Георги Джагаров – любимец на Тодор Живков или дисидент?!?

На 14 юли 1925 г. е роден Георги Джагаров - един от най-големите поети на България, човекът, който изля в стихове нейното величие въпреки скромните й географски размери. Стиховете &bdquo;Земя като една човешка длан, но ти за мен си цяло мироздание...&rdquo; се превърнаха в химн на патриотизма. Освен множеството стихосбирки Джагаров е автор и на забранената по соцвреме пиеса &bdquo;Прокурорът&rdquo; &ndash; първата българска пиеса, играна в Англия. <br /> <br /> Филмът със същото заглавие у нас бе под забрана цели 20 години! Любимец на Живков или дисидент на властта бе Джагаров?! &ndash;На този въпрос не може да бъде отговорено еднозначно. Драматичната съдба на талантливия поет приключи след тежки разочарования и рак, който сложи край на дните му на 30 ноември 1995 г. На 13 юни 2004 г. <br /> <br /> Съюзът на българските писатели учреди посмъртна ежегодна награда на негово име - за патриотична поезия... В същото време семейството на поета бе принудено да напусне жилището си и да съди държавата в Страсбург. България бе осъдена и плати на вдовицата на Джагаров &ndash; Цветана, сумата от 9200 евро обезщетение &ndash; това бе &bdquo;цената&rdquo; за нанесените тежки материални и морални щети върху паметта на Георги Джагаров и за натиска върху неговите близки. <br /> <br /> <br /> Обезщетението за наследниците на Джагаров бе оповестено през 2011 г. на заседание на МС. Делото бе спечелено, но забележете, не заради съмнително реституирания апартамент на Джагарови, закупен от тях през 70-те, а за...дълъг и изтощителен процес, продължил 10 години след смъртта на Джагаров. Истината е, че поетът умира под заплахата, че съпругата и трите му деца ще останат без дом, напълно разочарован от всичко ставащо след 89-а и обезверен за бъдещето на страната. <br /> <strong><br /> Официално връща партийния си билет</strong><br /> <br /> и се усамотява по собствено желание в семейната вила в Банкя, в самоунищожителна душевна агония. Когато най-строгият ревизор на УБО &ndash; Емил Богданов, отива да направи ревизия на вилите на бившите соцвеличия, с почуда открива човека, минаващ за емблема на соцбохемата и разпивките до ранни зори, напълно трезвен, без нито една бутилка алкохол наоколо, а в безпорядъка се валяли <br /> <br /> <strong>празни кофички от кисело мляко!.. </strong><br /> <br /> Преди две години пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; единият син и дъщерята на Джагаров потвърдиха, че той никога не е внасял алкохол вкъщи, че ги е възпитавал в скромност, а когато се усамотявал на вилата, се хранел само с някакъв колбас, кисело мляко и хляб. Винаги пиел навън с приятели, и черпел наред. Съпругата на поета Цветана си спомня за сватбата им: &bdquo;Бяхме млади, беше ни весело, с последните джобни пари отидохме в Руския клуб на обяд...<br /> <br /> Ние си бяхме и младоженци, и кумове, и сватбари....&rdquo; Апартамента на бул. &bdquo;Руски&rdquo; /&rdquo;Цар Освободител&rdquo; / 8-А купуват, когато вече са по-замогнати, имат три деца, а Джагаров е председател на Съюза на българските писатели и има право на по-голяма жилищна площ за кабинет. Жилището е закупено през 1977 г. за 35 915 лева, удостоверява официален документ. Това са немалко пари за онова време, когато един апартамент струваше от порядъка от десетина до 14 хил. лева. А Джагаров тогава е един от първите мъже в държавата и именит поет. Когато след Десети ноември семейството му трябва да освободи апартамента, загубвайки дело, Цветана Джагарова посреща реститутите с думите: <br /> <br /> &bdquo;Заповядайте, и да сте живи и здрави!..&rdquo; Раздялата с дома, в който двамата с Георги са отгледали децата си, е повече от драматична за нея, но жената стиска зъби и овладява емоциите си, след което здравето й рухва. Намира утеха във внуците и в стиховете. Започва да пише хайку, за да разтоварва душевната си болка с асоциации на емоциите си. А отвътре продължава да я души горчилката, че делото за апартамента е било водено като отмъщение - не само срещу нея, но и срещу мъртвия Джагаров. Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; отиде на място в сградата срещу Руската църква, накъдето са гледали прозорците на кабинета на Джагаров. Долу, на входа, някой бе изтрил годината на строежа с чегъртане в каменния под. Защо ли?! &ndash; Останаха много въпросителни около въпроса правомерно ли бе отнет апартаментът на Джагарови?!? Реститутите се оказаха правнуци и праправнуци на Димитър Хаджикоцев, <br /> <strong><br /> който е бил кмет на София само 52 дена </strong><br /> <br /> в периода юни-август 1878 г., но за няма и два месеца като градоначалник се облажва с парцели, върху които по-късно кацват маститите сгради около жълтите павета срещу царския дворец. През 1883-та Хаджикоцев отново става кмет, и пак за кратко &ndash; само за 4 месеца. Достатъчно време, за да закупи още хубави места, които записва на името на жена си. С днешна дата районът около сградите е не само идеален център на столицата, но култово място, където собствеността докарва ежемесечни тлъсти доходи на собствениците си. Никой не го е грижа за Джагаров и факта, че той не е бил само зам.- председател на Държавния съвет, т.е. чиновник, а знаменит поет &ndash; <br /> <br /> <strong>единственият български поет, признат от Френската академия </strong><br /> <br /> със специалната награда за чужда литература. Българите от по-новото поколение може и да не са чели и чували &bdquo;Земя, като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна...&rdquo;, а може и да се присмеят на този &bdquo;демодиран патриотизъм&rdquo;, но всеки който прочете тези стихове, ще признае силата на смисъла им!.. Каква е реалността на постдемократичната оценка за поета? &ndash; С Решение на ВКС от м. юли 2004 г. според новите разпоредби за реституцията де факто бе &bdquo;осъден&rdquo; покойният поет Георги Джагаров. Човекът, който само с пиесата си &bdquo;Прокурорът&rdquo;, ако нямаше достойнство, можеше да си припише дисидентство, и то с право, за разлика от много други...Вместо това, тежко болен от рак, Джагаров се затваря във вилата си с няколко кофички кисело мляко в хладилника!..Но има хора, които помнят: Когато излиза пиесата му &bdquo;Прокурорът&rdquo;,повечето соц-критици изчаквателно се въздържат от коментар, а други злостно се нахвърлят на автора. Лакеите считат, че така ще се харесат на Живков. За чест на проф. Юлиан Вучков, пръв той дръзва да напише хвалебствена статия за пиесата, която излиза в някогашния в. &bdquo;Литературен фронт&rdquo;. Блюдолизците остават изненадани, когато установяват, че и Тодор Живков също не само че не я порицава, ами бурно я аплодира по време на представление. <br /> <br /> Джагаров става един от неговите любимци &ndash; възприеман е от Тато и с положителното, и с кусурите - като честен човек, чаровен бохем и откровен любител на чашката. По тая линия Джагаров бил близък и с големия актьор Стефан Гецов. Всъщност именно той го запознава с Първия. Оттам насетне Живков е имал такава слабост към поета, че дори го е взимал със себе си на гости на майка си - баба Маруца, която ги гощава с баница и им се кара като на деца, че трябва да направят това-онова за хората &ndash; че народът недоволства...