Необикновени дарения
<strong>Двама братя, о.з. полковниците от ВВС Иван и Витан Виденови, се вписаха в историята на най-младото селище във Видинска област Гара Орешец с две необикновени дарения. Първото от тях бе направено преди 10 години по време на честването на 70-годишнината от основаването на сегашното село. Тогава, за учудване на всички орешчани, в центъра на селото бе докаран бракуваният самолет-изтребител, на който е летял техният съселянин Витан Виденов. </strong><br /> <br /> Десет години по-късно, когато жителите на Гара Орешец отпразнуваха 80-годишнината на своето селище, двамата братя отново по своя инициатива дариха средства за откриването на паметна плоча, на която са изписани имената на загиналите орешчани във войните след Освобождението на България.<br /> <br /> Паметната плоча бе открита от Иван Виденов по време на тържествата за Гергьовден, с които жителите на Гара Орешец отбелязаха празника на своето село. Гости на орешчани бяха кметът на община Димово Лозан Лозанов и председателят на общинския съвет Добромир Тодоров. Същия ден в една от залите на местното читалище &ldquo;Народен будител&rdquo; бе открита изложба на художника наивист Димитър Вецин, чието творчество е изключително повлияно от бита и характера на орешчани, и на приложника Емил Панков. В селото миришеше на печено агнешко, а за настроението на всички се грижеше духова музика, самодейците от местния състав &ldquo;Росен здравец&rdquo;, а най-кръшното хоро пред читалището се изви с песните на народния певец Райко Кирилов. <br /> <br /> <strong>Интересна е съдбата на сегашното Гара Орешец </strong><br /> <br /> Никой не знае кога през вековете е възникнало първото селище под Венеца край Башовишка чешма. Но там и до днес са запазени останки от основите на черква и старо християнско гробище. Там минавал и пътят от Видин за Ниш, но когато по него тръгнали турските кервани, те носели със себе си и много нещастия за българите. И решили хората да се спасяват, съборили къщите си и ги построили наново край друг голям водоизточник - Медовнишка чешма. Знайно е и името на тогавашното село - Станиславци, навярно по фамилията на най-големия тогавашен род. Но друг път отново променил съдбата на селяните. Турците възобновили стария римски път от Видин за София и прохода &ldquo;Св. Никола&rdquo; и българите отново пропищели от набези.<br /> <br /> Легендата разказва, че селянин от Стониславци изгубил една от козите си. Чул я да врещи високо под Балкана. Промъкнал се в храсталаците и я намерил в чудно изографисана черква, затулена в гъсталаците, която и днес я има. Разказал, хората се вдигнали, разчистили и изградили край черквата третото си селище. Много орехови дървета имало наоколо, затова нарекли селото си Орешец. Някога с тесни калдъръмени улички, красиви чардаклии къщи и високи огради от камък. Днес само с няколко жители, руини, но и отново прочуто с новооткритата и може би най-красивата пещера в Европа &ldquo;Венеца&rdquo;.<br /> <br /> Третият път, който отново променил съдбата на орешчани,<br /> <br /> е железницата от София за Видин. Гарата е построена на пусто поле преди повече от 80 години заради близостта й с Белоградчик, но хората бързо разбират нейното значение. Строят се гостилница, хотел, магазини. Така около гарата започва и последното преселение не само на орешчани, но и на много хора от белоградчишките села. На Гара Орешец намират и работа, и добро образование за децата си. Статистиката сочи, че навремето в новообразуваното село е имало 33 държавни учреждения и предприятия. Цеховете на Телефонния завод в Белоградчик и шивашкото предприятие &ldquo;Ведерник&rdquo; отдавна са потънали в небитието. Останали са само картините на Димитър Вецин, разказващи за старото село Орешец, училището, в което все още учат няколко българчета, пощата, общината, детската градина, читалището и новият старчески дом, в който може би прозира бъдещето на България.<br /> <br /> Но нека да се подсетим отново и за двамата о.з. от ВВС полковници Витан и Иван Виденови, родени в старото село Орешец. Техният полет във времето все някога ще свърши. Ала обичта и поклонът пред хората от родното място - никога.<br /> <br /> <em><strong>Ненчо СЛАВЧЕВ</strong></em><br />