Мъжете ми никога не са ме питали какво съм похарчила и къде съм ходила, разкрива дъщерята на актрисата легенда Лили Попиванова
Милена Йоич е единствената българска художничка, чиято картина присъства в Световния музей на жените в изобразителното изкуство в Ню Йорк. Преди шест години, след като двайсет години живее и работи в Париж, тя опразни ателието си на Монпарнас и заедно със сина си Момо Трайков се върнаха в София. Остана й обаче членството в Съюза на артистите във Франция, както и пенсията й поради това, че се е осигурявала там. <br /> <br /> Синът й Момчил Трайков, който е завършил &bdquo;Реклама и маркетинг&rdquo;, както и история на изкуствата в Париж, направи тук своя галерия &ldquo;Париж &ndash; Москва&rdquo;, за да осъществява проекти в областта на изобразителното изкуство. Но както и при други галеристи, кризата зацикли дейността им. <br /> <br /> Милена Йоич завършва Художествената гимназия в София, после следва в Париж, омъжва се там за художника Здравко Мавродиев, но при едно от завръщанията й в София се срещат с Хараламби Трайков, тогава главен редактор на вестник &bdquo;Земеделско знаме&rdquo;, и се влюбват лудо. Сватбата им е без много шум и само с кумовете. И за двамата е втори брак. <br /> <br /> Легендите около името и красотата й стават част от артистичния живот на столицата. Екстравагантната художничка е била ухажвана от най-интересните мъже по времето на соца, както тя самата ги определя - това са мъже с талант, излъчване, интелигентност и чувство за хумор.<br /> <br /> В Париж не си губи времето, а бързо се запознава със знакови фигури и звезди в изкуството. Срещала се е с личности като писателката Франсоа Саган, Силви Вартан, с която още като деца играят на сцената на Народния театър, с Марчело Мастрояни, Омар Шариф и куп меценати на изкуството. <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201606/Tina_35/22_23_Milena_Yoich_20.jpg" alt="22_23_Milena_Yoich_20.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="439" />- Милена, ти си безкраен извор на истории. Толкова мъже са те харесвали, търсили, пълна си с преживявания. Но и Хараламби Трайков и последващите ти връзки с писателя Росен Босев, художника Огнян Фунев, завършват трагично. И тримата си отиват млади от този свят...</strong><br /> - Хараламби загина трагично. Тогава той беше министър на съобщенията. И до днес нямам обяснение на тази катастрофа. Тя става на една от малките улички в квартал &ldquo;Лозенец&rdquo;, близо до дома ни тогава. Там никаква скорост не можеш да развиеш, та камо ли така да се блъснеш, че да умреш на място. <br /> <br /> Той беше много освободен в мисленето си, много различен от тогавашните управляващи, амбициите му бяха големи и по тази причина противниците му сред догматиците не бяха малко. Останах много млада вдовица. Бях покрусена, объркана. Но отношението и помощта на свекър ми Георги Трайков, който беше вторият човек в държавата към мен и детето, това никога няма да забравя. <br /> <strong><br /> - Често казваш, че си била обичана, както всяка жена иска да я обичат...</strong><br /> - Голям късмет е, когато мъжът до теб не е дребнав, когато в разговорите ви има извор от хумор. Никога не съм имала мъже в живота си, които да са ме питали какво съм изхарчила, къде съм ходила, или какво съм си купила.<br /> <br /> Когато се запознахме с Бушо Трайков, още не бяхме разведени със Здравко Мавродиев. С Бушо се чувствахме сякаш цял живот сме се познавали. <br /> <br /> Той ме попита направо: &ldquo;Къде ще обядваме?&rdquo; <br /> <br /> Аз казах: &bdquo;В Пловдив, разбира се!&rdquo; Защото там правеха най-вкусните &bdquo;принцеси&rdquo;. И той само запали колата и тръгнахме. <br /> <strong><br /> - Как трябва да се държат младите момичета днес, за да бъдат обичани така?</strong><br /> - Ниво, дръж се на ниво. Не прави усилия да приличаш на временни &bdquo;икони&rdquo;. Може да си много гримирана и както казват сега &bdquo;натокана&rdquo;, с много скъпи тоалети, да разполагаш с пари, но пембето избива винаги.<br /> <br /> <strong>- Какво пембе?!</strong><br /> - Така казваме в живописта &ndash; ако си сложил ярка пембяна боя, после с каквото и да я замазваш, пембето избива винаги. Независимо какво е времето, мутренско или не, аристократичното излъчване, критериите за красота, която носиш вътрешно, никога няма да се променят. И не искай от мъжа, защото дава ли ти, ставаш зависима, един ден ще ти поиска сметката. Ще бъдеш много унизена.