Деян Славчев-Део: С Мариана раждахме заедно!

Деян Славчев-Део стана баща на момченце. И въпреки че е на 41, колоритният шоумен прилича повече в емоцията си на щур тийнейджър. В профила си в социалната мрежа той сподели: &bdquo;С моята другарка Мариана си имаме момченце - Борислав, да ни е жив и здрав. Благодарим от сърце на прекрасния екип на САГБАЛ &bdquo;Д-р. Щерев&rdquo;. Целувки. Правете любов, бандааа!!!&rdquo;. <br /> <br /> След посланието на щастливия татко за броени минути се наредиха над 350 поздрава. Статусът на чаровния тв водещ пък е харесан от над 4100 души за нула време. Сред популярните личности, честитили първи на таткото, са певицата Рут Колева, актрисата Елен Колева, тв водещият Ники Кънчев, участничката в &bdquo;Х-фактор&rdquo; Теодора Цончева и други.<br /> <br /> В своя профил във фейсбук Ники Кънчев, който е близък приятел на Део, дори отдели специален статус на щастливото събитие. &bdquo;Урааа. Моят малък брат Део е станал татко на юнака Борислав! Ихааа, честитооо, радост до небесата!!!&rdquo;, написа водещият.<br /> <br /> Део и Мариана са заедно вече повече от две години. Разбират, че ще стават родители на 27 август миналата година. Щом видяла положителния си тест, Мариана веднага го показала на водещия с думите:<br /> <br /> &bdquo;Ще ставаш татко!&rdquo; &ldquo;Тя леко си поплака, аз започнах да се смея. Прегърнахме се и така. Доста космически ден. Не съм изпитвал никога подобна емоция, предполагам, че и тя&rdquo;, споделя Део. <br /> <br /> Когато решават да имат дете и двамата избират да не оставят нищо на случайността. За да са сигурни, че нямат здравословни проблеми, Део и Мариана се обръщат към психоложката Ани Владимирова за съвет, след което отиват при нейна позната лекарка в Пловдив. Оказва се, че и двамата са напълно здрави. Започват опитите, но се оказва, че от планираните дати няма полза. &bdquo;В момента, в който спреш да мислиш, нещата се случват&rdquo;, обяснява Део.<br /> <br /> На всеки преглед Део е неотлъчно до нея. &ldquo;Когато му чух сърчицето, направо ми се подкосиха краката. Чуваш една борба за живот, такава съвсем малка, която бие като камбана. С адска сила&rdquo;, развълнуван е той.<br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/Tina_34/24_33_Deo1.jpg" alt="24_33_Deo1.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="450" />- Део, честито бебе! Дойде ли на себе си след голямата емоция?</strong><br /> - Да ти кажа, трябваше ми известно време, защото вълнението е огромно. И честно казано, не очаквах реакцията на хората да е чак толкова мащабна. Изненадах се приятно. С Мариана просто споделихме чувствата си и хората ни заляха с толкова много обич, поздрави, емоции.<br /> <br /> <strong>- Присъства ли на раждането? Малцина бъдещи татковци се престрашават...</strong><br /> - Аз присъствах. Бях през цялото време до Мариана. А това да си до близкия ти човек в много силна болка и в най-голямото му щастие е нещо незаменимо. <br /> <br /> Подейства ни истински спояващо. Не че преди това не сме били споени достатъчно, но сега съвсем съединихме емоциите помежду си. Неописуем момент &ndash; нито за миг не съжалявам, че присъствах на раждането.<br /> <br /> <strong>- Не се ли уплаши, някои дори припадат?</strong><br /> - В интерес на истината лекарите ме предупреждаваха, че трудно се издържа, да не би да припадна, но аз бях решил, че ще бъда до Мариана, и в крайна сметка успях. Успокоявахме се, давахме си сили, това всъщност беше важното в случая. Не стигнах, Слава Богу, до припадане (смее се). Мариана също е много силна, така че ползвах в този момент и от нейните сили.<br /> <br /> <strong>- Знаехте ли пола на бебето предварително?</strong><br /> - Не, но знаеш ли кое е най-интересното. Още от самото начало, когато разбрах, че Мариана е бременна, имах усещане, че ще е момченце. Ако беше момиченце, също щяхме много, много да се радваме. Но пък се получи и доста комично за секунда, щом бебето се появи.<br /> <br /> <strong>- Какво е станало? Ще ми споделиш ли?</strong><br /> - Когато бебето се появи, докторът се усмихна с колоритната реплика, че има пишка &ndash; значи е момченце (смее се). То просто на секундата се появи знак от какъв пол е. А и друго &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>роди се с толкова голяма пишка, все едно не е от нашия род </strong></span><br /> <br /> (смее се). Трябва да има и весела част, нали така, не само страх и треперене по време на раждането.<br /> <strong><br /> - Момиченце &ndash; това ли е следващата цел?</strong><br /> - Живи и здрави, като се ориентираме в обстановката, да стабилизираме положението, и продължаваме напред. Ще се постараем да бъдем добри родители, ще се справим. Разбира се, прокрадват ми се и някакви страхове, но като цяло радостта преобладава.<br /> <br /> <strong>- Страх от какво?</strong><br /> - Какъв родител ще бъда. Ще се старая, но и хората около мен, минали по този път, в началото вероятно са били притеснени кое как. Всички, когато сме били малки, сме се пребивали с велосипед, потичала ни е кръв и сме преживявали всякакви разочарования и емоции, но то е нормално. В крайна сметка сме ги преживявали. Предполагам, че така ще стане и със сина ни &ndash; всеки го минава и преживява.<br /> <br /> <strong>- А суеверни ли сте с Мариана &ndash; много родители не показват децата си в първите месеци от живота им?</strong><br /> - И ние на този етап няма да показваме бебето. Но не толкова от суеверие, колкото заради самото спокойствие. Нас и без бебето достатъчно ни преследват &ndash; откъде ли не, снимат тайно, записват, правят цели видеа, после се четем и се гледаме навсякъде. Интервюто с теб не го числя към това, защото е с мое съгласие и желание, а всичко останало е тайно, скришом... Но с Мариана сме достатъчно силни. Научихме се с времето да не обръщаме внимание, да се абстрахираме. И мисля, че ни се получава. И преди да я срещна, моята приятелка се е оправяла добре сама, изградила е добри защитни сили.<br /> <br /> <strong>- Плаши ли те денят, в който синът ви поотрасне малко и ще осъзнае тежестта от популярността на своите родители?</strong><br /> - Ето че ми четеш мисълта с този въпрос. Но с Мариана вече знаем как ще реагираме в този момент &ndash; ще обърнем всичко на шега. Защото това е единственият вариант да останеш недосегаем от всичко, което иначе би те засегнало, по един или друг начин. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> С нея отдавна живеем в този балон </strong></span><br /> <br /> и сме се убедили, че това е начинът да се съхраним. Забавляваме се с всичко. Ако човек започне да гледа сериозно, може доста бързо да изтрещи.<br /> <br /> <strong>- Малко преди Мариана се появи папарашко видео с вас, в което се вижда трескава подготовка за посрещането на новия член на семейството. Стана ли ви неприятно, когато се видяхте впоследствие?</strong><br /> - Не сме го очаквали, да. Но и не допуснахме това да ни се отрази по някакъв негативен начин. Свикнали сме. И всъщност се забавлявахме от сърце. Може би мнозина биха си помислили, че Мариана, като бременна, вероятно се е притеснила, но не &ndash; смя се най-много. Всъщност тя доста бързо свикна с всичко това. Още от първия, втория ден, когато се събрахме, започнаха да се случват някакви неща. И тя направи така, че всичко да минава покрай нея, да не я засяга пряко.<br /> <br /> <strong>- Разликата в годините ви не е малка, но един до друг стоите така, сякаш сте били заедно цял живот...</strong><br /> - Ти го каза (смее се). Все пак тя е дама, а жените, знаеш, съзряват доста по-бързо. А аз съм си достатъчно инфантилен, така че мисля, че заради това така бързо сме успели да се напаснем.<br /> <br /> <strong>- Предишната ти приятелка &ndash; Лора Караджова, също е вече майка. С нея поддържате ли днес някакви приятелски отношения? Може пък децата ви да станат един ден добри приятели...</strong><br /> - Мисля си, че в живота на човек всичко е важно и всяка една връзка го подготвя за най-голямата &ndash; момента, в който открие точния човек, с когото създава семейство. Това са важни периоди &ndash; и за мен, и за Мариана &ndash; в предишните й връзки, защото е период на израстване, на съзряване. С Лора се чухме, когато синът ми се роди. Беше много щастлива. Радва се. Аз също много се радвах, когато тя стана майка. Поздравихме се, това е най-нормалното нещо. И ако излезеш права &ndash; един ден децата ни да станат добри приятели, това ще е най-нормалното нещо. Моят баща, който е човек с доста събирания и раздели в живота си, въпреки това успя да направи така, че да ни събере всички заедно.<br /> <br /> <strong>- Какво имаш предвид по-конкретно?</strong><br /> - Ами баща ми направи така, че в един момент събра всичките си съпруги на едно място. Бяхме в Созопол и стана много весело. Ние не сме лоши хора. Това, че някой се е разделил с друг, после е дошъл нов човек и ситуацията се е променила, не е престъпление. Така тече животът. По-важното е как човек отиграва всичко това. Как се държи, какво прави, какво мисли. И ако случайно стигне някоя негативна крайност в поведението си, много пати според мен. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Има хора, които като се разделят, се намразват </strong></span><br /> <br /> Това е ненормално за мен &ndash; не можеш да подминаваш този, с когото някога нещо си делил. Не е правилно. Нито сме в период на война &ndash; някой да е застрелял някого, нито посоката на мислене трябва да е в тази посока.<br /> <br /> <strong>- Коя е голямата ти любов?</strong><br /> - Категорично Мариана, в това нямам никакво, ама никакво съмнение.<br /> <br /> <strong>- Живеем в опасни времена, в които алкохолът, наркотиците и насилието са ежедневие. Как с Мариана смятате да пазите детето си, не можете да го изолирате от реалността?</strong><br /> - Самият аз съм минал по този път, знаеш. И с Мариана сме си говорили по този въпрос &ndash; че един ден, когато синът ни стигне до такъв момент и да започне евентуално да задава въпроси, смятам да му обясня всичко с една проста таблица. Ще му разчертая всичко &ndash; кое какво е, как влияе, до последния детайл, какво ще загуби, пък после той сам да преценява.<br /> <br /> <strong>- Мислиш ли, че това ще бъде достатъчно и разбираемо? Както се казва &ndash; ще отиде един ден на училище, негов съученик ще запали цигара с думите: &bdquo;Пробвай, не хапе&rdquo; и тогава какво?!</strong><br /> - О, ние ще започнем да си говорим за тези неща доста по-рано. Няма да оставя нищо на случайността или обстоятелствата. Каквото зависи от нас, като родители, ще го направим. А и детето ни ще има със сигурност семейния пример от вкъщи &ndash; от родители, които не правят така. Това е, което можем да направим за него, а оттам &ndash; каквото сабя покаже. Не можем да живеем в страх!<br /> <br /> <strong>- Самият ти добре познаваш ада на наркотиците, но и начина да се измъкнеш от него...</strong><br /> - Абсолютно. Когато стигнах тази ситуация в живота си обаче, вече си бях възрастен, зрял човек, а не дете. И точно защото съм минал по този път, имам увереността, че знам какво горе-долу може да те върне в правилната посока. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Основното е &ndash; човек да не си заравя главата в земята </strong></span><br /> <br /> Да се държи така, все едно нещо го няма, защото то през цялото време съществува. Другото важно е &ndash; да се говори. Да има информираност. Когато човек не знае какво му се случва, защо, може лесно да потъне &ndash; ако знаеш как да се закачиш, ще знаеш и как става откачането, нали така. <br /> <br /> Но не мисля, че този проблем, ако дойде, се решава с войни, скандали, заплахи и тем подобни. Става с любов и нищо друго. Така, както и моите родители са се отнасяли с мен. Сега, с течение на годините, добре съзнавам на мен какво ми отнеха наркотиците и не бих допуснал да не го обясня един ден и на детето си.<br /> <br /> <strong>- Какво са ти отнели?</strong><br /> - Със сигурност се отразиха на отношенията ми с родителите ми, както и на това да имам по-добра професионална реализация. Слава Богу обаче, сега всичко това се балансира и възстанови. Винаги има път, човек просто не трябва в никакъв случай да се отказва.<br /> <br /> <strong>- А ще опиташ ли да го изолираш и от света на шоубизнеса, познавайки добре и неговата специфика?</strong><br /> - Чак изолация &ndash; не, по-скоро пак ще заложа на хумора. Съдбата ще покаже дали ще е правилна тактиката. С Мариана вече сме в играта, няма мърдане (смее се).<br /> <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Дичо го измъква от наркотиците <br /> </strong></span><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/Tina_34/24_33_Deo2_Dicho.jpg" alt="24_33_Deo2_Dicho.jpg" align="baseline" width="500" height="361" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">С един от най-добрите си приятели Дичо (вляво)</span></strong><br /> <br /> Преди няколко години Део призна, че е имал проблеми с наркотиците. От фатални последици тогава го измъква негов близък приятел &ndash; музикантът е ексвокал на &bdquo;Д-2&rdquo; Дичо Христов.<br /> <br /> &bdquo;Тогава Дичо много ми помогна. Може да се каже, че ме спаси от наркотиците. Той беше първият, който ме хвана за ръка и ме заведе в боксовата зала. Това ми бяха първите стъпки на измъкване. Тренирах с Краси Чолаков. След това дойде и уиндсърфингът, йогата и нещата се нормализираха за мен. Не се притеснявам да говоря за това - било е част от мен, но вече се преборих. И със сигурност съм по-силен в характера си&rdquo;, сподели тогава в интервю за народното издание Део.<br /> <br /> Признава, че започва да употребява наркотици от &bdquo;абсолютен келешлък&rdquo; &ndash; покрай нощния живот, компаниите, разни партита, а и защото &bdquo;от малък около мен компанията винаги са били с цигара в уста&rdquo;. &bdquo;И винаги се намира някой близък около теб, който да те подлъже, да пробваш. И така тръгват нещата... Аз дори и не помня как точно се случи първият път. Но това, което се случи преди години, наистина беше страшно! Като усещане. Взех някакъв наркотик, бяхме на някакво купонче, смях, не усещаш какво става... <br /> <br /> Но явно в това, което взех, имаше и някакво друго вещество... и... стана страшно! В момента, когато дойде ефектът, стана наистина нетърпимо! Много лоша емоция, много страшно! Казах си само: &bdquo;Леле, бате, ще се мре!&rdquo; Сякаш нищо не ми беше реално. Толкова ми беше лошо в определени моменти, че чак ме избиваше на смях. Усещането ми беше точно сякаш бях на косъм от смъртта! Сякаш Бог ти праща някакъв знак &ndash; &bdquo;Или спираш, или ще умреш!&rdquo;. И точно този момент беше много важен за мен, защото си помислих, че приключвам с живота си. И трябваше мигновено да се осъзная. Да сложа черта&rdquo;, изповяда пред &bdquo;ШОУ&rdquo; Део.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />