Паша и любимият й Фучо изгарят, хванати за ръце

Наближава новата 1972 година. По традиция станция &bdquo;Родина&rdquo; към &bdquo;Българското национално радио&rdquo; в навечерието на празника кани известни наши артисти да поздравят сънародниците ни зад границата. Паша Христова е кратка: Нека моята песен бъде сърдечен полъх от родината&rdquo;. После запява &bdquo;Спри, мое време&rdquo;. В онези минути, когато се излъчват тези думи, никой не може и да си помисли, че чува последното интервю на любимката на милиони българи. Че само след дни животът й ще секне. Че насред ужасната нощ на 21 декември 1971 година тя ще изчезне завинаги . Съдбата й бе отредила само 25 години на грешната ни земя, но не и участта да бъде забравена. <br /> <em><br /> На 16 юли Паша Христова щеше да навърши седемдесет години. Ако не беше катастрофата. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> Странно, но всичките писания и филми за голямата певица започват именно от нея - от катастрофата. Въпреки че тя не е началото, а краят. Но може ли да се говори за край въобще, след като още слушаме песните й, радваме се на таланта й и въздишаме. .. Карма, казват. Може и така да е, но от това не става по-леко. Нито по-честно.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/20_21_Pasha_Hristova8.jpg" alt="20_21_Pasha_Hristova8.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="447" />Малката Парашкева, която после ща стане голямата Паша, няма късмета да се роди под много щастлива звезда. Поне така изглежда в началото. Тя е само на пет години, когато родителите й се развеждат. Дните й балансират между бащата и майката, но жената, която истински се грижи за нея, е нейната баба. Тя я води на уроци по цигулка, поне докато има възможност да ги плаща, насърчава я да пее, след като е забелязала таланта й. <br /> <br /> На тринадесет години съдбата й нанася нов, още по-тежък удар. Бабата умира кротко в съня си. Казват, че както всяка вечер двете са били заедно в леглото. От този ден като че ли усмивката на момиченцето задълго помръква. Още повече че баща й, известният фотограф, е категоричен: Дъщеря му няма да става кръчмарска певица. <br /> <br /> Следва нейният първи и единствен бунт срещу родителската воля. Бяга през прозореца, за да може да учи музика. Но битието я води в съвсем друга посока. Постъпва на работа като чертожничка в &bdquo;Балканкар&rdquo;. Там среща съпруга си, конструктора Васил Иванов. Ражда се Милен. Междувременно обаче се явява на кандидатстудентски изпити за Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Кандидатите са петстотин. <br /> <br /> Приемат нея и бъдещия ас сред мъжете певци Борислав Грънчаров. Учи, но не бърза да напусне работата си на чертожничка. Прави го година по-късно, след като напълно се е убедила, че има талант и музиката е бъдещето й. За да се справи с говорния си дефект, по съвет на преподавателя си Иван Стайков вади двата си предни зъба и ги заменя с изкуствени. <br /> <br /> Ансамбълът на строителните войски е мястото, където Паша Христова прави първите си стъпки на професионален изпълнител. И те се оказват съвсем успешни. През 1967 година на фестивала на забавната песен в руския курорт Сочи журито й присъжда златен медал и първа награда. <br /> <br /> Талантът й бързо е забелязан и същата година тя редом с Борис Гуджунов е солистка на &bdquo;ролс-ройса&rdquo; сред българските естрадни<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/20_21_Pasha_Hristova15.jpg" alt="20_21_Pasha_Hristova15.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="408" /> формации за времето си. Оркестър &bdquo;София&rdquo; се ръководи от Николай Арабаджиев-Фучо, съчетал по прекрасен начин таланта на диригент, композитор, пианист и кларнетист... <br /> <br /> Този състав е най-добрата ракета носител към успеха за всеки български музикант. Той е събрал най-добрите родни свирачи и неизменно участва във всички големи естрадни форуми: като се започне от &bdquo;Златният Орфей&rdquo; и се завърши с радиоконкурса &bdquo;Мелодия на годината&rdquo;. <br /> <br /> В спомените на виртуоза на цигулката и саксофона Димитър Симеонов първата среща с новата солистка изглеждат така: &bdquo;Доведоха едно момиченце, така, с плитки, скромно, така скромно облечено и като запя, ние както седяхме така, просто усетихме, че това е страшен глас&rdquo;. <br /> <br /> Покрай оркестъра Паша Христова среща и най-добрите си приятелки Мими Иванова и Мария Нейкова. В спомените на много телевизионни зрители още е живо едно чудесно тяхно изпълнение на песента &bdquo;Яворова пролет&rdquo;, което тогава се превърна в хит и спечели голямата награда на радиоконкурса през 1970 година.