Нестинари в деня на Константин и Елена
<strong>Нестинарството е древен български обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 г. попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 20-те години и пренася със себе си и нестинарските обичаи. В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа - Българи.<br /> </strong><br /> Рано сутринта в деня на светците на процесия, водена от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро - с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). В него се пазят иконите на Константин и Елена. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/33-nest13(1).jpg" width="350" height="233" hspace="7" align="left" alt="" />В конака нестинарите прекарват времето до вечерта, слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс и започват да танцуват, носейки свещени предмети - икони, кърпи, кандила.<br /> В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават накръст. Едва след това започва и истинският танц - нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата, като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарката са по-спокойни и накрая танцът завършва. Забележително е, че след него нестинарката няма рани или изгаряния по краката.<br /> <br /> Михаил Георгиев е странджански нестинар, един от последните майстори на танца върху горещата жарава у нас, участвал на редица фестивали в България и чужбина. Нестинарството в село Българи, община Царево, е шедьовър на нематериалното културно наследство на планетата на ЮНЕСКО. <br /> <br /> &ldquo;Нестинар не се става, то е по наследство и по призвание&rdquo;, споделя Михаил Георгиев. Той, синът му Иван и 78-годишната баба Веса от село Бродилово са едни от последните живи нестинари в морската община. Нестинарството е един от древните ритуали, които се предават от поколение на поколение само в този български край. &ldquo;Меката&rdquo; му са само някои села край морския курорт, като село Българи е центърът, където това свещенодействие е съхранено като традиция. <br /> <br /> За пръв път в огъня Михаил Георгиев влиза на 17 години. Разбира, че е различен и защо няма изгаряния по краката, когато през 1986 г. го изследва японски професор в Медицинска академия. Там установили, че докато при всеки нормален човек има от 18 до 23 генетични точки на краката, при нестинаря имало само осем. Останалите били разпределени в други части на тялото, но не и по стъпалата. За да влезе на жаравата, Михаил казва, че не се подготвя предварително, просто облича битовия костюм, събува обувките, взема иконата на св. св. Константин и Елена и влиза. Тайната да не му пари под краката е &ldquo;адски силно желание и много малко акъл&rdquo;, споделя той.<br /> <br /> Най-продължителното време, в което нестинарят е танцувал върху жаравата, е било 20 минути, но не постоянно, разказа мъжът с нетрадиционната дарба. Истинската му професия пък също е свързана с огън - той е заварчик, работил 22 години в корабостроителница в Бургас, но от времето на демокрацията се подвизава, където има работа.<br /> <br /> Бащата и синът нестинари представят атрактивния си танц не само у нас, но и в чужбина, където, както казва Михаил, &ldquo;шашардисват&rdquo; чужденците. <br /> <em><strong><br /> Паулина БОЯНОВА</strong></em><br />