Впечатлен, тогавашният партиен първенец и народен представител на миньорите Вълко Червенков отпуска пари за строежа
<strong>В Двореца на културата в град Перник тържествено бе честван 90-годишният юбилей на именития писател Цанко Живков. Организатор на събитието бе Община Перник не само защото Цанко е почетен гражданин на града, но и за това, че още от ученическата скамейка пише вдъхновено за Перник и за неговите трудови хора.&nbsp;</strong> <div>&nbsp;</div> <div> <div>Както в такива случаи подобава, спомени разказаха негови съученици, приятели и съмишленици, много топли думи изрекоха те. Присъстваха също кметът на общината д-р Вяра Церовска и областният управител д-р Александър Александров. Прожектиран бе филм за живота на юбиляря. Оказа се, че самият Дворец на културата, един от най-големите в България, е построен след една дописка от средношколеца Цанко Живков. Той разказа на уважилите събитието как е станало това.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>През 1948 г. ученикът Цанко пише дописка в местния вестник &ldquo;Рудничар&rdquo; за липсата в града на подходящо помещение за културно-просветна и художествена самодейност със заглавие: &ldquo;Трябва ни дом на културата&rdquo;.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>Тази дописка е&nbsp;<br /> <strong><br type="_moz" /> </strong></div> <div><strong>препечатана на видно място в тогавашния централен профсъюзен вестник &ldquo;Труд&ldquo;&nbsp;</strong><br /> &nbsp;</div> <div>Тя впечатлява тогавашния държавен глава и народен представител на миньорите Вълко Червенков. Той лично позвънил в Околийския народен съвет и поискал да му предложат примерна сметка за строеж не на дом, а на Дворец на културата. Изчислили, че са нужни 7 милиона лева - голяма сума за ония сиромашки времена. Следващата година идеята започнала да се реализира - Дворецът започнал да расте. Строежът продължил няколко години и стойността му възлязла на 27 милиона, но наистина станал великолепен.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>&ldquo;Така някак си органично усетих силата и въздействието на печатното слово, послужило за решаване на важен обществен проблем. Това ме привлече и предопредели всичко в по-нататъшния ми живот&rdquo;, сподели юбилярят.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div><strong>Същински фурор предизвиква в цялата страна фейлетонът му &ldquo;За имената&ldquo;,&nbsp;</strong></div> <div>&nbsp;</div> <div>касаещ неблагозвучните, грозни и неприлични имена, като Телефонка, Нафталинка, Гарнизон и т. н. Отгласът бил така повсеместен, че предизвикал правителствено решение и бил съставен списък с хубави български имена.<br /> &nbsp;</div> <div>За втори път Цанко Живков се убеждава какво огромно въздействие може да окаже Словото. Затова той го избира за свое призвание и професия. По време на вдъхновеното си слово творецът се пошегува, че единствено той и британската кралица, която също скоро навърши 90 години, си гледат все още работата. За него това е писането.<br /> &nbsp;</div> <div><strong>Красотата на писането се оказва неизлечима болест за плодовития писател</strong>&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>Благодарение на нея се появяват знаковите книги: &ldquo;Мъже под земята&rdquo;, &ldquo;Граовци&rdquo;, &ldquo;Звезди&rdquo;, &ldquo;Изгубеният век&rdquo;, &ldquo;Бусинско възкресение&rdquo;, драмите &ldquo;Кракра&rdquo;, &ldquo;Пей, славею&rdquo;, &ldquo;Три нощи&rdquo; и други.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>Равносметката на плодоносните години на писателя е, че той написа над тридесет книги и безброй много очерци, разкази, есета. Особено място в творчеството му заема темата за родното място на Паисий Хилендарски. Знае се, че без да има нито един достоверен факт, беше партийно декретиран за негово родно място Банско.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>В няколко книги енергично и талантливо, с възрожденска страст Цанко Живков с много неоспорими факти доказва, че родното място на първия ни възрожденец е село Кралев дол, Пернишко. Миналата година там бе открит едноименен параклис. Очаква се да се построи и паметник.<br /> &nbsp;</div> <div>Накрая група артисти от местния театър &ldquo;Боян Дановски&rdquo; пресъздаде вълнуващи сцени от драмата &ldquo;Кракра&rdquo;, която стана емоционален финал на това мило тържество.&nbsp;<br /> <em><strong><br type="_moz" /> </strong></em></div> <div><em><strong>Александър КОЖУХАРОВ</strong></em></div> </div> <div>&nbsp;</div>