Вече 12 години не сме помирисали участие на голям футболен форум, констатира тъжно единственият българин, участник в два европейски и два световни финала
<strong>Даниел Боримиров Борисов e единственият български футболист, който има последователно участия на два световни и два европейски финала. За времето от 1993-а до 2005-а той изиграва 66 мача с 5 гола за националния отбор. Успешно се подвизава във финалите на две световни първенства - САЩ-94 (бронзов медал) и Франция-98, както и на два пъти в европейски финали - Англия-96 и Португалия-2004. Кариерата му е поделена почти по равно между софийския &ldquo;Левски&rdquo; и немския &ldquo;Мюнхен 1860&rdquo;. Петкратен шампион на България с &ldquo;Левски&rdquo; - 1992/93, 1993/94, 1994/95, 2005/06, 2006/07 и носител на Купата на България - 1991, 1992, 1994, 2005 и 2007 г. Вдига и Суперкупата на България - 2005 и 2007 година (все със синия &ldquo;Левски). Помага на отбора да достигне 1/4 финал за Купата на УЕФА и да влезе в груповата фаза на Шампионската лига. </strong><br /> <br /> Боримиров е забележителен и с това, че е сред най-дълголетните и продуктивни български футболисти (има зад гърба си 20 състезателни сезона - от 1987-1988 до 2007-2008). Еднакво ефективен като халф и нападател. Остават му само 9 години, за да прекрачи златния праг на &ldquo;Над 55&rdquo;. Засега е само на 46.<br /> <br /> <strong>- Дани, ти, имаш много богат опит. Къде се играе по-трудно - на европейски или на световни финали?<br /> </strong>- Може да се изненадаш, но на европейските финали е доста по-трудно, защото селекцията е далеч по-стриктна. На еврофиналите няма случайни отбори от знайни и незнайни екзотични страни. Цедката на еврофиналите е по-ситна. Всички са много добре подготвени, всеки гол има относително по-голяма тежест. Не случайно сме постигали сравнително по-малки успехи на еврофиналите. На първото ни Евро-96 останахме на трето място (от четири отбора) в предварителната група и отпаднахме от по-нататъшната надпревара. И все пак аз твърдя, че това беше най-силното ни участие на европейски финали, тъй като завършихме 1:1 с Испания (отменен чист гол на Стоичков - бел. ред.), победихме с 1:0 Румъния и паднахме злощастно с 1:3 от жадната за реванш Франция, която бяхме отстранили за Световното в САЩ през 1994-а. През 2004-а на Еврото в Португалия инкасирахме три загуби: 0:5 от Швеция, 0:2 от Дания и 1:2 от Италия. Класирането ни беше - последното четвърто място в групата със само един отбелязан гол.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201606/28_Danel Borimirov3.jpg" width="350" height="450" hspace="8" align="left" alt="" />- А, на какво се дължеше сравнително доброто ни представяне на Англия-96?<br /> </strong>- Много просто за финалите на Острова бяхме запазили почти непокътнат бронзовия си тим от знаменитото Американско лято. Треньорското ръководство също си беше налице. Изиграхме достойно трите си мача в групата, но не можахме да я прескочим заради тънките сметки, които си направиха Испания и Франция. Но нека не се заблуждаваме: самото класиране за финалите на Евро-96 беше отлично постижение - първо в историята на българския футбол. За жалост медиите отчетоха друго. Може би защото след бронзовите медали в Щатите бяхме вдигнали много високо летвата и от нас очакваха да играем най-малкото на финал.<br /> <br /> <strong>- Е, не се получи, но две години по-късно отново бяхме на големи финали. Във Франция през 1998-а на Световното също не се получи. Как оценяваш представянето ни на френска земя?<br /> </strong>- Като първенство на пропуснатите възможности. Започнахме нелошо - 0:0 с Парагвай, после се изплашихме от нигерийците и им позволихме да ни победят с 1:0. И накрая дойде фиаското - 1:6 с Испания. От тази загуба най-много ме заболя, защото тя сложи началото на голямото хлътване на българския футбол. Късче светлина просветна с класирането на Евро-2004 в Португалия. За жалост обаче и там беше поставено началото на края. Паднахме от стария ни душманин Швеция с 0:5, Дания ни добави едно 0:2, а Италия ни довърши с 1:2. И оттогава - вече 12 години не сме помирисали участие на голям футболен форум. А това са четири европейски и пет световни първенства. <br /> <br /> Трудно е да си представим дори какво сме пропуснали.<br /> <br /> <strong>- Разширеният формат на европейското първенство, което се провежда тези дни във Франция, ни даде по-голяма възможност да хванем влака за Париж. Защо не се възполвахме от това благоприятно стечение на обстоятелствата?<br /> </strong>- Както знаеш европейските първенства постоянно разширяват географията си. Като се започне от елиминации и се мине през постоянно разширяваща се групова фаза /с 8, 16, а накрая и 24 отбора. И тъкмо сега беше момента да се завърнем на европейската футболна сцена. За жалост драматично - или по-скоро трагикомично - отпаднахме и не показахме, че сме си направили някакви изводи. Провалът на френската кампания се отрази много лошо на целия български футбол и се стигна до съвършено неприемливите загуби този месец от Япония с 2:7 и с Дания 0:4, макар и в приятелски срещи. А още по-лошото е, че квалификациите за Световното през 2018-а вече чукат на вратата. Ние обаче съвсем не сме подготвени за тях.<br /> <strong>- Дани, очевидно близката перспектива не е много обнадеждаваща. Но как върви работата с младата футболна смяна, в детско-юношеската футболна школа на &ldquo;Левски&rdquo;, на която си ръководител?<br /> </strong>- Ами, вече променяме трайно порядките от времето на бившия собственик на клуба Тодор Батков. Сега в клуба се диша по-свободно, нещата са поставени твърдо на професионална основа. Първата задача бе да подменим изкуствения терен и да направим нови съблекални за юношите. Знам, че ме чака много работа, но който не се справя добре, не може да е сигурен за мястото си в &ldquo;Левски&rdquo;. Имахме желание да привлечем методист от чужбина - от Германия, или от друга развита във футболно отношение страна. Не сме прекъснали контактите с чуждестранни специалисти, които очакваме да помогнат. Виж, в школата на &ldquo;Левски&rdquo; се работи правилно, потвърждение на това е, че предишният старши треньор на първия тим Стойчо Стоев взе през зимната пауза 13 момчета от школата на подготвителния лагер. Приех това като най-големия професионален подарък за 46-ия си рожден ден, който беше през януари. Ще продължавам да работя упорито за подхранването на първия тим с местни &ldquo;сини&rdquo; таланти.<br /> <br /> <strong>- А какво стана с твоето лично попълнение на мъжкия тим?<br /> </strong>- Ами, в края на май 18-годишният ми син Алекс подписа първия си професионален договор с &ldquo;Левски&rdquo;. Много съм горд с това.<br /> <br /> <strong>- Дани, пожелавам ти още много поводи за гордост. И накрая: да те попитам за твоята прогноза - кой ще е новият европейски шампион от Франция - 2016?<br /> </strong>- Германия или Испания! Техните футболисти са поуморени от дългите първенства, но те си имат начини да се справят.<br /> <em><strong><br /> Красимир Петков</strong></em><br /> <br type="_moz" />