Биографията на Луи Пастьор пали въображението на бъдещия учен
<strong>Без шум, но с голямо уважение професор Минко Балкански беше удостоен с наградата &ldquo;-Евлоги и Христо Георгиеви&quot; - за всичко, което е направил и продължава да прави. Призовете се връчват за първи път на хора, които имат принос към образованието, дарителството и бизнеса. <br /> </strong><br /> Мит е, че успелите българи не са патриоти само защото не живеят в България. До полуразрушената гара на Нова Загора, между тъжните постройки, гледката е нереална - една почти стогодишна къща, построена в традициите на най-красивите виенски сгради, изглежда недокосната от времето. Това е Културният център в града. Място, в което постоянно се провеждат изложби, концерти на камерна музика, майсторски класове по цигулка, театрални постановки и всичко, което може да се приравни към категорията &ldquo;-културен живот&quot;. Всичко това се случва благодарение на един човек - професор Минко Балкански.<br /> <br /> Името му не се тръби постоянно в медиите, рядко може да се види на лъскави коктейли. Със сигурност малко хора знаят кой е той. Още по-малко какво прави за страната, в която е роден.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/33-minko balkanski.jpg" width="520" height="260" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Професорите Минко Балкански, Григор Горчев и Христо Глушков получиха номинации в област образование за &ldquo;-Награди Евлогий и Христо Георгиеви&ldquo;</em></span><br /> <br /> <br /> В действителност е трудно да се разкаже в няколко реда кой е проф. Балкански, защото историята и постиженията му звучат почти невероятно. Преди 89 години в малкото старозагорско село Оряховица, в едно обикновено семейство се ражда едно необикновено момче.<br /> Дядо му има седем кози - това е имането им. Бащата на Минко - Миню, учи до четвърто отделение, но знае да чете и пише. Трудолюбиви и честни хора - в такова семейство расте бъдещият физик. Отрано всички виждат, че Минко е изключително умен - наред с хлапашките игри и бели момчето взема два класа за една година. Иска да знае всичко и да се занимава с всичко - чуди се между това да стане лекар, архитект или цигулар.<br /> <br /> Една книга изцяло променя съдбата му. Семейство евреи, на които бащата на бъдещия професор помага да избягат, му оставят цялата си библиотека. Там попада на биографията на Луи Пастьор.<span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> <br /> На 15 години Минко вече е студент в Софийския университет</strong></span><br /> <br /> Но целта му е да учи физика в университета, завършен от неговия кумир - прочутата &Eacute;cole Normale Sup&eacute;rieure в Париж. Нещо немислимо в годините на Желязната завеса. В една късна вечер обаче чудото се случва - в два часа през нощта получава паспорт и 11 долара, събрани от баща му. Това е всичко, което притежава, за да започне своя нов живот във Франция - далеч от всичко познато.<br /> <br /> Пристигайки, се сблъсква с жестоката реалност - не е приет в университета, който иска, защото там имат право да учат само французи. Но за него няма път назад - завършва Националното висше училище по химия в Бордо. <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> На 27 години става доктор по физика, година по-късно - професор</strong></span><br /> <br /> След този момент е почти невъзможно да се изброят всичките му постижения, но фактът, че Минко Балкански е един от най-уважаваните учени физици в световен мащаб, говори сам по себе си.<br /> <br /> Почетен професор в Университета &quot;Пиер и Мари Кюри&quot; в Париж. Лектор в най-престижните университети в цял свят. Въпреки всичко това физикът отрича да има някакъв особен талант - казва, че всичко е постигнал с труд. Много труд.<br /> <br /> Професорът е френски гражданин - признава, че не е само на паспорт, а наистина се чувства такъв. След заминаването си за Франция физикът не се връща в България близо 50 години. Знае, че комунистическият режим ще го смаже - и като учен, и като човек. Но никога не забравя откъде тръгва и иска да даде шанс и на други талантливи деца.<br /> <br /> Преди 23 години учредява фондация на името на баща си - &quot;Миню Балкански&quot;. В Оряховица създава етнографски комплекс, където всяка година се провеждат курсове и семинари по информатика, физика, математика, астрология.<br /> Помага на талантливи българчета да продължат обучението си във Франция. Създава лятна академия по цигулка, където преподават френски педагози. Оборудвал е 130 български училища с компютри. Организира конкурси за млади изобретатели. И това е малка част от заслугите му.<br /> Не спира да дава и помага, защото вярва, че инвестицията в бъдещето се отплаща многократно. На всички.<br /> Неизбежно изниква сравнението с родните &quot;богаташи&quot;.<br /> <br /> Преди време професор Балкански възкликна: &quot;Тук не знам какво правят хората с парите си. Има много хора с пари, много богати хора, но какво правят с парите си? Питайте ги! Аз се чудя. Да се заемат да създадат една малка индустрия, с едно даровито, амбициозно младо дете. Но търпение трябва, те ще забогатеят, но по-късно. Но тук се бърза с парите. Трябва работа, трябва хората да се научат да ценят труда и да уважават тези, които отиват към труда. Които създават неща за промишлеността, за индустрията, а не само славата. Ние сме славни, но бедни&quot;.