Огнян Герджиков бил бавноразвиващо се дете

Огнян Герджиков крие минимум 20 образа в себе си, последният от които &ndash; на политик. Още от детските си години колоритният професор започва да твори живота си по уникален и цветен начин. Бил е и поет, и музикант, и спортист. &bdquo;Аз не бях политик!&rdquo;, бърза да добави и самият той, така кръщава и автобиографичната си книга. А мнозина днес признават, че Герджиков е един от най-магнетичните и интелигентни политици в новата история на България. Малцина знаят и че той е автор на детска стихотворна книжка, както и на други римувани творби.<br /> <br /> <strong>Бил мълчалив и безсловесен</strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/18_Ognqn_Gerjikov_uchenik_v_7_klas_v_10_SOY_dnes_1_vo.jpg" alt="18_Ognqn_Gerjikov_uchenik_v_7_klas_v_10_SOY_dnes_1_vo.jpg" align="left" hspace="9" width="250" height="337" />Звучи шокиращо, но е самата истина &ndash; като дете Огнян Герджиков е бил бавноразвиващ се &ndash; факт, който научаваме от него.<br /> <br /> &bdquo;Така беше, да. Не ме искаха и в университета &ndash; заради &bdquo;неблагонадеждното&rdquo; ми минало&rdquo;. Всъщност той не бил слаб или нехаен ученик, само по-бавно осъзнавал информацията. Нещо, което с годините тотално се променило.<br /> <br /> Герджиков е от хората, които не издигат стени в общуването. Говори с лекотата на детска игра за метаморфозите и перипетиите в живота си. А тази човещина и достъпност се оказват заложени в него още от семейството му. Бащата на Огнян Герджиков &ndash; Стефан, бил строг човек. Мнението му се чувало и било меродавно за цялата рода, дори и за всички съседи. Изречението &bdquo;Стефко каза&rdquo; се превърнало в равнозначно на &bdquo;това е истината&rdquo;. <br /> <br /> Майката на Герджиков пък &ndash; Тинка, била изящна ценителка на книгите. Обожавала обаче и музиката, особено валсовете във Военния клуб. Отишла си от този свят на достолепните 100 години!<br /> <br /> Както вече казахме, Огнян Герджиков е от хората, които не таят притеснение от истината, даже напротив &ndash; радват се като малки деца, когато боравят с нея. Затова и сам признава едни от най-личните факти за себе си. Като например този &ndash; че като дете издавал само мучащи звуци, докато връстниците му правели вече по цели изречения и знаели как да си поискат и вода, и конфитюр. Стигнало се дори дотам, една негова леля, която работела в помощно училище, да успокоява родителите му, че &bdquo;какво пък, ще изкара училище, ще хване някаква професия...&rdquo;. Нещо повече - лелята дори довела у Герджикови едно момче от нейното училище, за да видят, че не е страшно, и детето постепенно се оправя от това състояние. &bdquo;Пък Огнянчо няма да става професор, я!&rdquo;, рекла утешаващо роднината. Какво ирония на съдбата!<br /> <strong><br /> Искал да се занимава с музика<br /> </strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/18_Ognqn_Gerjikov_v_sredata_sviri_na_pikola_v_uchilishniq_orkestur_1964.jpg" alt="18_Ognqn_Gerjikov_v_sredata_sviri_na_pikola_v_uchilishniq_orkestur_1964.jpg" align="baseline" width="500" height="349" /><br /> <br /> Още от съвсем малък мечтата му била да се занимава с музика. Това да става професор по право не присъствало дори и на последно място в мечтите му. Умеел прекрасно да свири на пиано и флейта, имал и чудесен глас &ndash; мнозина около него тогава мислели, че като порасне, Герджиков ще стане я певец, я музикант. Някои вярвали силно, че един ден Огнян ще бъде световно име на оперните сцени! В училищния оркестър бил водач на флейтите. Свирел на пикола и със съучениците му всяка година през май изнасяли концерти в зала &bdquo;България&rdquo;. Съдбата обаче решила друго. Той решил да следва бащината професия и избрал да следва право в Софийския университет. <br /> <br /> <strong>През деня бил хамалин, а вечер &ndash; диригент<br /> </strong><br /> Докато бил студент, се занимавал с какво ли не - бил дори хамалин &ndash; мъкнел торби с цимент през деня, а нощем се изявявал като инструменталист и солист в оркестър, като диригент и певец в хор, солист, илюзионист, актьор, спортист... Многото му превъплъщения оцветявали картинката и туширали умората от къртовския хамалски труд през деня.<br /> <br /> Впоследствие, след като завършва университета, Огнян Герджиков влиза и в други свои &bdquo;измерения&rdquo; &ndash; става преподавател, юрисконсулт, политик, продуцент.<br /> <br /> &bdquo;Аз съм като патицата, която може да плува, но има много по-добри плувци от нея. Може да тича по земята, но има много по-добри бегачи от нея. <br /> <br /> Може да лети, но има много по-добри летци от нея. От всичко по малко мога, но нищо като хората&rdquo;, описва днес себе си с типичната си скандална автоирония Герджиков. Изглежда, че скромността му е малко в повече, но се пак признава: &bdquo;Е, в областта на правото мога повече, но всичко останало са просто хобита&rdquo;.<br /> <br /> Докато следвал в Софийския университет, Герджиков станал част и от баскетболния отбор на Юридическия факултет. Днес тенисът на корт е голямата му страст &ndash; &bdquo;Ако мога, всеки ден бих играл!&rdquo;, отсича Герджиков.<br /> <br /> Извън спорта и уроците пък заедно с добрия си приятел Борислав Великов често забавлявали компанията с правене на фокуси.<br /> <br /> През 1964 г. Герджиков полага клетва като войник в артилерийското поделение в Божурище, където прекарва две години от живота си.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/18_Ognqn_Gerjikov_polaga_kletva_kato_voinik_1964_g.jpg" alt="18_Ognqn_Gerjikov_polaga_kletva_kato_voinik_1964_g.jpg" align="baseline" width="500" height="348" /><br /> <br /> &bdquo;Всички, които са ходили в казарма, знаят златното правило, че &bdquo;войникът не бива да бъде оставян да се види със свободно време!&rdquo;, примесва с майсторлък минало с настояще Герджиков. И следва този принцип и до ден-днешен! Години след излизането от казарма Герджиков се връща с усмивка към всички свои досегашни периоди. И издава поредния любопитен факт от живота си &ndash; когато става шеф на Народното събрание, бил изкушен да направи &bdquo;едно малко престъпление&rdquo;. &bdquo;Получавах секретна информация и веднъж се изкуших да изнеса част от нея, но все пак не го направих. <br /> <br /> Получих информация как в една близка нам страна двама души ме вкарват в тайно място и много държат да поема ангажимент, свързан с техни интереси в България. Оказва се, че нашето контраразузнаване е хванало това. И в секретната грама пишеше как българският председател на парламента много ловко успял да не поема никакви ангажименти и е постъпил много добре. И ми се прииска да имам тази констатация като гордост за себе си, да си я преснимам - да си я имам като сертификат за лоялност към държавата, но се спрях.&rdquo;<br /> <br /> <strong>&bdquo;Слез на Земята незабавно!&rdquo;</strong><br /> <br /> След такова изобилие от успешни превъплъщения очаквано в живота на Огнян Герджиков направила опит да се внедри и&hellip; славата. Усетил присъствието й още когато през 1988 г. специализирал търговско право. Тогава го ангажирали в разработка на нов закон, потърсили капацитетното му мнение. Вече изнасял и лекции пред студентите.<br /> <br /> &bdquo;Спокойно, ще те вземе кола и ще те закара&rdquo;, му казали &bdquo;възложителите&rdquo;, така и станало. &bdquo;На сутринта наистина ме взе една излъскана лада, с едни килимчета вътре в салона. Шофьорът попита накъде да кара, аз му казах и потеглихме. Като влязохме вече в София и наближихме университета, изведнъж изпитах едно особено чувство: гледам, хората вървят пеш, тичат след трамвая, а аз съм в колата, возят ме. Защото съм важна персона. <br /> <br /> Защото върша нещо много важно за държавата. А те не вършат такова нещо! Усещането е неописуемо - ти си важен и знаеш защо! Ти си над<img src="/documents/newsimages/editor/201607/Tina_36/18_Ognqn_Gerjikov_na_svatbata_si_sus_Svetla___1972_g.jpg" alt="18_Ognqn_Gerjikov_na_svatbata_si_sus_Svetla___1972_g.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="420" /> другите!... Слава богу, това състояние ме държа само няколко минути&rdquo;, признава сякаш с облекчение Герджиков. И добавя:<br /> <br /> &bdquo;Внезапно се освестих и си казах: &bdquo;Слез на земята незабавно!&rdquo; Слязох. И оттогава не ми се е случвало нито веднъж да си помисля колко съм велик.&rdquo; Той е от хората, които не пестят нито един неудобен факт за себе си. Вероятно затова и намира за нужно да заяви:<br /> <br /> &bdquo;Аз и затова не съм политик. За да бъдеш политик, трябва да бъдеш дебелокож. В главата на политика няма недомлъвки, премълчаване, всичко е директно&hellip; Звездният ми миг в парламента беше свалянето ми от председателския пост&rdquo;. <br /> <br /> На 5 юли 2001 г. Огнян Герджиков е избран за председател на 39-ото Народно събрание. На 4 февруари 2005 г. 119 депутати гласуват той да напусне поста и така е свален предсрочно от длъжността. Причина е активното му участие в блокирането на парламентарния контрол върху правителството по повод скандалните опити на тогавашния вицепремиер Лидия Шулева да осъществи сделка за приватизация на &bdquo;Булгартабак&rdquo; в нарушение на приетата от НС стратегия.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Царят му казал: &bdquo;Герджиков, вие минахте през арката на славата!&rdquo;.<br /> </strong></span><br /> &bdquo;Съвестта ми остана чиста. Помня добре дебатите &ndash; редуват се защитници и противници, връща лентата назад юристът за свалянето му от председателския пост в парламента. <br /> <br /> Помня, че д-р Атанас Щерев каза, че всичко това ми се случва, защото съм стърчал една глава над другите. А аз накрая казах, че не съм безгрешен, но няма за какво да се срамувам от себе си. И няма да забравя самото гласуване: 119 гласа за свалянето ми, 114 против, един въздържал се - моят глас. Тръгнах да излизам от залата под оглушителните аплодисменти на всички - наистина на всички депутати! <br /> <br /> Отидох в кабинета да си прибера нещата, тогава при мен дойде царят, стисна ми ръката и ми каза: &bdquo;Герджиков, вие минахте през арката на славата!&rdquo;.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Постави &bdquo;Приказка за стълбата&rdquo; на всяка депутатска банка</strong></span><br /> <br /> Докато още беше председател на Народното събрание пък, Огнян Герджиков бе наредил да се остави по едно копие от &bdquo;Приказка за стълбата&rdquo; на Христо Смирненски на всяка депутатска банка. &bdquo;Поне на един човек от депутатите този текст да е въздействал, значи нещо съм постигнал! Не може да не е помръднало вътре в душата поне на няколко души, след като са прочели текста!&rdquo;, надява се ерудитът.<br /> <br /> <strong>Подготви: Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />