С майка му успели да си простят два дни преди тя да си отиде
Михаил Билалов не е мафиот в живота, но не е и семеен психолог &ndash; но и с двата образа умее майсторски да жонглира в професията си, с лекотата на сутрешна прозявка. А преди да стане актьор, малцина знаят, че Билалов е бил готвач &ndash; при това майстор готвач в Париж!<br /> <br /> &bdquo;Първо бях чирак, докато се изскача по стълбицата и стана главен готвач&rdquo;, признава актьорът в телевизионно интервю. Всъщност той става готвач, принуден от обстоятелствата, без много да му мисли. Когато заминава за Париж в началото на промените у нас, ситуацията за него в началото не била никак розова. Нямал нито работа, нито доходи, а единственото му желание било да влезе да учи във Версайското училище &ndash; ландшафтна архитектура. <br /> <br /> Виждайки затрудненото му положение тогава, приятел му подава ръка, предлагайки му работа като готвач. Така Билалов изкарал първите си пари във френската столица. Оказал се даже много сръчен готвач. И успял да събере пари и да сбъдне мечтата си &ndash; да учи във Версайското училище.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/07_BILALOV_1.jpg" alt="07_BILALOV_1.jpg" align="baseline" width="500" height="355" /><br /> <br /> &bdquo;Подготвях се две години, за да вляза там. През това време работех като главен готвач в руския ресторант в Париж&rdquo;. Готварството дори му се сторило интересно и увлекателно, но до един момент:<br /> <br /> &bdquo;Можех да остана в тази професия, но тогава в един момент изпитах огромен гняв, отключен от келнерки, които идваха и ми даваха постоянно зор, нещата да стават по-бързо. В един момент получих стрес от професията. Започнах да полудявам&hellip; Всичко беше толкова напрегнато, трябваше моментално да се случва, че започнах да изпитвам уртикария, само при мисълта за кухня.&rdquo;, откровен е Билалов днес.<br /> <br /> <strong>Изкарал 6000 франка за два часа в Париж<br /> </strong><br /> Ландшафтната архитектура обаче съвсем не била баш първата му работа. Нито пък кулинарните виртуозни изпълнения. Пръв ръка на Михаил Билалов подава талантлив български художник &ndash; Илиян Панов. Заедно с него един от любимите актьори днес започва да реставрира картини. И както се изразява актьорът &ndash; Илиян Панов спасил не само него, но и много други хора от гладна смърт: &bdquo;За мен той ще остане човекът, за когото винаги ще се моля, който ми е подал първото парче хляб в много тежък момент и до края на живота си ще му бъда благодарен!&rdquo;, признателен е Билалов. <br /> <br /> Първата си голяма сума пари &ndash; 6000 франка, спечелил за не повече от два часа &ndash; с продажба на картини. Ставало дума за около 80 картини, парижки пейзажи, които актьорът, досущ като истински професионалист в областта, успял да продаде на група еврейски туристи, които в този момент преминавали през Париж.<br /> <br /> &bdquo;Правели сме, разбира се, и неща, които не бяха много чисти пред закона&hellip; Не говоря за престъпления, но живеехме, без да имаме постове, позиции&rdquo;, до болка откровен е Билалов.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/07_BILALOV_2.jpg" alt="07_BILALOV_2.jpg" align="baseline" width="500" height="373" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">С най-прекраснато в живота си - двете си деца Олга и Данае</span><br /> <br /> Негови съученици станали част от родния ъндърграунд</strong><br /> <br /> Ролята на Джаро в &bdquo;Под прикритие&rdquo; до голяма степен се превърна в една от запазените марки на Михаил Билалов: &bdquo;Под прикритие&rdquo; до голяма степен отразява действителността &ndash; такава, каквато е, но не достатъчно&hellip; Ако покажем действителността, може би хората ще се отвратят много повече&rdquo;, разсъждава Билалов днес. Но и не крие, че в реалността преди години той все пак е имал срещи с представители на родния ъндърграунд.<br /> <br /> &bdquo;Познавам много хора от ъндърграунда, но все пак, не съм се сблъсквал с тях, вероятно, ако беше така, нямаше да казвам това сега. Просто голяма част от познатите ми, с които завършихме училище навремето, тръгнаха по различни пътища. Някои от тях бяха много стабилни момчета и никой не можеше да заподозре, че ще тръгнат, както се казва &bdquo;по кривата&rdquo;. Животът просто им се случи по този начин&rdquo;, връща лентата назад Билалов.<br /> <strong><br /> Изповяда се пред свещеник</strong><br /> <br /> Навремето, през &rsquo;90-те, когато животът му все е трябвало да тръгне в някаква посока, като редица други свои колеги и приятели, и Билалов избира да си търси късмета извън родината: &ldquo;Бяхме една нация, която си отиваше от България &ndash; точно като мишки, които напускаха кораба. Имаше едно такова усещане за това, че бързо трябва да се измъкнеш оттук. Бяхме маса народ, които излизахме от България с няколко десетки долара в джоба и с мисълта &bdquo;каквото стане&rdquo;. Аз тръгнах с 300 долара!