Д-р Жасмина Коева: България е на първо място в ЕС по смъртност от рак

<strong>В София се проведе научна конференция &bdquo;Персонализиран подход в диагностиката и лечението на рака на белия дроб и на меланома&rdquo;. Преди откриването на конференцията стана ясен проблемът, че генетични и молекулярни изследвания на тумори, които са условие за иновативните таргетни терапии, се извършват само в Националната генетична лаборатория в &bdquo;Майчин дом&rdquo;. При това тези изследвания не се поемат от Здравната каса. Защо и как все пак в България се прилагат таргетните, персонализирани терапии разказва д-р Жасмина Коева &ndash; председател на Българската асоциация за персонализирана медицина. </strong><br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201606/14-Д-р Жасмина Коева.jpg" width="300" height="333" hspace="9" align="left" alt="" />- Д-р Коева, каква е основната цел на научната конференция?</strong><br /> -На този форум ще бъдат представени най-новите постижения на персонализирания подход към лечение рака на белия дроб и на меланома. Тази научна конференция е нашият принос да се справим на национално ниво с най-масовия убиец в онкологията &ndash; ракът на белия дроб. В Европа той убива над 300 души дневно. В САЩ над 170 000 души годишно заболяват и около 130 000 умират от белодробен карцином. Той е главната причина за смърт при мъжете в целия свят и нараства значително при жените. Повече хора умират от рак на белия дроб, отколкото от рак на дебелото черво, на гърдата и на простатата, взети заедно. У нас заболеваемостта и смъртността от рак на белия дроб при мъжете е по-висока от средната за Европа. В България ракът на белия дроб е 18% от всички случаи на рак при мъжете и 4% на случаите на рак при жените. Страната ни е на първо място в Европейския съюз по смъртност от злокачествени заболявания. Средно за една година в България се регистрират над 3000 смъртни случая от рак на белия дроб и само един от десет пациента мъже доживява до петата година. <br /> <br /> През март 2016 г. Европейският алианс за персонализирана медицина публикува специален доклад за рака на белия дроб, че са необходими спешни мерки да се предотврати ненужната смърт на пациенти чрез подобрен достъп до иновативни методи на лечение и чрез по-добро сътрудничество между отделните медицински специалности. Европейският съюз може да играе важна роля за справяне с това заболяване, като изпрати препоръки до страните-членки за ранна диагностика на рака на белия дроб и улесняване на достъпа на иновативни лекарствени продукти, за да се премахнат аномалиите при реимбурсирането им от Здравната каса.<br /> <br /> Обогатява се арсеналът от диагностични и лечебни методи, включително лекарства за таргетна терапия, които значително повишават медицинския резултат и качеството на живот на пациентите. За първи път има нотки на оптимизъм за лечението на тези две злокачествени заболявания &ndash; ракът на белия дроб и на кожата (меланома). <br /> <br /> <strong>-Какво на практика представлява персонализираният подход към лечение рака на белия дроб и на меланома?</strong><br /> - При най-новите терапии медикаментът се прицелва само в болните ракови клетки и &bdquo;не закача&rdquo; здравите. Но първо трябва да се установи дали пациентът има генетична мутация на туморната тъкан, като се вземе материал от тумора и се направи генетичен анализ. Тогава ще е ясно и каква таргетна терапия да се приложи. <br /> <strong><br /> - Колко лекарства за таргетна терапия се използват в България?</strong><br /> - В момента в България има регистрирани 11 лекарствени продукта за таргетна терапия на рак на белия дроб и 7 за меланом. Други нови молекули са в различни фази на клинични изпитвания. <br /> <br /> Основният проблем обаче не е в малкото регистрирани лекарства, а в липсата на ранна диагностика. 77% от случаите на рак на белия дроб са открити в трети и в четвърти стадий, когато вече има метастази в други органи. Затова петгодишната преживяемост на пациенти със злокачествени заболявания у нас е само 40,2%, а средната за Европа е 54%.<hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201606/14-Доц_ Красимир Киров.jpg" width="520" height="347" alt="" /><br /> Проф. д-р Константа Тимчева, Председател на Българската асоциация по медицинска онкология:</strong><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><span style="font-size: x-large;">Касата не плаща генетичните изследвания за таргетна терапия</span></strong></span><br /> <br /> <strong>-Проф. Тимчева, може ли да сравните ефективността на химиотерапията с таргетната терапия?</strong><br /> - Аз съм от поколението химиотерапевти, които успяха да се докоснат и до таргетната терапия. От миналата година се заговори за имунотерапия &ndash; ново революционно лечение на рака на белия дроб. За лечение на меланома то е познато повече от 5 години. За сравнение преживяемостта след химиотерапия е 10 месеца, докато терапевтичният резултат с прицелните (таргетни) терапии се подобрява и понякога надминава 2 години. С имунотерапията надеждите ни са преживяемостта да стане още по-голяма. За съжаление на този етап 5-годишната преживяемост на болни с дребноклетъчен рак на белия дроб е едва към 15%. <br /> <br /> <strong>- В каква степен новите терапии се прилагат в България?<br /> </strong>- Ние сме търсен партньор за провеждане на клинични проучвания, защото имаме доста болни в напреднал стадий. Това не говори добре за българското здравеопазване. Но международните клинични проучвания са огромна помощ за държавата и единствен начин за повечето болни с напреднал карцином да си осигурят съвременно и скъпоструващо лечение. <br /> <br /> При новите терапии изключително важни са генетичните и молекулярни тестове. Без тях не може да се прогнозира кой пациент е подходящ за терапията, при кой пациент тя ще има ефект. Огромният проблем в България е, че тези изследвания не се поемат от Здравната каса. Така че дори и да се плащат лекарствата, изследването е за сметка на пациента и на фармацевтичните компании. <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201606/14-Проф_ д-р Константа Тимчева.jpg" width="280" height="420" align="left" hspace="9" alt="" />Доц. Красимир Киров, началник на Клиниката по онкодерматология на &bdquo;СБАЛО-София&ldquo;:</strong><br /> <span style="font-size: x-large;"><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Ракът на кожата у нас се открива едва в III стадий</strong></span></span><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><span style="font-size: xx-large;"> </span></strong></span><br /> <strong><br /> -Доц. Киров, проблем ли е в България заболеваемостта от рак на кожата &ndash; меланом?</strong><br /> - Малигненият меланом в сравнение с рака на белия дроб е нищожен по своята заболеваемост. По последната статистика от раковия регистър през 2013 г. от малигнен меланом са се разболели 450 българи, а са починали близо 160 души. Но това е един от туморите, които достигнаха рекордна заболеваемост през ХХ век, особено в Австралия. Там започнаха масова кампания за предотвратяване на това заболяване и постигнаха значителни успехи. За съжаление меланомът продължава да се увеличава въпреки превенцията, макар и с по-бавен темп в наше време. Заболяват все по-често млади хора. Във Франция например смъртността от меланом е най-голяма при жени под 30 години. В България заболеваемостта е рядка, но диагностиката е късна. <br /> <br /> Ако преди 25 години бяхме съветвани да не говорим много на тема тумори, за да не се развива канцерофобия сред хората. След това информационният поток се отприщи. Особено през пролетта и лятото се организират масови информационни кампании за риска от слънчевите изгаряния за развитие на меланом и се провеждат безплатни профилактични прегледи. За съжаление информацията не стига до всички. Около 50% от пациентите с меланом, които идват от цялата страна в Раковата болница, чуват за първи път тази диагноза при поставянето й. Основната причина за късната диагностика в България е слабата информираност и липсата на скрининг на населението. И ако в Европа туморът се открива в първи стадий с дебелина под 1 мм, в България се открива в трети стадий с дебелина над 3 мм. Това грубо пресметнато означава близо две години закъснение в диагностиката. <br /> <br /> Ранният стадий на откриване означава и по-добра преживяемост. При първи туморен стадий преживяемостта е 96%, докато в четвърти стадий е 25%. В Северозападна Европа заболеваемостта е няколко пъти по-голяма от тази в България, но при тях диагностиката е винаги в ранен стадий. Винаги има обаче константен брой пациенти в четвърти стадий, който доскоро се смяташе за нелечим. Така че и в България винаги ще има пациенти в четвърт<strong>и стадий, които се нуждаят от съвременно лечение.<br /> <br /> -Прилага ли се у нас това съвременно лечение на меланом и каква е ефективността му?</strong><br /> - До 2010 г. в четвърти стадий се провеждаше химиотерапия, която изобщо не променяше преживяемостта на пациентите. След това навлязоха таргетните терапии и съвременната имунотерапия на меланома. В България са регистрирани и се реимбурсират от Касата два препарата за таргетна терапия, с които в над 50% от случаите туморът се намалява. Очакваме следващата година да бъдат включени още два препарата, които в комбинация с вече регистрираните, дават шанс за повлияване на туморите в 70% от случаите. Допреди пет години без новите лекарства бяхме свикнали с единични случаи на повлияване на меланома. С новите терапии въздействаме върху две мутации на меланома. При едната от таргетните терапии постигаме удължаване на преживяемостта с почти 6 месеца, а с комбинацията от двете таргетни молекули &ndash; средно с една година. <br /> <br /> Освен препаратите за таргетна терапия у нас се въведоха и два препарата за имунотерапия, които имат по-слаб ефект върху тумора. Но след третата година се оформят група пациенти, при които туморът спира да се развива и меланомът остава хронично заболяване. При лечение с единия препарат вече има 10-годишно проследяване на пациенти, като преживяемостта е 20%. При нелекувани преживяемостта е 10%. При лечение с другия препарат, който наскоро беше регистриран в България, се очаква процентът на дългосрочна преживяемост да надмине 35%. Така че не можем да се похвалим, че лекуваме меланом в четвърти стадий. Затова е важно да се фокусираме върху ранната диагностика и върху далеч по-успешното лечение на това заболяване в ранните стадии. <br /> <br /> <em><strong>Подготви Мара КАЛЧЕВА</strong></em><br />