваме на турне из България. Навсякъде афишите ни ще са във виолетовия цвят, а част от парите от концертите ни ще отидат за центъра&rdquo;, обяви Пейо Пеев.</strong><br /> <br /> Двукратната олимпийска и деветкратна европейска шампионка Мария Гроздева за пореден път показа, че освен голям талант има и златно сърце. Състезателката по спортна стрелба стана едно от лицата на кампанията за изграждане на дневния център за деца и възрастни с епилепсия и призова за обществена подкрепа за каузата. <br /> <br /> &ldquo;Вярвам, че всяко дете и всеки човек има право да общува с връстници и да развива талантите си. Затова ще подкрепя изграждането на дневния център и се надявам, че всеки, който има възможност да помогне, ще го направи от сърце&rdquo;, заяви Мария Гроздева.<br /> <br /> Първият дневен център за деца с епилепсия ще бъде в София, като от Столична община отдавна са предоставили помещение за него. То обаче се нуждае от огромен ремонт, а тепърва предстои да бъде обзаведено и обезопасено за децата. &ldquo;Помещението ни е предоставено за 5 години, но договорът изтича догодина през март, и ако не отворим центъра дотогава, ще трябва да го върнем на общината. Събрали сме досега 12-13 000 лв., но всичко отиде в ремонт и плащане на данъци. Парите обаче не са най-важното. Всеки може да помогне и с материали&rdquo;, каза Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия.<br /> <br /> Тя уточни, че асоциацията не събира само пари. До този момент различни фирми са им подарили част от санитарното оборудване и строителните материали. &ldquo;Ние ще направим канализацията и ел. системата. Всички проекти са направени доброволно. Единственото, което сме платили, е почистването и изнасянето на отпадъци. Сменихме изцяло и дограмата&rdquo;, отчете Събева.<br /> <br /> Специализиран център за деца с епилепсия е необходим, тъй като много от специфичните за заболяването неща липсват в общите дневни центрове за деца с увреждания. &ldquo;Задължително е постоянното присъствие на медицинско лице. Дори е нужно постелката на пода и стената да бъде омекотена, тъй като децата не се нараняват от пристъпите, а от внезапното падане при настъпването им. Искаме и да покажем какъв е моделът за работа с деца с резистентна епилепсия&rdquo;, каза още Събева.<br /> <br /> &ldquo;Ако до две години не сме отворили, не стартираме работата на центъра, трябва да върнем помещението, който го вземе след това, то няма да бъде повече център. В момента имаме поставени дограми, но разрушени стени. Изграждането на центъра започва изцяло, не можеше да се пригоди сградата за децата ни. Психолог, рехабилитатор, музикотерапевт и медицинско лице са само част от специалистите, които ще работят целодневно с децата в дневния център. По този начин родителите на деца с епилепсия не просто ще са свободни по няколко часа, но ще могат и да работят.<br /> <br /> &ldquo;Крайната цел е да се освободи зависим член в семейството, т.е. една майка с дете с увреждане да остави детето си през деня, ако увреждането позволява, а ние чрез подготовка със специалисти да й дадем възможност да започне работа в реална работна среда&rdquo;, обясни Веска Събева.<br /> <br /> &ldquo;В България живеят около 75 000 - 80 000 хора с епилепсия, около 30 000 от тях са деца. За онези от тях, които страдат от средна и тежка форма на болестта, в страната ни все още няма необходимите услуги, които да им позволят да се развиват нормално в границите на възможностите си. Ще се радваме на всякаква подкрепа за изграждане на центъра - с финансови средства, строителни материали или доброволен труд. Вярваме, че ще срещнем хора, които няма да останат безразлични към нашата кауза. На всички тях ще отговорим с огромна благодарност и строга отчетност за изразходването на средствата и напредъка на проекта&rdquo;, увери председателят на АРДЕ.<br /> <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/18-19-Антоанета Витева.jpg" width="520" height="290" alt="" /><br /> <h1><strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);">Антоанета Витева: От 16 г. непрекъснато съм с дъщеря ми - не мога да работя</span></strong></h1> Антоанета е личен асистент на 17-годишната си дъщеря Петя, която е с тежка форма на епилепсия, с всекидневни пристъпи. Откакто се е родила, майка й не се е отделяла от нея. Не може да работи друго, тъй като няма кой да я замести в грижите. Мечтае си за специализиран дневен център за хора с епилепсия, който дъщеря й да посещава. В София, където живее семейството, такъв няма. Две години Асоциацията на родители на деца с епилепсия не може да събере сумата, необходима за ремонт на осигуреното от Столична община помещение за дневен център.