&rdquo;<br /> <br /> И до днес една от любимите фрази на актьора неслучайно звучи така: &bdquo;Имам грехове, но покажете ми този, който няма!&rdquo;. Самият той признава, че се надява един ден неговите да бъдат простени. И споделя, че от време на време се изповядва пред свещеник. &bdquo;Не съм най-примерният християнин на този свят, но изпитвам необходимост от време на време да го правя. Предпочитам изповедник пред психолог например&rdquo;.<br /> <br /> Дори и когато е привидно като в задънена улица, Билалов никога не е стигал дотам да си казва, че няма да успее. Напротив &ndash; вместо това си казва само: &bdquo;Ще доживея ли утре&rdquo;. И дали заради силната му вяра или пък заради късмет, животът често му поднася знаци как да се справи с даден проблем, как да продължи нататък. &bdquo;И винаги е ставало в последния възможен момент&hellip; Например имал съм случаи, в които да нямам един лев в джоба, а на следващия ден имам пачка с пари!&rdquo;.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/07_BILALOV_3.jpg" alt="07_BILALOV_3.jpg" align="baseline" width="500" height="445" /><br /> <span style="font-size: x-small;">В спектакъла &quot;Нощна пеперуда&quot; на сцената на Народния театър<br /> </span><br /> Наградата му &ldquo;Аскеер&rdquo; била гордост за майка му</strong><br /> <br /> Актьорът наследява именно от родителите си своя талант. И майка му Анна Костова, и баща му, били актьори: &bdquo;Преди майка ми да си отиде,проведохме един дълъг разговор, в който разбрах, че тя се гордее с това, което правя.&rdquo; Всъщност наградата &bdquo;Аскеер&rdquo;, която Мишо Билалов получава през 1994 г., е и голямото удовлетворение в душата й. Това е и неговата първа сериозна роля в театъра.<br /> <br /> &bdquo;Мама беше човек, който изкара живота си по провинциалните театри, а аз много добре знам какво е за една актриса една такава награда &ndash; за една актриса, която ни е издържала с малката заплата &ndash; мен и брат ми&rdquo;, с неприкрита емоция споделя Билалов. И добавя:<br /> <br /> &bdquo;За съжаление никога не успяваме да кажем на любимите си хора всичко, което бихме искали&hellip; Може би на майка ми понякога съм казвал и лоши неща. Но все пак, успявахме да изчистим отношенията си. Два дни преди да си отиде успяхме да си простим &ndash; това е може би най-доброто нещо, което се случи. Когато тя си отиде, аз нямах чувство за вина&rdquo;.<br /> <br /> <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/07_BILALOV_4.jpg" alt="07_BILALOV_4.jpg" align="baseline" width="500" height="281" /><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="font-size: x-small;">Като мафиота Джаро в &quot;под прикритие&quot;<br /> </span></span><br /> Тежко преживява смъртта на брат си</strong></span><br /> <br /> В досегашната си актьорска кариера Михаил Билалов има и някои доста запомнящи се, както сам ги нарича, инциденти. &bdquo;Като студент още имах например апандиситна криза &ndash; мисля, че беше 1968-ма година. Беше в един спектакъл на Здравко Митков, мюзикъл по Андерсен. Играех главната роля. И изведнъж получих тази криза, докато бях на сцената. Слава Богу беше само на репетиция. Влязох в болница и с това спектакълът приключи. <br /> <br /> Нямаше дубльор за тази роля&rdquo;, споделя сценичните си неприятности актьорът. Не пести и други свои сакатлъци на сцената &ndash; &bdquo;схващал ми се е кракът, поглъщал съм перхидрол, вместо вода&rdquo;.<br /> <br /> Изпитанията в живота му обаче, са далеч по-страшни от сценичните. Един от най-болезнените периоди в живота му е, когато губи брат си.<br /> <br /> &bdquo;Смъртта на брат ми преживях много тежко. След това в труден момент за мен се превърна и емигрантският живот, в който попадах на няколко пъти&hellip; Имал съм и разни любовни разочарования.&rdquo;<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Мечтае да изиграе духа на краля от &bdquo;Хамлет&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Михаил Билалов и до днес признава, че една от все още неосъществените му мечти е да изиграе духът на краля от &bdquo;Хамлет&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;Това беше свързано с проекта на Явор Гърдев в Народния театър преди може би две години. Аз непременно исках да изиграя този дух, но Явор даде ролята на едно момче. Беше едно неочаквано решение за мен. А това момче беше синът на Койна Русева. И така остана. Аз от малък обичам да влизам в такива роли &ndash; на духове, да плаша хората - може би затова исках да го изиграя и на сцената. Освен това за мен монологът на духа на краля е може би най-силното нещо, което съм чел от Шекспир някога!&rdquo;, откровен е актьорът.<br /> <strong><br /> Подготви: Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />