<strong>Катя Меламед е родена във Варна през февруари 1953-та. Завършва Първа езикова гимназия в родния град с преподаване на английски език. По-късно завършва история и българска филология във Великотърновския университет. Прибавя към тях и познанията си по старобългарски език, превежда специализирани текстове, което й доставя голямо удоволствие. <br /> <br /> Тя е историк и археолог, доктор на науките. Нейни научни приоритети са археология на Ранното средновековие, развитие на балканската култура през Късната античност и ранното езическо Средновековие. Работи върху създаване на българо-английски археологически речник. Тя е археолог в Националния археологически музей към БАН. </strong><br /> <br /> <strong>- Г-жо Меламед, как се подготвихте, за да станете историк, археолог, преводач на специализирана литература?<br /> </strong> - Първият чужд език, който започнах да уча още в детската градина, беше немски. После завърших английска гимназия. Тогава в училище учехме и руски език, за което съм много благодарна. На немски и английски се намираха трудно книги, на руски имаше огромна преводна, както и оригинална, разбира се, литература. Който искаше, можеше да чете до забрава. Това и правехме тогава. После завърших история и българска филология. Учих и малко полски. Мисля, че ранното изучаване на чужд език показва на едно дете, че всяко нещо може да се назове по повече от един начин, с повече от една дума, че има избор на думите, избор на израза и този избор зависи от него самото. Този избор го представя пред света. Могъщо оръжие, което остава подръка за цял живот. Аз съм историк и археолог, но никога не забравих увлечението си по езиците. До днес превеждам специализирана литература. <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201606/16-3_o.jpg" width="280" height="199" hspace="5" align="left" alt="" />- Занимавате се с древна епоха, науката вече доказа, че Аспарух е използвал руническа писменост, създаването на българската държава е записано в документи от онова далечно време. Колко образовани са били прабългарите? Как са се ограмотявали?<br /> </strong> - Всъщност не знаем дали точно кан Аспарух е познавал руническата писменост. Трябва да си представяме една съвкупност от различни сродни племена, със сродна култура и еднакви цели в преселението им към Балканите, предвождани от Аспарух. Знаем имената на някои от тях, участвали в тази съвкупност. Кан Аспарух (680 - 700) е син на кан Кубрат, владетелят на Стара Велика България, от племето оногундури. Основаването на Дунавска България е записано в аналите на VI Вселенски събор в Константинопол (680 - 681), в Именник на българските ханове - най-ранният домашен летопис, както и в няколко византийски хроники. Силно развитата легенда за българската история е разказана и в един български анонимен летопис от ХI век. <br /> <br /> Та поне част от участниците в тази амалгама познават и си служат с руническа графична система. Рунически надписи са известни от цялата територия на Дунавска България до експанзията й на юг от Стара планина. Те почти изцяло липсват в днешна Южна България и изчезват напълно към началото на ХI век. Тези надписи принадлежат на българската писмена традиция и са модификация на тюркската руническа система от V - ХI век. Най-близките им паралели са от басейните на реките Орхон и Енисей в Южен Сибир.<br /> <br /> Най-вероятно основните знаци са 19 на брой, съчетавани по различен начин. Между тях са и Ъ, Ь и ятовата гласна (отпаднала от азбуката ни с реформата от 1945 г. и развита в Я на изток и Е на запад; така се появяват разликите в хляб и хлеб например). Тези знаци не са известни от другите рунически системи, но са включени в старобългарската азбука. Руническите надписи са най-добре представени в скалния манастир в Мурфатлар, днешното село Басараби, 15 км западно от Констанца в Румъния, врязани заедно с кирилски и други писмена по стените. Датират се в края на IХ и най-вече в Х в. Познати са също от ранносредновековните манастири в Равна и Крепча, както и от множество отделни знаци върху предмети и каменни блокове от Плиска, Мадара, Преслав и другаде. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/16-5_n.jpg" width="520" height="275" alt="" /><br /> <strong><br /> - Къде се е учила и от кого прабългарската писменост? Какви са били тогавашните просветни и културни средища?<br /> </strong>- Малко по-голяма яснота за обучението в писмо имаме от по-късно време - след покръстването. Това е ставало в манастирите. Имаме премного доказателства за това от археологическите проучвания на средновековните манастири в България. Към тях са били устроени скриптории - места за превод, препис и украса с миниатюри на свещените и други текстове. Например по стените се откриват врязани абецедари - изписване на азбуката или части от нея с цел научаване. <br /> <br /> <strong>- За какво още са били използвани прабългарските руни?<br /> </strong>- Рунически знаци изобилстват върху различни предмети - най-вероятно отразяват принадлежност или предпазване от злото. Известно е, че буквите - графичните знаци, са възприемани и като свещени, като дар от бога и сами по себе си натоварени със сила. <br /> <br /> <strong>- Грамотността била ли е високо ценена и въпрос на престиж ли е било да си грамотен? Само аристокрацията ли е можела да чете и пише? <br /> </strong>- Изглежда, на аристокрацията не й е било необходимо да чете и пише. Поне на определена част от нея. Най-грамотни са монасите, писарите, част от майсторите - каменоделци, работниците в различни административни и икономически служби. Можем да вземем много примери от създаването на първите графични системи в Месопотамия - съставят ги робите, за да улеснят работата си и да придадат прегледност и отчетност на операциите, които извършват. Азбуката е продукт, писмовността е сечиво, подобно на четката или длетото, и с нея си служат онези, които са обучени за това, хората, на които писането и преводът влизат в професионалните им задължения. Тези хора рядко принадлежат към аристокрацията - поне в началото. Писането и четенето за удоволствие се проявява малко по-късно - казвам малко, за да бъда учтива. <br /> <br /> <strong>- Каква йерархия са имали грамотните хора? Въобще образованието представлявало ли е отделна институция? <br /> </strong>- В средновековна България образованието е свързано изцяло с църквата. Образованието е религиозно. Както впрочем и зографството. Светското образование започва в манастирите през ХIХ век. Да споменем с благодарност Неофит Рилски (1793 - 4.01.1881) - възрожденски просветител, книжовник, преводач, учител. В Средновековието грамотните хора принадлежат към различни категории в зависимост от знанията и уменията си - писар, преписвач на книги; калиграф; граматик - наставник и учител, ръководител на скрипторий; философ - изкусен писател, преводач и богослов. Обичайно в текстовете се среща граматик - Аз Хинат граматик като се научих да пиша. Известен е и надписът на Висарион калиграф.<br /> <br /> <strong>- Има ли скрити кодове, послания в прабългарската азбука? Какви са те, какво съдържат?<br /> </strong>- Днес мнозина откриват всякакви скрити кодове в азбуките, известни и употребявани на територията на България. Аз не съм толкова смела - имам нужда от сериозни доказателства. Буквата, азбуката сама по себе си е възприемана като дар от бога. Отделни букви най-вероятно са използвани с предпазна цел, в ролята на магическа операция. Не мисля обаче, че сме съвсем наясно със смисъла им, че разбираме добре какво точно се крие зад така използваните букви или съчетания от букви. Известни са няколко инструкции за използване на писаното слово като предпазител от магия: да се напише на керемида и да се зарови на нивата - препоръчано е например в молитвите за плодородие на нивата. Понякога отделни букви в ролята си на свещен, божествен знак са прибавяни в стенописните сцени в църквите. Познати са и паметници с изписани букви, които не могат да се разчетат, просто са наредени букви. С една дума - буквата и нейният знак имат самостоятелна роля като божествен дар. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/16-4 n.jpg" width="520" height="390" alt="" /><br /> <strong><br /> - Какви любопитни надписи сред най-древните сте чели? Какво разказват те?<br /> </strong>- Има много любопитни надписи. Различни хора от различни слоеве на обществото имат силно развито чувство за история, силно желание да оставят след себе си писано слово - не е задължително да отбелязват нещо героично, нещо съдбоносно, нещо много представително. Просто да оставят следа, да изразят своя мисъл, свое чувство. Всъщност точно такива надписи оцветяват картината, която пресъздаваме в резултат на археологическите разкопки. Можем да възстановим храм, къща, дворец, крепост. Но само писаното слово придава цвят на тази картина, оживява я, изразява хората, които са населявали тази крепост или са се молили в тази църква, които са работили в работилницата за тухли или ковачницата. Например: &ldquo;Село Кремиковци. Този свещник направи по настояние на поп Койча и приложи се в църквата &ldquo;Св. Петка&rdquo;. (Направи се) от ръката Вучова, син Радивоев. И в това време дойдоха 3 топа от Маджарско. 50 ярема теглиха всеки един. И голям мор беше тогава. В годината 7091 (= 1582/1583).&rdquo; Надписът е дарение на църквата в с. Кремиковци. В един дълъг период от време в селото съществува ателие за изработка на каменни паметници. В него работят и грамотни хора, които изписват текстовете. А събитията, описани в текста, са свързани с войната на Османската империя с Иран (1578 - 1590), заради която са изтеглени топове от унгарските земи, за да се пренасочат на изток. Обозите, придружавали бойната техника, се изхранват от местното население - сериозен товар, който е описан като &ldquo;голям мор&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Коста Янаков зет. 10 хиляди. Месец юни в 27-я ден създадоха се тези керемиди (тухли) и изгради се мазгита (джамията) на Фарузбег&rdquo; - Надписът е от Велико Търново и се датира в 1435 г.<br /> <br /> Друг текст гласи: &ldquo;Аз Иво граматик писах тези слова, когато загина цар Георги. И аз като дойдох от Романия и нямаше как да се върна, заради премеждието, а пребивавах в &ldquo;Архангелите&rdquo; и бях в голяма жалост. И бог да спаси архимандрит Дионисий, който се грижеше за мен. Заради тази му добрина, коня му завещах.&rdquo; - Това е един надпис - графит от скалния манастир в Иваново, Русенско, от времето на цар Георги Тертер II, 1322 - 1323 г.<br /> <br /> &ldquo;Аз Добромир (или Драгомир) писах. Аз севаст Огнян бях при цар Шишман кеф(а)лия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз държах за вярата на цар Шишман.&rdquo; - Боженишки надпис, 1378 - 1382 г. <br /> Може да ви направи впечатление, че е писал Добромир (или Драгомир), за да предаде посланието на севаст Огнян. Добромир е грамотен, писар, а севаст Огнян е аристократ и воин. Всеки от тях си има задължения - единият да пише, а другият - да воюва.<br /> Един любопитен надпис от Преслав, Х в., казва: - &ldquo;Ян грешни писах в тъмницата седейки.&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Къде точно работите сега и какво изследвате?<br /> </strong>- Засега приключих с разкопките. Трябва да поработя с документацията си, да се приготвя за ежегодните публични отчети, да напиша текста и да направя презентацията си. Приключих и с един дългогодишен труд върху ранносредновековните езически погребални практики, който скоро ще излезе от печат. Планирам да поработя и върху един българо-английски словник на археологическите термини, върху който отдавна мисля и събирам думи. Време е да видя докъде съм стигнала и какво още ми остава да свърша.<br /> <br /> <em><strong>Дора ВУЧКОВА</strong></em><br />