Добри Терпешев е въстаник от 1923 г., четник в небезизвестната чета на Митю Ганев и министър след 1944 г.
<strong>В богато озеленената част между булевардите &ldquo;Свобода&rdquo; и &ldquo;6-и септември&rdquo; в Пловдив се намира подреденият дом на 95-годишния Живко Грозев, човек, преживял три епохи в историята на България. За годините си той се чувства доста добре. На тази възраст изцяло се е отдал на цветарството, което му носи неописуема наслада на душата.</strong><br /> <br /> Преди години, когато се захванал за любимото занимание, изръсил 3000 лева наведнъж, за да си набави луковици за лалета, но и до днес не съжалява за това. Повечето засадил в чирпанското село Гранит, където от дълги години си има градинка, в която си отглежда и зеленчуци.<br /> Бай Живко е роден в хасковското село Изворово. Средно образование завършил в свиленградската гимназия през 1941 г. По-късно прегърнал идеите на младежката организация - РМС. За участието си в нейните редици на няколко пъти е арестуван и разпитван. Първата закалка получава от баба си Добра - майка на дядо му Добри Терпешев, който играл важна роля в историята ни преди и след 9 септември 1944 г. <br /> Баба му често се противопоставяла срещу неправдите, неведнъж ставала подбудител на масови протести в селото. В това земно късче, разположено в полите на Сакар планина, много селяни взели дейно участие в Септемврийското въстание през 1923 г. Въпреки жестоките методи за потушаване на протестите на селяните баба Добра ги предвождала с развято знаме. Тази картина живее и до днес в паметта на внука Живко.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/04-Dobri-Terpeshev-4.jpg" width="520" height="292" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Георги Димитров и Добри Терпешев (между опълченците от боевете при Шипка)</em></span><br /> <br /> <br /> <br /> Бил едва хлапак в четвърто отделение, когато майка му го водела на свиждане в хасковския затвор, където <br /> <strong><br /> дядо му Добри чакал изпълнението на издадената му смъртна присъда </strong><br /> <br /> за участието му във въстанието и в излязлата в Балкана чета на Митю Ганев.<br /> <br /> След 12 години, през 1937-а, дядо му бил амнистиран. Въпреки възможностите да отиде във Франция, предпочел Съветския съюз. Там се запознал с &ldquo;бащата на народите&rdquo; - Сталин, което замалко не му коствало да бъде изпратен в руските лагери на Далечния Сибир. В една среща със Сталин се осмелил да коментира, че подписаният мирен договор с Германия от Молотов и Рибентроп ще изкуши Хитлер да наруши споразумението. Това негово изказване създало проблеми на Георги Димитров и Васил Коларов, но те успели да го спасят от неприятни последствия. <br /> <br /> След завръщането си в България по време на управлението на Георги Димитров Добри Терпешев отново е до него, макар и без високо образование, но като заслужил кадър на партията.<br /> <br /> Внукът му Живко често споменава дядо си Добри с нотки на възхищение. <br /> <br /> Заради финансовия недоимък на родителите му Грозев завършва учителски курс в Стара Загора и отива да практикува в едно селце по поречието на Горна Арда. <br /> <br /> <strong>След края на войната заминал с над 700 български студенти за Чехия</strong><br /> <br /> да учи инженерство. За да преживява, Живко поработвал и в завода &ldquo;Шкода&rdquo;. Върнал се за една ваканция, но останал в България. Привлякло го бригадирското движение и участвал в построяването на жп линията Перник-Волуяк. Една случайна среща с другар от младежките години решава съдбата му и той става офицер. По-късно завършва и военната академия. През военната си кариера сменил 12 гарнизона и се пенсионирал като полковник. После дълго ръководил ДАП-Пловдив. На ревера му през годините се появяват едно след друго държавни отличия.<br /> <br /> <strong>Живко Грозев има двама сина, 4 внука и една правнучка. <br /> </strong><br /> Дядо му Добри Терпешев доживява до 83 г. Участва в първото отечественофронтовско правителство на Кимон Георгиев като министър без портфейл, при Васил Коларов е министър на труда и социалната политика. На Априлския пленум през 1956 г. се обявява против избирането на Тодор Живков за първи секретар. Два месеца след това е изключен от БКП. През 1961 г. му е отнета пенсията. През 1964-та е изселен от София в Плевен, където през 1967 г. умира.<br /> <br /> <em><strong>Андрей АНДРЕЕВ-Редкин, Пловдив</strong></em>