Ани Бакалова вече е муза на Иван Стоянович на небето
"Никой не разбра, че страда и боледува, беше желязна докрай!", споделят близки на актрисата
15 Юли 2016, 18:23
24454 прочита
7 коментара
В последните си дни актрисата признава, че се чувства доволна от живота си
"Никой не разбра, че страда и боледува, беше желязна докрай!", споделят близки на актрисата
И Ани Бакалова се присъедини към небесния театър. Актрисата отиде при много свои колеги, които в небето, навярно, продължават да правят своите пищни, запомнящи се представления. Преди броени дни от този свят си отиде и голямата актриса на малките роли Надя Тодорова.<br />
<br />
Ани Бакалова тръгна към небесното царство на 76 години, след като през последните три години се бори с коварна болест. <br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/22_Ani_Bakalova19.jpg" alt="22_Ani_Bakalova19.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="334" />Близки на актрисата разказват: „Никой не разбра, че страда и боледува, беше желязна докрай!”. Актрисата е съпруга на кинокритика Иван Стоянович и майка на бившия министър на културата Петър Стоянович, както и на тв сценариста Димитър Стоянович.<br />
<br />
В едно от последните си признания, които актрисата направи пред агенция БЛИЦ, тя изповяда: „Живея интересно, според собствената си представа. Не мисля за това, което е било. Не страдам по минали дни. <br />
<br />
Въобще аз нямам носталгия, която да ме потиска и да ме кара да си мисля глупости. Защото си имам много занимания, събирам се с приятели, чета си, слушам музика, много често ходя на театър и на кино. И денят ми е така запълнен, че по не ми стига времето сега, отколкото беше преди, тогава, когато бях почти денонощно заета. В днешното ми битие има някаква прелест, има чар”. На въпрос в какво е надеждата й, тя отговаря така: “Аз винаги съм живяла с надежда. Надявам се достойно да завърша живота си, има значение.”<br />
<strong><br />
Беше на сцената 54 години</strong><br />
<br />
За своите цели 54 години на сцената, Ани Бакалова изигра всичко – култови роли на любовници, злодейки, морфинистки, интелектуалки, трактористки, възрожденки. Ролите й са над 200! Бе една от най-слънчевите личности в българското кино: „Много е. Имах щастието да съм на сцена толкова много, защото извън театралния имах и друг живот, вкъщи, който ми позволяваше всичко това. <br />
<br />
Домът и театърът вървяха в синхрон. Имах прекрасен съпруг, който ми позволи да работя по този начин. Имах две майки – моята родна и свекърва ми, които ми помагаха. След представление у дома имаше кой да ме посрещне и да ми каже най-хубавите думи. Прекрасно е така да завърши денят ти!.. Навремето не ни интересуваха парите. Ние, артистите, много повече си говорехме, живеехме заедно и извън сцената, интересувахме се един от друг...”.<br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/22_Ani_Bakalova20.JPG" alt="22_Ani_Bakalova20.JPG" align="baseline" width="500" height="381" /><br />
<br />
Безспорна бе и екранната й хубост, и майсторлък. През 60-те, когато българските телевизионни сериали все още прохождаха, Ани Бакалова играе в първия от тях – „С пагоните на дявола”, после и във филма „На всеки километър”. Била е и в трупите на Бургаския театър, Народния театър “Иван Вазов”, както и в театър “Сълза и смях”, където и изиграла десетки роли. Навръх своята 70-а годишнина актрисата получава и орден „Кирил и Методий” I степен за особено голям принос към развитието на българската култура.<br />
<br />
„Винаги съм давала всичко от себе си. Много съм работила. Играла съм в първия телевизионен филм “С пагоните на дявола”, затова и сега не припирам за роли. Нали има млади поколения, които да стъпят на сцена, пред камера, те да се изявяват, да се доказват. Мисля, че съм справедлива в това”, сподели Бакалова преди година. И думите й сякаш звучат поучително – особено за някои актуални звезди в театъра, които все не могат да си поделят ролите, нито славата, нито признанието на хората.<br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/22_Ani_Bakalova21.JPG" alt="22_Ani_Bakalova21.JPG" align="baseline" width="500" height="367" /><br />
<strong><br />
Не стъпва в Бургас, след като губи съпруга си</strong><br />
<br />
Онзи, който най-много липсваше в чаровното ежедневие на Ани Бакалова, както самата актриса го определяше, беше голямата й любов и нейн съпруг – Иван Стоянович: „Липсва ми съпругът ми, Иван Стоянович. Няма го вече 16 години, не мога да свикна с това”, изповядва преди година актрисата пред народното издание. <br />
<br />
Липсваше й и театърът, здравето й обаче не позволяваше да работи: „На тази възраст е по-реално да се снимам в киното. Там е на части, на парче, човек може да си отдъхне. И проблеми да имаш, може да се решат, но в театъра трябва да си абсолютно здрав, там ти трябва и физическа, и психическа бодрост.”<br />
<br />
През 1964 г. Ани Бакалова се омъжва за Иван Стоянович – кинокритик, журналист и писател. Имат двама синове. Ани и Иван се запознават в Бургас, а градът се превръща в едно специално и свято място за актрисата. На сцената на местния театър „Адриана Будевска” се вихри и сестрата на бъдещия й съпруг Жана Стоянович. Именно тя ги запознава на една вечеринка, събрала де що има бохеми в града, без даже да подозира, че техният тогавашен флирт ще прерасне в един от най-здравите бракове, които артистичната гилдия познава.<br />
<br />
„В Бургас се запознах със съпруга си. Каквото има да става, става, нали? Съдба. Бургас за мене си е едно свято място. Знае се, че от Бургаския театър дойдох в Народния театър “Иван Вазов” в София и всеки би казал колко голям шанс съм имала, и то толкова млада”, споделя актрисата. <br />
<br />
След смъртта на съпруга си Ани не стъпва в обичания Бургас – но не защото има конкретна причина. Просто иска да го запомни такъв, какъвто е в паметта й, какъвто е бил в миналото. Именно от Бургаския театър тя идва в Народния, но си тръгва и от него – за да стане съосновател на Театър „Сълза и смях”, който считаше за „моя театър, най моя”. <br />
<br />
„На 21 години започнах професионалния си път в Бургас, а на 24 вече бях в Народния театър, имах доста роли, но предпочетох на ония млади години “Сълзата”. И не съжалявам”, споделяше актрисата.<br />
<br />
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/22_Ani_Bakalova22.JPG" alt="22_Ani_Bakalova22.JPG" align="baseline" width="500" height="356" /><br />
<br />
Семейството - винаги на първо място<br />
</strong><br />
Въпреки успешната театрална и филмова кариера, за Ани Бакалова най-голямата награда и най-голямото щастие идваше от здравото семейство. В соц епохата тя е представяна като муза на кинокритика Иван Стоянович, а в демокрацията – ту като майката на културния министър Петър Стоянович, ту като майката на Димитър Стоянович, когото приятелите наричат Дими. Той е неизчерпаемият откъм идеи сценарист на култови тв проекти като „Пътеводител на историческия стопаджия”, „Българските събития на ХХ век”, „Голямото четене”, „Умно село”.<br />
<strong><br />
Зловещи шеги и черен хумор </strong><br />
<br />
Във фамилната си история семейство Стоянович има всевъзможни колоритни истории. Някои от най-забавните пък са щедро оцветени с черен хумор. И до днес в арт гилдията не са забравили една конкретна шега на покойния Иван Стоянович. Преди десетилетия кинокритикът и актрисата чакали приятели на гости. След като подготвила къщата и трапезата Ани Бакалова легнала да си почине следобедно. Потънала в дълбок сън и не усетила как мъжът й отрупал леглото й с цветя, сложил няколко свещи и икона над главата й, все едно е предала Богу дух. Ако се вярва на мълвата, именно в този вид я заварили гостите. Започнали да я оплакват, Ани се събудила от шума и всички изпаднали в шок. Последвал жизнеутвърждаващ семеен скандал. После й минало и всички седнали вкупом на трапезата да почетат “завръщането” й от оня свят.<br />
<br />
След всяка премиера на Ани Бакалова пък Иван Стоянович организирал в дома им пародия на постановката. Главни герои били синът им Дими, братовчед му Иван и кучето. Кучето играело обединяващи образи като Съветската армия например.<br />
<br />
Друга история пък реди как главата на семейството вкарал в ковчег малкия си син Дими и така го стоварил пред майка му. Ужасът, изживян от актрисата, изобщо не е бил на шега. Историята е следната – семейството ходело на почивка в стара наследствена къща в махала Поповци над Вакарел. Веднъж починал възрастен човек, но никъде в селото не се намерил ковчег. Тогава Стоянович, малкият му син Дими и техен комшия се качили на колата и отпрашили да търсят ковчег в близката махала Пауново. Натоварили сандъка, но в автомобила не останало място за Дими. “Не мога да оставя детето само, трябва на всяка цена да го прибера вкъщи”, казал кинокритикът и вкарал сина си в ковчега. Когато пристигнали в Поповци, хлапето изскочило от сандъка за ужас на майка си. Ани загубила съзнание, а когато се свестила, хукнала да гони Дими из двора, за да го накаже за зловещия номер.<br />
<br />
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/22_Ani_Bakalova9.JPG" alt="22_Ani_Bakalova9.JPG" align="baseline" width="500" height="419" /><br />
<br />
Синовете дишат денонощно въздуха на изкуството</strong><br />
<br />
Актрисата винаги е подчертавала колко горда майка се чувства:<br />
<br />
„Имам добри синове. Умни момчета. Израснаха между хора, от които взеха по нещо полезно. Духовно. Денонощно у нас гостуваха личности, които те няма да забравят. Дишали са въздуха на изкуството, ако мога така да се изразя – нонстоп. Аз сега нито им се бъркам, нито ги съветвам, нямам право на това, големи мъже са вече. Но се разбираме”, сподели преди няколко месеца Бакалова. Тя имаше и четири внуци – две момчета и две момичета.<br />
<br />
Актрисата много обичаше и двете си ловджийски кучета. „Това са Лола и Дончо. Лола си я взехме като бебе и сега е на 7 г., а Дончо е осиновен. Петър го намери в гората – пребит, с изпочупени кости, само на една кожа, а сега изглежда много добре, но не знаем на колко години е. Привързана съм много и към тях”, разказваше Бакалова.<br />
<br />
<hr />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/22_Ani_Bakalova1.jpg" alt="22_Ani_Bakalova1.jpg" align="baseline" width="500" height="356" /><br />
<br />
ДОСИЕ</strong></span><br />
<br />
Ани Бакалова е родена на 5 април 1940 г. в София. През 1961 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Кръстьо Мирски. Започва блестящата си кариера в трупата на Бургаския театър, а след това продължава в Народния театър „Иван Вазов”, Театър „Сълза и смях“, както и в Общинския театър „Възраждане”. Едни от най-значимите филми с нейно участие са „Нечиста сила” (1978), „При никого” (1975), „Изпити по никое време” (1974), „На всеки километър” (1969), „Малки тайни” (1969), „С пагоните на дявола” (1967), „По тротоара” (1967), „В края на лятото” (1967), „Карамбол” (1966), „13 дни” (1964), „Чест”.<br />
<strong><br />
Подготви: Анелия ПОПОВА</strong><br />
<br />
<br />
<br type="_moz" />
Последвайте ни
![Отиде си легендата от "Фактор" Тони Андонов](https://static.blitz.bg/documents/newsimages/thumbnails/350/201609/20160920.hozvgznrib.jpg "Отиде си легендата от "Фактор" Тони Андонов | Блиц")
7 Коментара: