Индиана Джоунс е българин

Индиана Джоунс не е измислица на Джордж Лукас и Стивън Спилбърг, а автентична проекция на български разузнавач. Това твърди проф. Евгений Сачев - експерт по национална сигурност, културно-исторически ценности, етно-религиозни въпроси и пр. Никога не е работил в службите, но знае за тях много повече, отколкото те самите. Част от тайните си професорът сподели с репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;. <br /> <br /> Като за начало &ndash; Кой е Индиана Джоунс? - Реален човек &ndash; българският супер разузнавач Александър Александров. Заслугите му към България са неоценими, а съдбата му е повече от необикновена. Всичко започва в началото на септември 1944 г., когато на 2 септември съветските войски са вече на река Дунав, но не преминават отсреща, а започват преговори кога да стане това. От наша страна преговаря Добри Терпешев. Командирът на НОВА &ndash; Националната освободителна въстаническа армия, се среща с представителите на маршал Толбухин, за да обсъдят кога да бъде обявено официално, че &bdquo;България е освободена от омразното фашистко иго&rdquo;. На първата среща Добри Терпешев предлага датата 6 септември, но руснаците не искат тази свята дата на Обединението, да засенчи другата. Чак на третата среща най-после е постигнато съгласие &ndash; дата &bdquo;посредата&rdquo; - 9 септември. <br /> <br /> <strong>Предложението е прието. </strong><br /> <br /> Във водовъртежа на събитията се появява бъдещият нелегал, който тогава е оперено 9-10-годишно хлапе. Всички пазарлъци се водят в Тутракан, а Александър Александров е роден в близко до града селце. Будното хлапе е забелязано не от когото и да е, а от СМЕРШ - вътрешна организация в съветската армия, която е много по-страшна от НКВД и КГБ. СМЕРШ е имала всички пълномощия лично от Сталин да екзекутира на място, дори само при съмнението, че крие в главата си мисли срещу Сталин и съветската власт. Организацията основава своя супер засекретена школа на брега на Дунав, в района на Тутракан. <br /> <br /> В нея се озовава и нашенското момче, което след време ще обикаля света като дълбоко потопен нелегал от структурите на Военния отдел на ЦК. Всички големи началници и генерали от всемогъщата Държавна сигурност, включително и от РУМНО, се изприщват от притеснение само при споменаването на този отдел. Той се ръководи от генерал-полковник Велко Палин и има свои собствени структури, които стоят над ДС, над военното разузнаване и дори ги контролират. Докладите и информацията се оформят само в един екземпляр, единствено за Тодор Живков, и след това този екземпляр се изгаря в присъствието само на двама души &ndash; Тодор Живков и Велко Палин. Асът в колодата на ген. Палин е Александър Александров - изключителен интелект, ерудит и полиглот. В своите превъплъщения по света той е <br /> <br /> <strong>финансист, шеф на банка, инженер, археолог...</strong><br /> <br /> Проучва древни културно-исторически обекти в цял свят. Оглавява дори експедиция до Великденските острови, където работи по разгадаването на загадъчната писменост ронго-ронго. Завързва невероятно много контакти на най-високо ниво на няколко континента. Общият знаменател в контактите му винаги е националната ни сигурност и общите допирни точки със съответната страна. Александров никога не се е занимавал с мокри поръчки, диверсии и тем подобни. <br /> <br /> Незнайно как, но успява да проникне дори в лабиринтите на масонската ложа &bdquo;Пропаганда дуе&rdquo; - Р-2 на Личо Джели. Толкова дълбоко, че разконспирира членството в нея на румънският диктатор Николае Чаушеску. Неоценима информация, защото по същото време се умува върху съвместен проект между Румъния и България за електроцентрала на Дунав. В доклада на Александров се прави анализ на всякакви последствия от реализирането на този проект и те са такива, че<br /> <br /> <strong>проектът е замразен и остава нереализиран. </strong><br /> <br /> Александров разкрива и други високопоставени членове на Р-2. Един от тях е Силвио Берлускони. Днес, години по-късно, проф. Сачев пита: Защо Силвио Берлускони пристигна в България, за да открие минипаметника на Джузепе Гарибалди, на площад Гарибалди в столицата, който би могъл да се събере на задната седалка в лека кола? Защо България преподписва договорите за т.