Когато една система е лошо организирана, ражда лош продукт
<strong>Инцидент с психично болен човек, този път в Хасково, за пореден път показа липсата на системни грижи за хората с такива заболявания от страна на държавните институции. В този случай психично болен 63-годишен мъж се барикадира в дома си на втория етаж на хасковската ул. &ldquo;Петър Берковски&rdquo; 2 и започнал да замерва минувачите с каквото му попадне от остъклената си тераса. Към улицата полетели парчета стъкло, камъни, една метла, кухненски съдове. За щастие, няма пострадали досега, а съседи навреме се усетили да предупреждават хората да не минават оттам.</strong><br /> <br /> Районът веднага бил отцепен от полиция. На място пристигнали линейка и пожарна. Мъжът бил изведен от жилището от полицейски спецчасти и вкаран в линейката, която го откарала към психодиспансера в Болярово. Съседи споделят, че Любомир Арнаудов има психични проблеми и вече е лежал там. Почти всяка година състоянието му се влошава периодично. Най-вероятно не си приема предписаните му лекарства. <br /> Какво е положението на хората с психични заболявания у нас? Кой и как се грижи за лечението им, ако нямат близки? Кои са най-сериозните пробойни в психиатричната ни помощ, разговаряме с д-р Стойчо Кацаров, директор на Центъра за защита правата в здравеопазването.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/14-Кацаров-4.jpg" width="520" height="286" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Инцидентът на хасковската ул. &ldquo;Петър Берковски&rdquo; </em></span><strong><br /> <br /> <br /> - Д-р Кацаров, защо продължаваме да ставаме свидетели на такива инциденти с психично болни хора? Къде се къса веригата?</strong><br /> - Това е много голям проблем, който рефлектира главно върху психиатрията: нашите служби за социално подпомагане са абсолютно дезинтегрирани от тази система. Нито желаят, нито се интересуват, нито по някакъв начин участват в нея. В много от случаите след изписването болният, на когото е проведено психиатрично лечение, се нуждае повече от социални, отколкото от медицински грижи. А липсата на тези социални грижи води до това, че се компрометира на практика и полученият лечебен резултат. След известно време този човек отново влиза в болница.<br /> <br /> <strong>- И в доста от случаите след някакъв инцидент.</strong><br /> - Да! Защото е спрял да си пие лекарствата, защото няма къде да се храни, тъй като живее в изключително лоши битови условия, и т.н. С такива проблеми социалните служби въобще отказват да се занимават. Имаше куриози даже. По една наредба на Министерството на здравеопазването трябва да се информират социалните служби за хората, които предстои да бъдат изписани, а са в тежко социално положение и нямат близки. Точно тези социални служби трябва да поемат грижата за такъв човек. И куриозното е, че те отказват. Припомнят им: &ldquo;Ама това го пише в наредбата! Затова се обръщаме към вас. Елате, утре ще го изписваме. Вие оттук нататък трябва да му направите социална анкета, да видите има ли нужда от подпомагане - пакета социални грижи, които се полагат&rdquo;. Те отговарят: &ldquo;Това си е ваша наредба - вие сте друго министерство.&rdquo; С две думи - някакъв абсурд! Казват, че ще изпълняват само наредбите на тяхното министерство. Така че не са добре нещата. Пак казвам, аз не искам да съм черноглед - <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>има развитие в психиатрията </strong><br /> </span><br /> като цяло. Но нещата не са добре и продължава да е така. Много въпроси има за решаване. Отлагането им не помага, не решава проблемите.<br /> <br /> <strong>- А общото впечатление е, че все повече хора имат нужда от такава помощ. И остават извън системата. Първо, не вярват, че ще получат качествено лечение, и второ, някак си не осъзнават, че имат проблем.</strong><br /> - Това е различното на психичното заболяване. Споменах ви как Министерството на здравеопазването и Здравната каса финансират болниците, а при извънболничната помощ, която върви по линия на Здравната каса, историята е съвсем друга. Там куриозите са свързани с първичните и вторичните прегледи. На пациента се полага по един първичен и половин вторичен преглед. За болния от диабет или от високо кръвно налягане са достатъчни тези прегледи, но за хората с психични заболявания - не. Нужни са им повече срещи и грижи за заболяването. А на практика какво се получава? Изписват му лекарствата и довиждане. А е нужно проследяване на лечението, и то по-често. Това въобще не е предвидено - спуснати са общите правила, без да се отчете спецификата на самото заболяване. Пациентите нямат възможност да се лекуват и наблюдават амбулаторно, попадат в центровете за психично здраве, оттам - в психиатричните болници и кръгът се затваря. Нямаме дневни центрове, нямаме защитени жилища, нямаме програми за подкрепа.<br /> <br /> Когато една система е лошо организирана, ражда лош продукт - медицинска помощ с ниско качество.<br /> <br /> <strong>- До какви проблеми води тази лошо организирана система? И пациенти, и лекари - никой не се чувства добре днес в това отношение.<br /> </strong>- Да, никой не се чувства добре, така е. Но не е съвсем точно казано, че нищо не е станало. Някои неща се случват, но много бавно. Ние посочихме редица проблеми, свързани с недобра организация, неправилно финансиране на медицинската помощ и като последици от това - проблеми отново не само за пациентите, но и за лекарите. <br /> Сега например има едни държавни психиатрични болници, които се финансират от исторически бюджети. Има, от друга страна, <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>центрове за психично здраве </strong></span><br /> <br /> и отделения на болници, които се финансират на преминал болен. Обаче функциите на тези два вида лечебни заведения не са разграничени. Т.е. те се припокриват взаимно по отношение на това какви пациенти лекуват. И това различно финансиране при едни и същи функции поражда редица недоразумения, включително и прехвърляне на пациенти без медицинска причина от едно в друго. Например единият има интерес - защото му плащат на преминал болен, да вземе повече пациенти, но и да ги изпише по-бързо, за да има по-голям оборот и съответно да получи повече пари. Другият, след като му плащат на годишен бюджет, има интерес въобще да не приема болни - всеки пациент за него е разход. И в хода на работата си те влизат в конфликт едни с други, защото имат противоположни интереси.<br /> <br /> Единият се стреми да прехвърли повече пациенти и да вземе други, за да си освободи легла, другият - не иска да ги взема, защото са му само в тежест. Отделно от това напълно нерешен остава въпросът с оказването на медицинска помощ за други заболявания, извън психиатричните. Това, че имаш психично заболяване, не значи, че не можеш да си с високо кръвно, диабет, астма или някаква друга болест. Понякога те могат да са по-опасни и от самото психично заболяване. Обаче, настанявайки болния в психиатрия, особено в държавните психиатрични болници, в които работят само психиатри, възниква проблем с другите заболявания. Налага се да водят болните с линейки за консултации по други болници.<br /> <br /> И това въобще не е предвидено нито като механизъм, нито като заплащане. Нали ние с вас, ако имаме проблеми с кръвно налягане или нещо друго, ще отидем при общопрактикуващия лекар и ако той не може да ни помогне, ще ни даде направления за специалист - ще ни консултират, ще ни направят кардиограма или други изследвания, които се налагат. Ние тези права ги имаме по линия на Здравната каса. Психично болният също има тези права като нас, но в момента, в който го настанят в психиатрична болница за лечение - доброволно или не, той на практика е лишен от тях и не може да ги получи. Тези неща въобще не са уредени в момента и като организация, и като финансиране. Така че хората, които ги прилагат, да имат стимул да ги изпълняват добре и в интерес на болния.<br /> <strong><br /> - А се говореше за модерна психиатрия?</strong><br /> - Да, това е другият проблем, който също не е решен досега. Става въпрос за пренебрегването на психотерапията като важна част от модерната психиатрия. Тя също не е включена в общата организация и във финансирането. Ако някъде се прави, то е защото например шефът на дадена болница смята, че това е важно и отделя от другите, общите средства за провеждането й. Това е губеща за болницата дейност.<br /> <em><strong><br /> Милена ВАСИЛЕВА</strong></em><br />