Доайенът на парламентарните журналисти Христо Цеков на 86: Ненавиждам ренегатите, с какъвто и цвят да са “боядисани”!

Никога не съм живял с амбицията да заема мястото на началника си

19 Май 2016, 14:26 2030 прочита 0 коментара

Христо Цеков

Никога не съм живял с амбицията да заема мястото на началника си

- <strong>Г-н Цеков, на 9 май навлязохте в 87-ата си година. Не ви ли притеснява старостта?</strong> <div>- Откровено казано, така и не разбрах кога се изтърколиха тези 31 411 дни и нощи и навлизам в пределната възраст. Успокоява ме само мисълта на френския поет и теоретик на класицизма от ХVII век Никола Боало, който обобщава, че “Всяка възраст си има своите удоволствия”.</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Стига да съществуват предпоставки в конкретното време?</strong></div> <div>- Конкретното време за моето поколение има своя “късмет” да се роди при условията на капитализма, да участва в условията на социализма и да затвори житейския си път в условията на дивия капитализъм. Дали е късмет, или съдба, оставям да го класифицират “специалистите”... </div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>От такава гледна точка, обобщено, доволен ли сте от това, което сте сторили и преживели досега?</strong></div> <div>- Да не прозвучи самохвално, но нямам основание да се самоосъждам, че не съм постигнал толкова, колкото са постигнали други повече от мен. Слабото ми място в живота бе, че никога не живеех с амбицията да заема мястото на началника си. За някой това е слабост, за мен правило, което не ми е влошавало професионалната изява!</div> <div><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/14-02.jpg" width="270" height="371" hspace="9" align="left" alt="" />- <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Не сте били без детски мечти?</strong></div> <div>- Доколкото съм ги имал, това е било да помагам на бедните си родители в бедното земеделие през 30-те години на миналия век, а след прогимназията да съберем някой друг лев, за да продължим образованието си в гимназиите. Семейството на родителите ми не разполагаше с парични средства да ни внушава предстоящи условия за по-нататъшно обучение, например за висше образование. Повратът в този смисъл настъпи след деветосептемврийската революция 1944 г., когато се откриха възможностите, чрез въвеждането на безплатното образование... </div> <div>Дипломирах се в Строителния техникум “Г. С. Раковски” като земемер. Една година практика и последва есента на 1950 г., когато започна военната ми служба във Военното инженерно училище “Вълко Червенков”. Една година офицер в строя и пак обучение. Този път във Военнополитическото училище “Й. В. Сталин” - Велико Търново. Почти 10 години офицерска служба в Белене и Свищов и другата част до уволнението - в София. Междувременно завърших и Военната академия - политически профил. Армията ми е дала много за формирането като личност в обществото. И най-същественото може би освен любовта към отечеството - човек да не спира интереса си към новото в спектъра на живота. И още! Отстояване последователно на принципните си идейни позиции, каквито и да са те. Това не значи да не се съобразяваш със заобикалящия те свят. Ненавиждам обаче ренегатите, с какъвто и цвят да са “боядисани”.<br />  </div> <div>- <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Знам, че доста дълго време сте в редицата на людете от “третата възраст”?</strong></div> <div>- Да, така е! Пенсионните ми години надминават трудовия ми стаж. През това време обаче нито ден без отговорен ангажимент. В личен и обществен план. Близо десетилетие бях инспектор в ДЧСА (Деканат за чуждестранни студенти и аспиранти) във ВИИ “Карл Маркс” (днешното УНСС). Трябваше да организирам начинанията, свързани с приобщаване на обучаващите се от няколко десетки страни студенти и аспиранти към богатството на нашата история и съвременната динамика на обществено-политическия и културен живот. </div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Офицер, общественик, а на хоризонта станахте по-известен като журналист, и то доайен на гилдията в парламента? </strong></div> <div>- Всъщност аз напуснах армията, като редактор в три военни списания: “Армейски преглед”, “Сержант” и “Военна техника”. След напускане на ВИИ “Карл Маркс” през 1990 г. известно време бях редактор във в. “Мисъл”, а от 1995 г. досега съм във в. “Пенсионери”, като до 2000 г. бях редактор и след операция “награждаването” ми с 4 байпаса на сърцето останах само парламентарен журналист, какъвто си бях от времето на 7-ото ВНС.</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Говорим за журналистика, а на книжния фронт името на Христо Цеков е в оборот и в средата на писателите?</strong></div> <div>- Даденост извън детските ми мечти. Все пак да се знае, че съм член на Съюза на независимите български писатели, но по този повод да ви споделя един парадокс от ученическите години. Като ученик в Строителния техникум във Враца, при провеждането на изпит чрез класна работа по български език, темата вече съм забравил, седящият до мен личен приятел и почти съквартирант Цоко Гергов от с. Лесура, Врачанско, буквално преписа от моето “творение”. Учителката - г-жа Грозданова, която не ме обичаше, ми оценила продукта за слаб 2, а този на Цоко с отличен 6. Като много верни приятели с Цоко, решихме и разкрихме истината пред зам.-директора Христо Крумов. Макар случаят да бе разгледан на учителски съвет, Грозданова си ме остави на поправителен изпит есента, а ние с Цоко си останахме големи приятели до днес. А писателството ми започна в пенсионните години за изследване и сътворяване на книгата за началник-щаба на Войнишкото въстание 1918 г. Георги Дамянов Йотов - известен с прозвището “Бялата мечка”. Факт е обаче, че активността ми в това направление е свързана с членството и работата в Общобългарския комитет и Фондация “Васил Левски”, Общонародна фондация “Христо Ботйов”, Българското генеаложко дружество “Родознание” и чрез тези формации - контактът и взаимодействието с проф. Дойно Дойнов, акад. Константин Косев, проф. Андрей Пантев, акад. Веселин Хаджиниколов, проф. Николай Жечев, проф. Стефан Дойнов, проф. Крумка Шарова и др. Нали знаете, че с каквито хора дружиш, такъв ставаш...</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>На тази възраст ми изглеждате в кондиция, но все пак да ви попитам, имате ли проблеми със здравето?</strong></div> <div>- Ах, проблеми колкото искате, но в личен план трябва да благодаря на златните ръце на професор Любомир Спасов - шеф на т.нар. правителствена болница, който с поставянето на четирите байпаса на сърцето преди 15-16 години ми предотврати инфаркта. С най-искрени сърдечни благодарности съм към лекуващия ме лекар д-р Михаела Досева, доц. д-р Димитър Георгиев и д-р Цолов от Университетска болница “Св. Наум”. Разбира се, основно благодарностите ми са към съпругата - Дора, която като медицински работник при домашни условия долавя симптомите и осъществява т. нар. превантивни здравеносни действия. В такъв аспект аз съм щастливо облагодетелстван. Още повече че чрез покойния вече тъст - бащата на съпругата ми, ставрофорен свещеноиконом Георги Дюлгеров съм в договорни отношения с всевишния, макар че съм източноправославен атеист.</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Честно казано, доволен ли сте от оценките и признанието за изследователската работа, особено в посоката за националноосвободителното движение? </strong></div> <div>- С риск да се повторя, трябва да споделя, че причината да се задълбочавам в тази тематика е богатата ни история, която внушава и високо национално самочувствие у българина. А стимулът да отделям почти цялото си време за това занимание не е на комерчески начала, а на изразената благодарност и поздравления от различни институции и обществено-политически и културни формации. Не страдам от манията за държавни отличия. Стига ми медалът от МНО “За заслуга към БНА”, връчен ми през 1980 г. Оттам нататък се задоволявам с няколко грамоти по повод на кръгли мои годишнини от Общобългарския комитет “Васил Левски”, БГД “Родознание”, СНБП (Съюз на независимите български писатели), “дипломите” от Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и Фондация “Славяни”, поздравителните адреси и писма от СБЖ, Руския културен и информационен център, почетните плакети от парламента “130 години Учредително народно събрание”, грамота и плакет от НС “130 години от Освобождението на България, 3 март 1878 г.” и от СБЖ за 85-ата ми годишнина. Поздравителни писма, подписани от председателите на Народното събрание Г. Пирински, Б. Великов, от зам.-председателя К. Касабова. Да не говорим за поздравителните писма, в това число от непознати читатели от страната, споделящи съвпадения на изразените в медиите позиции по вълнуващи въпроси на деня. Така че за мен съществено важни са отличията не непременно от държавните органи.</div> <div>Надявам се, че най-новата ми книга “Мозайка на споделеното” с перото от 8 до 85”, чиято премиера бе на 11 май, ще допълни информацията към споделеното в нашия разговор.</div> <div><br /> - <a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Благодаря ви за разговора на 86-ия рожден ден и на Многая лета!</strong></div> <div>- И аз благодаря и ви предлагам, в съзвучие с името на изданието “Над 55”, на страниците му да присъства и една рубрика за людете в “Клуб над 85”. Ей така, за повишаване на самочувствието им.<br />  </div> <div><em><strong>Мария ХРИСТОВА</strong></em></div>