<br /> <br /> <strong>- Наскоро почина твой приятел, художникът Божидар Икономов...</strong><br /> - Божидар Икономов и Асен Старейшински бяха най-добрите, страхотни плакатисти. Божидар, викахме му Дарий, правеше плакатите за представленията на Националната опера. Те се конкурираха с Огнян Фунев, който правеше плакатите за Народния театър &bdquo;Иван Вазов&rdquo;. Огнян му викаше Пинки &ndash; като розовата пантера, а Дарий му викаше Готованеца.<br /> <br /> Наричаха се, ама си бяха големи приятели. Един път Божидар му показва още &bdquo;топъл&rdquo; плаката си за операта &bdquo;Норма&rdquo; на Белини, а Огнян да го &bdquo;захапе&rdquo; изкоментира: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;А-а-а, това е Нормата за Белината&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Често го наричаше и &bdquo;Дарий-галантериста&rdquo;. Което е вярно, Божидар го харесваха мадамчетата, той се държеше винаги галантно с тях, присъщо беше на аристократичното му поведение и излъчване. Но единствено и цял живот обичаше и държеше само на своята Заза, жена му. Тя като умря и ето и той скоро след нея си замина. Те дълго нямаха деца, но като се роди Коста &ndash;синът им, по-щастливи от тях нямаше. <br /> <br /> Бях превела по онова време разкази на известния сръбски писател Момо Капор. Когато писателят дойде в София, го поканих в ресторанта на кинодейците. Май този ден почти съвпадна с моя рожден ден. Събра се голяма маса. Бяха Огнян Фунев, Дари Икономов, Явор Милушев... <br /> <br /> И Момо Капор между две шеги и две чаши, извади флумастер и започна да рисува портрета ми на покривката. Той е завършил Художествената академия в Белград, преди да почне да пише. Приключи портрета, подписа го, извика келнера, плати покривката. После поиска остър нож. Изряза рисунката, сгъна я и ми я подари. Под завистливите погледи на приятелите ми художници, които веднага си наумиха да използват тази хватка, когато им се отдаде случай. Но патентът е на Момо Капор!<br /> <strong><br /> - Бяха ли твоите мъже ларж към теб?</strong><br /> - Бушо беше извънредно ларш. Знаеше, че обичам да пътувам и ме водеше навсякъде със себе си. По делегации, министерски срещи. С Росен /Босев &ndash; бел. ред./, а после и с Огнян /Фунев &ndash; бел. ред./ винаги съм била самостоятелна финансово и материално. И двамата много ме ревнуваха, че съм независима, че съм известна художничка.<br /> <br /> Когато заминах да правя изложба в Париж , оставих Росен Босев да живее в жилището ми. И тогава Росен се запознал и тръгнал с една артистка. И ми го съобщава, когато му се обаждам от Париж по телефона, за да не ми го кажели други. Съобщава ми още, че ще се жени за нея. Да ми натрие носа, защото след Бушо, аз нямах намерение повече да се женя. Представяш ли си, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>настанили се двамата в собствения ми дом и ще се женят </strong></span><br /> <br /> Върнах се веднага. <br /> <br /> Интересните мъже по онова време живееха бохемски. Огнян например печелеше добре, но живееше най-скромно в ателието си, а там не спираха да идват гости, не спираше разточително да ги черпи. Фаталното при него беше кръвоизливът, който е получил на черния дроб. Аз тогава не бях в България. Преливали са му много кръв, но е било неспасяемо. <br /> <br /> Там, в същия блок живееха и Катя Паскалева, Антон Горчев със семейството си. Там живееха и Христо Цачев и жена му Вихра Тарабанова. Вихра беше страхотно красива, с червени коси и зелени очи. Тя беше живяла дълги години в Щатите, баща й Милко Тарабанов бе представител на България в ООН. Много интересна жена, живяла по света, занимаваше се с кино, широко скроена личност. А Христо Цачев беше зам.-директор на Националната телевизия. <br /> <br /> Те бяха първи приятели с Иван Славков, даже Иван подражаваше на маниера, с който говореше Христо Цачев. В дома им имаше нон стоп гости, едни влизат, други излизат и се играеше покер. По времето на Славков и Цачев телевизията много се промени, много дръпна напред. Двамата не ги траеха в ЦК на Партията. И щом Людмила Живкова си отиде, махнаха първо Славков и Цачев и след тях всички способни, които правеха нов вид телевизия.<br /> <strong><br /> - Разкажи за бохемата по онова време...</strong><br /> - По онова време съществуваше &bdquo;Бермудския триъгълник&rdquo; &ndash; така наричахме пространството в центъра на София, където се намираха Клубът на журналистите, Клубът на писателите и Клубът на преводачите, на отстояние от пет минути &ndash; там се вършеха деловите срещи, определяха се любовните двойки, хората намираха нови приятелства, разменяха се книги и албуми. Колко жалко, че днес няма такива емблематични места! <br /> <br /> Там се запознах и със Симеон Идакиев, викаха му &bdquo;Атласа&rdquo;, нали водеше своя рубрика &bdquo;Един човек, една камера, един автомобил&rdquo; . Ще разкажа една смешна случка: В стария ми апартамент си криех бижутата в една дупка, образувана между двете кооперации, там където са залепени калканите им. И като си вадя кутийката, една златна верижка се изплъзна и падна дълбоко вътре. Питам Огнян, може ли да ми я извади. А той небрежно каза &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Е, голяма работа, някаква си златна верижка!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Разказвам на Мони Идакиев, а той веднага: няма проблем, ще ти я извадя. Намерихме кирка и Мони започна да кърти тухлената стена. Аз събирам отломките в кофи и ги свалям долу на боклука. По едно време минава Огнян и като вижда усилията ни, само каза &ndash; &ldquo;Вие сте луди, за някаква си верижка...&rdquo; Но Мони стигна до долу и ми поднесе джентълменски верижката. Е , как да не му се отблагодаря с една моя картина?! <br /> <br /> Един път бях намерила касета със запис на &bdquo;Травиата&rdquo;, постановка на великия Франко Дзефирели в &ldquo;Ла Скала&rdquo;. Освен филми, той има и над 100 постановки на опери. Миряна Башева много обичаше опера. И реших да я изненадам. Събрахме се &ndash; тя с Рангел Вълчанов , аз и Огнян. Слушаме, унесли сме се. По едно време Огнян и Рангел започнаха да се карат за нещо си. Питам после Миряна, какво стана, а тя ми отговаря в стила на Травиата &ndash; &bdquo;нулла, нулла...&rdquo;<br /> <br /> Помня и как прекрасно пееше художникът Никола Манев песните на Ив Монтан. Имаше много артистични, весели, интелигентни художници, писатели, преводачи. <br /> <strong><br /> - Откри ли разлика между нашите и френските арт среди?</strong><br /> - Тези хора, които познавах от София, по нищо не отстъпваха на тези, с които се запознах в Париж по време на двайсетте ми години, когато правех там изложби, продавах картини и живеех сред техните творци, видни артисти и меценати. <br /> <br /> С Марчело Мастрояни се запознах по време на една изложба, в която участвахме заедно с дъщеря му Барбара, която е художничка. Покани ни със сина ми Момо да вечеряме заедно. Колко внимателно ме държеше за ръка, когато пресичахме булевардите! Държеше се много внимателно, беше много забавен, много естествен. Разказа ни за баса си с Катрин Деньов за това кои яденета са по-хубави - италианските или френските.<br /> <br /> Той твърдял, че италианците готвят по-хубаво, а тя, че французите.<br /> <br /> Тогава Мастрояни се ядосал и веднага взел самолет за Италия. Там накарал майка си да сготви любимото му ядене и с котелките - обратно на летището. А тя му добавила и топла питка. Митничарите направо щели да паднат &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>великият Мастрояни с котелки и хляб лети до Париж!!!</strong></span><br /> <br /> Когато Мастрояни почина в 1996 г., бях на погребението му в църквата на един от най-хубавите площади в Париж &ndash; &ldquo;Сен Сюлпис&rdquo;. За първи път тогава видях да се ръкопляска при погребение на хора на изкуството. Там беше и Катрин Деньов с дъщеря си от Мастрояни - Кияра на 24 години, и Барбара, дъщеря му от единствения му италиански брак. Двете сестри много държат една на друга. И като го изнасяха Мастрояни всички кафенета наоколо бяха пуснали музиката на Нино Рота от филма на Фелини &bdquo;Сладък живот&rdquo;. Гърмеше целият площад... <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Баща й е в Топ 100 на най-известните сърби на 20-и век </strong><br /> <br /> Съвсем млад, известният сръбски журналист Момчило Йоич става кореспондент на вестник &ldquo;Политика&rdquo; в Ню Йорк. Той е сред първите в Европа, взели интервю от самия