Платихме много пари, за да влезем нелегално в България
Ахмадабо Аеша е едва на 21 години, но вече е един от най-добрите и популярни фризьори в България. Роден е и е израснал в сирийския град Хомс. Преди четири години пристига у нас. Открива го коафьорът на звездите Емилио Стефано, който му поверява мъжкото подстригване в салона си. <br /> <br /> <em>Днес негови клиенти са едни от най-известните изпълнители в страната ни, а в светските среди е популярен с псевдонима си &ndash; Хабиби.</em><br /> <br /> <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/23_ahmadabo1.jpg" alt="23_ahmadabo1.jpg" align="baseline" width="500" height="375" /><br /> <strong><br /> - Ахмадабо, кога и как реши да станеш фризьор?</strong><br /> - Бях 13-годишен, когато баща ми ме накара да отида в салона му, за да ме научи на занаят. В началото ми беше много гадно, предпочитах да бъда с приятелите си. Вместо с тях всеки ден след училище бях във фризьорския салон. След два месеца се научих как да работя с машинка, след година и с бръснач. <br /> <br /> Салонът е на моето семейство. Всички в нашата фамилия сме фризьори &ndash; баща ми, майка, чичо, леля, сестра ми и брат ми. <br /> <br /> <strong>- Няма ли проблем при вас жените да бъдат фризьори?</strong><br /> - Не, няма проблем, но те работят само с жени.<br /> <strong><br /> - А мъжете могат ли да подстригват и жени?</strong><br /> - Брат ми Билял е <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>един от най-известните фризьори в Ливан <br /> </strong></span><br /> където се грижи за косите на различни певици и моделки.<br /> <br /> <strong>- Кога напусна Сирия?</strong><br /> - Бях на 17 години. Тръгнах си заради войната.<br /> <strong><br /> - Твоят роден град Хомс е сред най-големите в страната. Какъв е животът там?</strong><br /> - Постоянно чуваме как се взривяват бомби, разбираме, че наши познати и приятели са загинали. Убиват ги с калашници, с ножове. Ужасно е!<br /> <strong><br /> - Кое искаш, но не можеш да забравиш от този град?</strong><br /> - Един ден се прибирахме със съученици от училище и решихме да се разходим. Спряха ни някакви хора, които не говореха правилен арабски език, имаха акцент. Предупредиха ни да се махаме веднага, нямали сме работа на тази улица. Послушахме ги и си тръгнахме. След два часа разбрах, че единият от моите приятели, с който бяхме заедно, е мъртъв. Някой му беше прерязал гърлото и целият беше в кръв. Той беше дете на 15 години. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>След тази гледка 2 месеца не излизах от къщи </strong></span><br /> <br /> нищо не съм правил, дори не ми се говореше. <br /> <br /> <strong>- Знаеш ли какъв е животът днес в Сирия? Поддържаш ли контакт с твои близки, с приятели, които в момента живеят там?</strong><br /> - Имам много приятели, които още са там. С никой от тях не съм се чувал, защото там няма ток. Има режим на водата, в точно определен час я пускат, и то за няколко минути. <br /> <strong><br /> - Ти самият как успя да дойдеш до България?</strong><br /> - През Турция, а оттам в България, влязохме с виза. Разговаряхме с различни хора, които ни казаха, че държавата тук много трудно ще ни даде документ и е по-добре да се върнем в Турция и да влезем нелегално, както правят останалите. Майка ми беше твърдо против, но след няколко дни размисъл се решихме, защото ни трябваше статут. Отидохме в Турция, намерихме един човек, който да ни прекара до турско-българската граница, като му <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> платихме много долари на човек, </strong></span><br /> <br /> бяхме четирима &ndash; аз, брат ми, майка и чичо. <br /> <br /> След седмица, когато трябваше това да се случи, му звъннах, но той не ми вдигна. Намерихме друг, който ни поиска малко по-малко. Този път му казах, че ще му ги дам на границата. Така и стана. Преди да тръгнем, ни взе личните документи и ни каза, че ако ни спре полиция и ни ги поиска, казваме, че нямаме такива. Изпрати ни до границата с България и ни каза да вървим направо и да търсим полицаи, на които да кажем, че искаме да живеем в страната, защото тук е спокойно. <br /> <br /> Влязохме, вървяхме с часове, но не видяхме полицаи. Стигнахме до някакво село. Хората се обадиха и дойде една полицейска кола, отведоха ни и ни държаха една седмица в арест. <br /> <br /> <strong>- Платили сте голяма сума, за да влезете от Турция в България. Богато ли е твоето семейство? </strong><br /> - Имаме пари. Баща ми работеше като фризьор няколко години в Дубай, където ходихме всяка година по 2 месеца на почивка. <br /> <strong><br /> - Защо тогава не отидохте да живеете в Дубай?</strong><br /> - Заради брат ми. Той не беше много кротък и правеше проблеми. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Беше се забъркал с хора, които употребяват алкохол, заглеждат жените </strong></span><br /> <br /> При нас това нещо не е прието. И баща ни му беше много ядосан. <br /> <br /> <strong>- Къде ви настаниха, когато влязохте в България?</strong><br /> - Бяхме два месеца във &ldquo;Враждебна&rdquo;, след това в &ldquo;Овча купел&rdquo;. Една година живях и в село Ковачевци, където се запознах с много добри хора, които ни помогнаха. След това се върнах в София, майка замина при сестра си в Холандия. На мен ми предложиха да работя в магазин за хранителни стоки, но аз исках да бъда фризьор. Предложиха ми да започна работа в един салон и аз приех. <br /> <br /> <strong>- Този салон се намира в центъра на София, в тази част, която вече наричаме Арабския квартал. Там те открива звездния коафьор<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/23_ahmadabo3.jpg" alt="23_ahmadabo3.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="400" /> Емилио Стефано и ти за кратко ставаш един от най-известните фризьори!</strong><br /> - Не знам дали съм известен, предпочитам работата ми да говори, а не аз. Има много добри фризьори. <br /> <br /> <strong>- Стана популярен като Хабиби. Заради песента на Азис ли те наричат така?</strong><br /> - Още не мога да говоря добре български език и не мога да помня имена, а много хора идват при мен. Ние, арабите, казваме хабиби на всички, чиито имена не знаем. Това е една прекрасна дума. Много хора идват в салона <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>само, за да ми кажат &bdquo;Здравей, Хабиби&ldquo; <br /> </strong></span><br /> Това е много мило и аз се радвам.<br /> <br /> <strong>- Кои са най-популярните ти клиенти?</strong><br /> - Аз не мога да различавам още кои са известни, но знам Галин, Коста Марков, Ангел, Джамайката. С някои от тях станах приятел, например с Пламен Богданов. <br /> <br /> <strong>- Харесва ли ти животът в България?</strong><br /> - Да, харесва ми, че е спокойно. Има и добри, и лоши хора, но аз не искам да познавам от вторите. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Казва на всички, че е българин</strong></span><br /> <br /> &bdquo;Мисля, че след няколко години ще мога да се нарека българин, споделя Хабиби пред &ldquo;ШОУ&rdquo;. Аз и сега казвам на клиентите си, че съм българин, много харесвам България. <br /> <br /> Когато не съм на работа, уча езика ви. Той е много хубав, но е малко труден. А аз работя от сутрин до късно вечер, нямам много свободно време. <br /> Когато имам почивка между клиентите, се опитвам да чета книги и вестници. Щастлив съм, че съм в България&rdquo;, казва талантливият сириец. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Георги ГЮЗЕЛОВ <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />