Актрисата Мариана Аламанчева: Не са важни парите, важен е духът!

<strong>Родена е в София на 23 май 1941 г. Още като ученичка в Техникума по електротехника &ldquo;Киров&rdquo; попада в кръжока по художествена самодейност и това променя всичко. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ &ldquo;Кръстьо Сарафов&ldquo; през 1964 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Има десетки роли в Сатиричния театър. Прави запомнящи се образи във филми като &ldquo;Два диоптъра далекогледство&ldquo; (1976), &ldquo;Не си отивай!&ldquo; (1976), &ldquo;Селянинът с колелото&ldquo; (1974), &ldquo;Мъже в командировка&ldquo; (1969) и др. Най-голяма популярност печели като Кака Мариана в детското тв предаване &ldquo;Сладкарница &ldquo;Захарно петле&ldquo;, където 13 г. е водещ заедно с Николай Николаев (Бате Николай).</strong><br /> <br /> Именно проф. Желчо кани в Сатиричния театър нея и колегите й от толбухинската група (Жоржета Чакърова, Светослав Пеев, Коста Карагеоргиев), където са по разпределение.<br /> <br /> Марина Аламанчева играе повече от 30 години в Сатиричния театър. Помним я в ролите на Дерменджиева в &ldquo;Сако от велур&rdquo; от Станислав Стратиев , Жената в &ldquo;Рейс&rdquo; една великолепна сатирична комедия също на Станислав Стратиев и още много, много други, с които завладяваше публиката. Актрисата не съжалява, че е била само в този театър, защото харесвала духа на този дом на Мелпомена, въпреки че комедиите не са &ldquo;благосклонни&rdquo; към ролите на жените. В Сатирата имаше много смях, непрекъснат кикот по време на репетициите и преди представлението. И сериозна работа - казва актрисата. <br /> <br /> През активните си години като актриса тя играе в много телевизионни филми като &ldquo;Криворазбраната цивилизация&rdquo;, &ldquo;Албена&rdquo;, както и на големия екран във филмите &ldquo;Два диоптъра далекогледство&rdquo;, &ldquo;Не си отивай&rdquo;, &ldquo;Селянинът с колелото&rdquo;... И до днес зрителите на малкия екран я помнят като кака Мариана от предаването &ldquo;Сладкарница &ldquo;Захарно петле&rdquo;, което се излъчва 13 години. <br /> <strong><br /> Подпалени от злобата на преходните времена две големи актриси подхвърлиха клюки една на друга</strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/32-mutafova.jpg" width="300" height="280" hspace="9" align="left" alt="" />В едно интервю на Стоянка Мутафова репортерът напомня на великата комедиантка думите на Мариана, изречени в едно интервю преди години без злоба: &ldquo;Мугафова, Калоянчев и Нейчо Попов са &ldquo;титаните&rdquo; в Сатиричния театър, които са колели и бесели там...&rdquo;.<br /> И отговорът на Мутафова е: &ldquo;Мислех, че ми е приятелка, въпреки че сега виждам, че не е така!...<br /> <br /> А тя дойде да ми се изповяда първо на мене, че е влюбена в Петър Пейков! ... И като ми каза в кого, аз изтръпнах: &ldquo;А-у-у, а-у-у!&rdquo;. А те с жена му Лили Апостолова бяха първи приятелки! Помъчих се да я вразумя: &ldquo;Къде отиваш там, ти си като член на това семейство, недей така!...&rdquo;. <br /> И... Мариана грабна мъжа на Лили, направи си го любовник! Знам от другите, не съм го виждала, че на морето са я напивали Лилито, слагали я да спи и те тръгвали насам-натам... Такива приказки вървяха в театъра. И я пратиха рано-рано на Оня свят, защото тя много тежко изживя тази изневяра!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Днес двете актриси не се връщат към онзи момент</strong><br /> <br /> Аламанчева вече не се интересува от политика, защото е разбрала, че у нас изразът политиката е мръсна работа отговаря напълно на истината. Но има категорична гражданска позиция относно промените в учебните програми на учениците, които се коментират в последно време. Не е съгласна с използването на думи и изрази, които подменят смисъла на турското робство. И казва, че кръв капе от сърцето - от онова, което се случва днес в България. Не е съгласна с пенсионирането на актьорите, както и с театралните реформи, които освободиха от театрите такива колоси като Таня Масалитинова, Славка Славова и много други. Разказа и тъжната история с освобождаването от театъра на актьора Антон Горчев.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/32_Mariana Alamancheva13.jpg" width="520" height="367" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Мариана с Вели Чаушев</em></span><strong><br /> <br /> <br /> Актрисата е разочарована от някои писания по повод двата и брака</strong><br /> <br /> Ето какво споделя по този повод:<br /> <br /> &ldquo;..Първият ми брак беше с този приятел, който ми изпрати колан от Виена за тежката ми дископатия и с когото имаме прекрасни взаимоотношения - Петя Ходяков. След развода той замина от България и не бяхме се виждали 40 г. От време на време някой от пътуващите музиканти ми пращаше много здраве от него. Времето &ldquo;избърса&ldquo; всичко. И един прекрасен ден един човек ми се обажда по джиесема. Като си каза името, аз буквално паднах от стола. Бях на гости при приятели в едно близко село и той дойде там. После идва няколко пъти в България и веднъж остави два самолетни билета - за мен и за дъщеря ми, да му гостуваме във Виена за Коледа. Петя е руснак, от казаците, и има голям казашки ансамбъл във Виена. Беше ми малко неудобно от сегашното му семейство, но отидохме и се оформи приятна група. Разбрахме, че с годините връзката ни е прераснала в едно приятелство, без да дъвчем неприятностите от миналото.<br /> <br /> - А истината за развода с втория ми съпруг - композитора Дечо Таралежков? <br /> - Запознахме се с Дечо в Сатиричния театър, където той свиреше в оркестъра, и се оженихме. Беше си голяма любов, 13 години. Но се появи една мацка и развали работата... Аз му казах: &ldquo;Прецени си на кого държиш повече - на мен или на нея. Аз се оттеглям, замятам пелерината и ме няма. Нито аз на теб ще преча, нито ти на мен...&rdquo;. Всъщност аз съм искала да бъда сама. Имала съм възможност да си уредя живота, след като съм се развела. Но ето, че 30 г. съм сама и съм съм посветила живота си на дъщеря ми и на театъра. Реших, че Зори ми е достатъчна. Аз съм си била себедостатъчна. Сама съм, но не съм самотна&raquo;.<br /> <br /> За съжаление житейската немилостивост я свлече с 240 лв. месечна пенсия, освен и безработната й 30 годишна дъщеря. А за да не достигне до пълен социален крах се принуждава да чисти жилищни входове. Но тя е научена от своите родители да не се оплаква. И казва: Не са важни парите. Важен е духът!