нар. културно сътрудничество с диктатора Ким Ир Сен и <br /> след 1989 г.? Какво бихме могли да спечелим от сътрудничеството с този супер тоталитарен режим, особено в областта на науката и бразованието? <br /> <br /> Защо и след 1989 г. български експерти обучават и у нас, и в Северна Корея северокорейци в области, доста далеч от същинския културен обмен? &ndash; <br /> <br /> С тези въпроси изглежда иска да ни подскаже, че &bdquo;октоподът&rdquo; Р-2, чиито финансови и политически афери бяха последвани от трупове на висши политици, банкери, кардинали, масони и разтърсиха институцията Ватикана, много по-преди е успял да обедини 2-3 хиляди държавници, висши държавни сановници и финансови аферисти от цял свят. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201606/Tina_35/34_35_Indiana_3.jpg" alt="34_35_Indiana_3.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="299" />Проф. Евгений Сачев:&nbsp;Разузнавач не е мръсно понятие!</strong></span><br /> <br /> Проф. Сачев се съгласи да разкаже пред &bdquo;ШОУ&rdquo; историята на Александър Александров с едно единствено условие &ndash; сензацията да отстъпи място на посланието, че &bdquo;български разузнавач&rdquo; не е мръсно понятие. И това послание според него трябва да бъде отправено не към истинските мръсници от службите и техните лакеи &ndash; дребни доносници, а преди всичко към непосветеното младото поколение, което трябва да знае, че българските нелегали преди 1989 г. са жертвали семейство, близки, роднини, самоличност, в крайна сметка &ndash; себе си, <br /> <strong><br /> без да търсят признание. </strong><br /> <br /> С ясното съзнание, че никой никога няма да им издигне паметници и едва ли някой някога ще разбере цялата истина за заслугите им към България. <br /> <br /> Някъде между началото и средата на студената война постепенно започва да действа нещо като негласно споразумение за сътрудничество между световните спецслужби. Интересът на най-големите от тях, като ЦРУ и КГБ и МИ-6, са вековните инстинкти на всяка значима секретна структура в историята на тайните служби - да придобие някаква автономност, извън контрола на държавната метрополия. <br /> <br /> Рицарският обет е услуга срещу услуга, информация срещу информация, която да помогне на двете страни да изпълнят задачите си, стига обменът да не навреди на националните интереси, които представлява другата страна. В най-драматичния си период - в годините между 1979-а и 1983-та, Александър Александров предизвиква най-големите трусове в историята на родните спецслужби. <br /> <br /> Довереникът на генерал-полковник Велко Палин започва да праща до Центъра крайно смущаващи доклади за работата на германската и румънската агентури в България. Членството на Чаушеску в Р-2 е само част от пейзажа. Най-зашеметяващото в донесенията на Александров е това, че родни генерали и вип-офицери от спецслужбите продават на чуждите разузнавания &bdquo;на парче&rdquo; не само дълбоко законспирирани български агенти, <br /> <br /> <strong>но и цели наши агентурни мрежи в чужбина. </strong><br /> <br /> Особено големи са пробивите в икономическото направление. Неслучайно след 1989 г. чуждите външни разузнавания вкупом се втурват като глутница най-напред срещу българското научно-техническото разузнаване и успяват да го унищожат до крак. Александър Александров проследява, документира и разкрива персонално, поотделно и заедно, най-корумпираните генерали и полковници, министри и зам.-министри в управлението по онова време. Подробно описва например как един висш служител от едно министерство обикаля с жена си най-бляскавите магазини във Виена, как и през кои банки се отбиват, за да теглят огромни суми, как си купуват баснословни количества брилянти, всякакви други скъпоценности, накити и т.н. Въпросният министър пътува, пазарува, точи сметки, връща се, отчита се пред генерала и прибира своя пай. <br /> <br /> Най-самоубийственото за Александров е, че в тези доклади той описва не само един генерал, не само един министър и подизпълнителите по веригата, а много подобни престъпни групи и групички, които разяждат като проказа системата. Донася и за висш наш генерал, чийто зет още преди 10-ти ноември е гастролирал в чужбина в качеството си на спецализиран защитник <br /> <br /> <strong>по дела на сгащени наркотрафиканти. <br /> </strong><br /> След победата на демокрацията този адвокат се издига до висш държавен пост. Въпросът е доколко легендарните държавни наркоканали са били наистина държавни, или са били приватизирани на парче под държавна сянка още преди 1989 г.?!? Този казус поражда друг въпрос &ndash; защо още навремето, а може би и до днес, Камората предпочита да купува по-евтин кокаин от България, вместо да си го доставя директно от колумбийските трафиканти, или от самите производители? <br /> <br /> Разкритията на Александров стигат дотам, че осигуряват изтеглянето