<br /> <br /> &ldquo;Имам нужда да се отдалеча поне за 1 час от нея, съзнанието ми да се занимава с нещо различно. Същестуването на дневен център ще ми даде възможност да започна работа на 4 часа или дори на пълен работен ден&rdquo;, признава майката Антоанета Витева.<br /> &ldquo;Отварянето на дневния център ще позволи на деца и младежи с по-тежка форма на епилепсия да прекарват деня сред приятели, вместо в изолация. Те ще могат да се обучават според възможностите си и да развиват талантите си под грижата на специалисти. <br /> Центърът ще облекчи всекидневието и на семействата на хора с тази диагноза. Аз от 16 години непрекъснато съм била вкъщи с нея - не съм ходила на работа. Един подобен център би подпомогнал изключително много семействата&rdquo;, сподели още Антоанета.<br /> <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/18-19-Елена Димитрова.jpg" width="520" height="219" alt="" /><br /> <h2><strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);">Елена Димитрова: Хората се страхуват от диагнозата</span></strong></h2> &ldquo;Първият по рода си дневен център за деца с епилепсия е на път да бъде отнет от държавата още преди отварянето му, защото няма пари за ремонт и оборудване. Да имаш дете с увреждане е ангажимент 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Личен асистент съм на 6-годишната си дъщеря. Почивам си само когато сме на рехабилитация. Няма къде да я оставиш. Хората се плашат, не могат да я гледат. Страх ги е от диагнозата. Баща й евентуално може да я гледа, но то е за много кратко, дали има и половин час. Той също се притеснява, когато остава сам с нея&rdquo;, обясни майката Елена Димитрова. &ldquo;То не е толкова до работата, колкото да си починеш. Защото ти си и човек. А когато има такъв център, пет часа на ден мога да я оставя, защото там специалисти ще се грижат за децата&rdquo;, обясни още Елена.<br /> <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/18-19-Анна.jpg" width="520" height="258" alt="" /><br /> <h1><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>17-годишната Анна Апостолова: Излекувах епилепсията<br /> си с изкуство </strong></span></h1> <h3>Чувствам се като преродена след 7-годишна борба с тежкото заболяване</h3> Анна Апостолова е на 17 г., от Пловдив. Рисуването за нея е начин да изрази чувствата и себе си. Любителската фотография също й е страст от детството. Във втори клас е започнала да събира пари за фотоапарат. Старите й снимки й носят сладка носталгия, а днес вече снима с професионален фотоапарат, макар и все по-рядко заради останалите й ангажименти.<br /> <br /> Анна е имала и друга страст - художествената гимнастика. Записала се в школата, в която баба й работила. Известно време е посещавала тренировките, но се наложило да спре. В съдбовен ден момичето се разболяло от епилепсия.<br /> <br /> Епилепсията е коварно заболяване, което е в състояние да срине нечия психика. Анна е получавала гърчове насън, припадала е, чудила се е какво е това, защо е така, това ли е краят?! Дните започнали да стават тежки, нощите - страшни. Същевременно се задала екскурзия, на която Ани много искала да отиде. И го направила. Родителите на съучениците й обаче решили, че детето е опасно за живота на техните деца, и ги предупредили да не спят при нея нощем, защото можело да стане нещо и тя да ги нарани. Все пак се намерило приятелче, което не спазило заръката на възрастните.<br /> <br /> По-късно учителите разбрали за случката и обяснили на родителите, че епилепсията не е лудост. Въпреки че удря в мозъка, тя не го променя в човек, способен да нарани някого дори без да иска.<br /> <br /> Дълго време Ани се е борила, приемала е хапчета всеки ден, първо едни, после други и постепенно започнала да намалява дозите. Тогава решава да се запише на джаз-балет. &ldquo;Танците са щастие - отвличат те в друг свят, разтоварват те, насищат те с позитивизъм&rdquo;, казва момичето.<br /> &ldquo;И в един момент се излекувах. Чувствах се като преродена след 7-годишното си лечение. Сега съм усмихната, музиката и френският език ме правят щастлива. Както и преправянето и рисуването на тениски, което правя с удоволствие, то запълва и дните ми с радост от постигнатото&rdquo;, споделя излекуваната девойка.<br /> <div style="text-align: center;"><strong><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Набирателна сметка за дневния център<br /> Банка ДСК ЕАД, клон &quot;Иван Вазов&quot; - София<br /> бул. &ldquo;Витоша&rdquo; 176<br /> BG80STSA93000020970244</strong></span></div>