Аз съм най-богатият човек на света, гордо заявява чешитът от крайния квартал
<span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Имайте кураж, животът е мираж.<br /> Радой Ралин<br /> </em></span><br /> <strong>- Честита кръгла 80-годишнина, бай Георги. Но кой си ти?<br /> </strong>- Аз съм Георги Аспарухов Филипов (Аврамов, прекръстен от комунистите, без да ме питат) и съм роден на 26 май 1936 г. в с. Надежда, сега квартал на София, в къщата на дядо ми Филип, в която живея и сега. Първата ми жена е жива и се казва Цанка, а втората Дора, която почина през 2007 г. Имам трима сина: Аспарух - син Георги, Жоро - щерка Ирма, и Филип - дъщеря Рая. Също три снахи - Ирина, Силвана и Милена. Баща Аспарух - дамски шивач, майка Надежда - домакиня, сестра Екатерина - син Радосвет и брат Павел - неженен. Останах сам, като не броим децата, снахите и внуците.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/1(11).jpg" width="300" height="400" hspace="8" align="left" alt="" />- Кои добродетели почиташ и кои пороци мразиш? <br /> </strong>- Добродетели - честността, достойнството и стремежът към свобода. Пороците - подлостта, лъжата и лицемерието.<br /> <br /> <strong>- Имаш ли любими занятия и кои развлечения обичаш?<br /> </strong>- Най обичам да рисувам, после писането, физиката (аз съм физик), волейбола, леката атлетика и дефектоскопията. Най-приятно ми е, когато седна на маса със семейството, родата и приятелите.<br /> <br /> <strong>- Кои са били най-щастливите моменти в живота ти?<br /> </strong>- Когато се женех за Цанка и Дора, когато се родиха тримата ми сина, тримата внуци, откриването на 4-те ми изложби, когато бях на Айфеловата кула, Дяволското гърло и Перперикон, връх Мусала, Венеция, замъците край река Лоара, Санкт Петербург, Олимпиадата в Москва, Багдад, Дамаск, Лайпциг и Цариград, Лувъра.<br /> <br /> <strong>- Имаш ли любими писатели, художници, композитори и герои?<br /> </strong>- Писатели - Ботев, Вазов, Алеко Константинов, Балзак, Достоевски, Толстой, Шекспир, Хемингуей, Джек Лондон. От художниците Илия Бешков, Жендов, Станислав Доспевски, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Пикасо, Сезан, Мане, Моне и Дали. После Панчо Владигеров, Верди, Росини. Героите са много, но все пак Левски, Ботев, Рада от &ldquo;Под игото&rdquo;, Колчо слепеца, Малкият принц, рибарят от &ldquo;Стареца и морето&rdquo;, българите, подкрепили Априлското въстание.<br /> <br /> <strong>- Да си на 80 години е за завиждане, но кажи нещо за преживяванията си?<br /> </strong>- В България мъж рядко преживява 80 г. Живях при цар Борис, после при зрелия и презрял социализъм и сега не знам как да нарека новото време! Баща ми имаше ателие на ул. &ldquo;Леге&rdquo; № 23 (сега това е входът на президентството). Всичко беше добре до 1941 г., но започнаха бомбардировките и ние се &ldquo;евакуирахме&rdquo; в гр. Берковица. После падна бомба и унищожи сградата на ул. &ldquo;Леге&rdquo;. В Берковица животът беше беден, но весел. В началото на 1945 г. се върнахме в София, където къщата ни беше населена с руснаци. Майка ме пращаше при един руснак - готвач, който ни даваше помия за прасето, но когато отивах, той ме питаше: &ldquo;Ракийка есть? Аз отговарях - есть, и той казваше - и памийка есть!&rdquo;. Помня гладните години, купонната система, безкрайните опашки за хляб, мляко и какво ли още не друго. Помня и времето на великите Георги Димитров и Васил Коларов, после Вълко Червенков и накрая бай Тодор Живков. Нещата се пооправиха, но след 1980 г. се влошиха. Следвах от 1955 до 1960 г. физика в СУ &rdquo;Климент Охридски&rdquo;. Като ученик бях лекоатлет - висок скок, гюле и диск, а като студент играех волейбол. После започнах първо работа в Слаботоковия завод &ldquo;Кл. Ворошилов&rdquo; в цех телевизия. После основната ми професия стана дефектоскопията, т. е. безразрушителен контрол на заварки и изделия чрез проникващи лъчения гама и рентгенови лъчи, ултразвук и т.н. От 1970 до 1974 г. работих в Радио София като редактор и после репортер към програма &ldquo;Хоризонт&rdquo;. Имам над стотина публикации в централния печат. Основах фирма и издадох четири книги и един роман - &ldquo;Разкази за инженер Гани Балкански&rdquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/Georgi Asparuhov 070.jpg" width="520" height="314" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Цялата фамилия</em></span><strong><br /> <br /> <br /> - А с рисуването как стоят работите?<br /> </strong>- Започнах да рисувам на 3 години, легнал по корем върху табаци, войната между фашисти и антифашисти. Рисувах непрекъснато и се включих в кръжок по рисуване към профсъюза под ръководството на народните художници Боян Петров и Борис Иванов. Три пъти кандидатствах и не ме приеха, но рисуването е като болен кътен зъб и не те оставя на мира. Досега съм имал 4 големи изложби и 3 малки. Малцина от приетите &ldquo;професорски дечица&rdquo;, които завършиха пустата му академия, могат да се похвалят така! Публикувал съм и доста карикатури в централния печат. Гордо мога да заявя, че правя шарж на човек за 60 секунди!?<br /> <br /> <strong>- Бай Георги, имаш ли девиз?<br /> </strong>- Да се чудиш, но имам - свобода, братство и равенство във възможността за старт в живота!<br /> <br /> <strong>- Кажи нещо, за което мислиш, че е важно в живота ти досега?<br /> </strong>- Мисля, че човечеството скоро ще се сблъска с енергийната криза, после с пренаселеността на хората и ще почнат войни за територии, което е видно и сега с преселението на хората от Близкия изток и Африка. Също компютъризацията, която ще доведе до отчуждение, самота и егоизъм. Искам България, която е била 1335 години България, да остане во веки веков! Амин!<br /> <br /> Сега аз искам да те попитам нещо накрая. Според тебе аз добър човек ли съм?<br /> <br /> <strong>- Въобще не ме хващаш натясно, защото отговорът е ясен - щом дружа с теб, значи си добър човек. А ти за какъв се имаш?<br /> </strong>- Искам да кажа, че аз съм щастлив и богат човек с моите синове, снахи и внуци и съм най-богатият човек на света!<br /> <br /> <em><strong>Любомир МИХАЙЛОВ</strong></em>