Йордан Пеев, поет: Българинът трябва да излезе от еснафската си апатия

<strong>&nbsp;Йордан Пеев е роден в Стара Загора, завършил е българска филология в Софийския университет. Работил е в различни печатни издания и медии, последната от които е Радио Стара Загора. Сега има собствен бизнес. Заедно с Пламен Дойнов, Георги Господинов и Бойко Пенчев създават литературен клуб. В съавторство с Пламен Дойнов издава през 1990 г. първата си книга &ldquo;Сълзите на гнева&ldquo;, като неговите стихотворения са обединени под заглавието &ldquo;Каруцата на ветровете&rdquo;. През 2014 г. издава сборник със стихове &ldquo;Когато смъртта ми прогледне&rdquo;. В края на 2015 г. публикува първия си роман &rdquo;Пощальонът&rdquo;, както и книгата за деца и възрастни &ldquo;Последният Адам&rdquo;. През 2016 г. излезе от печат стихосбирката му &ldquo;Стъклена кожа&rdquo; в издателство &ldquo;Български писател&rdquo; с художник на книгата Валентин Дончевски и редактор Петър Анастасов.</strong>&nbsp; <div>&nbsp;</div> <div> <div><img src="/documents/newsimages/editor/201605/20-21_Yordan Peev1.jpg" width="330" height="330" hspace="9" align="left" alt="" />Йордан Пеев е носител на награди и поощрения от двайсетина конкурси. Има участия в различни сборници и списания - алманаха &ldquo;Съвременна българска поезия 2013&ldquo;, &rdquo;Световен алманах поезия 2015&rdquo; на Poetas del mundo, публикации в &ldquo;Литературен глас&rdquo;, &ldquo;Литературен свят&rdquo;, &ldquo;Словото&rdquo; и др. Негови стихотворения са преведени на испански и английски. Член е на Съюза на българските писатели. Баща е на двама синове: Алек на 13 г. и Йоан-Симеон на 7 г.<br /> &nbsp;</div> <div>-&nbsp;<strong>На премиерата на твоята нова стихосбирка в Пловдив някои от публиката останаха толкова възхитени, че посетиха и твое представяне в&nbsp;</strong><strong>Пазарджик. Как си обясняваш това?</strong></div> <div>- Радвам се, че идват такива времена, когато хората започва да ги свързва поезията (както други - спортът и музиката) и ако четящата публика идва отново да те види, това е повече от хубаво и обещаващо.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Има ли духовен живот в Стара Загора - &ldquo;града на поетите&rdquo;?</strong></div> <div>- Стара Загора си има своя литературен свят и елит на пишещи хора - останалите пишещи в никакъв случай не са по-лоши от мен - например Таньо Клисуров, Виолета Бончева, Неделчо Ганев и др.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"></a>Какво е за тебе Съюзът на българските писатели, в който членуваш?</div> <div>- Многолика организация, в която има хора с много претенции, до голяма степен основателни, и критика, също така основателна. Това е място за създаване на литературни контакти и приятелства. Но има и други съюзи, които са с не по-малки художествени постижения. Има прекрасни автори и в другите съюзи, и мои приятели в тях.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>А откъде черпиш вдъхновение за писане в тези времена?</strong></div> <div>- Мотивацията се получава от самия живот, колкото и банален да е той. Поетът си е поет през цялото време, това е неговата награда и наказание, карма, това е като камъче в обувката, което трябва да бъде извадено. Това е една голяма лична болка в повечето случаи, но и една честна отговорност. Защото ще мине време и хората ще питат: Вие защо мълчахте?</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Кое е по-лесно - поезията или прозата?</strong></div> <div>- И двете са еднакво трудни. Разликата е в това, че поезията може да бъде писана в главата мислено дори когато човек се разхожда, а после сяда пред листа и се изповядва. А прозата е доста по-обемна, иска се много време и работа. Няма по-трудно нещо от това да работиш върху думата. Стихът е като лава, изригнала и застинала. Докато прозата е сбор от думи, където можеш да мислиш много.&nbsp;</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>В класически стих ли пишеш винаги?</strong></div> <div>- И в мерената реч, и в свободния стих - и в двата стила държа на ритъма. Свободният стих затова печели в последно време, защото дава свобода на автора. Но и свободният стих е подвластен на Негово Величество ритъма. Аз основно се придържам към класическия стих, защото той дисциплинира автора. В Персия стиховете са се римували не само в края, но и в средата.&nbsp;</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Откога свириш на китара?</strong></div> <div>- Аз не съм китарист, пея чужди текстове. Но аз лично не смея да правя музика. Музиката е велико изкуство. Всеки един може да усети музиката.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Да поговорим за това, което се случва около нас.</strong></div> <div>- Българите трябва да вземат съдбата си в своите ръце и да бъдат част от времето си, да имат гражданска позиция. В никакъв случай не трябва да бъдат апатични. Българинът трябва да излезе от своята лична еснафска апатия, която го кара да си мисли, че не може да промени нещо. Той не вярва в силата на малкия човек, а е зает с това да цъка с език пред телевизора и да хули политиците. Работата е там - да излезе на площада и да подкрепи човека до себе си, да подкрепи кауза. Но са много сложни нещата. Ние живеем в едно време, когато се размиват и нравствените понятия и всеки е тръгнал след хляба си. Но духовното оцеляване не е за подценяване. За 5 години можеш да постигнеш материално благополучие, ако много се трудиш, но за изграждането на духовността на един млад човек са нужни 20 години. Тези днешните деца не са били никак лоши и не са лоши, но в главата им са смесени понятията цена и ценност и по този начин те забравят онова истинско човешко лице на човека до себе си.&nbsp;</div> <div><br /> Нашите прадеди в това отношение ни превъзхождат - в родолюбие. Те не са имали по-малко желание за личен просперитет, но във войните отиват без колебание в окопите и при Одрин, и при Чаталджа, и достойно защитават земята си. А днес направихме така, че младите казват: &ldquo;Казарма? Не ми се ходи. Има си армия&rdquo;. Никога не е било такова нещо, толкова да се хули България. Този нихилизъм на българина е блатото и тресавището, където потъват националните идеали.</div> <div><em><strong><br /> &nbsp;Мирослава ПАНАЙОТОВА</strong></em></div> </div>