Това е единственият шанс за Косето, стандартната химиотерапия не му действа
<strong>Константин Митрев е само на 11 годинки, от София, но вече повече от 2 г. се бори за своя живот. В края на 2013 г. се разболява от остра лимфобластна левкемия. Лекува се година и половина, но получава рецидив и терапията започва отново. С помощта на Фонда за лечение на деца в чужбина през юли 2015 г. Косето заминава за лечение в клиника във Фрайбург, Германия. След четири месеца там ги препращат към по-модерна терапия в болницата във Вюрцбург, която не дала резултат.</strong><br /> <br /> Семейството започнало да търси алтернативи за лечението на детето. Свързали се с лекари от клиника в Турция, които ги препратили към свои колеги в Израел - в &ldquo;Israel University Hospital Department of Medical Tourism&rdquo;. Докторите там им дават надежда и предлагат ново лечение, но преди това трябва да се направят две спешни изследвания на Константин, за които са необходими 10 000 долара. За по-нататъшното лечение ще трябват още 40 000 долара. Тези средства са непосилни за семейството и затова се обръщат за помощ към всички добри хора, които да помогнат на детето им да живее.<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Сметката, по която се набират дарения, е:<br /> Първа инвестиционна банка<br /> IBAN: BG11FINV91501316750387 BIG:FINVBGSF (в лева)<br /> Титуляр: Константин Евгениев Митрев</strong></span><br /> <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/19-3.jpg" width="300" height="400" hspace="9" align="left" alt="" />Ето и разказа на майката на момчето Виолета Николова.<br /> <br /> <strong>- Г-жо Николова, бихте ли разказали отначало историята със заболяването на детето ви?</strong><br /> - Той беше на 9 годинки, когато се разболя от левкемия. Година и половина го лекуваха, той влезе в ремисия още на първия месец. Но в един момент разбрахме, че болестта се е върнала. Тук направиха 2 курса с химиотерапия, но ни препоръчаха да се ориентираме към някоя европейска държава за лечение и трансплантация на стволови клетки. Подадохме документи във Фонда за лечение на деца в чужбина, одобриха ни на 24 юли м.г. пътувахме за Фрайбург, Германия. Когато отидохме, му направиха пункция и разбраха, че не е в ремисия. Започнаха две химиотерапии и се оказа, че те не му действат. Казаха ни, че там няма какво да направят за нас и могат да ни препратят в клиника във Вюрцбург, където прилагат имунотерапия и антитела. Това е експериментално лечение, но се оказа, че няма ефект и от него. <br /> <strong><br /> - Това кога се случи?</strong><br /> - Наскоро. През декември м.г. започнахме имунотерапията, а през март стартира лечението с антитела. Общо четири месеца и половина продължи всичко, но ни казаха, че терапията не е дала очакваните резултати и ни предложиха да останем там или да се върнем в България за палеативна терапия. В тази клиника споменаха, че има друго експериментално лечение в САЩ, но трябва да се изчака дълго време, защото нямали места в клиниката. Затова се върнахме в България, детето също искаше да си дойдем, защото 9 месеца в Германия му дойдоха в повече. Искаше да си поседи вкъщи.<br /> <br /> Сега сме си тук, но аз не мога да седя и да чакам да се случи най-лошото с детенцето ми. От друга майка на болно дете получих координати на клиника в Израел. Свързах се с техен представител, изпратих документите и професорът, който ги е разгледал, е казал, че има шанс Косето да бъде лекуван. В Израел прилагат по-различен вид химиотерапия, не като в клиниките в Европа. Но преди да решат какъв е <br /> шансът за лечение на детето, <br /> <br /> трябва да му направят две изследвания. Това е спешно, трябва да отидем възможно най-бързо там. След като излязат резултатите от тези изследвания, ще преценят дали ще има по-нататъшно лечение. Пратиха ни оферта, подадохме документи във Фонда за лечение на деца, надявам се да ни одобрят - все пак никой жив човек няма да се откаже така лесно от детето си, всеки би пробвал всички варианти. Така че офертата от Израел е общо за 50&nbsp;000 долара - 10&nbsp;000 от тях са необходими за първоначалните спешни изследвания, а останалите 40&nbsp;000 са за евентуалното лечение. Предполагам, че ще бъде химиотерапия.<br /> <br /> - Вие нямате възможност да заминете спешно, тъй като не разполагате с 10&nbsp;000 долара - нали така?<br /> - Да, точно така. Нямаме възможност да платим тези изследвания. Само таткото работи. Всичките ни пари отиват само за храна и за лекарствата на детето. Даже телефоните ни са спрени в момента. Има диета, която ни препоръчаха в Германия да я спазваме, и аз се старая да се храни по нея. От една от химиотерапиите получи гъбички в белия дроб и не може да яде много видове храни. Освен това храната трябва да е пастьоризирана, за да няма някоя бактерия. Кашкавал не може да яде, бобени и зърнени храни също, ядки и мляко са му забранени. Ежедневно пие и лекарства, те също са разход. Така че нямаме никаква възможност да финансираме тези изследвания в Израел.<br /> Силно се надявам да съберем нужните 10&nbsp;000 долара, за да може по-бързо да заминем. Левкемията при него вече не е само в костния мозък, тя е и в кръвта. Има шанс за лечение в Израел и аз съм длъжна да го пробвам. Силно се надявам да кажат, че ще го лекуват. Ако от Фонда не покрият лечението му в Израел, ще събираме средства, но няма да се откажа.<br /> <br /> <strong>- А досегашните терапии в Германия вие сами ли ги финансирахте?</strong><br /> - Не, лечението в клиниката във Фрайбург беше платено от Фонда. Експерименталната имунотерапия и с антителата също <br /> беше безплатна за нас,&nbsp;платена е от компанията, която прави това лечение и произвежда нужните медикаменти.<br /> <strong><br /> - За момента имате ли отговор от Фонда дали ще поемат лечението на момчето ви в Израел?</strong><br /> - Днес ми се обади една жена, която ме попита дали знам ще разглеждат ли на скорошното заседание на Обществения съвет на Фонда нашия случай. Аз й отговорих, че не знам, тя ме увери, че ще се постараят тези дни да ми се обадят, дори отговорът от Фонда да е отрицателен. Все още не знам какво ще бъде тяхното решение. <br /> <strong><br /> - Той защо не е подходящ за трансплантация на стволови клетки?</strong><br /> - Защото не може да влезе в ремисия. В Германия имахме донор, защото и аз, и татко му сме несъвместими с него. Много искам да влезе в ремисия, за да може да се извърши трансплантация. Силно се надявам, че в Израел ще успеят да го вкарат в ремисия. Той също вярва, че ще оздравее. Най-тежкото беше, когато се разболя. Аз постоянно плачех и се питах защо, защо, защо се случва всичко това. И той тогава ми каза: &ldquo;Мамо, аз се разболях, защото ще се оправя, докато ако беше ти - нямаше да можеш. Дядо Господ ми е дал тази болест на мен, за да се излекувам.&rdquo; През цялото време, вече 2 години и 7 месеца, той не е спрял да вярва, че ще се излекува и никога не е казал &ldquo;няма&rdquo;. Винаги е бил с мисълта, че ще се оправи и ще оздравее.<br /> <strong><br /> - Косето боледуваше ли често, преди да се разболее от левкемията?</strong><br /> - Не е боледувал. Имаше лека температура, не се чувстваше комфортно, оплакваше се от болки в ушите, спря да играе и да се занимава с каквото и да било. Взеха му кръв на 30 октомври и разбраха, че е левкемия.<br /> <br /> Сега като изключим умората и леките болки в гръбчето, когато ходи по-дълго време, се чувства добре. Той е на кортизон от месец и половина, затова качи малко килограми. Така обаче се чувства по-уморен и въобще се уморява, като ходи. Напоследък е потиснат, но аз го отдавам на медикаментите. Кортизонът има такъв страничен ефект. Но като цяло е в настроение, особено ако не трябва да ходим по болници, както беше днес например - цял ден чакахме да получат тромбоцити, за да му прелеят. <br /> <em><strong><br /> Маргарита Благоева</strong></em>