То на какво ли друго може да се радва пенсионерът на село, освен на няколкото глътки домашна ракия
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201607/Bai Val402 _.jpg" width="230" height="347" hspace="8" align="left" alt="" />Още през първия ден след като разрешиха казаните за варене на ракия по новото законодателство, бай Вълчо Кирев от хасковския квартал &ldquo;Болярово&rdquo; изкара първите литри домашен еликсир. Дали протестите на казанджиите и консуматорите на домашна ракия изиграха добре ролята си, или пък правителството си призна грешката, но казаните за варене на ракия отново заработиха. <br /> </strong><br /> Бай Вълчо беше най-нетърпеливият от всички производители на домашна сливова. Той първи напълни казана с 50 килограма домашни джанки, засипани със същото количество захар. Доволен е от полученото количество домашен еликсир и от градусите. Ще има да си стоплям душата през студените зимни месеци, хвали се пенсионерът - пък и когато се съберем с наборите, ще има какво да сложа на масата...<br /> <br /> Иначе пенсионерите не си дават парите за купешка ракия, защото не знаят какво има вътре в бутилките. Пък и в пенсионерските вестници писаха за онези хора, които предадоха Богу дух след консумацията на менте пиячка. Или, както казва бай Вълчо: Аз не пия ракия, която не е изтекла пред очите ми от казана...<br /> <br /> <em><strong>Текст и снимки Тодорка НИКОЛОВА </strong></em> <br />