на най-легендарния разузнавач на 20-ти век - Ким Филби от Бейрут, когато примката около него се стяга. &bdquo;Греховете&rdquo; на нашия разузнавач стават прекалено много, но той е свикнал да надушва и заобикаля. Междувпрочем, пак Александров разкрива кога Андрей Луканов е вербуван от американците. Това е станало когато гостува на леля си Вела в Женева, която по онова време е български дипломат, отговарящ за връзките на посолството с ЮНЕСКО. &bdquo;Тази и други информации и доклади на Александров спасяват живота на Тодор Живков и България от окървавяване на преврата, защото Луканов и неговата клика нямаха контрол върху информацията на Военния отдел. Заслугата за това е преди всичко на генералите Велко Палин и Добри Джуров, макар че последният - кой знае защо, си приписваше някакви заслуги за свалянето на Живков. Нищо подобно!..&rdquo;, отсича проф. Сачев. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Имал брак с дъщерята на бивш аржентински президент?</strong></span><br /> <br /> До смъртта си Александър Александров е имал 20-годишен брак с дъщерята на един от бившите аржентински президенти и двама сина &ndash; момчета на 18 и 19 години. Аржентинската му съпруга е знаела кой е той и според конфиденциална информация му е помагала, работейки за интересите на България. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Как се превръща в Индиана Джоунс?</strong></span><br /> <br /> 1983 година е фатална за Александров. Докладите му предизвикват паника в родните служби и довеждат до инфаркт мнозина недосегаеми дотогава шефове на отделни корумпирани вип-дружинки. &bdquo;Призракът&rdquo; Александров е привикан от Центъра в София, за да разясни на място детайлите в страховитите си доклади от последните три години. Той пристига и обосновава пред Велко Палин докладите си, но неговите високопоставени жертви също не са спали. <br /> <br /> Още след първите му убийствени доклади се мобилизира целият апарат на всемогъщата Държавна сигурност, по-точно тези звена, които са оглавявани от корумпираните генерали и продажни шефове. И самият Тодор Живков има принос за стягането на примката около Александров. С вродената си хитрост, Първия заобикаля Военния отдел на ЦК и започва проверка по свои канали, но тази &bdquo;самодейност&rdquo; улеснява престъпниците от Системата в селектирането на евентуалния източник на компрометиращата информация. И когато през 1983 г. Александров пристига в София за среща и разяснения с Центъра, <br /> <br /> <strong>присъдата му вече е подписана. </strong><br /> <br /> За предизвиканата смърт на Александър Александров е използвана рутинна процедура - задължителните профилактични прегледи на всички наши нелегали. При обикновено изследване на белодробните му функции, неочаквано светилата отсичат, че единият му бял дроб бил необратимо увреден и се налагало да му бъде направена спешна операция. /?/ Операцията е извършена незабавно и &bdquo;успешно&rdquo;!..При контролните прегледи в Аржентина обаче, където живее семейството на Александров, се установява, че в България ненужно му е изрязана една немалка част от белия дроб, който се оказва... напълно здрав. /!/ Диагнозата е безпощадна &ndash; <br /> <br /> <strong>остават му година и нещо, най-много две години живот. </strong><br /> <br /> Освен, ако не се направи нова, животоспасяваща операция. Александров започва да умува откъде да събере пари за нея. Свързва се с двама свои стари френски приятели и всъщност на тях им хрумва той да си заработи парите, като разкаже за експедициите си в една концепция за игрален филм. Французите се надяват да продадат текста на Холивуд, където имали връзки с най-големите продуценти. Александров сяда и написва суровия сценарий на първия филм за Индиана Джоунс - &bdquo;По следите на изчезналия кивот&rdquo;, в който като главен герой <br /> <br /> <strong>пресъздава себе си. </strong><br /> <br /> Получава наистина солидна сума, с която се оперира, но операцията само отлага смъртта му във времето. След 10 ноември 1989 г. Александър Александров започва да изтегля семейството си към България. Първо изпраща у нас съпругата си, след нея синовете си, накрая пристига и той. <br /> <br /> След унизително ходене по мъките, родината отказва да отпусне индивидуална пенсия на героя си. Това прави...фондация за испаноговорящи?!? <br /> <br /> Когато през 1999 г. проф. Сачев потърсва Александров по телефона, научава от единия му син, че години преди това разузнавачът е починал от рак на гърлото. <br /> <br /> <strong>Подготви: Славей КОСТАДИНОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />