На тези години старецът има невероятно излъчване и завидна жизненост
<strong>Да срещнеш в днешното забързано и бездуховно време столетник, да му докоснеш ръката, натежала от годините, и да поприказваш с него, макар и за кратко, е истинско изпитание. Изпитание за теб самия, но и за времето, в което живеем и в което ценностната система се губи, старите хора не се уважават, на почит са чалгата, наглостта, примитивизмът на разрастващите се риалити шоута. <br /> </strong><br /> Колко е важна родовата памет разбрах, когато на 14 май т.г. стиснах ръката на дядо Любен Иванов от село Гинци, поздравявайки го със 103-тия му рожден ден. Невероятен човек с невероятно излъчване и жизненост. <br /> Тези хора носят на плещите си цял един век и <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> всеки от тях е една жива енциклопедия <br /> </span><br /> Имах удоволствието да познавам двама такива, прекарали живота си в Цариброд. От дядо Есто Йотов записах много интересни неща за миналото на Царибродско и родното му село Протопопинци. Почина на 101 години през 2000 г., гледан с обич и внимание от сина си Георги и снаха си Троянка. Другият столетник, когото познавах, е дядо Васил Пейчев, известен с това, че като известен спортист колоездач му се паднал късметът да носи сто метра олимпийската факла, която през 1936 г. минала през Цариброд. След края на Олимпиадата в Берлин получил копие на оригиналната олимпийска факла, с което особено се гордееше. <br /> <br /> За Гинци тръгнах по покана на членовете на Земляческия културно-просветен клуб &ldquo;Петрохански светлини&rdquo; с председател Григор Марков, филолог и етнограф, публицист, роден гинчанин. Сред по-известните гинчани са и Кирил Богданов, редовен професор в Лесотехническия университет, проф. Виден Георгиев, един от водещите специалисти в областта на спортната физиология и биохимия на Националната спортна академия, работил като научен изследовател във френския Национален здравен институт и в катедрата по физиология на Сорбоната. Член е на Нюйоркската академия на науките и макар да е на 91 години, продължава да пише.<br /> <br /> Гинци е известно със своите майстори каменоделци, чиито изобретения - надгробни кръстове, оброчни паметници, каменни корита, брусове и други каменни изделия, са емблема на Западна и Северозападна България, Западните покрайнини и Пиротско. Техни надгробни паметници са стигали до Ниш и Поморавието. <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> Вратата на къщата е отворена за гости</strong></span><br /> <br /> Вече са дошли да го поздравят кметът на Община Годеч Радослав Асенов, председателката на Общинския съвет на общината Мария Владимирова, кметицата на село Туден Ваня Ламбева, кметът на село Гинци Георги Тодоров и десетки други хора от Годеч и Гинци. Дядо Любен, спретнато облечен, седнал на кревата върху &ldquo;пребирна църга&rdquo;, посреща гостите. Има три юбилейни медала, два от които са за участие във Втората световна война. Всички го прегръщаме, той сърдечно ни подава ръка.<br /> <br /> Дядо Любен сега трудно говори и за да не го натоварваме с излишни емоции и въпроси, разговаряхме с неговия син Симеон, снаха му Виолетка и внучката Любка. На стената над кревата са сложени снимки на отдавна починалата му съпруга Йорданка и на децата им. Синът, снахата и внучката му добре се грижат за него. Дядо Любен имал двама братя и една сестра, но ги надживял. Другият му син Георги, който бил по-малък от Симеон, починал при нещастен случай по време на работа в Костинброд.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/Diado Liuben1.jpg" width="520" height="339" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Дядо Любен със сина си Симеон и снаха си Виолетка</em></span><br /> <br /> <br /> Питам ги за препитанието на хората, когато селото е било голямо. От началото на миналия век насам земята не стигала, след като населението постоянно се увеличавало. През 1955 г. в Гинци живеели 2000 души (сега са не повече от 200). Най-трудните години обаче били, когато през 1958 г. им взели нивите и добитъка, за да ги обединят в ТКЗС-то. Дядо Любен освен земеделие, с което се прехранвали всички в селото, отглеждал и добитък, гледал овце, даже и два коня имал, за да му помагат в селската работа. Веднъж тръгнал с конете да докара дърва на шейна от местността &ldquo;Боище&rdquo;. Конете се дръпнали, паднали долу във вира и загинали. Дядо Любен си ударил главата, закарали го в София, където му оперирали главата. И оздравял.<br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> Това било единственото му ходене на лекар през 103-годишния му живот </strong></span><br /> <br /> &ldquo;Даже и зъбите сам си вадеше&rdquo;, казва Симеон, насочвайки поглед към баща си, който през цялото време поклащаше глава в знак на одобрение.<br /> А хората били задружни и съпричастни един към друг. Дожаляло им за бай Любен и те събрали пари, за да му купят два коня. <br /> &ldquo;Изпомряха старите гинчани&rdquo; - казва с въздишка Симеон. - Останахме малко, сега идват софиянци да купуват къщите ни за вили. Поне да има хора&rdquo;.<br /> <br /> Дядо Любен е работил на Ломския път през Петрохан. Пътя през 50-те години на миналия век правели ръчно, трошели скалите с чукове. После се измервала кубатурата на счупените камъни и така им се заплащало. <br /> Питам има ли други столетници в селото. Кметът и бай Симеон ми отговарят, че още един гинчанин е на път да стане столетник, това е дядо Серги Василев, който е на 98 години. И научавам, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>единственият жив каменоделец от &ldquo;старата гинска каменоделска школа&rdquo;</strong></span><br /> <br /> е Гергин Теофилов Маринков, който е на 90 години. Кметът ми казва, че и той е потомък на каменоделец. Дядо му Тодор Панков Игнатов бил прочут гински каменоделец. А най-известният е дядо Ристо Андонов.<br /> <br /> За съжаление, никой в Гинци не намери сили и средства да превърне гинската каменоделска школа в запазена марка. Даже я няма и къщата с двата лъва на каменоделеца и майстора строител Генчо Кръстанов Джунов. Наследниците му не се разбрали и я продали в занемарен вид. Новият собственик я разрушил, за да строи нова на мястото й. А с това и част от историята на Гинци ще бъде погребана. Няма лапидариум на оброчните и надгробни паметници от Гинци, няма музей, читалището и библиотеката не работят. Но затова пък столетници като дядо Любен правят селото уникално. <br /> <strong><br /> Зденка ТОДОРОВА</strong>