80% от всички раждания при нас са с водни бани, така няма нужда от обезболяващи
<strong>У нас гостува британският преподавател по акушерство и съветник към тамошното здравно министерство Трейси Купър. Д-р Купър е акушерка с над 25 години стаж, управлява няколко родилни центъра, преподава и развива научна дейност в сферата на нормалното раждане. <br /> Д-р Купър беше в България десет дни в рамките на европейски проект за повишаване качеството на родилните грижи при нормално раждане. В рамките на седмица тя наблюдаваше как акушерките от една самостоятелна акушерска практика се грижат за бременните и заедно събираха информация за практиките в традиционните женски консултации, както и дейностите при болнично раждане. &bdquo;Тези практики са нечовешки, това трябва да спре!&ldquo; &ndash; е краткият отговор на д-р Купър относно качеството на родилната грижа у нас. </strong><br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/21-Трейси Купър.jpg" width="300" height="626" hspace="9" align="left" alt="" />- Д-р Купър, можете ли да обобщите впечатленията си от срещите си с бременни у нас?</strong><br /> - На първо място - раждането в България е силно медикализирано. Това е една от посоките, в които трябва да се работи. Друго, което буквално ме ужаси, са историите за насилие по време на раждане, което медицинските специалисти упражняват над родилките. Също така - огромната значимост на технологиите и лекарствата както по време на бременността, така и при раждането, големият брой абсолютно ненужни интервенции, които се прилагат на жените без тяхното съгласие, а понякога дори без тяхно знание. Това са все неща, които доказано не носят полза, но поради някаква причина тук продължават да се правят. <br /> <br /> Много е лесно да се докаже, че всички тези практики не означават &ldquo;качествена грижа&ldquo;. Данните показват, че перинаталната ви смъртност е двойна спрямо средния процент за Европейския съюз, мъртвите раждания също са значително по-висок процент. Цезаровото сечение е около 43%, което е в пъти над равнището, което е приемливо да бъде. Световната здравна организация има препоръки в тази посока. Те са пределно ясни - процентът цезарови сечения, които наистина са медицински обосновани и се правят в интерес запазване здравето и живота на майката и/или бебето, е около 15%. <br /> <br /> <strong>- Kакви са практиките във Великобритания, как се справяте там и какви са резултатите?<br /> </strong>- При нас ако жената е здрава и кара неусложнена бременност, може да бъде проследявана изцяло само от акушерка - от установяването на бременността до края на следродилния период. Ние полагаме големи усилия да осигурим така наречената &ldquo;продължаваща грижа&ldquo;. Това ще рече една акушерка или група акушерки да бъдат до жената през целия този период. За да може между тях <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>да се създаде връзка и доверие </strong></span><br /> <br /> Доказано е, че този модел на грижа намалява процента на преждевременните раждания, както и на абортите. <br /> <br /> - Какви са препоръките ви към българските здравни власти, а и към българските акушерки?<br /> - Струва ми се, че системата ви подлага жените на огромен брой интервенции, които изобщо не са необходими, за да се постигне по-добър здравен резултат. Здравите жени с неусложнена бременност трябва да имат достъп до акушерска грижа. Така че бих препоръчала да се улесни създаването на акушерски практики като &ldquo;Зебра&ldquo;, да се регламентира акушерският модел на грижа за здрави бременни. Това може да стане стъпка по стъпка - да се започне с пренаталната грижа (Женска консултация), следродилна грижа (първите 45 дни след раждането), и впоследствие акушерките да заемат своето място и при воденето на нормално раждане. Защото от изследванията, проведени във Великобритания, знаем, че когато здравите бременни се обгрижват по този начин, здравните резултати са по-добри, по-евтино е и жените имат много по-позитивни усещания за целия процес. <br /> <br /> <strong>- Кои пациентки са подходящи за такъв модел на грижа?<br /> </strong>- Нискорисковите. Разбира се, има жени, чиято бременност е с повишен риск и те имат нужда от специфична грижа. Те се проследяват при лекари акушер-гинеколози. Но по-голямата част от жените могат и трябва да се проследяват от акушерки. <br /> <br /> <strong>- Има ли някаква статистика - британска например - какъв е процентът на рисковите бременности, които не може да се проследяват само от акушерка?<br /> </strong><br /> - Вижте, всички наши жени <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>се проследяват от акушерки </strong></span><br /> <br /> Но тъй като питате за статистика - жените, които определяме като нискорискови, са между 60 и 70% от всички. Но понякога усложненията се появяват в процеса на самата бременност и тогава насочваме жената към акушер-гинеколог. Но жените, които започват бременността си здрави, и преминават през целия процес на бременност, раждане и следродилен период без усложнения, са около 40%. 25% са жените, които раждат в специализирани родилни центрове - това не са болници, а места с атмосфера по-близка до домашната, където работят само акушерки. Във Великобритания установихме, че освен всичко останало, това е и по-ефективно от гледна точка на разходите. Ще ви дам един пример как се постига това. В родилния център, който аз ръководя, имаме 60% водни раждания. 80% от всички раждащи при нас ползват вода по време на родилния процес. А водата е наистина евтина, в сравнение с всички други форми на анестезия. И така само през последните 12 месеца сме спестили 58 000 паунда от епидурална анестезия. Още 48 000 са спестени от престой на родилката и бебето в родилното. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/21-Раждане във вода.jpg" width="520" height="347" alt="" /><br /> <strong><br /> - Смятате ли, че българските акушерки притежават достатъчно знания, умения и опит, за да реализират препоръките ви?<br /> </strong>- Акушерките, с които работих през последната седмица, са наистина много компетентни и загрижени за жените. Но историите, които чувам от майките, не са обнадеждаващи. Срещнах и други акушерки, които работят в болниците, и те наистина <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>не разбират какво трябва да променят </strong></span><br /> <br /> и защо изобщо да се променят. Да, научните доказателства в сферата на акушерството доказват, че акушерската грижа дава по-добри здравни резултати, но те сякаш не са подготвени да направят тази промяна. Голям проблем е начинът, по който акушерките се отнасят към жените. Чух разкази, които са просто ужасяващи, аз наистина не мога да повярвам, че такива неща може да се случват! Част от тези практики са изключително нехуманни и нарушават човешките права на раждащата жена. Това е например принудата раждащата да стои - понякога часове - вързана за монитор, без да се движи. Или практиката жените да бъдат бръснати преди раждане. Регулярното приложение на епизиотомията е касапщина, защото е ненужно да се прави на всяка жена. Това е насилие над жените и техните тела. Жените разказват, че остават сами с медицинските екипи - без придружител - че им се прилагат процедури, за които никой не ги информира и с които не са съгласни. В моите очи това е равносилно на изнасилване и трябва да спре. Отвратително е!<br /> <br /> Също така и фактът, че бебетата се вземат от майките ме ужасява. Не мога да си обясня с какъв аргумент бебето се отделя от майка му. Това нарушава връзката, създава редица психологични проблеми, пречи на кърменето. <br /> <br /> <strong>- Вие предложихте да си сътрудничите с българското здравно министерство за подобряване квалификацията на акушерките и практиките в родилните отделения. Как си представяте това сътрудничество?<br /> </strong>- Ние организирахме в София кръгла маса, на която представители на министерството не дойдоха, въпреки че бяха поканени. Разочарована съм от това. Разочарована съм също, че организациите на акушерките не разпознават проблем в това, че жените са третирани по този начин и че това не е насилие в техните очи. Колкото до министерството, аз мисля, че те знаят какво се случва с жените, но предпочитат да го игнорират. А в същото време имат програма за намаляване на разходите и повишаване на качеството в майчиното здравеопазване, което напълно съответства на предложенията, които дадохме. Но ако взимащите решенията в здравеопазването искат наистина да направят първата крачка, могат да преразгледат регламента, според който раждането е спешно медицинско състояние. Защото то не е. То е нормален физиологичен процес. Защото решаването на проблемите минава през законодателни промени, които са изцяло в техни ръце. <br /> <br /> <em><strong>Надежда Георгиева</strong></em><br /> &nbsp;