<br /> <br /> В навечерието на Световния фестивал на младежта и студентите, който през 1968 година се провежда в София, поетът Найден Вълчев пише текст за песен, посветена на величавото събитие. Факторите обаче го отхвърлят бе колебание. Не става. Две години след това го чете композиторът Димитър Вълчев и възкликва: &bdquo;Те са идиоти, музиката сама си звучи в тези стихове. <br /> <br /> Скоро текстът е облечен в ноти, а за пеенето маестрото се доверява на, както той се изразява, &bdquo;една млада певица - Паша Христова&rdquo; . Това научаваме от документалния филм &bdquo;Мистерията Паша&rdquo; на автора и режисьор Емил Дилчев. Поетът чува на репетиция песента и си казва: &bdquo;Нищо по хубаво за моите думички не можеше да се случи. Паша я изпя прекрасно&rdquo;. <br /> <br /> Същата тази песен през 1970 г. печели първа награда на &bdquo;Златният Орфей&rdquo;, а близо тридесет години след това е обявена от слушателите на Националното радио за хит на изминалото столетие. Днес едва ли има нашенец, независимо къде е по света, който да не я затананика още докато чуе първите й акорди: &bdquo;Добър вечер, приятелю млад... Тази песен се казва &bdquo;Една българска роза&rdquo;. На &bdquo;Орфея&rdquo; през 1979 г. Паша изпълнява и песента, която взема &bdquo;Гранд при&rdquo; &ndash; творбата на Йосиф Цанков по текст на Димитър Василев и аранжимент Николай Арабаджиев &bdquo;Повей ветре&rdquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/20_21_Pasha_Hristova11.jpg" alt="20_21_Pasha_Hristova11.jpg" align="baseline" width="500" height="329" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Дует с Мария Нейкова (вдясно)</strong></span><br /> <br /> Само за шест години, след като е записала първата си песен &bdquo;Щъркелът пристигна пак&rdquo; на Зорница Попова&rdquo;, Паша Христова е звезда с особен блясък. Печели конкурси, познава я и я обича публиката не само у нас, но и в Полша, Румъния, СССР. За необичайно кратък срок записва 59 песни в единственото тогава национално радио според автора на биографичната книга за нея - журналиста Иван Георгиев. <br /> <br /> И докато на сцената тя е вулканът, възхитителната, красивата, докато там всичко е като в прекрасен филм, далеч от прожекторите приятелите й виждат един свит, притеснен, объркан човек. Най-близките знаят причината. Кръстопътят. Втори път стрелата на Амура я е поразила тежко. Паша е лудо влюбена в Николай Арабаджиев. Трябва да вземе решение. Синът й е само на две години. Две семейства са пред разруха. Всичко това поражда угризения, дори трудно прикриван срам. Нещата обаче са необратими: &bdquo;Това, че се събра с Фучо, е най-доброто, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи несправедливо заради предишното й семейство, но така беше. Той беше невероятен музикант и у него тя откри своята половинка, твърди години по-късно Мими Иванова.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/20_21_Pasha_Hristova10.jpg" alt="20_21_Pasha_Hristova10.jpg" align="baseline" width="500" height="279" /><br /> <span style="color: rgb(0, 0, 0);"><span style="font-size: x-small;">Самолетът Ил-18 се разцепва на две</span></span><br /> <br /> Катастрофата: атентат или нелепа трагедия?</strong></span><br /> <br /> Паша Христова и Николай Арабаджиев. Лудо влюбени, красиви и талантливи. Такъв ще ги запомни мразовитият 21 декември 1971 година. Никой още не знае, че им остава съвсем малко. Само няколко часа. <br /> <br /> В чакалнята на аерогарата вървяхме прегърнати, смеехме се и запяхме &bdquo;Гълъби над София&rdquo;. Разказва 25 години след този фатален ден пренеслата се също в рая Мария Нейкова. Тогава тя има рожден ден, който никога по-късно не празнува. Документът е от филма на Нушка Григорова &bdquo;Спри, мое време&rdquo;. Борис Гуджунов също потвърждава особено приповдигнатото настроение на всички от оркестъра. Още повече че веднага след завръщането им предстои добър контракт за шест месеца в Германия. И така, говорителят вика пътниците от София за Алжир. <br /> <br /> Основната част от тях е културна делегация, тръгнала да представи страната ни в &bdquo;братската&rdquo; африканската държава. <br /> <br /> Пред приятели, преди да тръгне, Паша споделяла, че не й се пътува. Предпочита да остане на Коледа при сина си. Да украси елхата. Но желанието да бъде до голямата си любов и фактът, че тя е звездата в програмата, надделяват. Двамата са на втората седалка зад пилотската кабина. Държат се за ръце. Щастливи са.<br /> <br /> Самолетът &bdquo;Ил-18&rdquo;, управляван от един от най-опитните ни летци - Борис Луканов, возил неведнъж и Тодор Живков, излиза на пистата и побягва устремно напред. Достига скорост 250 километра в час. Отлепя се от пистата. Тръгва нагоре, но в един миг извива рязко. Лявото крило заорава пистата и избухва в пламъци. 28 са мъртви. Повечето са седнали отпред. Сред тях са Паша Христова и Николай Арабаджиев-Фучо, шестчленният екипаж, командирът. <br /> <br /> Останалите 73 живи никога няма да забравят тази ужасна нощ, въпреки че дълго няма да искат да говорят за нея. Преди три години в предаването &bdquo;Музикална академия&rdquo; Борис Гуджунов се върна към страшните си спомени: &bdquo;В момента, в който самолетът се вдигна, започна да издава странен шум и двата двигателя вляво започнаха да бучат и свалиха оборотите. Десните продължиха да работят на пълна мощност и завлякоха самолета, усукаха го наляво. В следващия момент крилото задра земята. При мен дойде огромен сноп искри, които ме задушиха. И Паша, и другите са останали без глави. Когато паднахме със самолета, искаха да подпишем декларация, че няма да ги съдим. <br /> <br /> Това разказа певецът през ноември 2013-а, година и половина преди да умре. Във фаталната нощ той има късмета да се добере до изхода, да скочи и да избяга надалеч, макар и със счупени крайници.<br /> <br /> Макар че на всички е забранено да говорят, различни версии се стремят да обясняват причините за катастрофата. Според една от тях в тази нощ е трябвало да бъде убит вторият пилот на самолета, защото се гласял да разкаже на Тодор Живков за големи престъпления в авиокомпанията. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/20_21_Pasha_Hristova_Sin11.jpg" alt="20_21_Pasha_Hristova_Sin11.jpg" align="baseline" width="500" height="336" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Със съпруга си Васил Иванов и малкия Милен в количката</strong></span><br /> <br /> Човешката фантазия няма граници: има и абсурдни слухове, граничещи с цинизъм, че Паша е била бременна от Тато. И за да се избегне скандалът, той наредил да свалят самолета. Тук верен е фактът, че певицата наистина е носела още един живот в себе си, но той е плод на любовта й към Николай Арабаджиев.<br /> <br /> Според официалната версия самолетът &bdquo;Ил-18&rdquo; е излязъл от ремонт малко преди катастрофата. При него е допусната грешка: въжетата, с които се управляват елероните - подвижните части в краищата на крилете, са били неправилно свързани. Когато той е вече във въздуха, се появява вятър, който го накланя на една страна, пилотът се опитва да постави машината отново в хоризонтално положение. Поради неправилното свързване на въжетата обаче тя се накланя още повече, крилото се удря в пистата, корпусът се пречупва на две и избухва в пламъци. До дело не се стига. От разследването на журналистката Миролюба Бенатова научаваме, че машината е застрахована за милион долара и при доказана вина на определени лица застрахователите ще си искат парите от държавата.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>На 45 синът отлита при майка си<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/20_21_Pasha_Hristova_Sin8.jpg" alt="20_21_Pasha_Hristova_Sin8.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="281" /></strong></span><br /> <br /> На 23 декември 1971 година Паша Христова е погребана в католическия парцел на софийските централни гробища. Седмица след това в новогодишната програма на телевизията тя е на екрана красива и жизнерадостна, сякаш за да каже на българите, че песните й ще са живи вечно.<br /> След смъртта на Паша &bdquo;Бяла песен&rdquo; става мелодия на годината, издават първата й дългосвиреща грамофонна плоча и й присъждат званието &bdquo;Заслужила артистка&rdquo;. <br /> <br /> Синът й Милен Иванов, който остава сирак на две години, израства с разказите за майка си, нейните снимки и образа й от телевизионния екран. Той не тръгва по нейния път. Става инженер, работи в автосервиз. Отглежда син и дъщеря. Цял живот търси истината за трагедията, но винаги стига до непробиваеми стени. <br /> <br /> Той не може да си обясни как майка му е щяла да пътува, след като международният й паспорт е бил намерен вкъщи. И защо смъртният й акт е издаден близо месец след погребението. Тези въпроси Милен отнесе в отвъдното. <br /> <br /> Отиде си на 31 декември 2014 г. само на 45 години, поразен най-страшната болест. <br /> <br /> Тогава пред в. &bdquo;ШОУ&rdquo; режисьорът Олег Ковачев, който също направи филм за Паша, каза: &bdquo;Всяко семейство има своя карма...&rdquo;. Предполагам, че ако са се срещнали там горе на небето, най сетне са щастливи заедно двамата.<br /> <br /> <strong>Подготви: Исак ГОЗЕС</strong><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />