Д-р Лесли Лобел: Около вируса Зика се създаде глобална истерия

<span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Трима водещи учени медици бяха гост-лектори на петнадесетото издание на Международния конгрес по медицински науки за студенти и млади лекари в София. Това са вирусологът д-р Лесли Лобел от университета &ldquo;Бен Гурион&rdquo; в Тел Авив, кардиологът проф. Крейг Лайгет от медицинския факултет &ldquo;Радклиф&rdquo; към университета &ldquo;Оксфорд&rdquo; и онкологът проф. Робърт Браун - ръководител на Катедрата по хирургия и онкология към &ldquo;Империал Колидж&rdquo; в Лондон. За новостите в техните области на медицината тримата световни специалисти разказват специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo;.</strong></span><br /> <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/24-Проф_ Лесли Лобел по време на работа.jpg" width="300" height="344" hspace="9" align="left" alt="" />- Проф. Лобел, разработва ли се ваксина за Ебола?</strong><br /> - Много отдавна ваксини за Ебола и Марбург са били разработвани в САЩ за американската армия, но по очевидни причини не са били тествани върху хора. Прилагали са ги върху маймуни, но това не е достатъчно и са спрели разработката. Поради факта, че в Америка не е съществувал този проблем с Ебола, а в Африка има около 1000 засегнати, правителството на САЩ по никакъв начин не е поставило на дневен ред клиничното изпитване на ваксината за Ебола върху хора и нейното производство. Това е показателно, че светът не работи заедно, за да се справи с този проблем. <br /> <br /> Всъщност ние не трябва да разработваме нови ваксини, ние вече разполагаме с тях, но трябва да докажем, че могат да действат.<br /> <br /> Имало е много епидемични взривове от Ебола, някои са били по-големи. Ние проследяваме пациенти, оцелели след тези епидемии. Необходими са обединени усилия в медицинските изследвания, защото става въпрос не просто за инфекции, а за страдащи хора.<br /> <br /> Преди голямата епидемия от Ебола в Уганда през 2012 г. съм бил и в други африкански държави с този проблем. Имаше поне пет такива епидемии. Неведнъж сме информирали американците за това, включително и американското правителство, но никой не се интересуваше от това, което се случва там. Може би вече сме си научили урока, че трябва да сме подготвени за такъв проблем. <br /> <br /> <br /> Ваксините не решават целия проблем, тъй като в момента има епидемия от жълта треска в Африка, въпреки наличието на ваксина за нея още от 90-те години на ХХ в. По-важното е да разберем и контролираме екосистемата и правителствата да помогнат за това. Решението на проблема е комбинация от използването на ваксини и на конвенционални лекарства и терапевтици.<br /> <strong><br /> - Овла</strong><strong>дяна ли е напълно последната епидемия от Ебола в Африка?</strong><br /> - В момента всичко е наред. Но това не означава, че вирусът няма да се върне. Сам по себе си вирусът на Ебола не е изчезнал, овладяна е само епидемията. Но благодарение на сегашните ни усилия, в крайна сметка ще бъдем готови за следващата епидемия. Като вирусолог работя върху вируси, които в момента са заплаха, като Ебола, Марбург и Зика. Вирусологията днес е пренебрегвана медицинска специалност и една от моите цели, идвайки на конгреса в София, е да дам вдъхновение на младите лекари да се занимават с вирусология.<br /> <strong><br /> - Какво не знаем за вирусите Зика, Марбург и Ебола?</strong><br /> - Марбург и Ебола са от семейството на филовирусите. Голямата мистерия при тях е, че не знаем естествения им резервоар, къде те съществуват извън инфектираните тела на хора и маймуни. Очевидно, след като убиват хората и маймуните, че не сме резервоар на тези вируси. Големият проблем е, че не знаем кое друго животно е резервоарът им и следователно е невъзможно да контролираме вируса. Вероятно следващата Нобелова награда ще се даде на учения, който открие резервоара на тези вируси.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/24-Зика вирус.jpg" width="520" height="276" alt="" /><br /> <br /> Около вируса Зика се създаде една глобална истерия. В момента се правят предимно проучвания върху мишки, които показват, че вирусът причинява микроцефалия и синдром на Гилен-Баре (възпаление на периферната нервна система). Но начинът, по който заболяването се развива при хората и при мишките е доста различен. Затова са нужни проучвания в човешката популация, каквито ние правим. Опитваме да разберем как се извършва взаимодействието между имунната система на човека и вируса. Това, което наблюдаваме в Бразилия, е типична проява на нов вирус, към който населението няма абсолютно никакъв имунитет. Ситуацията е аналогична с епидемията от грип в Европа през 1917 г., когато вирулентността непрекъснато се е покачвала. Докато ситуацията в Африка е различна. Колкото повече се разпространява вирусът сред населението, толкова повече неговата вирулентност намалява. И когато мъже и жени на млада възраст бъдат инфектирани, по-лесно ще понасят заболяването, то ще бъде по-слабо изявено. <br /> <br /> Очаквам през 21 век много повече вируси от типа на Зика. Начинът, по който в момента се справяме с този вирус, може да бъде използван като модел в бъдеще. Справяме се добре и в Бразилия, и в Европа, и в САЩ. В САЩ има известна истерия, но бразилците се справят много по-трезво в ситуацията. <hr /> <strong><br /> Проф. Робърт Браун:</strong><br /> <strong><span style="font-size: large;"><span style="color: rgb(153, 51, 0);">Тумори стават резистентни към химиотерапията</span></span></strong><br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/12(8).jpg" width="250" height="262" hspace="9" align="left" alt="" />- Проф. Браун, на какво е посветено вашето проучване?</strong><br /> - На това защо лечението на рака се проваля понякога, защо туморите стават резистентни към химиотерапията. Ако можем да се справим с тази резистентност или предотвратим случването й, ще подобрим значително лечението на онкоболните. <br /> <br /> <strong>- Чували сме само за резистентност към антибиотици. Има ли аналогия с резистентността към химиотерапевтици?</strong><br /> - Общото са механизмите, които задвижват този процес. И при двата типа резистентност има вещества, които изхвърлят лекарствата от клетката. Но ракът е много по-сложно заболяване. Сега разбираме, че туморът е изграден от различни типове клетки, някои от които са отговорни за резистентността. Точно върху тях се фокусирам. За да имаме успех в лечението, трябва да третираме тумора не като еднородна формация, а да атакуваме отделни негови части.<br /> <strong><br /> - Има ли цитостатици, които предизвикват резистентност?</strong><br /> - Към нови лекарства, които са в етап на клинично изпитване, също може да има резистентност. Както да няма резистентност към лекарства, които успешно използваме в клиничната практика вече 40 - 50 години. Аз работя върху лекарства, които променят ДНК, при различни видове тумори. Тези лекарства са много успешни при лечение на рак на тестисите и при рак на глава и шия. Но се случва в началото туморът да отговори на лечението и отново да се върне, което наричаме придобита резистентност. Така, въпреки че използваме някои лекарства от 50 години, още не сме наясно как те работят. Чрез епигенетиката на рака проучваме тези механизми. Много от дефектните гени, които водят до рак, участват в генна регулация, наричана епигенетика. Тя кара дефектните гени да се включват и изключват. Това означава, че епигенетичните процеси може да се влияят от химични вещества, тоест от медикаменти. <br /> <br /> <strong>- Какви други новости идват в онкологията?</strong><br /> - В момента най-новото в лечението на рака е имунотерапията. Още е рано, но от първите клинични проучвания виждаме по-дълъг период на преживяемост на пациентите с рак на белия дроб. Няма резистентност, което говори, че имунната система играе роля в процеса на лечение. Сега са вълнуващи времена в онкологията.<hr /> <strong><span style="font-size: small;"><br /> Проф. Крейг Лайгет:</span></strong><span style="font-size: large;"><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> </span><strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);">Изследвам биоенергетиката на сърцето</span></strong></span><br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/11(1).jpg" width="250" height="253" hspace="9" align="left" alt="" />- Проф. Лайгет, какви изследвания представихте на медицинския конгрес в София?</strong><br /> - За мен беше чудесно изживяване да споделя своя опит, да видя над какво работите и как се развива българската наука. Аз изследвам биоенергетиката на сърцето. За мен е важно да разбера как сърцето усвоява енергия, за да открия защо възникват сърдечните заболявания. Дори с най-добрите методи на лечение в момента петгодишната прогноза за пациентите със сърдечна недостатъчност е 50% смъртност. Трябват ни по-добри лекарства, които да осигуряват енергия на сърцето. Но в момента това не е основна цел на фармакологията. Групата, която ръководя, изследва ползата от терапиите за съхраняване на миокардната АТФ и усилването на сърдечния метаболизъм при исхемична болест на сърцето и сърдечна недостатъчност. <br /> <br /> <strong>- Какво е предизвикателството сега пред кардиолозите?</strong><br /> - Понеже те се справят отлично с миокардния инфаркт, на дневен ред излиза проблемът със сърдечната недостатъчност при пациенти, преживели инфаркт. Сърцето на такъв пациент трябва да се адаптира и ремоделира, защото части от него остават мъртви, други са с временно нарушена функция. Останалата част от сърцето, която е в запазено състояние, се натоварва допълнително и с времето също започва да декомпенсира. Големият въпрос е защо декомпенсира. Сърдечната недостатъчност е хронично заболяване. Състоянието се влошава с времето. А използваме лекарства като преди 20-30 години, които атакуват нервната и ендокринната система. Моите изследвания са насочени към това да променим биоенергетиката на клетките на сърдечния мускул. Усилията ни са да помогнем на по-голяма част от клетките да се възстановят след инфаркта.<br /> <br /> <em><strong>Подготви Мара КАЛЧЕВА </strong></em><br type="_moz" />