<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/SPOMENI_OT_SOCA(2).jpg" width="350" height="247" hspace="9" align="left" alt="" />Хванала брадвата с двете си ръце, жената я вдига нависоко и с цялата си сила стоварва острието точно върху дървото. То се разцепва и наоколо се разпиляват тресчици. Типично по женски тя мълчи и повтаря всичко отначало. Като че ли свещенодейства. Всъщност не е сама, но съпругът й боледува. Налага се тя да осигурява топлината у дома. Впрочем, както винаги и както всички жени, тя се грижи за огъня в огнището.</strong> <div>&nbsp;</div> <div> <div>Ако преди двадесет години някой й беше казал, че ще има Промяна в начина й на живот, щеше да му се изсмее. Тя и сега понякога се смееше, но горчиво и на себе си. Когато настъпи Промяната, първо се зачуди защо думата се пише с главна буква? Нарочно, като че ли да подчертае важността си, Промяната я удари още в началото.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div><strong>Съкратиха я от работа, а работеше там цели тридесет години</strong><br /> &nbsp;</div> <div>Тогава беше на 52. Изживя страхотен стрес. Всички познати и приятели се оттеглиха, никой не взимаше присърце проблемите й.&nbsp;</div> <div>Тогава тя направи преоценка на приятелството. Заключението не го измисли, беше го прочела някъде: &ldquo;Истинският приятел не бърше сълзите ти, той не позволява да плачеш&rdquo;. Реши, че ще се оправя сама.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>Но 52 години са никаква възраст -&nbsp;<br /> <strong><br type="_moz" /> </strong></div> <div><strong>ни при младите млад, нито стар при старите</strong><br /> &nbsp;</div> <div>Обикаляше по цял ден държавни и частни фирми, никъде не я искаха. Нямало перспектива в нея. Накрая тръгна да търси работа по кръчмите. И когато съвсем се беше отчаяла, я наеха да мие чинии. Заплатата - 75 лв. Изобщо не се замисли. Даже когато й обясниха, че сама ще си плаща осигуровките, не възрази. Чиниите нямаха край. По 50 часа миеше непрекъснато, от болките в гърба не смееше да се оплаче, взимаше лекарства и продължаваше. Опознаха я съседските кучета и котки, защото изнасяше остатъците от храната. Кухнята се помещаваше в мазе. От прозорците тя виждаше клиентите в двора градина. Мечтаеше си:&nbsp;<br /> <strong><br type="_moz" /> </strong></div> <div><strong>Когато стана богата, ще доведа мъжа ми тук и ще бъдем клиенти...</strong><br /> &nbsp;</div> <div>Това не се случи. Кръчмарят фалира - не бил си платил за пет години наема. Отиде жената в друга кръчма. Там я наеха да готви - панирани кашкавалени и сиренени хапки, шницели, пържоли и още, още... Годините вървяха, сменяха се. Сменяха се и кръчмите, в които работеше. Промяната промени закона за пенсиониране. Наложи се цяла година да работи без заплата, за да внесе работодателят й осигуровките. С безбройни документи и безкрайни разтакавания най-накрая събра необходимите точки. Беше станала<br /> &nbsp;</div> <div>на 57 г. и половина и получи 57,5 лв. за 33 г. трудов стаж!<br /> &nbsp;</div> <div>По едно левче за всяка житейска година.</div> <div><br /> &ldquo;Следите на промяната остават&rdquo;, си рече жената и спря да ходи по избори. Който и да дойдеше на власт, забравяше старите, болните и бедните. Хората по-често си спомняха доброто старо време. Чувство, подобно на носталгия, измъчваше повечето поданици български. В доброто старо време българското образование беше достъпно и безплатно, пенсионерите не бяха богати, но не се лишаваха, както сега, от храна и лечение. Ами зъболечението? Много хора останаха без зъби, защото не могат да отделят по 300 лв. за протези...<br /> &nbsp;</div> <div>Жената продължава да цепи дърва, удря с брадвата и като че ли излива огорчението и обидата си от днешния, променения живот. До промяната се топлеха с нафта, бойлерът осигуряваше топла вода. Всяка година водеха децата си на море и планина. Малко преди промяната децата им започнаха висшето си образование. Живееха на общежитие, плащаха на месец по 10 лв., хранеха се на обяд и вечер в студентския стол.&nbsp;<br /> <strong><br type="_moz" /> </strong></div> <div><strong>Купончето за храна беше 50 ст., имаше супа, второ и десерт</strong><br /> &nbsp;</div> <div>Макар и с последния влак, преди Промяната се образоваха, за отличен успех получаваха и стипендия...<br /> &nbsp;</div> <div>После започна лошото. Следите на Промяната показаха нелицеприятната си физиономия. Ходене по мъките...<br /> &nbsp;</div> <div>Преди Промяната на всички дипломирани студенти осигуряваха работни места. А сега? От университета отидоха да се регистрират на трудовата борса...<br /> &nbsp;</div> <div>Жената избърсва с ръкав потното си лице, прибира в мазето брадвата и започва да нарежда дървата в тенекии от сирене. После премита и заключва. Минали са два часа. Сега предстои последната част от работата - да пренесе дървата до втория етаж, по стълбите...<br /> &nbsp;</div> <div><em><strong>Величка ДРАГАНОВА, Ямбол</strong></em></div> </div>