Д-р Георги Гелев: Лекарите в спешното не получават пари от частни клиники

Няма как да возиш 40 км в час пик човек с инфаркт от Ботунец до болница на Околовръстното шосе

04 Юли 2016, 12:58 3866 прочита 0 коментара

Д-р Георги Гелев: Лекарите в спешното не получават пари от частни клиники

Снимка Иван Григоров

Няма как да возиш 40 км в час пик човек с инфаркт от Ботунец до болница на Околовръстното шосе

Половината от закараните в частни болници пациенти от линейки на &bdquo;Бърза помощ“ от началото на годината са попаднали в лечебно заведение, което не е най-близо до мястото на инцидента. От 14 наказани служители за неправилно хоспитализиране на пациенти най-много са случаите на откарани в &bdquo;Сити клиник“, която скоро стана собственост на турския холдинг &bdquo;Аджъбадем“ заедно с &bdquo;Токуда“ и ортопедичната болница &bdquo;Витоша“. <img src="/documents/newsimages/editor/201607/20-Д-р Георги Гелев.jpg" width="300" height="306" hspace="9" align="left" alt="" />Тези данни изнесе директорът на Столичния център за спешна медицинска помощ д-р Георги Гелев. &bdquo;Ужасен съм как може пациент от Банкя да бъде откаран в час пик до болница на Околовръстния път. &bdquo;Сити клиник“ е прекрасно лечебно заведение за болни от Драгалевци, Бистрица, Горубляне, крайните части на &bdquo;Младост“, Студентски град. Но няма как да возиш 40 километра в час пик пациент с инфаркт от Ботунец до тази болница», заяви Гелев. Заповед на здравния министър отпреди няколко години задължава линейките да карат пациентите в най-близкото лечебно заведение, което може да окаже спешна помощ. Според д-р Гелев обаче практиката да се карат пациенти в определени болници срещу евентуално възнаграждение за екипа на линейката е по-скоро изключение. Д-р Гелев съобщи някакви числа, но в един момент това объркано изреждане на цифри в крайна сметка завърши с твърденията на ръководството на “Спешна помощ”, че не знаят лекарите им да получават пари от частни клиники, за да им карат пациенти, и че няма масово нарушаване на правилото болните да се карат в най-близката болница, която може да им помогне, апаратурата й не е развалена и има легла и екипи. Като най-вероятна причина за нападките към него директорът посочи готвената реформа в спешната медицина. “От Министерството на здравеопазването обявиха, че ще финансират нови 7 спешни отделения в София, които ще са напълно достатъчни, а и ние ще можем да хоспитализираме само в тях. Там ще е гарантирано и че при всеки случай ще може да се окаже напълно адекватна спешна помощ”, посочи д-р Гелев. Той обясни, че в центъра са приети 71 хил. повиквания, от които са последвали 18.7 хил. хоспитализации. За периода на проверката са били хоспитализирани 18 170 пациенти, като от тях 1361 души са приети в частни болници, което прави 7.5% от всички пациенти. От тях неправилно хоспитализирани в частни болници са 676 души, което е 3.7% от всички 18 170 хоспитализации. Поради обема на приетите случаи и последвалите хоспитализации от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) са започнали да правят проверка първо на тези случаи, които са в частни болници. В тях не се прави целенасочено приемане на пациенти, категоричен беше той и обясни, че най-много са държавните болници, в които се изпращат приоритетно болните. В случаите, когато самите пациенти или техните близки поискат изрично да се отиде до определена частна болница, това се прави. В подкрепа на думите си той представи и данни за най-посещаваните болници по разпределение от ЦСМП за кардиологичните случаи. Водеща е Националната кардиологична болница, следвана от болница “Св. Анна” и “Пирогов”, а след тях са частните болници “Сити клиник”, “Софиямед” и “Токуда”. Д-р Гелев каза също, че ако един лекар работи спешна медицина, може да има частен кабинет, но не и да работи в друго спешно звено на трудов договор. В същото време обаче има лекари, които работят на консултантски договор към определени частни болници и част от обвиненията са, че тези медици, които работят в спешното, изпращат линейките към частни болници, а не в държавни здравни заведения и не се съобразяват с това колко време ще отнеме пътуването до съответната болница. 14 наказани 14 души са наказани в “Спешна помощ” заради това, че са закарали пациенти в “Сити клиник”, като това не е било най-близкото лечебно заведение. На въпрос дали има някакви договорки с частни болници да се карат пациенти там, д-р Гелев отговори, че това трябва да се докаже, но според него няма. “Не може от Ботунец и Банкя да се хоспитализират спешни случаи с инфаркт например в “Сити клиник”,възмути се той. Направената проверка обхваща периода от началото на годината до 20 юни 2016 г. Д-р Гелев разказа за два от 14 случая, заради които има наказани лекари. В един от случаите става дума за жена, която е била със счупен крак и лекарят не е дал адекватно обяснение защо не е закарана жената в най-близкото лечебно заведение. Въпросният лекар е наказан с предупреждение за уволнение. При втория случай лекарят не е бил виновен, защото пациентът му, който е бил с кардиологичен проблем, е поискал да бъде приет в “Пирогов”, при положение че най-близки са болниците “Св. Анна” и “Софиямед”. В края на краищата пациентът си е избрал четвърто заведение, където е бил откаран и хоспитализиран. Според д-р Гелев “намаляват разследванията и наказанията за неправилна хоспитализация. Обвиненията, че пациентите са били приемани и хоспитализирани предимно в частни болници, са трудно доказуеми”.<hr /> Не достигат 105 медици и 60 сестри От “Спешна помощ” обявиха, че имат 105 свободни места за лекари и 60 за медицински сестри. Те не са ги обявявали в Агенцията по заетостта от повече от година, но ползват за това сайта си, национални всекидневници и jobs.bg. Непрекъснато се пускат обяви, но не могат да намерят желаещи. Според Гелев при този стрес, голям по обем работа и отношението на медиите, които непрекъснато излизали с недоказани твърдения за нарушения и злоупотреби, трудно ще се намерят хора. “Подобни нападки деморализират нашите хора. Те непрекъснато споделят горчивината си, че ги обвиняват в закъснение. Най-фрапиращият случай беше със световната шампионка Цвети Стоянова, за която се твърдеше, че екипът е дошъл след 20-30 минути, а проверка показа, че на 10-тата минути медиците са били там.” В момента в София работят между 17-20 екипа на дежурство, като според Гелев с идването на отпускарския сезон ситуацията сериозно ще се влоши. По думите му необходимият брой е 45, а за да се постигне наситеност като на Запад - 60. До няколко години няма да останат лекари в “Спешна помощ”, предупреди д-р Гелев. “При подобни непривлекателни условия на работа в Центъра за спешна медицинска помощ в София до няколко години няма да останат служители там, за столицата в момента не достигат повече от 100 лекари и 50 медицински сестри. Работещите в “Спешна помощ” на София и областта в момента са над 940, като от тях администрацията е от 34 души. Повикванията обаче също са голям брой и достигат до 500 на денонощие. За града и областта обикновено има по около 40 дежурни екипа, което прави по повече от 10 курса на ден. Средната месечна заплата за лекар с две специалности е 1500 лв. В момента в София-град и областта работят около 40-45 екипа при необходимост от около 60. През миналата година бюджетът на “Спешна помощ” - София, е бил 10.8 млн. лв., а на София-област - 6 млн. лв. От тази година двата центъра са обединени и общият им бюджет е 18.2 млн. лв. Администрацията е от 34 души при общо 942-ма работещи в “Спешна помощ”, уточни още Гелев. Според него не може юристът да е с 500-600 лв. заплата или IT-специалистът едва ли не на минимална. Увеличението на лекарите сборно за две години било 75 на сто. Гелев отхвърли и обвиненията, че на служителката в архива заплащането е станало по-високо от това на медицинските сестри. Стана ясно, че тя получава 880 лв. на месец, като непрекъснато изготвя справки за съда, прокуратурата, МВР и др. “Не си пие по цял ден кафето и да си клати краката”, обобщи шефът на спешните медици. Люба МОМЧИЛОВА