18 Юли 2016, 17:33
12049 прочита
1 коментара
С майка му успели да си простят два дни преди тя да си отиде
Михаил Билалов не е мафиот в живота, но не е и семеен психолог – но и с двата образа умее майсторски да жонглира в професията си, с лекотата на сутрешна прозявка. А преди да стане актьор, малцина знаят, че Билалов е бил готвач – при това майстор готвач в Париж!<br />
<br />
„Първо бях чирак, докато се изскача по стълбицата и стана главен готвач”, признава актьорът в телевизионно интервю. Всъщност той става готвач, принуден от обстоятелствата, без много да му мисли. Когато заминава за Париж в началото на промените у нас, ситуацията за него в началото не била никак розова. Нямал нито работа, нито доходи, а единственото му желание било да влезе да учи във Версайското училище – ландшафтна архитектура. <br />
<br />
Виждайки затрудненото му положение тогава, приятел му подава ръка, предлагайки му работа като готвач. Така Билалов изкарал първите си пари във френската столица. Оказал се даже много сръчен готвач. И успял да събере пари и да сбъдне мечтата си – да учи във Версайското училище.<br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/07_BILALOV_1.jpg" alt="07_BILALOV_1.jpg" align="baseline" width="500" height="355" /><br />
<br />
„Подготвях се две години, за да вляза там. През това време работех като главен готвач в руския ресторант в Париж”. Готварството дори му се сторило интересно и увлекателно, но до един момент:<br />
<br />
„Можех да остана в тази професия, но тогава в един момент изпитах огромен гняв, отключен от келнерки, които идваха и ми даваха постоянно зор, нещата да стават по-бързо. В един момент получих стрес от професията. Започнах да полудявам… Всичко беше толкова напрегнато, трябваше моментално да се случва, че започнах да изпитвам уртикария, само при мисълта за кухня.”, откровен е Билалов днес.<br />
<br />
<strong>Изкарал 6000 франка за два часа в Париж<br />
</strong><br />
Ландшафтната архитектура обаче съвсем не била баш първата му работа. Нито пък кулинарните виртуозни изпълнения. Пръв ръка на Михаил Билалов подава талантлив български художник – Илиян Панов. Заедно с него един от любимите актьори днес започва да реставрира картини. И както се изразява актьорът – Илиян Панов спасил не само него, но и много други хора от гладна смърт: „За мен той ще остане човекът, за когото винаги ще се моля, който ми е подал първото парче хляб в много тежък момент и до края на живота си ще му бъда благодарен!”, признателен е Билалов. <br />
<br />
Първата си голяма сума пари – 6000 франка, спечелил за не повече от два часа – с продажба на картини. Ставало дума за около 80 картини, парижки пейзажи, които актьорът, досущ като истински професионалист в областта, успял да продаде на група еврейски туристи, които в този момент преминавали през Париж.<br />
<br />
„Правели сме, разбира се, и неща, които не бяха много чисти пред закона… Не говоря за престъпления, но живеехме, без да имаме постове, позиции”, до болка откровен е Билалов.<br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/07_BILALOV_2.jpg" alt="07_BILALOV_2.jpg" align="baseline" width="500" height="373" /><br />
<strong><span style="font-size: x-small;">С най-прекраснато в живота си - двете си деца Олга и Данае</span><br />
<br />
Негови съученици станали част от родния ъндърграунд</strong><br />
<br />
Ролята на Джаро в „Под прикритие” до голяма степен се превърна в една от запазените марки на Михаил Билалов: „Под прикритие” до голяма степен отразява действителността – такава, каквато е, но не достатъчно… Ако покажем действителността, може би хората ще се отвратят много повече”, разсъждава Билалов днес. Но и не крие, че в реалността преди години той все пак е имал срещи с представители на родния ъндърграунд.<br />
<br />
„Познавам много хора от ъндърграунда, но все пак, не съм се сблъсквал с тях, вероятно, ако беше така, нямаше да казвам това сега. Просто голяма част от познатите ми, с които завършихме училище навремето, тръгнаха по различни пътища. Някои от тях бяха много стабилни момчета и никой не можеше да заподозре, че ще тръгнат, както се казва „по кривата”. Животът просто им се случи по този начин”, връща лентата назад Билалов.<br />
<strong><br />
Изповяда се пред свещеник</strong><br />
<br />
Навремето, през ’90-те, когато животът му все е трябвало да тръгне в някаква посока, като редица други свои колеги и приятели, и Билалов избира да си търси късмета извън родината: “Бяхме една нация, която си отиваше от България – точно като мишки, които напускаха кораба. Имаше едно такова усещане за това, че бързо трябва да се измъкнеш оттук. Бяхме маса народ, които излизахме от България с няколко десетки долара в джоба и с мисълта „каквото стане”. Аз тръгнах с 300 долара!”<br />
<br />
И до днес една от любимите фрази на актьора неслучайно звучи така: „Имам грехове, но покажете ми този, който няма!”. Самият той признава, че се надява един ден неговите да бъдат простени. И споделя, че от време на време се изповядва пред свещеник. „Не съм най-примерният християнин на този свят, но изпитвам необходимост от време на време да го правя. Предпочитам изповедник пред психолог например”.<br />
<br />
Дори и когато е привидно като в задънена улица, Билалов никога не е стигал дотам да си казва, че няма да успее. Напротив – вместо това си казва само: „Ще доживея ли утре”. И дали заради силната му вяра или пък заради късмет, животът често му поднася знаци как да се справи с даден проблем, как да продължи нататък. „И винаги е ставало в последния възможен момент… Например имал съм случаи, в които да нямам един лев в джоба, а на следващия ден имам пачка с пари!”.<br />
<br />
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/07_BILALOV_3.jpg" alt="07_BILALOV_3.jpg" align="baseline" width="500" height="445" /><br />
<span style="font-size: x-small;">В спектакъла "Нощна пеперуда" на сцената на Народния театър<br />
</span><br />
Наградата му “Аскеер” била гордост за майка му</strong><br />
<br />
Актьорът наследява именно от родителите си своя талант. И майка му Анна Костова, и баща му, били актьори: „Преди майка ми да си отиде,проведохме един дълъг разговор, в който разбрах, че тя се гордее с това, което правя.” Всъщност наградата „Аскеер”, която Мишо Билалов получава през 1994 г., е и голямото удовлетворение в душата й. Това е и неговата първа сериозна роля в театъра.<br />
<br />
„Мама беше човек, който изкара живота си по провинциалните театри, а аз много добре знам какво е за една актриса една такава награда – за една актриса, която ни е издържала с малката заплата – мен и брат ми”, с неприкрита емоция споделя Билалов. И добавя:<br />
<br />
„За съжаление никога не успяваме да кажем на любимите си хора всичко, което бихме искали… Може би на майка ми понякога съм казвал и лоши неща. Но все пак, успявахме да изчистим отношенията си. Два дни преди да си отиде успяхме да си простим – това е може би най-доброто нещо, което се случи. Когато тя си отиде, аз нямах чувство за вина”.<br />
<br />
<hr />
<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/07_BILALOV_4.jpg" alt="07_BILALOV_4.jpg" align="baseline" width="500" height="281" /><br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="font-size: x-small;">Като мафиота Джаро в "под прикритие"<br />
</span></span><br />
Тежко преживява смъртта на брат си</strong></span><br />
<br />
В досегашната си актьорска кариера Михаил Билалов има и някои доста запомнящи се, както сам ги нарича, инциденти. „Като студент още имах например апандиситна криза – мисля, че беше 1968-ма година. Беше в един спектакъл на Здравко Митков, мюзикъл по Андерсен. Играех главната роля. И изведнъж получих тази криза, докато бях на сцената. Слава Богу беше само на репетиция. Влязох в болница и с това спектакълът приключи. <br />
<br />
Нямаше дубльор за тази роля”, споделя сценичните си неприятности актьорът. Не пести и други свои сакатлъци на сцената – „схващал ми се е кракът, поглъщал съм перхидрол, вместо вода”.<br />
<br />
Изпитанията в живота му обаче, са далеч по-страшни от сценичните. Един от най-болезнените периоди в живота му е, когато губи брат си.<br />
<br />
„Смъртта на брат ми преживях много тежко. След това в труден момент за мен се превърна и емигрантският живот, в който попадах на няколко пъти… Имал съм и разни любовни разочарования.”<br />
<br />
<hr />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
Мечтае да изиграе духа на краля от „Хамлет” </strong></span><br />
<br />
Михаил Билалов и до днес признава, че една от все още неосъществените му мечти е да изиграе духът на краля от „Хамлет”.<br />
<br />
„Това беше свързано с проекта на Явор Гърдев в Народния театър преди може би две години. Аз непременно исках да изиграя този дух, но Явор даде ролята на едно момче. Беше едно неочаквано решение за мен. А това момче беше синът на Койна Русева. И така остана. Аз от малък обичам да влизам в такива роли – на духове, да плаша хората - може би затова исках да го изиграя и на сцената. Освен това за мен монологът на духа на краля е може би най-силното нещо, което съм чел от Шекспир някога!”, откровен е актьорът.<br />
<strong><br />
Подготви: Анелия ПОПОВА<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Герой на деня
Д-р Биляна Захариева за сефте играе любовни сцени в "Откраднат живот"
26 Септ. 2016, 15:27
1 Коментара: