Чудеса край аязмото до Кабиленския манастир

<strong><br /> <br /> Недалеч от град Ямбол, край село Кабиле, ширналото се равно тракийско поле е приютило малката сграда на манастира &quot;Свето Рождество на Пресвета Богородица&quot;. От 1995 г. игуменка на Светата обител е монахиня Минодора. Видът на майката - игуменка ще ви изненада, защото тя не е някоя грохнала старица, а е млада жена. Младата игуменка, чието светско име е Мариана Ангелова, е постъпила като послушница в манастира на 21 години. Тя е родом от Хасково, а преди да избере пътя на монашеството, е свирила една година на виолончело в Сливенската филхармония. Освен нея в обителта има още 5 Христови невести (монахини) и 1 послушница.</strong><br /> <br /> В манастира край с. Кабиле са се случили стотици чудеса, които са свързани с лековитото аязмо. <br /> <br /> И точно вярата в целебната вода и християнският морал привличат в Божия дом миряните за кръщавки и ритуална лечебна баня, след която деца проговарят и прохождат, възрастни оздравяват, а млади жени зачеват след дълго безплодие. Болните и нуждаещите се от изцеление трябва да се полеят с водата от лековития извор, която <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);">не бива да се подсушава </span></strong><br /> <br /> защото сама бързо попива в кожата, да кажат молитва и да преспят в манастира. Живителната течност е полезна при стомашни неразположения, костни болести, ракови заболявания, възстановяване след травми и операции, химиотерапии, при проблеми с бъбреците, сърцето, белите дробове, черен дроб, жлъчка, лимфни възли, а хора без деца, след като са нощували в Кабиленския манастир, са станали родители.<br /> Манастирът &quot;Свето Рождество на Пресвета Богородица&quot; е доста оживено място. Тук постоянно пристигат посетители &ndash;да се помолят, да се окъпят в лечебните води на аязмото, да се изповядат и причестят. Най-много хора се събират на храмовия празник &ndash; Рождество Богородично, който се чества на 8 септември. Манастирът има и хотелска част. <br /> <br /> <br /> <strong>Книга документира изцеленията </strong><br /> <br /> В манастира край Кабиле съществува специална книга. В нея болни от цялата страна и чужбина, които са получили лек за болестта си, са споделили своите истории и благодарят на Света Богородица за изцелението. Първата история, която прочитам, разгръщайки книгата, е от 1971 г. В нея се говори за чудодейното изцеление на жена от Кърджали, която страдала от болни очи. Следва разказ за момиче от бургаско село, което боледувало от нерви. После жена от Мъглиж, която имала болен стомах, дете от Пловдивско, което <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>онемяло след силна уплаха </strong></span><br /> <br /> девойка от Стара Загора със схванато сухожилие, мъж от Елховско с незарастваща рана и мн. др. Едно от най-големите чудеса в обителта е свързано с 40-годишен мъж, който бил обездвижен, не се хранел, отслабнал драстично и заприличал на живи мощи. Родителите му го довели в Кабиленския манастир, полели го с лековитата вода и останали да пренощуват. Само след няколко месеца и тримата се върнали, а майката раздала питка за здраве. Синът й вече се движел спокойно - без придружител, хранел се нормално и дори започнал да шофира.<br /> <br /> В друг случай в храма дошло момче от близкото село Маломир. То било голямо, а не можело да говори. Довела го баба му, водена от надеждата, че Света Богородица <br /> <strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> ще помогне на внучето й да проговори </span></strong><br /> <br /> Така и станало! Момчето се поляло с вода от аязмото, повярвало истински в чудото и то се случило! По подобен начин друг негов връстник излекувал екземата на ръката си, с която лекарите дотогава не успели да се преборят. Чудодейната вода от аязмото и искрената вяра свършили тази работа. А ето какво разказва и друга жена, подписала се като Д. Костадинова за чудодейната помощ, която получила в светата обител: &bdquo;Преди година посетихме и спахме в Кабиленския манастир &quot;Рождество Богородично&quot;. До тогава със съпруга ми имахме няколко години неуспешни опити да имаме дете. След престоя си там &quot;чудото&quot; се случи и сега се радваме на прекрасна дъщеря. За нас там е свято място, където се случват чудеса.&ldquo;<br /> Не една и две са булките, които дълго време не са имали деца, ала са заченали след посещението си в Кабиленския манастир.<br /> <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/43_Kabilenski manastir 5.jpg" width="520" height="390" hspace="9" alt="" /><br /> <br /> &bdquo;Книгата на чудесата&rdquo;, която се пази в манастира, се пише от самите изцелени, така както те са почувствали своето чудо, ние нищо не допълваме&ldquo;, споделя игуменката. Монахиня Минодора смята, че истинската вяра е причината за изцелението на посетителите на манастира. &bdquo;Хората търсят манастира най-вече като духовен &bdquo;санаториум&rdquo; &ndash; за утеха от света, от злото, от страстите. Поводът да дойдат тук, е аязмото, водичката. Смятам, че чудесата с изцеленията не са най-важните. По-важно е душевното изграждане и съвършенство на човека. Хората, дошли с вяра, получават изцеление.&rdquo;<br /> <br /> <br /> <strong>Някога Светата обител е била голям религиозен център</strong><br /> <br /> През късната античност - 4-5век, Кабиле е бил голям религиозен център, а по времето на император Константин Велики на около километър от настоящия резерват е имало манастир. Още тогава манастирът разполагал с целебен извор, за който има предание, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>царица Елена пращала хора да й носят вода</strong></span><br /> <br /> от него. По-късно Кабиленският манастир станал девически православен и бил обитаван до края на 14 в. Когато България пада под турско робство, завоевателите започнали да търсят в него съкровища, за които се носели слухове в Османската империя. Понеже не открили нищо, вбесени турците сринали Светата обител до земята. На мястото на манастира, както и върху терена около него, се ширнала нива. Въпреки че обителта била разрушена, споменът за лечебния извор и за неговите чудеса останал, но никой не знаел къде се е скрила целебната вода?!? Орачът Стоян Ганев от село Кабиле, който бил собственик на имота, през 1898 г., докато си почивал на нивата след работа, <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>сънувал красива жена, облечена в черно </strong></span><br /> <br /> Тя му показала къде се намира вълшебният извор. Мъжът започнал да копае на посоченото място и стигнал до вода. Бил благочестив и честен човек, поел грижата за аязмото. Няколко години по-късно обаче се наложило да го затрупа и да го скрие от хорските набези, защото неговите съседи започнали да му завиждат и правели опити да си присвоят Божия дар. Според легендата веднага след като закопал целебния извор, <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Стоян Ганев ослепял </strong></span> <br /> <br /> 17 години по-късно бaбa Mapийĸa от Сливен - cилнo вяpвaщa жeнa, сънувала същия пророчески сън. Tpи пъти мaйĸa Бoгopoдицa й ce явявaлa, и тя вce нe вяpвaлa. Haĸpaя, ĸoгaтo й ce явилa мaйĸa Бoгopoдицa, й ĸaзaлa: &quot;Aĸo ти нe oтидeш в Kaбилe дa oтĸpиeш аязмoтo в нивaтa нa бaй Cтoян, щe пocтpaдaш мнoгo&quot;. Toгaвa Mapийĸa намерила Кера, жeната на Стоян Ганев и зaeднo oтишли нa нивaтa. Tя пoĸaзaлa мяcтoтo, ĸoeтo й пocoчилa мaйĸa Бoгopoдицa. Koпнaли в зeмятa и вoдaтa отново блиĸнaлa. Събират църковно настоятелство от село Кабиле и решават да построят до извора малък параклис. Първоначално той е дървен. Около него впоследствие в периода 1919 &ndash; 1944 г. е издигната каменната сграда на манастира, която днес е обновена. Най-голяма заслуга за постряването на обителта имал Георги Николов от с. Генерал Инзово, Ямболско, който пътувал с години от град на град и от село на село и събирал дарения за строежа. <br /> <br /> <strong>Марина ШИВАРОВА<br /> <br /> <br /> <br /> </strong>&nbsp;