Рузвелт. Йоич постига невъзможното &ndash; успява да интервюира Уолт Дисни, известен като мълчаливец, който никога не дава интервюта. Не само, че му дава интервю, но и му подарява свои рисунки. Една от тях става емблема върху рекламните фланелки на вестник &ldquo;Политика&rdquo; за юбилейните им тържества. Успява да вземе интервю и от кмета на Ню Йорк &ndash; Фиорело ла Гуардия, &ldquo;демократ от главата до петите&rdquo;... <br /> <br /> Сприятелява се в Америка и с първия жълт журналист Боб Рипли, известен с рубриката си &ldquo;Вярвай, ако щеш&rdquo;. Рипли рисувал и пишел за куриозни неща, търсели го от цял свят и откупували правото му да го печатат. Днес това не може да се случи, да станеш милионер от договори за публикуване на куриозни репортажи. Днес всичко е копи-пейст.<br /> <br /> Да &ldquo;хванеш&rdquo; Рипли, било невъзможно. Живеел между две пътувания, заобиколен от секретарки и техника. Но същият този Рипли един ден разхожда своя колега Момчило Йоич из луксозната си къща и вечеря с него. И все подмятал думата, която знаел като балканска: &ldquo;Машалла&rdquo;.<br /> По това време Йоич пише книга за Щатите, след което младият журналист пристига в България, за да бъде кореспондент на вестника си за Балканите.<br /> <br /> В София той се влюбва от пръв поглед в актрисата от Народния театър Лили Попиванова, кум им става Илия Бешков, с когото Йоич се сприятелява още с пристигането си. Той бързо намира общ език с изтъкнати български творци &ndash; Константин Петканов, Димитър Димов, Петър Увалиев, Пенчо Георгиев, Петър Станчев... Йоич всеки ден предава за първа страница на вестника си новини от България и анализи за Балканите. Изпраща новини и за американски вестници.<br /> <br /> В рубриката му &ldquo;Писма от София&rdquo; наред с текста има и карикатури от Илия Бешков. Йоич е откупувал творбите му и благодарение на това днес &ldquo;Политика&rdquo; разполага с богат Бешков архив. Приятелството им е толкова голямо, че Бешков не само става кум на сватбата му с 18-годишната Лили Попиванова, но и кръщава двете му дъщери &ndash; Яна и Милена.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Синът й превеждал на проститутките в Нравствената полиция на Париж</strong></span><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/Tina_35/22_23_Milena_Yoich_11.jpg" alt="22_23_Milena_Yoich_11.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="469" />Докато следва в Париж, синът й Момо Трайков е наясно, че в една от най-скъпите столици на Европа не можеш да се разхождаш безгрижно. Трябва и да работиш активно за издръжката си. Освен история на изкуството, Момо записва и специалността &bdquo;Реклама и маркетинг&rdquo;. Когато през 1991 г. пристига и майка му, тя получава под наем от центъра &ldquo;Сите де з Арт&rdquo; голямо ателие в Монпарнас. Разходите им нарастват. Момо поема повечето битовизми, за да освободи време на майка си да рисува. <br /> <br /> Какво ли не е работил през това време &ndash; общ работник в палати за изложения, боядисвал е апартаменти, правил е симултантни преводи на различни конференции и срещи. Наемат го и като преводач в Нравствената полиция на Париж, понеже владее и уличния френски жаргон.<br /> <br /> Какви ли случаи не е виждал там. &bdquo;Повечето момичета бяха подлъгани от сутеньори, че там ще работят като чистачки, камериерки. При това част от тях бяха семпли, полуобразовани момичета, с някакви свои мечти за любов, обикновено влюбени в своя сутеньор. Превеждал съм и дневниците им, каквито някои от тях си водеха стриктно ден по ден. Четеш на едната страница разни наивни текстчета със сърчица и &bdquo;вечно ще съм твоя&rdquo;, а на задната страница разграфено прилежно - колко клиенти е имала и по колко са й платили &ndash; както и общият сбор от &bdquo;работния&rdquo; й ден. Всички работеха нелегално.<br /> <br /> Караха ме да им разяснявам, че могат да влязат в затвора, че трябва да си заминат. Те се съгласяваха, депортираха ги, но след седмица две отново пристигаха я от Холандия, я от Австрия и почваха своите борби с албанките в покрайнините на Париж по окръжните булеварди. Албанките веднага съобщаваха в полицията , пак ги прибираха и така си играеха на котка и мишка&rdquo;, спомня си внукът на Георги Трайков.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />