Саксофонистът легенда Ачо Везнев: Леа Иванова хранеше кученцето си с моите кебапчета

<br /> <em><strong>Саксофонистът Ангел Везнев - Ачо е звезда в Лас Вегас през 60-те години. Времето, когато Луната изглеждаше по-достъпна дестинация от столицата на хазарта. Пътят му към Америка минава най-напред през бар &bdquo;Астория&rdquo;. Започва да свири там на 19 години, още докато следва в Икономическия университет. &ldquo;Астория&rdquo; е най-прочутият бар в София, който после е премахнат. Там са свирили Леа Иванова, всичките ни известни джазмени, много от които после се запиляват по света. </strong></em><br /> <br /> Един от тях е Милчо Левиев. За първи път двамата с Ачо се виждат в 50-те години на миналия век, в ресторанта, който се намира тогава на покрива на ЦУМ, срещу Халите. Ванко Пеев кани Милчо Левиев да изсвири няколко парчета с тях. &bdquo;Като свършихме, младеж се доближи и изпя на ухото ми: &bdquo;Майна, страшен си! Бродираш ги като пишеща машина!&rdquo; И това бил Ачо Везнев. <br /> <br /> Още като студент Везнев свири и в ресторант &bdquo;Операта&rdquo; с оркестъра на Вили Казасян. Дали е мислил тогава, че ще свири в Лас Вегас, че ще стане звезда там? &bdquo;Нищо не съм мислил. Аз просто свирех с цялата си душа. Много съм любопитен, уча и сега. Моят саксофон е Негово величество Саксофона. Музиката е вечна.&rdquo; <br /> <br /> През 1960 година заминават с Леа Иванова и оркестъра на Еди Казасян да свирят &bdquo;Марина, Марина&rdquo; в Букурещ. Там Ачо се понася из града със своя саксофон и се намърдва в първия вход, където чува да се свири джаз. Включва се в свирнята близо час и пианистът го води в тяхна голяма зала, където да види най-великите джазмени от Букурещ. Там го изблъсква на сцената с думите: <br /> <br /> <strong>&bdquo;Ама искам да свириш както свири с нас&rdquo; </strong><br /> <br /> а Ачо започва с Чарли Паркър. Мургав младеж се доближава до него и го пита &bdquo;Те ром?&rdquo; А нашият отговаря: &bdquo;Со керес?&rdquo; / Как си?/. <br /> През 1962 г. тръгват пак с Леа и оркестъра на Еди Казасян да &bdquo;покоряват&rdquo; Полша. Ачо хич не се притеснява, че целият си багаж го е събрал в мукавена кутия. Няма куфар. В соца и куфарите бяха дефицитни. Когато се отзовават пред грандхотел във Варшава, портиерът с ужас го изпраща да мине през задния вход с думите &bdquo;бедний край&rdquo;, като разбрал откъде идва музикантът. <br /> <br /> От Полша отиват в ГДР. Ачо вече бил спестил да си купи мукавен куфар и бил много горд да го разхожда из Берлин. Там си купил и един стар тенор сакс, дотогава бил свирил на алт саксофон. Нататък съдбата ги качва на холандски кораб, който превозва туристи между Ню Йорк и Карибите. И така уж за малко Везнев пътува 38 години по света и си има днес чуждестранна пенсия. <br /> <br /> Днес избягва да дава интервюта, да разказва за своя пълен с невероятни срещи и шансове живот. Затворил се е вкъщи само с музиката, страни от хората, не иска да се натоварва с едни и същи оплаквания от безпаричие, бруталност. Общува само с Весето, жена си. &bdquo;Като говоря за Весето, искам да я величая. Голям късметлия съм. На 60 години срещнах голямата си любов. Ние двамата си говорим за най-прекрасни неща &ndash; за музика, за книги, любов. Весела Димитрова е дългогодишна журналистка, работила е в Националната телевизия. Нейният първи мъж Райчо Любенов е между големите ни музиканти. <br /> <br /> А какво е било чувството му в онези времена, като са се носили с Леа Иванова и Еди Казасян на кораба към Щатите? &ldquo;Прекосявахме Атлантика, за да се озовем в морето на нощния живот Лас Вегас и после в Ню Орлиънс. Още нямах и представа, че ще видя отблизо големи звезди в джаза, че ще сме приятели. Докато пътувахме на кораба, след едно нощно мое приключение, бях тръгнал да се прибирам в каютата си. Внезапно погледът ми бе прикован от жената на палубата. Беше Леа Иванова. Стои по комбинезон, без перука, с цигара в уста и гледа към Статуята на свободата. Сълзите й блестяха: &bdquo;Ачо, заради тая Америка лежах в лагерите. Доживях да я видя. <br /> <br /> <strong>И тебе те извадих от калта </strong><br /> <br /> Да дойдеш да видиш Щатите.&ldquo; С Леа се чувствахме като брат и сестра. Тя беше голям чешит. <br /> <br /> Още на първия ден на кораба импресариото ми каза: &ldquo;Вие сте много голям шоумен, за да свирите при други. Направете си собствен оркестър и ми се обадете. И това стана само след 7 месеца. При мен дойде един приятен господин и ме попита дали мога да изсвиря &ldquo;Stardust&rdquo;и дали съм чувал за саксофониста Колман Хоукинс. Отговорих му, че съм чувал. Та това беше дуото, което бяхме свирили с Милчо Левиев. Като свърших, той рече: &ldquo;Ти свириш като Хоукинс.&rdquo; Отвърнах &ndash; &ldquo;Аз свиря като себе си.&rdquo; Този човек ми каза, че ще ме запознае в Ню Йорк с шефа на Музикантския профсъюз. После ще подпише гаранция, че ще ме издържа, докато ми намери подходящ оркестър. Но не отидох на срещата. Може би направих грешка. Когато през 1967 година се върнахме в Европа, аз отидох да свиря при Лиана Антонова. Бяхме си писали дълго писма. Оженихме се.&rdquo;<br /> <br /> Като заминали за Щатите, там ги чува известен импресарио. Кани ги направо на работа в един от най-големите хотели в Лас Вегас - &ldquo;Пустинната къща&ldquo;. &rdquo;Бяхме атракцията на заведението &ndash; по три представления всяка вечер. Още първата седмица снимката ни цъфна на корицата на известно списание със суперлативи за нас. А отдолу пише: &bdquo;Добре дошли в Лас Вегас, приятели от Румъния!&ldquo; Имахме страхотен успех. Преместиха ни в &bdquo;Стар дъст&ldquo; - идваха големи музиканти да ни слушат. Аз освен на саксофона, свирех на кларнет и на флейта. Бях усвоил способ от виртуоза Роланд Кърк - едновременно да свиря на флейта и да пея.&ldquo; С този номер Ачо окончателно се превръща в звезда в Лас Вегас. <br /> <br /> &ldquo;А през 70-те години свирехме най-вече по заведения в Европа &ndash; Швейцария, Холандия, Швеция. Бяхме с Леа и оркестъра на Еди Казасян във &ldquo;Фридрихщат палас&rdquo; пред огромна публика. Любимият ни ресторант бе &bdquo;Букурещ&ldquo;. Рики - кученцето на Леа, бе винаги до нея. Леа поръчваше най-изтънчени яденета и си навличаше омразата на готвача. <br /> <br /> <strong>40 минути приготвяне! </strong><br /> <br /> Кученцето Рики се разхождаше на воля на мекия стол до Леа, без да му правят забележка. Като пристигнеше моята порция с кебапчета, Леа протягаше ръка в чинията ми и пускаше на любимеца си. Второто кебапче тя го изяждаше. За мен оставаше последното и лукът от гарнитурата. И като й правех забележка, тя: &bdquo;Поръчай си друго. Да ти го фукна в чинията!&ldquo;. Такава беше. А когато Рики слагаше предните си лапи на масата, келнерът вече не издържаше, а Леа отговаряше на забележката с една тлъста псувня на български. Когато пътувахме с холандските кораби от Ню Йорк до Карибите се появиха 30 метрови вълни. И корабът се мяташе. Всички ни хвана морска болест. Докато свирехме, по средата на парчетата, лежахме на пода. От морската болест най-добре се възползва Леа. Тя престана да пее. И така цели 25 дни. Не се качи на сцената. Един прекрасен ден, директорът на програмата ни извика и каза: &bdquo;Леа, на нас ни трябват работещи, а не болни. След два дни със самолета за Франкфурт ви връщам в Европа&ldquo;. А тя веднага казва по &ldquo;ЛЕАнски&rdquo;: &bdquo;Ама аз вече съм по-добре и ще пея.&ldquo;<br /> <br /> През 1967 г се върнахме в Европа и аз отидох да свиря при Лиана Антонова. Междувременно се бяхме оженили с нея и аз се грижех за нейните успехи. Мой приятел казва така: &bdquo;Жената те обработва предимно в кревата и на загасена лампа, докато не започнеш да правиш всичко, което тя иска!&ldquo; А древните китайци са казали: &bdquo;Когато жената доминира в една фамилия, фамилията не функционира и се разпада.&ldquo; Самата Лиана си признава в едно интервю: &ldquo;Аз съм доста силна жена и съм направила много мъже нещастни.&ldquo; Ачо казва: &ldquo;Не желая да я упреквам, защото ние сме имали и много щастливи моменти. Но аз исках непрекъснато да експериментирам с музиката, да се обновявам. Една сутрин до 7 часа не си легнах, защото не можех да чуя от един запис какво изсвирва пианистът Мек Кой Тайнър, връщах записа сигурно сто пъти... Така че ми бе дадено поредното предупреждение за развод. Лиана обичаше да казва: &bdquo;Първите пет години ми беше интересен. После започна да се повтаряш&ldquo;. Или: &bdquo;Моят мъж е женен за музиката и аз го оставям на музиката!&ldquo; Така се разделихме и аз си останах с музиката, а тя отиде да търси мъжа, който да й бъде интересен повече от пет години. Лиана днес живее в квартал &ldquo;Бъкстон&rdquo; и си говори с една котка. Но сега ще кажа най-важното: &ldquo;Не съсипвайте разговорите си с темите за пари, имоти и трупане на имане. За това ли ни е даден красивият живот?&rdquo;<br /> <br /> Ще попитате, защо се върнах в България? Всички се връщат. Не само защото имат осигурени от Запад пенсии, а защото без приятелите самотата е страшна. Колкото и каквито хора да познаваш и да се сприятеляваш, най-близки ти остават приятелите от младостта. Там където си бил на 20 години, там е най-хубаво, да знаете&rdquo;, категоричен е легендарният саксофонист.<br /> <br /> -------------------------------------------------------------------------<br /> <strong>Милчо Левиев казва за него, че &ldquo;мирише&rdquo; на музика</strong><br /> &bdquo;Ангел Везнев - Ачо е човек, който излъчва и &bdquo;мирише&rdquo; музика от километри. И това го разбрах още преди да го чуя да свири. Най-любимият ми момент от програмата беше, когато свирехме с Ачо в дуо &bdquo;Stardust&rdquo;, като акомпанимент към една балетна двойка от Полша. Често правехме с него джем сешън и Ачо капризничеше, напускаше сцената, защото или Боби Чакъров бързаше с темпото, или Камилата свиреше грешни ноти, или аз нещо го дразнех с &bdquo;много ноти&rdquo;. Ние си продължавахме да си свирим и по някое време той се връщаше и се включваше сякаш нищо не е било&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Савка ЧОЛАКОВА<br /> <br /> </strong><br /> СНИМКИ: Ачо с любимия си приятел Саксофона, когато покорява Лас Вегас<br /> С Леа Иванова и оркестърът <br /> С Лиана Антонова в красивите години<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> &nbsp;