Надя Тодорова прегърна завинаги земята на своя Асеновград!

<br /> <em><strong>Надя Тодорова стана част от небесната сцена на звездите! Голямата актриса на &ldquo;малките&rdquo; роли вече ще играе заедно с цели актьорски съзвездия, между които Тодор Колев, Велко Кънев, Андрей Баташов, Георги Русев, Георги Калоянчев, Коста Цонев, Васил Попов, Таня Масалитинова, Мария Русалиева и много други незабравими наши артисти.<br /> <br /> Надя Тодорова си отиде от този свят на 21 юни в съня си в католическа болница в Прага. За актрисата в последните й дни се грижели монахини и висококвалифицирани специалисти. По думите на дъщеря й &ndash; причината за влизането на актрисата в болница бил скорошен грип, който изкарали и двете. В последните години след смъртта на съпруга си Надя Тодорова страдаше от диабет, заради който и замина да живее в Прага при дъщеря си.</strong></em><br /> <br /> През ноември миналата година актрисата отпразнува своите достолепни 90 години, като дори се пошегувала: &bdquo;Господ ми взе краката, но пък ми запази главата и ума!&rdquo; Това споделя един от най-близките й приятели &ndash; журналистът Георги Тошев.<br /> <br /> <strong>С дъщеря й се разделили по красив начин</strong><br /> <br /> Връзката с майка й винаги е била силна, споделя дъщерята на актрисата Тони Теменугова, която е известен реставратор и художник в Чехия. Двете се разделили красиво &ndash; с признание в любов. Видели се за последно предния ден, когато актрисата се приготвяла да ходи към болницата. Тони казала на майка си: &bdquo;Мамо, обичам те, до утре&rdquo;, а Тодорова й отвърнала: &bdquo;И аз много те обичам!&rdquo;<br /> <br /> В последните години комедийната актриса ползваше инвалидна количка, от която ставаше само с помощта на дъщеря си. Въпреки здравословните проблеми обаче Надя Тодорова нито за миг не допуснала да изгуби и частица от високия си дух, нито пък от заразителното си чувство за хумор.<br /> <strong><br /> Не разлюби родния Асеновград</strong><br /> <br /> Надя Тодорова винаги е признавала, че най-голямата й любов е Асеновград, нейното родно място. Именно там беше и погребана, каквато била последната й воля.<br /> <br /> Любопитна подробност, за която също научаваме от Георги Тошев е, че актрисата стъпва на сцената за първи път през далечната 1946 г., последният си филм пък снима през 1999-та. И през цялото време е на сцената и на екрана, без да има актьорско образование, по силата на прословут член по времето на соца, по който талантливи хора получават статут на актьори.<br /> <br /> Надя Тодорова никога не игра и на софийска сцена. Въпреки че получава покана от големия Младен Киселов за Сатирата. Тодорова отказва категорично с мотива, че иска да остане вярна и завинаги свързана с любимия Асеновград. Дори обичала да казва: &bdquo;В Асеновград се чувствам като в моята кухня &ndash; всички се познаваме, влизат, излизат, но има няколко човека, които оставаме &ndash; сред тях съм и аз!&rdquo;<br /> <br /> &bdquo;За всичките тези години тя не допусна връзката й с Асеновград да изтънее, интересуваше се живо от всичко, което се случва&rdquo;, споделя и асеновградчанинът &ndash; университетският преподавател Ангел Маринов, който от две години работи в Български културен център в Прага и често гостувал на великата леля Надя, както я наричат мнозина.<br /> <br /> <strong>По Станиславски</strong><br /> <br /> През последните пет години актрисата старателно пишеше своята автобиографична книга, сякаш усещайки наближаващия земен край. А тя е пълна с колорит за няколко живота. Един от атрактивните спомени на Тодорова е от началото на 70-те години, когато актьорът, режисьор и художник Иван Андонов я кани да изиграе една от своите, впоследствие превърнали се в емблематични малки големи роли &ndash; във филма &bdquo;Трудна любов&rdquo;. Тогава тя е на 49 &ndash; възраст, на която повечето актриси, дори и да са големи звезди, страдат от липса на ангажименти. Оттогава обаче няма негова лента без участието на Надя Тодорова.<br /> <br /> Интересен, но и показателен е отговорът на актрисата на въпроса на Георги Тошев &ndash; не й ли е било мъчно, че през годините все пак не е изиграла нито една голяма роля. В типичния си стил тя му отвръща така: &bdquo;Виж какво женище съм! Кой ще напише за мен, за тази физика една роля&hellip;&rdquo;. <br /> Надя Тодорова приемала със спокойствие орисията да има по-малки, но безкрайно запомнящи се роли. И така потвърждава прочутите думи на големия руски режисьор, актьор и теоретик на театъра Станиславски &ndash; че няма малки и големи роли, има малки и големи актьори! Подобно на Георги Русев, и Надя Тодорова публиката припозна и свързва много повече с редица родни филмови шедьоври, отколкото с изигралите главни роли в тях. <br /> <br /> Преди около година социалните в Прага й дават пенсия по болест, която е в пъти по-голяма от българската, макар актрисата да има над 50 години трудов стаж и да е играла в общо над 50 филма и спектакли.<br /> &bdquo;Първата ми заплата беше от общинския театър &ndash; около 60 лева някъде. Всичките пари тогава ги дадох на майка ми, защото бяха тежки години. За себе си купих само една писалка с мастило&rdquo;, казва преди години Тодорова.<br /> <strong><br /> Любимката на Стефан Данаилов</strong><br /> <br /> Актьорът Стефан Данаилов неведнъж е признавал, че кралицата на малките роли е негова любимка. Самородният талант на българското кино е изиграла емблематични роли с Ламбо, сред които на върха завинаги остава &bdquo;Дами канят&rdquo;, сниман изцяло в Асеновград. Във култовия филм на Иван Андонов тя плетеше пуловер на своя инструктор (Стефан Данаилов) и с игрив блясък в очите го подканваше: &bdquo;Якиме, хайде да избягаме от този прованс!&rdquo;<br /> <br /> Надя е перлата и в &bdquo;Опасен чар&rdquo;, &bdquo;Двойникът&rdquo;, &bdquo;Войната на таралежите&rdquo;, &bdquo;Вампири, таласъми&rdquo;, &bdquo;Куче в чекмедже&rdquo;, &bdquo;Разводи, разводи...&rdquo;, &bdquo;Господин за един ден&rdquo;. И до днес почти няма роден зрител, който да не знае култовата филмова реплика от &bdquo;Опасен чар&quot;, изречена героинята й - &bdquo;роднина - милиционер&rdquo;. Оказва се, че фразата не е на сценаристката Свобода Бъчварова, а хрумва на самата Тодорова по време на снимки.<br /> <br /> &bdquo;Двамата с Георги Русев умувахме как да запушим устите на онези, които ще ни завиждат за зетя милиционер. Шегувахме се как ще подредим гостите на трапезата и аз подхвърлих: &bdquo;Ами да ги сложим роднина - милиционер, роднина &ndash; милиционер&rdquo;, разправя преди време асеновградчанката. А Андонов тутакси харесва остроумното попадение и настоява да го заснемат. <br /> <br /> &bdquo;Още от малка се радвах на малките неща. Сега най-много ме радва уважението и любовта на хората. Аз се раздадох безразсъдно за тях, без да се щадя и да се преструвам&rdquo;, споделя преди няколко години в откровен разговор актрисата. И признава, че често в живота си комедийните актьори са тъжни хора. Гледайки филмите, в които е участвала през годините, понякога се ядосвала, че нещо не е направила както трябва. В други случаи пък, с усмивка се връщала към лудите си млади години. Искало й се много да изиграе Жулиета &ndash; но молбата й винаги била отхвърляна от режисьорите&hellip;<br /> <strong><br /> Най-голямата обида в живота й</strong><br /> <br /> Най-голямата обида в живота си актрисата получава по времето на социализма. Тогава, на рождения й ден - 1 ноември, тя с радост отваря писмо от министъра на културата Георги Йорданов, който я предлага за &bdquo;заслужила артистка&rdquo;. На празника на будителите обаче, когато публикуват списъка на новите &bdquo;заслужили&rdquo;, нейното име отсъствало. Причината била, че тя е от малкото популярни актриси, която не е част от столична трупа. &bdquo;Не страдах от излишна суета. Аз се хвърлях като риба в дълбока вода. Не се намери сценарист да напише за мен нещо велико. Но толкова малки роли, събрани заедно, правят една голяма роля&rdquo;, с мъдрост бе осъзнала още преди години Надя Тодорова.<br /> <br /> Последната й изява пред камерите бе в банковата реклама &bdquo;Теменугова - за депозит максимум&rdquo;. А истината е, че фамилията на Надя наистина е Теменугова. През 1952 г. тя се омъжва за Никола Теменугов и половин век по-късно двамата вдигат златна сватба. Сключват и църковен брак на стари години. Тогава актрисата е на 76.<br /> <br /> &bdquo;Не се чувствам забравена&hellip; Разплаках се от умиление, когато един момък ме качи с количката в самолета. Той ми рече усмихнато: &bdquo;Г-жо Тодорова, няма да плачете. Вие разсмивахте цяла България, а сега да сте разстроена, бива ли&hellip;&rdquo;. Отвърнах му: &bdquo;И артистите реват&rdquo;. Уж съм комедийна актриса, а много съм плакала в живота. Чувствителна съм и лабилна, от доста неща мога да се просълзя.&rdquo;<br /> <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/22-Dami Kanyat_Nadya Todorova98.jpg" width="500" height="409" alt="" /><br /> <br /> &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;1980 г. като Димитрова в &bdquo;Дами канят&rdquo; със Стефан Данаилов<br /> <br /> <br /> <strong>Любими реплики от филма &bdquo;Дами канят&rdquo;:</strong><br /> <br /> - &bdquo;Сериозно, Екиме, да вземем да забегнем с тебе някъде, да изоставим тоя прованс. Не случих с моите бракове, не случих - първият се оказа пияница, вторият ме обърка професионално. Ми аз имам златна професия, фризьорка. Заради него напуснах. Искал да става белетрист, пък е алергичен - не ми дава да използвам никакви гримове, целият се изприщва&rdquo; &ndash; Надя Тодорова към Стефан Данаилов.<br /> - &bdquo;Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека.&rdquo; /Надя към Ламбо/<br /> - &bdquo;Няма марка, няма цена &mdash; специално снабдяване.&rdquo;<br /> - &bdquo;Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?&rdquo;<br /> - &bdquo;Пуснали са портокали. Ще ме почакате ли малко... Ох, аз да сляза, че ще свършат.&rdquo;<br /> - &bdquo;Когато говориш с мене, ще мълчиш!&rdquo;<br /> - &bdquo;На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва. И на инструктор не се отказва&rdquo; &ndash; диалог между Стефан Данаилов и Невена Коканова.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Подготви: Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br /> </strong><br /> &nbsp;