Не аз се отказах от театъра, други ме отказаха, казваше Венци Кисьов
На 17 юли актьорът Венцислав Кисьов трябваше да навърши седемдесет години. Тръгна си от този свят на 19 май 2014 г. Ракът на белите дробове победи след двегодишна битка. Последните му дни бяха истински ад. Медицината се оказа безпомощна, след като стори всичко по силите си. Той остана завинаги на 67. <br /> <br /> Два месеца преди края, в препълнената камерна зала на Народния театър Йорданка Кузманова и Мариус Донкин четоха стихове от най-новата книга на своя колега и приятел. &quot;Усмивката на Бога&quot; не бе просто томче с поезия, а изповед на човек, готов да литне и със собствените си очи да види тази усмивка. Беше много вълнуващо, весело. &quot;На сцената съм му била и любовница, и майка&quot;, смееше се неостаряващата Йорданка. Липсваше само авторът. Той за кой ли път бе в някоя от софийските болници. Уж за малко. Лекарите обаче обещаваха, че на следващата премиера ще чете стиховете си сам.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/32_Ventsi_Kisyov2.jpg" alt="32_Ventsi_Kisyov2.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="341" />Венци Кисьов е роден в Любимец. Завършва езикова гимназия в Бургас и актьорско майсторство във ВИТИЗ, в класа на проф. Боян Дановски. <br /> <br /> Първата му роля е Ромео в Габровския театър. Жулиета е младата Калина Попова, бъдещата му съпруга, с която не се разделя никога. В творческата биография на Венци има над сто роли в театъра, телевизията и киното, но в спомените на повечето българи той ще си остане младият Маркс от сериала за автора на &quot;Капиталът&quot;. <br /> <br /> Тази роля му носи Ленинска награда, първата, която в СССР дават на чужденец. След 10 ноември 1989 година обаче тя е повод за злобни подмятания и пълно отрицание от страна на новоизлюпените демократи. Заради Маркс те са готови да зачеркнат не само таланта, но и всичко останало, което е създал - значими образи в &quot;Мера според мера&quot;, &quot;Ешелоните на смъртта&quot;, &quot;Борис Първи&quot; &quot;В името на народа&quot;.<br /> <br /> Иван Гранитски е човекът, който два пъти в трудни моменти му подава ръка. Той е и издател на пет от шестте му книги. Малко преди промените актьорът е уволнен от &quot;Сълза и смях&quot;. Тогава той е зам.-директор, а конкретният повод е пиесата на Петър Маринков &quot;1000 метра над морето&quot;. Тя не се харесва на властта, а в такива случаи тя не се шегува. Гранитски го назначава за арт директор в издателство &quot;Захарий Стоянов&quot;.Следва ново назначение в &quot;Сълза и смях&quot;. След конкурс, на 2 юни 2006 година, Кисьов става директор. Зрителите и колегите му са свидетели на огромните усилия, които той хвърля за укрепването и успеха на един от най-старите столични театри. <br /> <br /> Публиката пълни салона, но поредната реформа отново изхвърля директора на улицата. Човек на честта, унижен, Венци повече не се качва на сцената. &quot;Не аз се отказах от театъра - мен ме отказаха&quot;, казваше той. Стресът след уволнението вече е отключил коварната болест. Болестта на Венци е резултат от лошото време, в което живеем. Тя порази много талантливи актьори от неговото поколение, които си отидоха млади. Не пощади и него, въпреки че много се бори. <br /> <br /> Освен артист, поет и преводач, професор Венцислав Кисьов бе и педагог, под чиито грижи във Факултета по изкуство на Югозападния университет в Благоевград млади таланти се учеха на актьорско майсторство. А преди това, в детската школа, водена от него, първите си уроци по театър получиха Филип Аврамов, Деси Бакърджиева и други млади звезди.<br /> <br /> <br /> Калина Попова, вярната спътница на актьора, го последва скоро след като той напусна този свят.<br /> <br />