Здравият разум на баба Маруца и добротата й обаче не си дават сметка, че у нас властта винаги се е крепяла върху популистки и направо казано лицемерни &bdquo;принципи&rdquo;, прокламирани от блюдолизци и безчестници. Ето защо дори Живков се оказва слаб да защити любимеца си, когато <br /> филмът &bdquo;Прокурорът&rdquo; е забранен. <br /> <strong><br /> Не го качват на екран близо 20 години <br /> </strong><br /> Защо ли?! - В него ясно се повдигат нелицеприятни истини за характера на болшевишката власт. Ако погледнем реално, с престижа си в обществото и високите постове, които заема, Джагаров е можел да се облагодетелства много повече от това да има 3-стаен апартамент за семейството си &ndash; има висок пост и 3 деца &bdquo;за оправдание&rdquo;!?! Вместо това Джагарови осъмват на Десети ноември само с това скромно &bdquo;имане&rdquo; &ndash; апартамента и една вила. Заради децата си поетът дълбоко преживявал, че не им оставя кой знае какво. Единият му син и дъщерята остават в България, но другият отдавна е в чужбина &ndash; в Австралия. Джагаров дълбоко страда от всичко ставащо в България след Десети ноември. Същевременно не прави реабилитация на миналото и в едно интервю честно споделя мнението си за Тодор Живков и интелектуалците: &bdquo;Живков умееше да прикотква писатели, учени, артисти, режисьори...Тази атмосфера ни допадаше. Трудно беше да се проумее, че това е също начин да се разруши личността на твореца!&rdquo; <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Застъпил се за Вежди Рашидов по време на Възродителния...</strong></span><br /> <br /> Критиците на Джагаров често припомнят, че Джагаров е бил един от авторите на Възродителния процес. Има обаче един факт, който разколебава, или най-малкото внася щрих за размисъл по този въпрос. А той е, че когато Вежди Рашидов &bdquo;козметично&rdquo; променя името си на Веждю Радишев, именно Джагаров е човекът, който се застъпва за него и лично се разпорежда &bdquo;да не го закачат&rdquo;. Като зам.-председател на Държавния съвет, стотици хора търсят помощта на Джагаров за какво ли не. Той признавал пред съпругата си, че това го натоварва, но повече от това &ndash; тормози. Особено се терзаел, когато при него отивали хора да молят за жилище. &bdquo;Хората си мислят, че ключовете са ми в джоба! Искам, ама не мога!..&rdquo;, казвал той видимо разстроен на жена си Цветана &ndash; ядосвал се, че има хора без дом, с деца като него, а без покрив...<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Краят на Края му...</strong></span><br /> <br /> Най-голямото огорчение за поета е, когато от телевизионния екран чува Петър Младенов да съобщава, че са отнети всичките му звания. &bdquo;Отпусна се във фотьойла като ранена птица!.., спомня си вдовицата на поета Цветана и описва картината: Сякаш нещо в него се скърши. Мислех, че ще получи инсулт!..Каза само едно &bdquo;Как може!..&rdquo; и замлъкна. Беше дълбоко наранен, буквално разтърсен, беше...душевно &bdquo;умъртвен&rdquo;!&rdquo; Това е началото на Края на Джагаров. Замлъква точно като ранена птица. Затваря се в себе си и според близките му - вътре в душата си вече е бил покойник. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пророчеството на поета:&nbsp;Хаосът ще смачка способните и талантливите</strong></span><br /> <br /> В едно от малкото му интервюта с журналиста Йордан Янев, също вече покойник, споделя: &bdquo;Много години бях в коридорите на властта. Бях близък с Тодор Живков и никога не съм крил своето уважение и почит към него. Винаги съм твърдял, че е голям държавник. И след време историята ще го потвърди. Реформаторите след 10 ноември 1989 г. тръгнаха по един път, който аз не одобрявам. <br /> <br /> <strong>Това е гибелен път за България. <br /> </strong><br /> Тази тяхна политика вещае разруха и тя скоро ще се почувства. Народът ни ще бъде обречен на мизерия и нищета, ще започне разграбване на съграденото досега. Ще избухне нова, невиждана по размерите си корупция. Ще се развихри престъпността и проституцията. Ще се срине държавността. Бързото сродяване с капитализма няма да донесе нищо добро за България. Както винаги е ставало, така и сега, вълната ще издигне начело слаби личности, чуждопоклонници. Хаосът, който е започнал, ще смачка способните и талантливите. И все по-често ще чувате по радио и телевизия едни и същи дърдорковци, в чиито мозъци няма нито една свежа мисъл&rdquo;. <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Вместо самоепитафия: </strong><br /> <br /> <em><strong>НЕ СЪМ ЖИВЯЛ ЗА РАЯ...</strong></em><br /> <em><br /> &bdquo;Страхувам се, че може да умра, <br /> тъй както ходя, или както пиша.<br /> Страхувам се, че може да умра,<br /> Не в битка, а сред някое затишие.&rdquo;</em><br /> <br /> Тези стихове звучат като епитафия на Джагаров &ndash; те са собственото му, прозрение за жизнения му път &ndash; от патриотизма и пламенния възторг, до самотното и тихо огорчение. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Поругаха гроба му<br /> </strong></span><br /> Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; се срещна за последно с вдовицата на Джагаров по времето, когато тя бе принудена да живее в общинско жилище след тежка операция на жлъчката. В този разговор тя разказа спомени за живота на поета и семейството му в единственото семейно жилище на бул. &bdquo;Цар Освободител&rdquo; 8-А и за тежката 10-годишна битка до решението на съда в Страсбург. В този разговор Цветана Джагарова огорчено сподели с нас: &bdquo;Бях на гроба му и заварих там изпочупена гранитната плоча...Отиде си много огорчен. Неговото накрая не беше обикновено пиянство &ndash; душата му страдаше!.. Георги не беше човек, който ще се &bdquo;потупа&rdquo; в гърдите или самоизтъкне. Имаше болезнено чувство за достойнство. Филмът &bdquo;Прокурорът&rdquo; бе забранен повече от 20 години, но парадоксът е, че самият Живков не порица пиесата. Клакьори и блюдолизци го сториха. Искам да разберете, ако можете, къде изчезна дарението на Георги &ndash; едни 4000 лева от Наградата на София, която получи и която той дари на Софийския университет. <br /> <br /> Никой дори и не споменава за това дарение и не знам реализираха ли го, къде потънаха парите? А обезщетението от Страсбург, което разделихме с децата, то за нас не беше толкова материална, колкото морална реабилитация за една чутовна несправедливост. Георги закупи апартамента през 1977-а година за 35 915 лева. Нямаха никакво основание да наричат 120-те квадрата на апартамента &bdquo;злоупотреба с власт&rdquo;, защото Георги имаше право на кабинет, а имахме и три деца. Когато си тръгвахме оттам, сърцето ми вече беше толкова опустошено, че нищо повече не можеше да го съкруши. Остана да виси във времето една голяма въпросителна около сградата на стария ни апартамент &ndash; под изтривалката на входа личи как е къртено с чук или друг инструмент, за да се заличи датата на строежа. Всички стари сгради имат годината на строеж, там обаче липсва. Очевидно годината е била неудобна. <br /> <br /> Цялата документация на реститутите беше неубедителна. Те не представиха отчуждителна преписка дали са били обезщетени за жилището, а съдът прие за правдоподобен мотив нелепите им обяснения, че вероятно може да е загубена или изгоряла. При това реститутката ищец Стела Попова призна, че към момента на одържавяването на жилището &ndash; през 1949-а, не е живяла в него. Самата сграда нямаше строително досие...&rdquo; <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Дали са заедно на оня свят?</strong></span><br /> <br /> Наскоро си отиде от този свят класикът на любовната лирика Евтим Евтимов. Той, Георги Джагаров и актьорът Стефан Гецов &ndash; една знаменита тройка, са били и неразделни приятели по чашка. Дали са заедно на оня свят тези трима &bdquo;невесели&rdquo; другари?! /б.а. перифраза на руския израз/. Преди две години Венко Евтимов издаде една книжка за Джагаров, която ядоса вдовицата на поета. &bdquo;Това е едно позорно малко книжле с едни интервюта на Георги, което освен че не съдържа почти нищо от най-добрите материали за него в пресата, се разпада в ръцете ти. Аз бях доста болна, 6 месеца след операцията, когато ми поискаха разрешението за такава книжка. Поисках да ме изчакат, а те изобщо не ме потърсиха да видя предпечата и накрая, като видях тая книжна подигравка, направо повторно се поболях.&rdquo;, сподели пред &bdquo;ШОУ&rdquo; Цветана Джагарова. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Децата на поета<br /> <br /> Дъщерята Роси има четири деца </strong></span><br /> <br /> Дъщерята на Джагаров &ndash; Роси, е художник, омъжена е за брата на певеца Бисер Киров &ndash; Цвети Киров. Детската й стая е била в...кабинета на баща й. Едното от момчетата на Джагаров живее в Австралия, другият му син остава тук, в родината, но дълго време бе без работа...<br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Пръв хвърля партийния си билет след Десети</strong><br /> <br /> Георги Джагаров, когото смятат за галеник на съдбата и любимец на Живков, награден с множество отличия, титли и звания по времето на соца, става автор на дисидентска творба &ndash; пиесата &quot;Прокурорът&quot;. Първата българска пиеса, играна в Англия. Джагаров е и един от първите, който хвърля партийния си билет след 10 ноември 1989 година. Тогава от него се отричат и свои, и чужди. Вечно претъпканата му с ласкатели и подмазвачи маса в ресторанта на писателите изведнъж опустява. Враговете и завистниците му почват да топят перата си в отровата и пишат срещу него без задръжки. <br /> <br /> Бохемът, водачът, патриотът, творецът изведнъж започва да се топи и чезне. &bdquo;Няма паметник на прокурор&rdquo;, казва героят на едноименната пиеса на Георги Джагаров. Няма паметник и на автора й. Дори в родното му място. В кратката информация за село Бяла се казва, че то се намира в Сливенския Балкан, че носи името на белия камък, който се е намирал в центъра, и че в околностите растат много билки, на което се посвещава празникът на слънцето и борбата срещу болестите. &bdquo;Израснал съм в страшно бедно семейство. Не съм имал нито културна среда, нито вуйчо владика да ми подаде ръка. Когато през 1945 година получих от Христо Радевски насърчително писмо, три пъти съм обиколил Сливен от вълнение&quot;, разказва поетът пред журналиста Величко Хинов. <br /> <br /> Бедното момче от Балкана е отличникът на гимназия &quot;Добри Чинтулов&quot; в подножието на &quot;Сините камъни&quot;. Включва се в антифашистката борба, попада в затвора. Излиза на 9 септември 1944 година. Заминава за Москва и се връща с диплома от Института за литература &quot;Максим Горки&quot;. По пътя към София във влака попаднал на развеселена компания от пийнали руснаци. <br /> <br /> Единият от тях се оказал областен управител - бъдещият генерален секретар на КПСС Леонид Илич Брежнев.&quot;Имаше таланта да стане голям поет, но партията го неутрализира&quot;, ще напишат за Джагаров по-късно. Тодор Живков го облича с власт, прави го шеф на всички писатели, сервира му привилегии, издига го за заместник-председател на Държавния съвет и по този начин превръщат Джагаров в част от системата. Такава е присъдата на онези, които най-вероятно някога са били на масата му. Но едва ли и те биха отрекли, че Джагаров е талантлив творец и патриот. Преди време режисьорът Георги Низамов каза пред един вестник нещо простичко, което изразява всичко: <br /> <br /> &quot;Всяка сутрин, когато политиците влизат в парламента, или в Министерския съвет, групово да рецитират &quot;България&quot; на Джагаров!&rdquo;<br /> <br /> <strong>Подготви: Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />